Р Е Ш
Е Н И Е
№
…….
гр.В. Търново, 21.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
единадесети състав, в публично заседание на 13.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при
секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков НАХД № 388 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М.Т.М.,
жив. в гр. Г. О, ул. , ап. 10, ЕГН ********** против НП № 18 - 1275 - 000493/23.03.2018г.,
издадено от началник на сектор ПП – В. Търново, при ОД на МВР - В. Търново.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи,
според жалбоподателя, неговата отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението по
чл. 104 а от ЗДВП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез упълномощеният си защитник поддържа подадената жалба и направеното в нея
искане.
Ответникът по жалбата– редовно
призовани, не изпращат представител и не заема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
АУАН
с бл. № 173909/18.03.2018г. е издаден от Е.И.А. (мл. автоконтрольор при ОД на
МВР–В. Търново), в присъствието на св. Н.К.П., срещу М.Т.М., жив. в гр. Г. О,
ул. *****0, ЕГН **********.
При
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието,
че на 18.03.2018г., около 12.30ч., в гр. В. Търново, на ул. “Краков”, жалбоподателят
управлявал т.а "КИЯ", модел "Венга", с рег. № ***** при
което използвал мобилен телефон, по време на управление на МПС, без наличие на
устройство „свободни ръце”. Констатираното нарушение било квалифицирано като
такова по чл. 104 А от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя на
същата дата. В съдържанието му не са отразени направени от нарушителя
възражения. Такива не са били депозирани и в с срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На
основание на така съставения акт, при възприета по идентичен начин и описана фактическа
обстановка, е издадено от началника на
РУП - В. Търново и обжалваното НП № 18 - 1275 - 000493/23.03.2018г., издадено
от началник на сектор ПП – В. Търново, при ОД на МВР - В. Търново с което на М.Т.М.,
за извършеното нарушение по чл. 104 А и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДВП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв, а на
основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, във вр. с чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП е постановено отнемане на 6 контролни точки.
Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на 14.02.2020г., който в
законоустановения срок е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до ВТРС на 19.02.2020г.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът
приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на
приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали,
съдържащи се в административнонаказателната преписка, изложените от нарушителя
данни съдържащи се в депозираната жалба, както и от разпита на разпитаните по делото свидетели.
Разпитани в качеството им на
свидетели, актосъставителя Е.А. и Н.П. (свидетел при установяване на нарушението
и на съставяне и връчване на АУАН), са потвърдили направените от тях
констатации при проверката и установеното нарушение, в частност, непосредствено
възприето от тях използване на мобилен телефон разговор, по време на управление
на т.а, без наличие на устройство „свободни ръце”.
В хода на разглеждане на делото, са разпитани като
свидетели Д Т (майка на жалбоподателя), както и св. Р Н. В показанията си
свидетелките заявяват, че непосредствено преди проверката, въззивникът не е използвал
мобилния тел., а същия е бил сложен на предната дясна седалка. Съдът не дава
вяра на показанията на свидетелките по отношение на това твърдение. Констатира
се пряка заинтересованост на св. Т от изхода на делото поради пряката роднинска
връзка със нарушителя. По отношение показанията на св. Н, довод в посока на
разколебаване на тяхната достоверност е факта, че същата служител във кооперацията
управлявана от свидетелката Т, и полза услугите на въззивника, които и
осъществявал транспорт, при необходимост. На следващо място, показанията на св.
Т и Н влизат в противоречие с данните изложени от св. Е.А. и Н.П., като по
делото не се събраха доказателства, които да разколебаят тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок съгласно чл.
59, ал. 2,
Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има
ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от
него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни
законови разпоредби относно производството по установяване на административното
нарушение по отношение на извършеното от въззивника нарушение по чл. 104 А от
ЗДВП. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от лица
с материална и териториална компетентност и в предвидените в ЗАНН срокове, като
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване, което
мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
Съдът
приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя за липса на пълно описание
на извършеното деяние обективиращо
извършено нарушение на разпоредбата на чл .104 а от ЗДВП. В съдържанието
на процесните АУАН и НП, в достатъчна и пълна според съда степен, е описано
деянието, като същото съдържа всички съставомерни признаци на сочения състав на
административно нарушение.
Довод в
тази насока са данните съдържащи се в депозираната жалба, както и направените
от нарушителя обяснения, относно факта на извършеното нарушение, свързано с
използване на мобилен телефон, по време на управелние на МПС, без наличието на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Въз основа на същите се обективира извод, че
нарушителят е запознат, в пълнота, с поддържаното спрямо него обвинение за
извършено нарушение, като същият е използвал предвидените в закона способи, в
пълен обем да реализира правото си на защита.
При
така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че М.Т.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение
по чл. 104 А от ЗДвП.
От
обективна страна, на 18.03.2018г., около 12.30ч., в гр. В. Търново, на ул.
“Краков”, жалбоподателят управлявал т.а "КИЯ", модел
"Венга", с рег. № ***** при което използвал мобилен телефон, по време
на управление на МПС, без наличие на устройство, позволяващо използването на
същия, без участието на ръцете му.
От
субективна страна деянието е извършени виновно, при форма на вина – пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
знаел е, че не следва да използва мобилния си телефон, без наличие на устройство,
позволяващо използването на същия без участието на ръцете му, но независимо от
това, при управлението на същия е използвал направомерно моб. телефон, с което
е целял настъпването на обществено опасните последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП
за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това
мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно
определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано от
една страна пряко с личната безопасност на водачите на МПС, а от друга с тази
на останалите участници в движението (други ППС и пешеходци). За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в
хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства,
които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение
в сравнение с обикновените случаи. В обратна насока са събраните по делото
данни, според които на жалбоподателя са налагани множество административни наказания
за извършени нарушения на ЗДВП, в това число и от вида на процесното, което
предпоставя завишената обществена опасност както на деянието, така и на самия
деец.
С обжалваното НП, на Нарушителя,
на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е
постановено отнемане на 6 контролни точки. Наказанието е правилно определено и
съобразено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредбата. С оглед на което
настоящият състав приема, че не са налице основания за изменяване или
отменяване на обжалваното НП, в тази част.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното
НП, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 - 1275 - 000493/23.03.2018г., издадено от
началник на сектор ПП – В. Търново, при ОД на МВР - В. Търново, с което на М.Т.М.,
жив. в гр. Г. О ул. “***” № ***, ЕГН **********, за извършено на 18.03.2018г.,
около 12.30ч., в гр. В. Търново, на ул. “****”, нарушение 104 а от ЗДВП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 (петдесет) лв., а на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, е постановено отнемане на 6 контролни
точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд –Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: