Определение по дело №59566/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3445
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20211110159566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3445
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110159566 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното:
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на негова страна, което следва да се остави без уважение,
доколкото предвид погасяването на задължението от страна на ответниците/ което не се
отрича от ищеца/ последния няма регресни права срещу третото лице, които да са защитими,
в конкретния случай.
Посочените с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва
да бъде допуснато. Следва да се остави без уважение и доказателственото искане на ищеца
по чл. 190 ГПК по отношение на ТЛП. С оглед становището на ответниците – признават
дълга и представят доказателства за плащане, който факт не се отрича и от ищеца,
поисканите от последния СТЕ и ССчЕ по поставените в ИМ задачи следва да се оставят без
уважение. Ищецът е депозирал изрично писмено становище, че не оспорва постъпилото
плащане в общ размер на 2092,36 лв., с която сума е погасена претендираната главница от
1705, 42 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 386, 94 лв. Заявява обаче, че
ответниците дължат също и законна лихва върху главницата за периода от завеждане на ИМ
до датата на плащането в размер на 29,84 лв., както и сторените от ищеца съдебни разноски
/за държавна такса – 155 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда/.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 08.04.2022г. от 11,00 часа , за която дата и час да се уведомят
страните с препис от настоящото определение. На ответниците да се връчи и екземпляр от
Становище с вх. № 4873/12.01.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД.
ПРИЕМА описаните и представени с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от ищеца доказателствени искания за
допускане на СТЕ и ССчЕ по поставените в ИМ задачи, както и по чл.190 от ГПК за
представяне от страна на „Бруната България“ ООД на посочените в ИМ документи.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора, доколкото в случая спора касае единствено дължимостта и размера на съдебните
разноски, които следва да се заплатят от ответника за настоящото исково производство, в
частност претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, излага, че по сключен договор при Общи
условия с ответниците, в срока от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. им доставил топлинна
енергия на обща стойност 1669,41 лева. В същия период, в имота е извършвана и услугата
дялово разпределение от „Бруната“, която такса била заплатена от ищеца за сметка на
ответника, поради което последния му дължи възстановяването й или сумата от 36,01 лв.
Последните не заплатили дължимите суми, поради което за периода 15.09.2019г. до
05.10.2021г. дължи на ищеца обезщетение за забавата в посочен размер от 379,18 лв. върху
главницата за ТЕ и 7,76 лв. върху главницата за ДР. Ищецът претендира и законни лихви
върху главниците, считано от 05.10.2021г. Претендира съдебни разноски за производството,
в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците Юлияна Драгомирова Г. и АЛ. П. АЛ., в срока по чл. 131 ГПК
депозират писмен отговор, с който признават исковете и моли съда да се произнесе
съобразно признанието, като прекрати производството. Представят доказателства за
извършено плащане на сумата от 2096,36лв., с която сума съобразно признанието на ищеца
са погасени главниците за ТЕ и ДР, мораторните лихви върху двете, без законната лихва до
плащането и сторените съдебни разноски. Със становище от 12.01.2022 г. ищецът признава
факта на погасяване на задълженията на ответниците, предмет на иска, но поддържа
искането си за присъждане в полза на ищеца на законна лихва върху главниците за ТЕ и ДР
до датата на плащане, както и на сторените съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът не е сезиран с оттегляне или отказ от исковете, а напротив се претендира
2
присъждане на законна лихва и съдебни разноски, тъй като ответниците са дали повод за
образуване на делото и са платили след подаване на иска в съда. Ответниците твърдят
обратното, че не са дали повод за водене на делото, поради което молят да не е присъждат
разноски в полза на ищеца.
Правна квалификация: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и искане за присъждане на съдебни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ са:
1. сключен между страните валиден договор; качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца
- престиране на топлинна енергия– вид, обем и цена. Доказателствената тежест е за ищеца.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД са: 1.парично
задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/. Доказателствената тежест е за ищеца.
С оглед становището на ответниците и направеното признание на исковете, на
основание чл. 153 ГПК горните обстоятелства не се нуждаят от доказване. В тежест на
ответниците е да установят в процеса положителния факт на погасяването на дълга, за което
също се сочат доказателства.
В случай, че оспорват отговорността за разноски, ответниците следва да установят, че
не са станали повод за образуване на делото.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3