Определение по дело №843/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./03.06.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИН МАРИНОВ

         ЧЛЕНОВЕ :  ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                                  ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маринов

въззивно търговско дело № 843 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 24634/03.04.2019г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, чрез юриск. П. В. против Решение № 1089/18.03.2019г. по гр. дело № 843/2019 г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете на въззивника за признаване за установено в отношенията между страните, че Л.Р.Л., ЕГН********** му дължи сумата 244.43лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за реално потребени ВиК услуги за периода 17.08.2013г. – 15.01.2016г. за обект в село Климентово, общ. Аксаково, с абонатен №1196083, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 05.10.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата 48.99лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни задължения за периода 23.10.2013г. – 01.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15233/2017г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК., като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати на в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 50.00лв. – част от депозит за ССчЕ, платен от БСВ поради защитата на ответник от особен представител.

Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е доказана реалната доставка на вода за битови нужди в имота, находящ се в с.Климентово, общ.Аксаково, който е собственост на Л., тъй като от фактура № ********** от 02.02.2016г. се установявало безспорно консумация за сумата от 192.96лв., представляваща стойност на ползвани 120 м³ вода за периода от 17.07.2014 г. до 15.01.2016 г. Твърди се, че на 17.07.2014 г. инкасаторът отчел показание на водомера от 95 9м., което било удостоверено с подпис на лицето, което му е осигурило достъп до измервателния уред. На 16.10.2014г. инкасаторът отбелязал в карнета „вр.спрян" (временно спрян), което обстоятелство е удостоверено с подписа на длъжностното лице, т.е. в имота не е ползвана вода, поради което липсва отчет на водомера. На 15.01.2016г. потребителят е уведомил В и К оператора за замръзване на водомера в имота, което е наложило неговата подмяна. При извършената смяна на водомера на 15.01.2016г. е установено показание от 1079м³, което е удостоверено с подписа на лицето Б. Ст. А. ЕГН ********** в констативен-двустранен протокол № ********** от 15.01.2016 г.

На следващо място, въззивникът излага твърдения, че съдът неправилно е интерпретирал факта, че на 15.01.2016г. е установено, че водомерът на потребителя е замръзнал. Това обстоятелство водило до невъзможност ползваната вода да бъде отчитана за в бъдеще, но не и че водомерът е повреден, или че отчетените показания до момента на замръзването не отговарят на обективната действителност. Л. не е изпълнила задължението си, регламентирано в чл.5, т.14 от Общите условия-да осигурява водомерния възел, разположен в имота, против замръзване, поради което не следва да черпи права от своето противоправно поведение. На 15.01.2016г. водомерът на потребителя е сменен с нов поради неговото замръзване, което е довело до невъзможността измервателния уред да отчита потреблението на вода. Но отчетеното показание от 1079 м³ не е компрометирано, тъй като водомерът сочи, че вода в това количество е преминало през него. Съдът не е взел предвид отразеното в карнета в графа „забележка", че отчитането временно е преустановено, поради неизползването на вода в имота. Карнетът не бил оспорен от ответника, поради което  го обвързвал по отношение на отразените в него факти. Оспорва се още позоваването на разпоредбите на чл.20 и чл.З0, ал.1 от ОУ, тъй като същите били неотносими към спора. В заключение въззивникът сочи, че е установено, че Л.Л. е собственик на имота е установен по повод предявяване на претенциите на В и К оператора пред съда, тъй като потребителят не е изпълнил задължението си да се легитимира като такъв пред него, независимо от факта, че имотът е придобит на 19.12.2000 г., което не следвало да рефлектира по неблагоприятен начин в правната сфера на ищцовото дружество.  По изложените съображения отправя искане към съда за отмяна на обжалвания акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

 

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК  не е представен отговор от въззиваемата страна.

 

Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не са направени доказателствени искания.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по търг. дело № 843/2019г. на 05.07.2019 г. от 14 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.