№ 1063
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-001241 от
23.02.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я. Л. М., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се взема становище, че наказателното е незаконосъобразно и
неправилно. Посочва, че отразената фактическа обстановка е непълна и
неясна, както и че липсва материална компетентност на длъжностното лице,
издало наказателното постановление, както и това, съставило АУАН. Още
сочи, че в така съставения АУАН като нарушение първо е вписано „не
използва обезопасителен колан“, след което е задраскано и вписано
разглежданото нарушение, свързано с използване на мобилен телефон,
коригирана е и нарушената разпоредба, което е съществено нарушение на
процесуалните правила. Взема становище и за това, че е налице основание за
приложение реда на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на вредни последици.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалния
1
представител на жалбоподателя – адвокат Й. поддържа жалбата на
изложените основания, като добавя, че устройството „свободни ръце“ е много
широко понятие, има различни видове, включително управлявания от
жалбоподателя автомобил е оборудван фабрично с такова. Също посочва, че
самото държане в ръката не съставлява използване, няма забрана за ползване
на телефона за навигация, което за разлика от воденето на разговори не
отвлича вниманието по начини, създаващ предпоставки за ПТП, а
актосъставителят не помни дали е провеждан разговор. Сочи и че поправката
в АУАН не е направена по съответния ред, няма подпис на жалбоподателя.
Също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище посочва, че правилно е
приложена санкционната разпоредба, както и че полицейският служител
визуално е възприел извършеното административно нарушение, като водачът
не е използвал устройство, позволяващо му използването на телефона без
участието на ръцете. Още сочи, че не са налице съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчно по обем, категорични и безспорни
доказателства, които да обуславят административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.03.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
на 18.03.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
2
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.02.2021г., около 12:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Сант
Петербург“ до № 27, свидетелят Г. В. М., в качеството му на *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив извършил проверка на движещо се
на същото място лек автомобил марка „Мини Купър Д Клубман“ с рег.№
„***“, за който забелязал, че водачът на същия, по време на движение, държал
мобилен телефон в ръката си, без да използва устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. При това свидетелят М.
установил, че гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя Я.
Л. М..
С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков
№ 909139 от 01.02.2021г. срещу Я. Л. М. за нарушение на нарушение на
чл.104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Г. В. М.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време
до разпита на същия и обстоятелството, че последният работи като ***,
съответно – логично е, че всекидневно извършва дейност свързана с проверки
водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от
преди няколко месеца. Въпреки горното, свидетелят М. изцяло поддържа
посоченото в АУАН, след предявяване на същия, както и описва начина, по
който се констатират горните нарушения. Съдът намира показанията на
свидетеля М. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
3
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Я. Л. М.,
ЕГН:**********, с адрес – *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.104А
от Закона за движението по пътищата – за това, че на 01.02.2021г., около
12:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Сант Петербург“ до № 27, е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Мини Купър Д Клубман“ с рег.№ „***“, като е
използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
4
относно липса на материална компетентност на длъжностното лице, издало
наказателното постановление, както и това, съставило АУАН, доколкото
такава компетентност се установява, предвид вече коментираната Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението във
връзка с това, че в така съставения АУАН като нарушение първо е вписано
„не използва обезопасителен колан“, след което е задраскано и вписано
разглежданото нарушение, свързано с използване на мобилен телефон,
коригирана е и нарушената разпоредба, което е съществено нарушение на
процесуалните правила, както и че поправката в АУАН не е направена по
съответния ред, няма подпис на жалбоподателя.
Безспорно подобно „задраскване“ се установява в АУАН, но от
последното не може да бъде сторен извод за нарушение реда за съставяне на
акта. Следва да се посочи, че вписаният и задраскан текст по никакъв начин
не касае разглежданото нарушение на чл.104А от ЗДвП. Що се отнася до
това, какви са били причините и мотивите на актосъставителя първоначално
да започне да вписва едно нарушение и след това да задраска текста, за да
опише друго такова, то макар последните сами по себе си да са интересни, то
същите нямат връзка с предмета на изследване по делото, който е
нарушението на чл.104А от ЗДвП. Последното нарушение е ясно и точно
описано в АУАН, липсват всякакви поправки и зачертавания в текста, касаещ
същото, които биха изискали отбелязване от кого са сторени, подпис на
нарушителя и др.. Други зачертавания по бланката на АУАН, които не касаят
нарушението, предмет на същия акт, не следва да бъдат поправяни с по
особен ред.
Също неоснователно е и възражението, че устройството „свободни
ръце“ е много широко понятие, има различни видове, включително
управлявания от жалбоподателя автомобил е оборудван фабрично с такова.
Без значение е въпросът за видовете устройства „свободни ръце“, както и за
оборудването на автомобила на жалбоподателя, след като същият
жалбоподател е установен да държи мобилния телефон в ръката си по време
на управление на МПС. Очевидно е, че вложената от законодателя идея в
нормата на чл.104А от ЗДвП е устройството „свободни ръце“ да бъде
5
ползвано от водача за това, ръцете му да са свободни по време на управление
и когато същото не е сторено, е без значение дали иначе последния разполагал
с подобно устройство.
На следващо място, като неоснователно следва да бъде прието и
възражението, че самото държане в ръката не съставлява използване, няма
забрана за ползване на телефона за навигация, което за разлика от воденето на
разговори не отвлича вниманието по начини, създаващ предпоставки за ПТП,
а актосъставителят не помни дали е провеждан разговор. Следва да се посочи,
че всяко държане на мобилния телефон в момент на управление, било за
разговор или за използване на други негови функции, съставлява
„използване“ по смисъла на чл.104А от Закона за движението по пътищата. С
оглед съдържанието на самата норма, липсва всякакво основание
„използването“ на мобилния телефон да бъде сведено само до някои
конкретни негови функции, например само до повеждане на разговор.
Напротив – от посоченото в чл.104А от Закона за движението по пътищата,
съгласно който текст се забранява използване мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, е очевидно, че
законодателят е свързал обществената опасност на деянието с ангажиране
ръцете на водача, което би могло да препятства управлението на МПС, а не
със факта на провеждане на разговор. Предвид това, обществената опасност
на деянието е налице винаги, когато водачът е ангажирал ръцете си с
мобилния телефон, независимо дали говори по него, или ползва някакви
други негови функции.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Именно предвид формалния характер на
нарушението, не подлежи и изобщо не е възможно да бъде коментирано
6
твърдението на жалбоподателя за липсата на вредни последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с
тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата,
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-001241 от
23.02.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я. Л. М., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7