№ 6479
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100502501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ф. Х. Д. срещу решение от 08.01.2024г.,
постановено по гр. д. № 44992/2023г. на СРС, 31 с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за установено, на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че
Ф. Х. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 97, дължи следните
вземания за имот, находящ се в адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, абон. № 46369:
сумата от 531,17 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва от 59,05 лв. за периода 15.09.2021 г. – 09.05.2023г.; сумата от
17,03 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 3,45 лв. за периода 16.07.2020 г. – 09.05.2023 г., представляващи
припадащата се на ответницата част, съобразно притежаваната от нея квота от 1/4 от суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26723/2023 г. на СРС.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че
при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва наличието на облигационна връзка. Моли решението да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
1
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е
налице облигационна връзка между страните по делото.
Оплакването във въззивната жалба е единствено във връзка с установеното от
първоинстанционния съд облигационно отношение между жалбоподателката и
топлоснабдителното дружество. Изложени са съображения, че не е сключвала договор с
топлофикационното дружество и не е живяла на адреса, а обстоятелството, че притежава 1/4
ид. ч. от топлоснабдения имот, не я прави автоматично длъжник.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.
2 от закона/.
Видно от представените пред СРС договор за продажба на държавен недвижим имот
2
от 21.04.1986г. и удостоверение за наследници, въззивникът Ф. Д. е собственик на ¼ ид. ч. от
имота, което обстоятелство и не се оспорва от същата.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ето
защо именно поради това, че е собственик на идеални части от имота, същата е клиент на
топлинна енергия и между нея и топлопреносното предприятие е възникнало облигационно
правоотношение. Законът не предвижда сключването на изричен писмен договор. Същият се
сключва при общи условия.
Неотносимо към настоящия спор е дали въззивникът е живял в топлоснабдения имот
в процесния период. Качеството му на собственик го прави потребител на топлинна енергия,
съответно за него възниква задължение за заплащане на съответните суми за потребена
енергия, съразмерно на притежаваните идеални части. В случай, че друго лице действително
е ползвало имота, ответникът разполага с право на регресен иск срещу него в отделен
процес.
С оглед изложеното, се налага извод, че въззивникът е потребител на топлинна
енергия и е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. За
процесния период е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия между ищеца и ответника, поради което неоснователни са оплакванията в тази
връзка.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивна инстанция, с оглед
подаването на бланкетна молба за насроченото съдебно заседание пред въззивния съд и
липсата на каквито и да било извършени други процесуални действия.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 08.01.2024г., постановено по гр. д. №
3
44992/2023г. по описа на СРС, 31 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4