№ 12306
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110125253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т Ся“ ЕАД срещу С. М. М..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „......“, бл.
103, вх. 2, ет. 16, ап. 150, с абонатен № 088007, чиято цена не била заплатена в предвидения
в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК: 2661,17 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.07.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, 682,46 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. до 19.07.2019 г., 26,09
лв. - суми за дялово разпределение, дължими за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г.,
ведно със законна лихва от 30.07.2019 г. до окончателно изплащане на задължението и 7,04
лв. – мораторна лихва за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неосноватлени и недоказани. Отрича между страните да е имало
облигационно отношение, като се изтъква, че имотът бил собственост на Министерство на
отбраната, който го стопанисвал чрез Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“. Сочи се, че ответникът ползвал имотът по наемно правоотношение, което не
1
обосновавало качеството му на клиент на топлинна енергия. Подчертава, че дори и да е
налице облигационно отношение с ищеца, възникнало въз основа на приложеното
заявление-декларация, то топлинна енергия се дължи не от 01.05.2015г., както се
претендира, а от 11.08.2015г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в претендирания
размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право
на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В същото е
прието и че договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя. В последния случай страни по облигационното отношение са
топлопреносното предприятие и третото ползващо се лице, а отношението със
2
собственика/титуляра на вещно право на ползване се възстановява едва след отпадане на
предпоставките за възникване на облигационното отношение с третото лице. С цитирания
по-горе тълкувателен акт изрично е прието, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е
изчерпателно, а въведеното с тази разпоредба правило следва да намери приложение само
при липсата на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Иначе казано,
постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и даден правен субект има
предимство пред определянето на едно лице като потребител по силата на закона.
В случая от приложеното заявление-декларация (л. 17-18) е видно, че на 11.08.2015г.
ответникът е поискал откриването на партида от ищеца (имащо характера на предложение
по чл. 13 ЗЗД), а от приложените документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот (л. 93-94) е видно, че ищецът е приел заявлението и е
открил партида на името на ответника, с което е приел предложението, т.е. между страните е
възникнало облигационно отношение. По отношение на периода от 01.05.2015 г. до датата
на подаване на процесното заявление декларация – 11.08.2015г. не са ангажирани
доказателства за наличието на облигационно отношение между страните, поради което
следва да се приеме, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми за този период.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т С“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление въз
основа монтирани 4 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление
с дистанционно отчитане и 1 бр. щранг-лира в банята, топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, разпределяна пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Установено е, че стойността на
потребената топлинна енергия в периода, за който е налице облигационно отношение между
3
страните (от 11.08.2015г. до 30.06.2017г.) се равнява на 2304,80лв. при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от задълженията поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече
от деня на падежа. В Общите условия ищеца от 2014г. е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, погасени по
давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на предявяване на иска. Следователно в случая погасени по
давност се явяват вземанията на ищеца за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2016г. като не са
погасени по давност вземанията за доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2016г. до
30.06.2017г., които съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
равняват на 942,29 лв. (определени от съда при условията на чл. 162 ГПК, след съобразяване
на изчислената от вещото лице сума в размер на 855,67 лв. за периода от м.07.2016г. до м.
06.2017г. и посочената в таблица 2 към заключението сума за м.06.2016г. в размер на 86,62
лв.).
По изложените съображения предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен за сумата от 942,29 лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2017г.,
като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2661,17 лв. и за
периода от 01.05.2015г. до 31.05.2016г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало
и задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017
г. в размер на 26,09 лв., поради което предявеният иск следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
4
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общи условия на ищеца от 2014г., задължението на потребителите
за заплащане на цената на топлинна енергия следва да се изпълни в 30-дневен срок от датата
на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
Следователно ответникът дължи единствено мораторна лихва върху общите фактури,
касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите условия от 2016г., т.е. за
периода от 15.09.2017г. до 19.07.2019г., която в случая съдът намира, че се равнява на 161,10
лв., определена при условията на чл. 162 ГПК.
Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи за периода от 15.09.2017г. до 19.07.2019г. до сумата от 161,10 лв., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 682,46 лв. и за периода от
14.09.2016г. до 15.09.2017г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница в размер на 7,04 лв. за периода от 30.07.2016 г.
до 19.07.2019 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени
съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно
5
ответникът следва да заплати на ищеца следните суми: 22,59 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 16,72 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 22,59 лв. – държавна такса за исковото производство, 33,44 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 100,32 лв. – разноски за
експертиза и 100,32 лв. – разноски за особен представител. Ответникът също има право на
разноски, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани
доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата С.
М. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „........“, бл. 13, вх. В, ет. 3, ап. 150 дължИ
на „Т Ся“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „........“ №
23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 942,29
ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „......“, бл. 103, вх. 2, ет. 16, ап. 150, с абонатен № 088007
за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2017г., ведно със законна лихва от подаването на
заявлението – 30.07.2019 г. до изплащане на вземането, 161,10 ЛЕВА - мораторна лихва за
периода от 15.09.2017г. до 19.07.2019г. и 26,09 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законна лихва
от подаването на заявлението – 30.07.2019 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 942,29 лв. до пълния предявен размер от 2661,17 лв. и за периода от
01.05.2015 г. до 31.05.2016г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 161,10 лв. до пълния предявен размер от 682,46
лв. и за периода от 14.09.2016г. до 15.09.2017г., както и иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 7,04 лв. за
периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43928/2019 г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА С. М. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „........“, бл. 13, вх. В,
ет. 3, ап. 150 да заплати на „Т Ся“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „........“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 22,59 ЛЕВА –
държавна такса в заповедното производство, 16,72 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, 22,59 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 33,44
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 100,32 ЛЕВА – разноски
за експертиза и 100,32 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
6
ищеца „Т Ся” ЕАД – „Т С“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7