Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.9.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 12050/2020 г.
по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 158032
от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9198/2019 г. по описа на СРС, ГО, 150
състав, са отхвърлени предявените от Н.П.Р., действащ като ЕТ „И.– Н.Р.“, срещу
З. „А.Б.“ АД, искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че Н.П.Р., действащ като ЕТ „И.– Н.Р.“, не дължи на З. „А.Б.“ АД,
сума в размер на 1008.50 лв., от които 188.50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 820 лева - юрисконсултско
възнаграждение, поради настъпила погасителна давност, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.06.2009г. по т.д. № 517/2005г по описа на Софийски
градски съд, VI-7 състав, за събирането на които е образувано и изпълнително
производство № 20188470400117 на ЧСИ Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, с район на
действие СГС.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 360,00 лв., преудставляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца Н.П.Р., действащ като ЕТ „И.– Н.Р.“, чрез процесуалния му представител – адв. Д., с оплаквания за неговата неправилност. Твърди, че
неправилно съдът е приел, че 5-годишната погасителна давност за вземанията по
изпълнителния лист срещу въззивника е започнала да
тече от 05.10.2013 г., вместо от 05.10.2011 г., тъй като на тази дата било
извършено последното валидно изпълнително действие по перемираното
първо изпълнително дело срещу въззивника. Съответно,
давността е била изтекла към датата на образуване на новото изпълнително дело
през 2018 г. Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че приложение по отношение на тези отношения до постановяване на
тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
намирало ППВС № 3/1980г., а след 26.06.2015 г. – тълкувателното решение, тъй
като съгласно мотивите на тълкувателното решение, постановлението от 1980 г. е
изгубило сила след приемането на Конституцията на РБ през 1991 г. Моли съдът да
отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с
което да признае за установено, че Н.П.Р., действащ като ЕТ „И.– Н.Р.“, не
дължи на З. „А.Б.“ АД гореописаните суми. Претендира разноски.
Въззиваемият
ответник З. „А.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител адв.
А П., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор по въззивната
жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че СРС законосъобразно е проследил и
възприел фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил обоснован
извод за отхвърляне на исковете. Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980
г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, съгласно което по време на висящо
изпълнително производство спира да тече давност, т.е. по време на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения срещу въззивника изпълнителен лист, давност не е текла, тъй като
до 26.06.2015 год. е намирало разрешението, дадено в Постановлението,
следователно погасителната давност, към датата на образуване на второто
изпълнително дело срещу длъжника, не е била изтекла. Моли съдът да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски в производството.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Не е спорно между
страните, че в полза на З. „А.Б.“ АД е издаден Изпълнителен лист от 09.06.2009г.
по т.д.№ 517/2005г. по описа на СГС, VI-7 състав срещу Н.П.Р., действащ в
качеството си на едноличен търговец, за сумата от 188.50 лева - юрисконсултско възнаграждение и за сумата от 820 лева - юрисконсултско възнаграждение, по който е било образувано изпълнително
дело № 20098430400127 по описа на ЧСИ Е..П., прехвърлено на основание чл. 33,
ал. 1 от ЗЧСИ, поради прекратяване на правомощията от ЧСИ П. на ЧСИ И.Д., при
която делото е продължило под № 20169220401223. Не спорят, че по прехвърленото
изпълнително дело е постановено постановление на съдебния изпълнител от 12.12.2014 г., с което последният е констатирал настъпването
на перемция, поради което и на основание на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, по изрична молба за това от страна на длъжника, е прекратил
изпълнителното дело.
Не спорят и по
отношение на обстоятелството, че взискателят, с молба
от 01.03.2018г. /лист 40 по делото на СРС/ е поискал образуване на ново
изпълнително дело срещу длъжника, въз основа на същия изпълнителен лист, при
ЧСИ Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, район на действие СГС.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Според даденото с
ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече,
като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната
и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С
решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО на ВКС, и решение №
51/21.02.2019г. по гр. д. № 2917/2018г., IV ГО на ВКС, чието разрешение възприема
и настоящият състав, е прието, че прилагането на даденото с посоченото
тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период,
по-голям от този срок (5-годишен). С оглед на това давността ще се счита
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради това, даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния
акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на
обявяването на тълкувателното решение - 26 юни 2015 год., като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
По изпълнителното
дело срещу Н.Р., действащ като ЕТ „И.- Н.Р.“, в конкретния случай се
установява, че изпълнителни действия са извършвани до 05.10.2011 г., от която
дата е и последното изпълнително действие, констатирано и в Постановлението за
прекратяване на ЧСИ Д. от 12.12.2017 г., с което
поради настъпването на перемпция и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е било прекратено. Следователно делото
е перемирано на 05.10.2013 г., т. е. изпълнителното
производство е приключило към датата на постановяване на тълкувателното решение
от 2015 г., поради което следва да се приеме, че 5-годишната погасителна
давност е започнала да тече, считано от 06.10.2013 г.
В действителност,
както по-горе бе посочено, постановеното в ТППВС от 1980 г. следва да намери
приложение по отношение на изпълнителните дела до приемане на тълкувателното
решение № 2/26.06.2015 г., и докато е било висящо делото погасителна давност по
отношение на вземането не е текла, но след неговото прекратяване, считано от
06.10.2013 г. такава е започнала да тече, на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т. е. е следвало да изтече на
06.10.2018 г.
Второто
изпълнително дело, образувано срещу длъжника Н.Р., е образувано по молба на взискателя от 01.03.2018 г., видно от представените в първоинстанционното производство преписи от изпълнително
дело № 20188470400117 по описа на ЧСИ Н.П., рег. № 847 в КЧСИ, район на
действие СГС. Съдът намира извода на първоинстанционния
съд, че молбата за образуване на изпълнителното дело е прекъснала давността,
преди същата да изтече, за основателна, тъй като молбата е съдържала възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, което възлагане е включително
за предприемане на същински изпълнителни действия за удовлетворяване на
вземанията, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към
тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването
на постъпили нови искания от взискателя в отделно
дело нямат значение и давността се прекъсва, ако взискателят
е поискал или съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които да
са от категорията да я прекъснат. Образуването на изпълнително дело е от
категорията на административни такива /канцеларско действие/, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато обаче молбата за
изпълнение съдържа искане за изпълнителни действия, които са от категорията да
прекъснат давността – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им,
освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното
прилагане, без значение на това дали е настъпила перемция
или не по конкретното изпълнително дело. /в този смисъл е и споделяната от
настоящия състав практика на ВКС обективирана в
РЕШЕНИЕ № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г.; РЕШЕНИЕ
№ 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г.; Определение № 248 от
1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК/. Ето защо в случая
направеното с молбата от 26.03.2014 г. искане за предприемане на изпълнителни
действия след перемиране на делото е имало за
последица прекъсване на давността, тъй като въз основа на молбата е наложен
запор на пенсионно вземане на длъжника на 10.04.2014 г. (в този смисъл и
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС). Следователно
погасителната давност е била прекъсната още на 10.04.2014 г.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения
на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора пред СГС в полза на ответника, въззиваем в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лв.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл.
69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 158032 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9198/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 150 състав.
ОСЪЖДА Н.П.Р., действащ като ЕТ „И.– Н.Р.“, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 360 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: