№ 5495
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110148556 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 411 от КЗ.
Ищецът ЗД „.........“АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“,
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него
щета, в размер на 3226.42 лева, за причинени вреди на автомобил „Хюндай И20“, с рег.№ СА
5768 ХН, поради настъпило ПТП на 08.04.2021 г. в гр.София. Поддържа, че вина за
настъпване на ПТП-то, според Двустранния констативен протокола за ПТП от 08.04.2021 г.
има водачът на автомобил „Лексус“, с рег.№ СН 2072 АР и за който е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение
на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да
възстанови сумата, но последния е платил сумата от 1966.24 лева, чрез извършено
прихващане. Претендира сумата 1260.18 лева, представляваща остатъка от дължимото
застрахователно обезщетени, с включени 15 лева ликвидациионни разходи, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба- 05.09.2022 г. до окончателното изплащане и
разноските.
Ответникът ЗД „.........“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131
от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не дължи заплащане на сумата от 600 лева,
представляваща наем за заместващ автомобил и твърди, че такъв не е предоставян.
Поддържа, че претенцията за щета „Врата багажник“ на стойност от 984.18 лева не е била
„за смяна“, а „за ремонт“. размера на причинените вреди на „Хюндай И20“, с рег.№ СА
5768 ХН се съизмерява за сумата от 1553.90 лева, която е платено на ищеца. Оспорва
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди. Поддържа, че
иска е в завишен размер. Претендира разноски.
1
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се обуславя от
осъществяване на следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност:
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, съответно вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, и към момента на настъпване на ПТП-то между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По делото се установява от представената Застрахователна полица №
Е20990005417/13.04.2020 г., че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие – 08.04.2021 г. и образувана щета № **********, между ищеца ЗД “.........“ АД
в качеството на застраховател и собственика на автомобил „Хюндай И20“, с рег.№ СА 5768
ХН е имало валиден застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователната полица, като този факт несеоспорва от ответника.
По делото е представен Двустранен константивен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 08.04.2021 г., в който се посочва, че водача на „Лексус“, с рег.№ СН 2072
АР, поради неспазване на дистанцията блъска спрелия на пешеходна пътека автомобил
„Хюндай И20“, с рег.№ СА 5768 ХН и му причинява вреди в задната част(броня, капак, задна
врата и стоп-ляв), както и че собственика на автомобил „Лексус“, с рег.№ СН 2072 АР е
сключил с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. При тези данни по делото
съдът приема, че причина за ПТП-то е неспазването от водача на автомобил „Лексус“, с рег.
№ СН 2072 АР на правилата за движение, относно дистанцията и скоростта.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема
изцяло за достоверно, като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа
на доказателствата по делото се установи, че размера на вредите на лек автомобил „Хюндай
И20“, с рег.№ СА 5768 ХН, настъпили от процесното ПТП, към деня на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 08.04.2021 г., по средни пазарни цени е 1399.02 лева с
ДДС(1165.85 лева, без ДДС).
Обхватът на суброгационното право по чл. 411 от КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 405 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 1
2
от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е.
пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006 година не дерогира
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя
по застраховка Гражданска отговорност. В този смисъл Решение № 52/08.07.2010 г. по
търговско дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено след допускане на касационната
жалба по реда на чл. 290 от ГПК, поради което съгласно задължителните за
правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е задължително за
съда. Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил „Хюндай И20“,
с рег.№ СА 5768 ХН към деня на настъпване на релевантното застрахователно събитие –
08.04.2021 г., по средни пазарни цени е 1399.02 лева с ДДС(1165.85 лева, без ДДС),
установена от кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза и в
рамките на която би отговарял делинквентът.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че с
погасяването/прихващането от ищеца към ответника на сумата от 1966.24 лева, видно от
Писмо(изх.№ ОК-451919/20.07.2021 г.) преди образуване на настоящото дело и предвид
размера по приетата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, възлизащ на сумата
от 1399.02 лева се установи, че погасеното/прихванатото за сметка на ответника е повече от
установеното в експертизата, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен за цялостния размер от 1260.18 лева. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че ищеца не успя да докаже разходи за заместващ
автомобил, респ. такъв да е предоставян на правоимащото увредено лице.
Във връзка с изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника
искане, ищецът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК
сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице от 200
лева и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „.........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, против ЗД „.........“ АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, иск по чл.411 КЗ,
за сумата от 1260.18 лева, представляваща остатъка от дължимото застрахователно
обезщетени, с включени 15 лева ликвидациионни разходи, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 05.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „.........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на ЗД „.........“ АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4