№ 534
гр. ****, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101442 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1,
предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.
Ищцата, М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, ул. ***, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г.,
вписан в АК- ****, е предявила иск срещу „****" ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****л. **** и цена на иск:
**** лв.
В исковата си молба твърди, че на 22.03.2023 г. между
доверителя и М. С. М., ЕГН **********, в качеството му на
„Заемател" от една страна и ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****, в
качеството му на „Заемодател“ от друга страна, е сключен договор за
кредит № L318668, (наричан по-долу „договор за заем"). По силата на
сключения договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя
сума в размер 1 500.00 лв., при условия:
- Фиксиран лихвен процент - 18.50%,
- годишен процент на разходите (ГПР)- 56.50%
- срок на погасяване - 16 месеца,
- обща сума за връщане без допълнителни такси – 1 696.59 лв.
- Такса за разглеждане - **** лв.
Съгласно договора за заем, таксата за разглеждане се дължи в
1
деня на подписване на договора за кредит, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителен план, приложение към договора за заем. Също съгласно
договора за заем, въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно
погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина.
Таксата е включена в погасителния план към договора за заем,
разпределена на равни вноски и дължима към вноските за главница и
лихва, всяка по 19.48 лв., иди общо **** лв.
Счита, че въпросната такса за разглеждане е по същество такса
по управление на кредита и начисляването на разноски в тежест на
потребителя противоречи на разпоредбите на ЗПК, поради което
считам, че клаузата е нищожна.
В случая е налице правен интерес от внасяне на яснота в
отношенията между потребителя и кредитора относно действителните
параметри на съществуващата помежду им правна връзка, дори и
кредитора в настоящия съдебен процес да твърди, че не претендира
суми по процесната клауза, това не лишава кредитора от
възможността да търси в бъдеще плащане по клаузата и представлява
неяснота, създаваща несигурност в правното положение на
потребителя (в този смисъл мотивите към т. 1 от тълкувателно
решение № 1/7 03. 2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК
на ВКС).
Нищожност на таксата за разглеждане на документи.
Счита, че въпросната такса е в противоречие с разпоредбите на
ЗПК и в частност чл. 10а ад. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото
представлява разглеждането на документите за кредита. Именно
затова тази клауза от договора има за резултат заобикаляне на Закона
за потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК е
нищожна.
Нещо повече, тази такса не е включена и в годишния процент
на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19
ад. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на
клаузата, на основание чл. 19 ад. 5 от ЗПК - задължение на кредитора
по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите
разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля
закона. Казаното важи дори в хипотеза, в която годишния процент на
разходите няма да надвиши законовия праг, ако в него се включат тези
2
допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която
точния процента на разходите е по - нисък от посочения в договора,
тъй като и в двата случая, е налице като резултат заобикалянето на
закона.
За пълнота, следва да се отбележи, че в българското право,
общото понятие за такса е стойността на оказана от администрацията
иди друго публично тяло услуга, като самата такса има за цел
единствено да възстанови направените от оказалия услугата разходи,
до себестойността на последните. Таксата няма и не може да има за
цел обогатяването на лицето, което оказва тези услуги.
Следва да се има предвид, че всяка нееквивалентна такса по
договор между равноправни субекти всъщност прикрива
възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при точно изпълнение)
или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Затова и
таксата, ако е „доброволно" (а тя не е в настоящия случай) договорена
иди платена, следва да залегне като елемент на годишния процент на
разходите, което не е направено, и оттам - заобиколена е нормата на
чл. 19 от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита.
На практика, въпросната такса по договора за заем единствено
води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя
(увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава
възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от
присъща му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8,
§ 1 от директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение
на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело С-565/12, с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Франция.
Следва също така да се отбележи, че контрагентите по договор
са длъжни да договарят добросъвестно, като в противен случай
дължат обезщетение.
Според чл. 13 ал. 3 от 33Д, предложението за сключване на
договор, каквото представлява искането за отпускане на кредит, губи
силата си, ако не бъде прието незабавно, ако е направено на
присъстващ, какъвто е случая (договорът между страните не е
сключен от разстояние). Нормата е императивна. От тази гледна точка,
всяка договорка между страните, която предвижда различен срок за
приемане на предложението на присъстваща страна за сключване на
договор за кредит, противоречи на закона.
3
Следва да се отбележи фактът, че таксата в размер **** лв. е
значителна част от размера на подучения заем, с което безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието
добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност - така и Решение № 452/25.06.2010
г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Нещо повече, дори обработката на документи да се е случила
,,бързо", това не обосновава цена на посочената услуга в размер ****
лв. при главница 1 500 лв. Твърди, че чрез посочената клауза е налице
скрито оскъпяване на кредита и се постига забранена от закона цел -
неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, е нищожна.
Счита, че таксата е нееквивалентна и срещу нея
кредитополучателя не получава съизмеримо с пари благо.
Счита таксата за експресно разглеждане на документи, с която
кредиторът е начислил допълнително сума в размер на **** лв. от
договора за заем за нищожна на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК и
неравноправна съгласно ЗЗП. /така и Решение № 2669 от 29.03.2022 г.
по гр. д. № 352713 / 2021 г. на Софийски районен съд; Решение № 487
от 12.04.2023 г. по в. гр. д. № 194 / 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив;
Определение № 983 от 04.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 647 / 2023 г. на
Окръжен съд - Велико Търново и още много други срещу същия
ответник/.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че клаузата, уреждаща Такса за разглеждане, обективирана
в раздел „Основни условия" в договор за кредит № L318668 от
22.03.2023 г., сключен между М. С. М., ЕГН ********** и ,,****“
ЕООД, ЕИК ****, е нищожна на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК.
Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, за който представя договор за правна
защита и съдействие.
Ответникът, ,,****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****л. ***** представлявано от управителя Ирина
Харалампиева Крайчева, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги
Пламенов Антонов, взема становище по иска, в срока, предвиден за
отговор.
Моли съдът да признае за безспорни следните факти и
обстоятелства, а именно че на 22.03.2023 г. е сключен Договор за
4
кредит№ L318668 между ,,****“ ЕООД и М. С. М. за сума в размер на
1 500.00 лева, като същата е усвоена на 22.03.2023 г., при фиксиран
лихвен процент от 18.50 % и ГПР 56.50 %, и срок на погасяване 16
месеца.
По процесуалната допустимост на иска:
Счита, че предявеният иск срещу ,,****“ ЕООД е процесуално
недопустим, поради липса на правен интерес. Кредитополучателят е
получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил
правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения,
относно договорните отношения. В случая не съществува правен спор
между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на
ищеца за завеждане на делото. Недопустимо е при наличието на
предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК,
същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха
произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия
биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Моли съдът
да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно
наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на
отказ в рамките на 14 дни.
По основателността на иска:
Считат, че предявените искове срещу ,,****“ ЕООД са изцяло
неоснователни, поради следните съображения:
На 22.03.2023 г. е сключен Договор за кредит между „****“
ЕООД и М. С. М., за сума в размер на **** лева, със срок на
погасяване до 13.07.2024 г., при фиксиран лихвен процент 18.50 % и
ГПР 56.50 %. Договорът е подписан от разстояние, при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената
процедура, а именно:
Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски
паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на
кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят
е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита,
срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията
при които желае да ползва кредита.
Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е
потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на
личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната
информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково
споразумение на **** ЕООД за предоставяне на парични
5
потребителски кредити на ,,****“ ЕООД чрез мобилното приложение.
Договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със
средства за комуникация от разстояние, по електронен път.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или
повече/ в§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за
комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/.
Електронният документ се приравнява на писмен документ - чл.3, ал.2
от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се
съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени
една спрямо друга/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение
на **** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/.
На основание чл.13, ал.4 от ЕДЕУУ страните приемат, че всички
изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и
прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани обикновен
или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно
подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамкова
споразумение на **** ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити/. Закона за потребителски кредит допуска
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние,
като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение
2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит вкл.
Преддоговорната информация, Общите условия са подписани
електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт
отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Относно договорното възнаграждение намират доводите на
ищцовата страна за неправилни и необосновани. Договорното
възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия
кредит, като същата е подробно разписана в предоставения на ищеца
6
договор.
Видно от договора, посочен е лихвен процент в размер на 18.50
% и ГПР в размер на 56.50 %. Погрешни са и твърденията, че размера
на ГПР надвишава законовия размер определен с ПМС 426/2014 г.,
тъй като основния лихвен процент не е с фиксирана ставка и към
датата на сключване на договора същият не надвишава пет пъти
законната лихва.
Счита, твърденията за недействителност на договора на
основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК, за изцяло неправилни и
необосновани. Договорът за кредит отговаря на всички законови
изисквания по ЗПК, на длъжника са предоставени всички изискуеми
от закона реквизити, като считат доводите на ищцовата страна за
превратни.
Таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все
още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно
взаимоотношение между тях, поради което кандидат -
кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма
качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила
по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2
от ЗПК.
Годишният процент на разходите по кредита е посочен на
стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част ІІІ от Разходи по кредита
в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи,
предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума е в
размер на 2008.42 лева включва главница в размер на **** лева,
възнаградителна лихва 196.59 лв. и такса за разглеждане в размер на
**** лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно
погасителния план/. Тази информация се съдържа и в Договора за
кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, които потребителят е приел и
се е съгласил с тях. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, което в процесния случая е спазено при подписване на
7
договора за кредит и неговото действие. В съдебната практика се
споделя теза, че „непосочването на начина, по който е изчислен ГПР
съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от
такова естество, че не може да засегне способността на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния
договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и
недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно
Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение“. ЗПК въвежда редица ограничения
относно допълнителните услуги, които кредиторът може да приложи,
без да го ограничава в избора му за начина, по който в рамките на
законоустановения праг на ГПР, да разпредели (дистрибутира) своята
печалба между отделните й елементи.
Таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно
чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница.
В Договора за кредит на стр.1 е уговорено, че „Таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния
договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план Дружеството
извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки
един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който
анализ е обвързан с изразходени от тях време и разходи. Размера на
таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на
Разходите (ГПР). Кредитополучателят е получил и се е запознал с
преддоговорната информация, запознал се е и е приел Рамковото
споразумение на ,,****“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна
информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен
начин е посочена информация за включена еднократна такса за
разглеждане, а именно в част ІІ - Описание на основните
характеристики на съответния кредит, в т. 6 - Обща сума, която следва
да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно
с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита
на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на
Договора. Законът за потребителския кредит / пар.1 от ДР на ЗПКр, т
2. / ясно дефинира какво се включва в "Обща сума, дължима от
потребителя", същата представлява сбор от общия размер на кредита
и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е
включил и таксата за разглеждане на кредита, както е видно и от
8
калкулатор ГПР - същият е приложен.
Клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално
уговорена.
При подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на
кредита и срокът за погасяване. Видно от кредитния калкулатор на
сайта, таксата за разглеждане се променя при промяна на срока за
погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с искания и избран
от клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по
отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума
и срок за погасяване.
На сайта на дружеството: Въпроси и Отговори е дадена
информация какво представлява таксата за разглеждане, като всеки
потребител е наясно с тази информация. При попълване на заявката за
кредит, при избора на сума и срок, отново от сайта, потребителят
получава информация каква ще бъде таксата за разглеждане, с което
същия е предварително запознат.
Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата
по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по
кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора
за кредит. След подписване на договора за кредит се превежда сумата
по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и усвояване
и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора.
Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса е дължима
за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на
кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. В това число таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е
разпределена за улеснение по вноските за целия договорен срок за
ползване на средствата.
С оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на
сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с
размера на законната лихва, възражението за нищожност на тази
клауза е неоснователно. Потребителят има правото да се откаже от
договора и това негово право може да бъде упражнено в срок 14
календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит
или от датата, на която потребителят получи условията на договора,
ако тази дата е след датата на сключване на договора. В законно
регламентирания срок потребителят не е упражнил правото си на
отказ. При наличието на две възможности, които Закона за
потребителски кредити е уредил, т.е. информирането чрез
предоставената преддоговорна информация и правото на отказ на
9
потребителя, действията на потребителя показват, че същия е бил
съгласен с условията по кредита.
Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57. ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Съгласно изложеното при
отпускане на кредита, потребителят е информиран за условията по
кредита с предоставената преддоговорна информация и е имал
възможността в 14 дневен срок да упражни правото си на отказ,
въпреки това е ползвал кредита и го е погасил, като след това подава
иск, който евентуално би създал основание за допълнителни разноски.
В случая, че се установи злоупотреба с право, то моли това да бъде
констатирано в съдебното решение и да им бъдат присъдени разноски
в размер на 300 лева.
Процесуалните права са дадени в полза на страните за защита
на техни материални права. В случай, че материалното право не
съществува, процесуалното право за неговата защита остава лишено
от основание. Процесуалното право не може да съществува валидно и
законосъобразно без материалното право.
Договора за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договора съдържа
информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите
(ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора -
лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото
са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по
чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на ГПР,
посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).
Неоснователно е твърдението, че Договор за кредит №
L318668 е нищожен на основание чл. 11, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК.
В случай, че съдът счете, че подаденият иск е допустим,
заявяват съгласието си да сключат съдебна спогодба, при условия
които ще бъдат допълнително уточнени с ищеца.
Претендира разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева.
Да се отхвърли като, недопустима, неоснователна и недоказана
предявената искова молба по всички искови претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
10
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Няма спор между страните, че на 22.03.2023 г. е сключен
Договор за кредит между „****“ ЕООД и М. С. М., за сума в размер
на 1 500.00 лева, със срок на погасяване до 13.07.2024 г., при
фиксиран лихвен процент 18.50 % и ГПР 56.50 %. Договорът е
подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура.
Общата дължима сума е в размер на 2 008.42 лева включва
главница в размер на **** лева, възнаградителна лихва 196.59 лв. и
такса за разглеждане в размер на **** лева /същата се изплаща на
месечни вноски, съгласно погасителния план/. Тази информация се
съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
които потребителят е приел и се е съгласил с тях, като е усвоена и
предоставената в заем сума. По тези обстоятелства между страните
няма спор.
В договора е посочено, че таксата за разглеждане се дължи в
деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата
бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителен план, Приложение към индивидуалния договор за кредит.
Тя е посочена и е в размер на 311.59 лв. и е разпределена към всяка
месечна вноска в размер на 19.49 лв. Все в цитирания договор е
посочено, че за да се избегнат всички съмнения, таксата за
разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно
погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквито и да било причина.
Следващата клауза от Договора за кредит е следната: В
случаите, когато Клиентът избере плащането на договорно
възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за
разглеждане и лихвите. В конкретният договор е вписана както такса
за разглеждане, така и обща сума на лихвите за периода от 196.59 лв.
Липсва договорно възнаграждение.
Заплащането на таксата и лихвата е включено към месечните
погасителни вноски по Договора за кредит № L318668. Според
ищеца, клаузите, с които е уговорена такса за разглеждане на
искането за кредит е нищожна на основание чл.21 от ЗПК, поради
11
заобикаляне на закона.
По делото са приобщени процесният договор за кредит,
погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити и Рамково споразумение за
потребителски кредити от 22.03.2023 г. между кредитора и
кредитополучателя. Действително в основните условия на договора е
посочен размера на таксата за разглеждане. Същата е в общ размер на
**** лева и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора. Размерът на общо
дължимото по кредита е от 2 008.42 лв. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че при изчислението на ГПР,
определен от кредитора, не са взети предвид разходите, които
кретиполучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения и таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на потребителя по негово
искане.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
По делото е безпорно установено, че между страните е налице
валидно облигационно отношение, възникнало въз основа сключен
между тях договор за кредит. Инициативата за встъпване в
облигационното отношение е на ищеца. Ответникът е предоставил на
потребителя стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, договор за кредит, както и
12
относимите Общи условия. Кредитополучателят се е запознал със
същите и е приел условията на договора. Последният е реален, като
същият се счита за сключен с предаване на потребителя, на предмета
му – пари или други заместими вещи /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. Страните не
спорят, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лева,
която е усвоена от потребителя.
Съдът намира, че клаузата, с която е уговорено заплащане на
такса за разглеждане на искането за кредит е нищожна като
противоречащи на закона и накърняваща добрите нрави. Договарянето
се извършва чрез попълване на бланка на кредитора, по
съдържанието, на която ответникът не може да влияе. Размерът на
дължимата сума е също едностранно определен от кредитора и не
зависи от искането на потребителя. Последният е икономически по-
слабият участник в облигационната връзка, който е принуден да
приеме условията на кредитора, за да получи желаната парична сума.
Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и на търговеца, което обуславя извод за нееквивалентност
на престациите. Начисляването на процесните такси не може да се
оправдае с договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл. 9
ЗЗД, доколкото при определяне съдържанието на договора, страните
по него следва да се съобразяват с нормите на закона и добрите нрави.
Включване на същата към дължимите от потребителя суми, има за цел
единствено увеличаване на главното вземане на кредитора, доколкото
нейният размер не се отчита при формиране на ГПР. С разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което съдът намира, че начисляване на такса за
разглеждане искането за кредит се цели заобикаляне на законовата
забрана. Съобразно клаузите на договора се установява, че таксата за
разглеждане не е включена в годишния процент на разходите и е в по-
голям размер от договорената обща сума на лихвите за периода,
13
включени към всяка погасителна вноска.
Отделно, процесните клаузи са и неравноправни. Начинът на
формиране размера на таксата е неясен и поставя потребителя в
неравноправно положение. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. При възражение за наличие на
неравноправни клаузи, ответникът следва да установи, че конкретните
условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с
потребителя. По делото не се представиха доказателства, чрез които
да се установи, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за
разглеждане на искането за кредит и е индивидуална.
Обстоятелството, че същата касае конкретен договор с отделен
потребител, не обосновава извод за наличие на индивидуален подход
при уговарянето й и начина на определяне.
Таксата безусловно представлява разход по кредита, който се
изплаща от кредитополучателя, а този извод следва от
обстоятелството, че начисляването на същата се извършва с договора.
Като не е включил допълнителния разход в общия размер на разходите
по кредита, кредиторът е представил невярна информация на
потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от
действителния - в този смисъл определение № 531/10.06.2022 г. по гр.
дело № 2589/2021 г. на ВКС, 3 г. о. В същия съдебен акт е посочено,
че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а
то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на
договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите
преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. Съобразяване на
разхода за начислената такса при определяне на общия размер на
разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не
е в съответствие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Клаузата, с която е определен ГПР е недействителна. Съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да
14
съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на
56.50 %, като не се съдържа информация относно начина на
формирането му. Съгласно разрешението дадено с ТР № 1/2020 г. от
27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Всичко това следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Което означава, че скритата клауза,
определяща допълнителен размер на сумата, която следва да плати
потребителят в посочените такси е неравноправна по смисъла на чл. 4
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, което води до
недействителност на договора за потребителски кредит, отнасящ се до
тези клаузи.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в ал. 2 е посочено, че не са
индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
15
общи условия.
Освен това, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая са констатирани нарушения на изискванията за
задължителното съдържание на ДПК и наличие на неравноправни и
като такива нищожни клаузи.
При горните доводи, съдът намира, че клаузата от договора
за кредит, с която е уговорено заплащане на посочената такса за
разглеждане на искането за кредит е нищожна. Ответникът не оспори,
че кредитополучателят е погасил задължението си по кредита, в т. ч.,
че е заплатил процесната сума на ответника, както и че вземането на
търговеца се основава на недействителна клауза, ищецът успешно
доказа предявения иск.
С оглед изхода от спора, предвид обстоятелството, че ищцата
е освободена от заплащане на такси и разноски по делото и е оказана
безплатна правна помощ, следва да се определи и присъди адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ от адвокат Д. Г., вписан в
АК – **** и ответникът да бъде осъден за заплати дължимата
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, и на основание чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, във връзка
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на
клаузата предвиждаща заплащането на такса за разглеждане от
Договор за паричен заем № L 318668 от 22.03.2023 г., поради
противоречието и със закона и при накърняване на добрите нрави;
16
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****л. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– **** държавна такса в размер на *** лв. и 5.00 лв. в случай на
принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****л. ****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в
АК – ****, с № 19000173355, служебен адрес: г**** сумата от *** лв.
на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на М. С. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
**** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
17