№ 102
гр. Враца, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ИВ и СИЕ 2010" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца, ул.АРДА №10, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от ***** –
управител, против наказателно постановление (НП) № 06-2400102/03.01.2025 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” (ИА „ГИТ” на МТСП), с което на основание чл.399 от Кодекса на труда
(КТ) и чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ,
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000.00 лева.
В жалбата се навежда оплакване за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че атакуваното наказателно постановление е издадено от лице без
представителна власт. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение. Твърди се, че атакуваното наказателно постановление не е мотивирано.
Посочено е, че липсват доводи защо посоченото нарушение не представлява маловажен
случай и се твърди, че същото представлява именно маловажен случай. Отправя се искане за
отмяна на издаденото НП, алтернативно наложената санкция да бъде сведена до
предвидения законов минимум от 1500.00 лева.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и посочените в нея доводи, като развива допълнителни
съображения за отмяна на НП.
Процесуалният представител на ответната страна намира нарушението за доказано
по безспорен начин, а НП за издадено при спазване на съответните императивни разпоредби,
поради което моли съда да потвърди наложеното наказание.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
1
С протокол № ПР2448136/10.12.2024 г. за извършена на 04.12.2024 г. и на 10.12.2024
г., проверка по спазването на трудовото законодателство в дружеството-
жалбоподател, служители в дирекция „Инспекция по труда”-гр.Враца са констатирали осем
нарушения, като едното от тях е за това, че към 15:20 часа на 04.12.2024г., в обект: цех за
производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия в гр.Враца, ул.„*****,
стопанисван от „*****, гр.Враца се установило, че в обекта работи лицето ***** с ЕГН
**********, която миела в обекта. Лицето писмено декларирало, че е наето от „Ив и Сие-
2010"ЕООД да работи в обекта на длъжност "мияч" от 03.12.202 4г., с работно време от 12:30
часа до 15:30 часа с почивни дни в седмицата събота и неделя, срещу месечно трудово
възнаграждение от 470 лв., но не е получила писмен трудов договор и копие от уведомление
до ТД на НАП. На 09.12.2024 г. в Д"ИТ"-Враца работодателят „***** представил трудов
договор №45/04.12.2024 г., сключен с работничката ***** и справка от уведомление до ТД
на НАП подадено в 16:17 часа на 04.12.2024 г., т.е 57 минути след проверката в обекта, като
по този начин работодателят е допуснал до работа работничката ***** преди да й
предостави кумулативно свързаните екземпляр от сключен писмен трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
Въз основа на описаната по-горе констатация, на 10.12.2024 г., последвало
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 06-2400102, в
което било възпроизведено нарушението, посочено в протокола за извършената проверка,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Констатациите в АУАН са възприети и в (НП) № 06-2400102/03.01.2025 г., издадено
от директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” (ИА „ГИТ” на МТСП), с което на основание чл.399 от Кодекса
на труда (КТ) и чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3000.00 лева.
При обжалване на наказателното постановление пред Врачанския районен съд са
събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителя /В. С./ и
свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и извършване на проверката /Т.
И. и Ц. П./. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите – служители на
Дирекция Инспекция на труда гр.Враца, тъй като същите са непротиворечиви и
последователни, изцяло кореспондират едни спрямо други, както и на останалите събрани
по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени
доказателства: обжалваното НП № 06-2400102/03.01.2025 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”; АУАН № 06-2400102/10.12.2024 г.; Протокол № ПР2448136/10.12.2024 г.; Регистър на
уведомления за трудови договори; Декларация от Анелия Стефанова от 04.12.2024 г.;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№30Е001510488 от
04.12.2024 г.; Трудов договор от 04.12.2024 г. сключен между "ИВ и СИЕ 2010" ЕООД и
***** на длъжността помощник-готвач; длъжностна характеристика на длъжността
помощник-готвач и Заповед №186 от 13.06.2008 г. на изп. директор на Министерство на
труда и социалната политика Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице
имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима. Съдът приема, че АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед №186 от 13.06.2008 г.
на изп.директор на Министерство на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
2
За да бъде осъществен съставът на нарушение на чл.63, ал.2 КТ трябва да е
установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор,
подписан от двете страни. Едва тогава за работодателя възниква задължение да не допуска
до работа работника преди да му е връчил копие от трудовия договор и от уведомлението до
ТД на НАП. Видно от доказателствата по делото, при проверка на място на 04.12.2024 г в
15:20 часа, в цех за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия в
гр.Враца, ул.„*****, стопанисван от „ИВ и СИЕ 2010" ЕООД, гр.Враца е заварено лицето
***** да полага труд в обекта. Тя собственоръчно декларирала, че работи за дружеството от
предния ден - 03.12.2024 г., при договорено месечно възнаграждение и определено работно
време, като няма сключен граждански или трудов договор. На 09.01.2025 г. дружеството
представило на проверяващите Трудов договор №45/04.12.2024 г и Справка от ТД на НАП,
видно от която Уведомлението по чл.62, ал 5 от КТ е регистрирано на 04.12.2024 г. в 16:17
часа. При тези факти се стига до извод, че представеният, впоследствие на проверяващите
Трудов договор №45/04.12.2024 г., е сключен за целите на производството и след проверката,
вкл. е регистриран в НАП след проверката. При тези изводи, административнонаказващият
орган е следвало да установи, че нарушението е такова по чл.62, ал.1 от КТ - липсва сключен
трудов договор /преди постъпването на работа/ в писмена форма. Видно от декларацията на
работника, по време на проверката между него и дружеството вече има уговорени елементи
на трудово правоотношение /възнаграждение и работно време/, но трудов договор не е
сключен, поради което нарушението не е такова по чл.63, ал.2, а е такова по чл.62, ал.1 от
КТ. След като към момента на проверката няма сключен между страните трудов договор в
писмена форма, от това следва логически, че няма как да има и регистрирано в НАП
Уведомление за сключен договор /такъв още няма сключен в изискуемата форма за
валидност-писмена/. Нарушението по чл.63, ал.2 от КТ предполага наличието на сключен в
писмена форма трудов договор и отразено в НАП Уведомление, но на работника да не са
връчени екземпляри от тях-преди започването на работа. В случая обаче, изобщо е липсвал
сключен писмен трудов договор, респ. изобщо е липсвало отразено в НАП Уведомление.
Санкционната норма за нарушенията по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от
КТ е все една и съща - чл.414, ал.3 от КТ, но в конкретния случай нарушението е такова по
чл.62, ал.1 от КТ, а не по чл.63, ал.2 от КТ, т.е правната квалификация на нарушението е
неправилна. В този смисъл са Решение №11893 от 15.07.2024 г. на Административен съд-
София по адм.д.№4360/2024 г.; Решение №2819 от 29.01.2025 г. на Административен съд-
София по адм.дело №10438/2024 г.; Решение №2580 от 18.04.2024 г. на Административен
съд-София по адм.д.№653/2024 г.; Решение №1995 от 20.11.2024 г. на Административен съд-
Кюстендил по к.а.н.д.№433/2024 г.
Със съставянето на АУАН се повдига обвинението и се очертават пределите на
защита на лицето, като неправилната правна квалификация още в АУАН нарушава правото
на защита на жалбоподателя. Следователно и издаденото въз основа на такъв акт
наказателно постановление е незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна и като такава същата следва
да бъде уважена, а издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя,
съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира че в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, който не превишава минимално предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Видно от договор за
правна защита и съдействие, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 600.00 лева. Направено е възражение за прекомерност на същото на основание
чл.63д, ал.2 ЗАНН от въззиваемата страна. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в
размер на минимално предвиденото в чл.18 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН,
3
Врачанският районен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-2400102/03.01.2025 г., издадено от
директора на дирекция ИТ-Враца, ИА ГИТ към МТСП, с което за нарушение на чл.63, ал.2
КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ, на "ИВ и СИЕ 2010" ЕООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Враца да заплати на "ИВ и СИЕ
2010" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4