№ 258
гр. Ловеч , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500166 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1236/ 25.02.2021 година (клеймо 23.02.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" №
29, етаж 3, представлявано Я. Б. Я., чрез юриск. Й.М., съдебен адрес за получаване на
книжа: гр. София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3. Посочва, че обжалва
разпореждането на Районен съд - Ловеч по частно гражданско дело № 34/ 2021 година,
в частта с която е отхвърлено заявлението за претендираните 92.76 лева за
възнаграждения по Гаранционна сделка, също така и частта, в която се претендират 45
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Счита че същото е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излага съображения, че в чл. 143 Закона за защита на потребителите,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя представлява всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителят. Счита, че заповедният съд не разполага с
достатъчно информация, за да прецени дали е налице неравноправност на клаузите, а
черпи информация и прави заключение единствено и само на база съдържанието на т.
12 от заявлението. Посочва още, че не е ясно как заповедният съд е приел, че не се
дължи възнаграждение по Гаранционна сделка, като не е взел под внимание, факта че
„Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество с основен предмет на дейност -
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Счита твърдението, че договорът за
1
поръчителство е включен в противоречие на добрите нрави, са неоснователни и поради
това, че в българското право в отношението между правните субекти действа
принципът на свободно договаряне. Тази свободна инициатива е ограничена
единствено от императивното изискване на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, което в настоящия случай категорично е спазено. Излага съображения в тази
насока.
Относно претендираната със заявлението сума за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, счита че съдът неправилно е приел, че същата не се дължи
по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, като
от неправилното квалифициране на правното основание е достигнал до правни изводи,
че в случая се касае за частична нищожност на договора по отношение на съответната
клауза.
Съгласно чл. 10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Посочените допълнителни услуги, а именно
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и други, са следствие на виновното неизпълнение от
страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в
уговорения срок и са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с цел
напомняне за изпълнение на поетото задължение.
Посочва още, че предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закон за
потребителския кредит, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
законодателят е предвидил възможността за начисляване на такива разходи. В този
смисъл моли да бъде постановен въззивният акт.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. Ц. Ц., ЕГН 63263064, с постоянен адрес:
2
Пресяка, Община Ловеч, Област Ловеч, ул. „Георги Бенковски” № 5, за вземане в
размер на 300.00лв. – главница, 15.24 лв. – договорна лихва за периода от 19.09.2019 г.
до 05.12.2019 г., 92.76 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), 45
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 23.33 лв. – обезщетение за забава за
периода от 20.09.2019 г. до 22.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем № 362607/
09.12.2019 година за сумата от 300 лева с „Изи Асет Менизжмънд” АД, обезпечено с
договор за поръчителство на „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че на
05.05.2020 година, поради това, че длъжникът не е изпълнил задължението си
завръщане на заетата сума, заемодателят е поискал плащане от поръчителя. На същата
дата „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител е заплатил сумата от 476.33 лева и
съгласно договора за поръчителство е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.
Сочи си още, че вземането е цедирано на 02.03.2020 година от кредитора „Файненшъл
България“ ЕООД на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с обратна
разписка от 12.05.2020 година от стария кредитор. Посочва, че дължимата главница е в
размер на 300 лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна
лихва, която е начислена в размер на 15.24 лева - договорна лихва за периода
19.09.2019 година - датата на първата вноска, до 05.12.2019 година – датата на
последната вноска. По договора за поръчителства било уговорено възнаграждение в
размер на 92.76 лева, както и разходи за извънсъдебно събиране на задължението – 45
лева. Посочено е, че съгласно договора се начислява и обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на законната лихва, а именно 23.33 лева - законна
лихва от датата на настъпване на забавата – 20.09.2019 г. до датата на подаване на
заявлението – 22.12.2020 г., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се
заплащане общо на сумата 476.33 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер
на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200 лева.
С разпореждане № 28/ 15.01.2021 година, постановено по ч.гр.д. № 34/ 2021
година по описа на РС – Ловеч, заповедният съд е оставил без движение заявлението,
като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщаването да допълни
обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения за това сключен ли е
договор за поръчителство между кредитора „Изи Асет Менизжмънд” АД и
гарната-„Файненшъл България“ ЕООД и какво е същественото съдържание на тази
договорна връзка.
С молба от 02.02.2021 г. (клеймо 01.02.2021 г.) „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ***, е посочило, че твърденията или
3
доказването на този допълнителен факт не следва да се установява в заповедното
производство.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК изцяло,
поради неотстраняване на констатираните нередовности.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени в пълен обем обстоятелствата, на които се основава искането, а
именно гаранционната сделка и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претеницята е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
4
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за
поръчитество и цесия. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Предвид твъдението, че
заявителят е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия, в
заявлението следва да бъде изложени обстоятелства, относно съществуване на
вземането, дали неговият праводател е титуляр на вземането, доколкото от изложените
в заявлението твърдения не става ясно дали е имало сключен договор между
поръчителя и кредитора и какви са точно параметрите на този договор. Следва да се
отбележи, че в заявлението е посочени, че длъжникът е уведомен чрез писмо от
12.05.2020 година, изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД, като не е посочено,
получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Пълното и точно изложение
на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на
длъжника дали да подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, приложимите общи условия, ако има такива, както и всички документи,
касаещи преценката на заповедния съд за наличие на неравноправни клаузи съгласно
чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.
Освен изложеното, следва да се съобрази и това, че предмет на частната жалба е
разпореждането на заповедния съд в частта, касаеща възнаграждението по гаранционна
5
сделка/поръчителство/ в размер на 92.76 лева и 45 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. От друга страна заповедният съд е отхвърлил
главното вземане, поради недействителност на договора за поръчителство, което като
неатакувано е влязло в сила. При това положение не се дължат и акцесорните
претенции за възнаграждение по гаранционна сделка, както и разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 144/ 05.02.2021 г., постановено от Районен
съд - Ловеч по ЧГД № 34/2021 г., в атакуваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6