Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 614
гр.Русе, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 37
по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.256, ал.1 от АПК.
Производството
е образувано по искова молба на А.М.С.,***, чрез процесуалния му представител,
против ТП на НОИ – Русе, с която, на основание чл.256, ал.1 от АПК, се иска
ответникът да бъде осъден да изпълни произтичащо пряко от закона фактическо
задължение като му изплати сумата от 463,95 лева, представляваща дължимата му
наследствена пенсия за месец януари 2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на разпореждане №
2135-17-225/09.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ - Русе, считано от 18.09.2023 г., било възстановено изплащането на
отпуснатата му наследствена пенсия в размер на 463,95 лева месечно. Поддържа,
че през учебната 2023/2024 г. бил записан като студент в първи курс, редовно
обучение, във висше учебно заведение – в Университета за национално и световно
стопанство (УНСС) гр.София, което обстоятелство за зимния семестър удостоверил
пред пенсионните органи с уверение № 260/13.09.2023 г., издадено от УНСС
гр.София. Твърди, че до месец декември 2023 г. включително получавал редовно и
навреме отпуснатата му пенсия по банковата си сметка. Плащане за месец януари
2024 г. обаче не получил. След направена справка установил, че липсват
постановени административни актове, с които изплащането на пенсията да е било
прекратено или спряно, а и не бил уведомяван за издаването на такива. Видно от
графика на учебните занятия, оповестен на интернет страницата на университета,
изпитната сесия след приключването на първия семестър продължавала от
06.01.2024 г. до 28.01.2024 г. като от 29.01.2024 г. започвал летният семестър.
Заявява, че едва след започването му той би могъл да се снабди с документ, с
който да установи пред ответника, че е записан като студент в посоченото висше
училище и през летния семестър. Твърди, че представил пред ТП на НОИ – Русе
всички необходими документи, които доказват, че има качеството на студент до
края на първия (зимен) семестър, който завършва на 28.01.2024 г. и които
обосновават задължението на ответника да пристъпи към изплащане на пенсията за
месец януари 2024 г. включително без за това да е необходимо издаването на
някакъв нарочен административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника – ТП на НОИ – Русе, да му заплати сумата от 463,95 лева,
представляваща дължимата му наследствена пенсия за месец януари 2024 г.
Процесуалният представител на ищеца, предоставил му безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, претендира присъждане, съгласно чл.38,
ал.2 от същия закон, на адвокатско възнаграждение за предоставената правна
помощ. Подробни допълнителни съображения излага в писмено становище с вх.№
952/12.02.2024 г.
Ответникът ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция. В представения писмен отговор с вх.№
518/25.01.2024 г. изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че в
представеното от ищеца в административното производство уверение №
260/13.09.2023 г., издадено от УНСС
гр.София, няма вписани начало и край на последната сесия за зимния семестър,
поради което и съгласно чл.34, ал.8, т.2, изр.второ от НПОС пенсията била
изплатена до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните
сесии на съответното учебно заведение, т.е. до края на месец декември 2013 г. Заявява,
че след представяне на уверение, удостоверяващо, че ищецът продължава
обучението си във висшето учебно заведение и през летния семестър, изплащането
на наследствената му пенсия ще бъде възобновено, считано от 01.01.2024 г. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните приема за установено
следното:
В съдебната практика е безспорно
положението, че целта на искането по чл.256 от АПК, е не да се провери
законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден такъв.
Неговата цел е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца
срещу ответника – административния орган съществува неудовлетворено притезание,
както и да се осъди последният да изпълни дължимото фактическо действие. Следователно,
касае се до осъдително исково производство, което е видно и от правомощията на
съда по чл.256, ал.3 от АПК.
За да е налице бездействие по смисъла
на чл.256 от АПК следва задълженията на административния орган за извършване на
фактически действия да произтичат пряко от правната норма при настъпване на
определен юридически факт. Това означава, че е необходимо наличие на такова
административно правоотношение, при което защитимото от закона субективно право
да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо допълнително волеизявление на административния орган - издаване на
индивидуален административен акт. Законодателят е предвидил защитата по реда на
чл.256 от АПК единствено за случаите, когато не е необходимо провеждането на
производство по издаване на индивидуален или общ административен акт.
На следващо място, исковата молба по
чл.256 от АПК следва да бъде насочена срещу органа, който по силата на закона
дължи съответното фактическо действие.
Тези изисквания са удовлетворени. В
чл.50, ал.1 от НПОС изрично е посочено, че пенсиите и добавките към тях се
изплащат от териториалните поделения на НОИ, т.е. надлежен ответник е именно ТП
на НОИ, тъй като, според закона, именно териториалното поделение е задължено за
фактическото действие по тяхното изплащане. Поради това надлежен ответник по
иска по чл.256, ал.1 от АПК е ТП на НОИ – Русе, а не органът, по чието
разпореждане пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват, в лицето на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе съгласно чл.10, ал.1 от НПОС и чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО.
На следващо място, документите за
изплащане на пенсиите по чл.50, ал.2 от НПОС са платежни по своя характер и не
представляват административни актове на посоченото длъжностно лице.
Следователно изплащането на пенсията е фактическо действие, за което не е нужно
издаването на административен акт (платежните документи и тези, адресирани до
доставчиците на платежни услуги по чл.67 и сл. от НПОС не са с характер на
административни актове), поради което защитата по чл.256 от АПК намира
приложение.
Исковата молба е депозирана в
хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК, поради което допустимостта й не е обусловена
от предварителното подаване на искане до органа за извършване на фактическото
действие, дължимо по силата на закона, респ. от спазването на 14-дневния срок
по чл.256, ал.2 от АПК.
По изложените съображения съдът
намира предявения иск допустим. Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен.
С разпореждане №
2135-17-225/09.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ - Русе, считано от 18.09.2023 г., било възстановено изплащането на
отпуснатата на ищеца наследствена пенсия в размер на 463,95 лева месечно. В
разпореждането, като забележка, е отбелязано, че качеството на учащ се доказва
с документ от съответното учебно заведение като учащите във висши учебни
заведения доказват това си качество в началото на всеки семестър.
С уведомление №
1029-17-2890/18.09.2023 г. (на л.19 от делото) ищецът представил пред пенсионните
органи уверение № 260/13.09.2023 г., издадено от УНСС гр.София (на л.3 от
делото). В същото е
удостоверено, че А.М.С. е записан през 2023/2024 г. учебна година в зимен
семестър на първи курс, редовно обучение, ОКС „Магистър“, специалност
„Международно банкиране и финансови пазари“. Посочено е, че документът се
издава в уверение на това, че ищецът е записан за учебната 2023/2024 г. редовно
обучение.
Текстът на чл.34, ал.1, т.2 от НПОС
предвижда, че деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла
на чл. 82, ал. 1 КСО, са: лица, независимо от формата и степента на обучението
им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за
висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те
установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от
съответното висше училище или от съответната научна организация. Според чл.34,
ал.8, т.2 от НПОС наследствените пенсии се изплащат в следните срокове: на
лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за
висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало
и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2
документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца,
предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно
заведение.
В представеното в административното
производство уверение, издадено от УНСС, обаче не са вписани, както изисква
чл.34, ал.8, т.2, изр.първо от НПОС, началото и краят на последната сесия за
зимния семестър. Такава информация има
само в графика за учебната 2023/2024 г. г. за ОКС „Магистър“ на УНСС – София,
наличен на интернет страницата на университета. В този график е посочено, че
зимният семестър завършва на 30.12.2023 г. като след него следва зимна редовна
сесия с начало 06.01.2024 г. и край 20.01.2024 г., зимна поправителна сесия с
начало 21.01.2024 г. и край 28.01.2024 г., а от 29.01.2024 г. започва летният
семестър. Както се каза, тази информация, въпреки изискването на чл.34, ал.8,
т.2, изр.първо от НПОС, не е включена в издаденото на ищеца уверение №
260/13.09.2023 г., поради което законосъобразно и в съответствие с чл.34, ал.8,
т.2, изр.второ от НПОС пенсията
е била изплащана до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за
изпитните сесии на съответното учебно заведение, т.е. до месец декември 2023 г.
включително. Следователно, при
липсата на представено уверение с изискуемото съдържание, което да удостоверява
началото и края на последната изпитна сесия за зимния семестър на учебната
2023/2024 г., ответникът ТП на НОИ – Русе законосъобразно не е изплатил на
ищеца наследствена пенсия за месец януари 2024 г. В този смисъл административният
орган не е бездействал незаконосъобразно като не е извършил посоченото плащане.
Този извод не се разколебава и
предвид подробно изложените от ищеца в становище с вх.№ 952/12.02.2024 г.
съображения. Действително, както е обосновано и в становището, целта на закона
е чрез отпускане на наследствената пенсия да се замести липсващата издръжка от
починалия родител посредством финансово подпомагане на учащите деца. Тази цел
би могла да бъде съобразявана при оспорване на административен акт за отказ да
бъде отпусната наследствена пенсия, доколкото несъответствието с целта на
закона би било основание за неговата незаконосъобразност – чл.146, т.5 от АПК. Както
обаче беше посочено, в настоящото производство не се решава въпроса за
законосъобразността на подобен административен акт. Дали е налице фактическо
бездействие на ответника по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК се преценява към
релевантния момент (този на изплащане на пенсията за съответния месец) и спрямо
наличието на условията, предвидени в закона, за да бъде извършено претендираното
фактическо действие. Условията за неговото извършване не са били налице към
този момент, поради което не е налице и бездействие от страна на ответника.
Последният, в писмения си отговор,
изрично сочи, че след като ищецът представи пред него уверение, от което да е
видно, че е записан като студент и през летния семестър на учебната 2023/2024
г., изплащането на наследствената му пенсия ще бъде възобновено от 01.01.2024
г., т.е. ще му бъде изплатена и претендираната в настоящото производство пенсия
за месец януари 2024 г. Ищецът е представил пред пенсионния орган доказателство
за това обстоятелство със заявление № 3006-17-37/05.02.2024 г., към което е
приложил и уверение № 00149/01.02.2024 г., издадено от УНСС, т.е. след изтичане
на срока за подготвяне на платежните документи и изплащане на пенсиите за месец
януари 2024 г. В уверение № 00149/01.02.2024 г., вече в съответствие с чл.34,
ал.8, т.2, изр.първо от НПОС, е изрично вписано, че ищецът е записан във втори
(летен) семестър, с продължителност от 29.01.2024 г. до 16.06.2024 г., като по
този начин в уверението изрично е включен и краят на годишната поправителна
сесия според графика на УНСС. Това уверение обаче е ново писмено доказателство,
което не е съществувало и поради това не е могло да бъде взето предвид от
административния орган към датата на изплащане на пенсиите за месец януари 2024
г. и което, доколкото установява дължимост на фактически действия занапред, а
не към посочения релевантен момент, не следва да бъде вземано предвид при
решаване на делото – арг. от противното на чл.142, ал.2 от АПК. След представянето
на уверението за летния семестър пред административния орган същият безспорно е
длъжен го съобрази, доколкото то удостоверява, че ищецът е бил студент в УНСС и
по време на сесиите, следващи зимния семестър, т.е. и през месец януари 2024
г., като на същия следва да се изплати и дължимата за този месец наследствена
пенсия. Това обстоятелство обаче, както беше посочено по-горе, не означава, че към
релевантния момент административният орган е бездействал противоправно. Поради
липсата на бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран и на основание чл.256,
ал.3, пр.второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.С., с ЕГН **********,***,
против Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Русе,
представлявано от директора И. Д., иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК –
за осъждане на ТП на НОИ – Русе да изпълни произтичащо пряко от закона
фактическо задължение като изплати на ищеца сумата от 463,95 лева,
представляваща наследствена пенсия за месец януари 2024 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: