№ 188113
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110136368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ... срещу М. Г. А. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 390,32 лева, представляваща сбор от:
1/ 13,40 лева дължими лизингови вноски за периода 18.03.2022 г. до 17.05.2022 г. по
договор за лизинг за базови аксесоари към номер +359899***.;
2/ 128,85 лева дължими лизингови вноски за периода 18.03.2022 г. до 17.04.2022 г. по
договор за лизинг за устройство с марка Lenovo Tab M8 4G към номер +359890***.;
3/ 64,56 лева – сума за мобилно устройство НUAWEI Y5p 32 GB, начислена на
основание раздел III т. 2 б, от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочитан номер +359899***. от 15.12.2021 г., поради предсрочно прекратяване на
споразумението от страна на длъжника;
4/ 183,51 лева – неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359899***. от 15.12.2021 г., на основание раздел III, т. 2 б за
предсрочно прекратяване на споразумението.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите.
Клаузата на раздел III, т. 2, б. б от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочитан номер +359899***. от 15.12.2021 г., на която заявителят
основава вземанията си, съгласно молбата-уточнение от 26.08.2024 г. е неравноправна.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите
1
условия, представляващи неразделна част от него, по силата на който търговецът се е
задължил да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал, се установява, че всяка от страните има възможност едностранно да
прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в
договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Аналогична уговорка в полза на потребителя,
респективно - в тежест на търговеца, липсва.
Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително
договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално
договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и
потребителя, защото включвайки уговорка по силата на която потребителят се задължава да
плати неустойка в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от
контрагентите ще поеме. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира
неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, което създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя, поради което и клаузата е неравноправна. По отношение на калкулираната
сума на основание неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство – с тази клауза
ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената
на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за
справедливост и има неравноправен характер (така Определение № 1587 от 02.02.2024 г. по
ч.гр. дело № 20231100514019 по описа за 2023 на СГС, ЧЖ-IV-A, така и Определение №
8891 от 10.06.2024 г. на СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр. дело № № 20241100500213 по описа за 2024
година, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело №
20241100507397 по описа за 2024 година и др.).
За пълнота следва да се отбележи, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й
се включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка
за дадена отстъпка от цената на устройството. Размерът на всяка неустойка не е установен
еднозначно, което препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото
основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило
уговореното материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да
възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса за
настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна
претенция.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението в
посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 248,07 лева, както и за
съответната част от разноските (в размер на 25 лева държавна такса и 480 лева за адвокат),
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 197484 от 17.06.2024 г. на ... срещу М. Г. А. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от
64,56 лева – сума за мобилно устройство НUAWEI Y5p 32 GB, начислена на основание
раздел III т. 2 б, от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочитан номер +359899***. от 15.12.2021 г., поради предсрочно прекратяване на
споразумението от страна на длъжника и 183,51 лева – неустойка по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899***. от
15.12.2021 г., на основание раздел III, т. 2 б за предсрочно прекратяване на споразумението,
както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3