Р Е Ш
Е Н И Е № 132
Град Несебър, 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1676 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.П. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 19-0304-002853 / 09.10.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изложената в обжалваното наказателно постановление (НП) фактическа обстановка и тази, описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, като отрича да е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, респ. не е поставил колана по време на спиране след подаден сигнал със стоп-палка, докато е следвало да борави едновременно с волана и скоростния лост. Излага твърдения, че му е бил подаден сигнал от актсъставителя С.З.С. – мл. полицейски инспектор към РУ Несебър, около 09:20 часа на 17.09.2019г. до хотел “Х.П.”, докато е управлявал личния си автомобил с рег.№ ****** в посока град Свети Влас – к.к. Слънчев бряг, и че в автомобила до него е пътувала съпругата му. Контролният орган е твърдял при последвалия разговор, че жалбоподателят е пътувал без поставен обезопасителен колан и го е поставил след като му е бил подаден сигнал за спиране за проверка, докато жалбоподателят е отричал и е твърдял при последвалия между двамата спор, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. Посоченият в акта свидетел – Д.В.С., не е бил свидетел по нарушението. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част на НП и правната квалификация на нарушението предвид, че е използван термина “предпазен” колан, по който начин пък се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като е бил лишен от възможността да разбере какво нарушение му е вменено. При условията на евенуалност излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.09.2019г. полицейските служители С.З.С. – мл. полицейски инспектор при РУ Несебър, Галин Тодоров – полицейски инспектор при РУ Несебър и Д.В.С. – мл. полицейски инспектор при РУ Несебър, работили на КПП в град Несебър, вилна зона „З.“, до хотел „Х.П.“, като спирали за проверка автомобили. Около 09:30 часа на 17.09.2019г. свид. С.З.С. е подал сигнал със стоп-палка за спиране на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ******, който се е движил в посока от град Свети Влас към к.к. Слънчев бряг. Автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Д.П., а до него на предната дясна седалка е пътувала съпругата му – свид. А.П.П.. След подадения сигнал водачът е спрял автомобила на разстояние от пет до десет метра от този полицейски служител. В това време – от момента, в който свид. С. е решил да спре автомобила за проверка, до спирането на автомобила, свид. С. се е намирал извън платното за движение и от другата му страна – страната, в която са се движили автомобилите, пътуващи в посока к.к. Слънчев бряг – град Свети Влас, и в близост до служебния автомобил, който също се е намирал откъм платното за движение с посока к.к. Слънчев бряг – град Свети Влас, и в който тогава се е намирал третият служител Г.Т., като свид. С. е бил на това място с цел да спира автомобилите, движещи се именно в посока к.к. Слънчев бряг – град Свети Влас, т.е. противоположната посока.
След като автомобилът, управляван от жалбоподателя П. е спрял на указаното му от свид. С. място, последният е тръгнал да се приближава към автомобила, а когато стигнал до водача и е видял, че последният е бил с поставен обезопасителен колан, се е обърнал към него с думите: „Кога успя?“, но което жалбоподателят попитал „Кое?“, а свид. С. уточнил: „Да си сложиш колана.“ Двамата започнали да спорят за това дали водачът е бил или не с поставен обезопасителен колан, когато свид. С. се е обърнал към жалбоподателя П. с думите: „Споровете на пазара“, изискал му е документите, а след като водачът П. му ги е предоставил, последният е бил поканен да слезе от автомобила си и да отиде до служебния автомобил за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
В съставения от свид. С.З.С. АУАН е посочено, че на 17.09.2019г. около 09:30 часа в град Несебър, в.з. З., до хотел „Х.П.“, Д.П.П. управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ******, негова собственост, като по време на движение не използва обезопазителен колан, с който е оборудван автомобила. При съставянето на акта е бил иззет контролния талон № 9485644, а актосъставителят е квалифицирал описаното от него нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият е бил подписан от актосъставителя, от свидетеля Д.В.С., за който е отбелязано в акта, че е свидетел по нарушението (очевидец), и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка, и който при съставянето и връчването на акта е описал като възражение в него, че е бил с поставен обезопасителен колан. Твърдението на жалбоподателя, че по време на управление на автомобила, той е бил с обезопасителен колан, той е изразил и във възражението срещу акта, подадено от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но въпреки това му е бил съставен акт.
При описание на нарушението в наказателното постановление, освен, че наказващият орган е възпроизвел съдържанието на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, включително и като е изброил шестте категории на МПС, посочени в нея, е посочил, че жалбоподателят е управлявал МПС, „като по време на движение не поставя предпазен колан“.
(В тази връзка несъстоятелен е довода в жалбата, че в акта е посочено, че управлява МПС без предпазен колан, и че такъв термин – „предпазен“ колан не съществува. Първо, в акта изрично е записано, че водачът „не използва обезопасителен колан“, и второ, докато посочената като нарушена разпоредба на чл.137А, ал.1 от ЗДвП използва термина „обезопасителен колан“, в санкционната разпоредба за това нарушение – чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, терминът е именно „предпазен колан“, което означава, че който и от двата термина да се използва, не може да се счете за процесуално нарушение, още по-малко да е основание за отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно.)
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свид. А.П.П. – съпруга на жалбоподателя, като съдът отчете нейната заинтересованост. Съдът отчита, и че показанията на свид. П. и свид. С. са непротиворечиви относно посоченото от тях приблизително място, съответно разстояние, на което е спрял автомобилът, управляван от жалбоподателя, след подадения му сигнал със стоп-палка.
Съдът не кредитира показанията на свид. С., че 1) той заедно със свид. С. са коментирали преди първият да предприеме спиране на автомобила, че водачът е без (поставен обезопасителен) колан, 2) че свид. С. е бил от неговата страна и двамата са стояли един до друг преди спирането на автомобила, и 3) че докато е вървял към автомобила след спирането му, е видял на страничното огледало как водачът дърпа колана.
При разпита на свид. С. същият заявява, че е бил на няколко метра от свид. С. за да го охранява, както и че е успял да види, че водачът нямал „опънат“ колан пред себе си, докато при очната ставка между свид. С. и свид П., първият, без да дава конкретен отговор на въпроса дали е бил до колегата си свид. С., уточнява, че се е намирал в другото платно за движение, а от отговора му, че не е имал възможност да види дали водачът е поставял колана след като автомобилът му е спрян, като подчертава, че е имал за цел да охранява колегата си, съдът приема, че свид. С. не е забелязал дали водачът на автомобила го е управлявал до спирането с поставен обезопасителен колан или без поставен такъв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 05.11.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 11.11.2019г.
По отношение на първия спорен въпрос дали водачът на лекия автомобил Д.П. е управлявал с или без поставен обезопасителен колан, съответно дали го е поставил след като е бил спрян за проверка, и дали това е бил повода свид. С. да предприеме проверка на автомобила, с която цел е подал сигнал със стоп-палка, са налице противоречиви свидетелски показания, а именно свид. С. – актосъставителя, от една страна, и свид П. – съпругата на жалбоподателя, от друга страна. Безспорно последната е имала възможност през цялото време, докато е пътувала в автомобила да забележи дали съпругът й е пътувал с поставен обезопасителен колан или го е поставил след като е спрян за проверка (или по време на спирането). Дори и свид. С. да е виждал, дали водачът на автомобила Д.П. е управлявал автомобила като е използвал или не обезопасителния колан непосредствено преди да предприеме действия по спиране на автомобила до началото на проверката, следва да се прецени чии показания да се кредитират в този случай. От една страна съдът не приема, че свид. С. е съставил АУАН за нарушение, което не е извършено, но от друга страна свидетелските му показания в голямата си част са насочени към твърдения, че свид. С. също е бил свидетел по нарушението, в която част тези негови (на свид. С.) свидетелски показания са разколебани от останалите гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. С., тъй като от една страна с тях той цели да убеди, че е очевидец на нарушението и в подкрепа на твърденията на свид. С., но от друга страна отговорите, които дава и при разпита му на като свидетел и при очната ставка, са в достатъчна степен нееднозначни, неясни и противоречиви, които дават основание съдът да изрази сериозни съмнения и в частта им дали свид. С. е присъствал на разговора и/или се е намира в близост до мястото на спрения автомобил (на три метра, както той твърди), докато водачът П. и свид. С. са водели разговора. При тези обстоятелства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. П., че свид. С. (или друг полицейски служител) не се е намирал на пътното платно от момента до подаването на сигнала за спиране на автомобила за проверка, до момента, в който жалбоподателят е излязъл от автомобила след като е бил поканен до служебния автомобил, който е вторият и съществен за случая основен спорен въпрос.
Предвид гореизложеното и с оглед, че всички съмнения следва да се тълкуват в полза на нарушителя (арг.чл.304 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН), следва да се приеме, че административно наказателното производство е започнало със съставяне на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.3 на чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел (свид. С.), който обаче не е бил очевидец на нарушението, т.е. не е присъствал при извършването и установяване на нарушението (в тази връзка твърденията на актосъставителя, обективирани впоследствие в акта, не могат да се приемат за начин на установяване на нарушението). Нарушението по чл.40, ал.3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В наказателното постановление е допуснато друго процесуално нарушение, което съдът също отчита като съществено, а оттам и като друго самостоятелно основание за отмяна на постановлението, тъй като то касае съставомерността на нарушението, квалифицирано като такова по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба вменява задължение на водач на МПС от определени категории да използват обезопасителни колани, но само в случай, че МПС са оборудвани с такива. За разлика от акта, това обстоятелство не се твърди, и не е изрично посочено от наказващия орган при описание на нарушението, а за такова описание не може да се приеме отделното цитиране на посочената като нарушена правна норма. Затова при издаване на наказателното постановление нарушението не е описано с всички негови съставомерни признаци, които в кумулативна наличност е необходимо да бъдат налице за да се ангажира административно наказателната отговорност на водач на МПС. Непосочването пък на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, между които е това дали в случая автомобилът е оборудван с обезопасителни колани, представлява нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По този начин са налице достатъчно основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-002853 / 09.10.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, на Д.П.П. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: