№ 1073
гр. С.Т, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело №
20235530103498 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно с чл.9,
ал.1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2023 г. Д. Д. Ф., като
кредитополучател, е сключила с „Вива Кредит“ АД, като кредитор, договор за
паричен заем “Standart 14“ № 5900892, по силата на който получила в заем
сумата от 500.00 лева, която сума следвало да бъде върната 11 равни
двуседмични вноски, всяка от които в размер на 64,24 лева, в които били
включени част от дължимите суми за главница, лихва, такса за експресно
разглеждане. Били уговорени фиксиран лихвен процент в размер на 40.32% и
годишен процент на разходите 49.33%.
На основание чл. 1, ал.2 от договора и след направен доброволен избор
от ответницата да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на
кредита й била начислен такса за тази услуга в размер на 158,95 лева.
На основание чл. 5 от договора и поради непредставяне на обезпечение,
на ответницата й била начислена неустойка в размер на 105,93 лева.
Ищецът твърди още, че ответницата заплатила следните суми по
договора за кредит:
На 10.03.2023 г. заплатила 78,87 лева, и е била направена отстъпка с 5
1
лева, като със сумата от 10 лева били погасени начислени разходи по
събиране на просрочени задължения, със сумата от 78,87 лева изцяло била
погасена първата погасителна вноска с 11 дни забава.
На 24.03.2023 г. заплатила сумата от 150 лева, с които 73,87 лева била
погасена втората погасителна вноска с 11 дни забава, с 73,87 лева била
погасена третата вноска изцяло и със сумата 2, 26 лева била погасена
частично четвъртата вноска.
Искането до съда е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
следните суми: сумата в размер на 371,92 лева - главница по договор за
паричен заем „Standart 14“ № 5900892/11.02.2023г. и сумата в размер на 26,40
лева - договорна лихва за периода от 10.04.2023г. до 17.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане.
Сочи банкова сметка за заплащане на сумите. Претендира разноски.
Възразява срещу определяне на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на
процесуалния представител на ответницата.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Д. Д. Ф., с който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер.
Не оспорва сключването на посочения в исковата договор за заем, но
счита, че същият е изначално недействителен.
Излага подробни съображения за недействителност на така сключения
договор за кредит, поради противоречие с чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и поради
противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че уговорения договорен лихвен процент надхвърля трикратния
размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави и
цитира съдебна практика.
Твърди, че за да се заобиколи забраната по чл. 19, ал.4 ЗПК ищецът
въвел допълнително оскъпяване, а именно такса за експресно разглеждане на
документи и неустойка. Твърди, че тези вземания по правната си природа
били печална на кредитора, т.е. договорна лихва, и че ако били включени в
нея то договорния лихвен процент ставал 201,9901%.
Позовава се на ЗЗП и цитира съдебна практика.
2
Ответницата заявява, че в случая била неприложима нормата на чл.
26,ал.4 ЗЗД, поради което целият договор за кредит бил нищожен, като излага
аргументи в тази насока.
Твърди, че действително приложения ГПР бил различен от посочения в
договора от 49,33 %, че не е ясно как бил определен, че в него не била
включена скритата под формата на „възнаграждение за поръчителство“
договорна лихва. Цитира практика на СЕС.
В заключение се позовава на чл. 22 ЗПК и прави възражение за
нищожност на целия договор за кредит.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Вива Кредит“ АД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата Д. Д. Ф., редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. Процесуалният й представител – адв. П. е
депозирал по делото становище, с което заявява, че поддържа отговора и че
заплатената от ответницата сума по процесния договор за кредит е в размер
на 228,87 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от представения договор за паричен
заем Standard 14 №5900892-11.02.2023 г., (л.6 и сл. от делото), „Вива Кредит“
АД (с предишно наименование „Вива Кредит“ООД), в качеството си на
заемодател, се е задължилo да предаде на ответницата, като заемател, сумата
от 500,00 лв., а последната, от своя страна, се е задължила да върне
посочената сума за срок от 22 седмици на 11 погасителни вноски, при
фиксиран лихвен процент по заема – 40,32% и годишен процент на разходите
по заема – 49,33% (чл. 2, ал.1, т. 1-8). Представена е справка - погасителен
план – л.11 от делото.
В чл. 4 от договора е уговорено още, че заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
3
именно: 1. Поръчител или 2. Банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал.2 от
договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 105,93
лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в
чл.2, ал.1, т.4, като в този случай, дължимата вноска е в размер на 73.87 лева,
а общото задължение по договора става в размер на 812,57 лв.
Служебно известно на съда е, че с влязло в законна сила съдебно
решение по гражданско дело 2732/2023г. по описа на РС – С.Т е признато за
установено, че Д. Д. Ф. не дължи на „ВИВА КРЕДИТ“ АД сумата в размер на
105,93 лева - неустойка по чл. 4 от договор за паричен заем Standard 14
№5900892-11.02.2023 г.
По делото не е спорно, че ответницата е заплатила на ищеца сумата в
общ размер на 228,87 лева по процесния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Вива Кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на
чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответницата не оспорва сключването на представения по делото
договор за заем и получаването на сумата по него.
Основното възражение на ответницата е, че договорът е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, респ. отделни негови клаузи са нищожни, поради
нарушаване на разпоредбите на ЗПК.
По делото не е спорно също така, че ответницата е заплатила на ищеца
сумата в общ размер на 228,87 лева по процесния договор
Предвид горното, съдът намира, че с извършените от ответницата
плащания общо в размер на 228,87 лева, същата е погасила изцяло първите
четири вноски по договора, включващи главница и договорна лихва в общ
размер на 199,16 лева и с остатъкът от 29,71 лева е погасила изцяло
договорната лихва от петата вноска и частично главницата в размер на 24,63
лева от петата вноска (виж погасителен план – л.11 от делото).
4
Следователно е останала непогасена главница в общ размер на 303,27
лева – от пета вноска (частично) до единадесета вноска и непогасена
договорна лихва в общ размер на 15,55 лева от шеста вноска до единадесета
вноска.
Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното от него в справка –
погасителен план, че с платените от ответницата суми в общ размер от 228,87
лева са погасени частично сумите за главница, договорни лихви, неустойка и
такси за извънсъдебно събиране на вземания и такси за експресно
разглеждане, поради това, че клаузите, с които е уговорени неустойката и
таксите са нищожни. Както бе посочено и по – горе с влязло в законна сила
съдебно решение по гражданско дело 2732/2023г. по описа на РС – С.Т е
прието, че ответницата не дължи на ищеца неустойка, поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена. Нищожна са и уговорките, с които се
предвиждат такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и
такси за експресно обслужване. Макар вземанията за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение да са наименувани „такси“, то срещу тези такси
не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на тези
вземания следва автоматично от изпадане на длъжника в забава. Така, както
са уговорени тези „такси“ всъщност представляват неустойки. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. А таксите за експресно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на искания от него кредит противоречи на
императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК, според която, кредиторът не може
да изисква заплащане на такива такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление, а тези такси са свързани именно с усвояването на
кредита и освен това са в размер близък до половината част от главницата
Съдът не възприема обаче възражението на ответницата за
недействителност на целия договор, поради това, че е нарушена разпоредбата
на чл. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Действително е налице противоречива съдебна
практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита
като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в
случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19,
5
ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен
състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не
следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва
в ГПР. Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е
посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е
следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая
следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22
ЗПК (в случая по делото не се установи това) или на клаузата, с която е
уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК ( в случая ГПР е 49.33%, т.е. не надвишава
петкратния размер на законната лихва). Неоснователен е довода на
ответницата, че уговорената неустойка за неосигурено обезпечение на
кредита следва да се включи в размера на ГПР и тъй като това не е сторено е
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая е налице
предвидено обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което по
дефиниция не попада в общите разходи и от там не може да се вземе предвид
при изчисляване на ГПР, затова неустойката не се включва в размера на ГПР
– аргумент чл. 19, ал.3 ЗПК. Това, че такава неустойка е нищожна не е
основание да се приеме, че характерът на това, предвидено в полза на
кредитора, вземане е скрита възнаградителна лихва, която следва да се
включи в ГПР, както твърди ответницата. Следователно не е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответницата и за нищожност на клаузата за договорна лихва, защото била
40.32 %, т.е. многократно надхвърляла законната лихва. Според актуалната
съдебна практика на съставите на ОС – С.Т след като ГПР не надхвърля пет
пъти законната лихва, то уговорената договорна лихва не е нищожна.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за заплащане на главница по
процесния договор за кредит следва да бъде уважен в размер на 303,27 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.08.2023 г. до изплащането й и отхвърлен над този размер до пълния
претендиран размер от 371,92 лева, като неоснователен, а искът за заплащане
на договорна лихва следва да бъде уважен в размер на 15,55 лева за периода
от 08.05.2023г. до 17.07.2023г. и отхвърлен над този размер до пълния
претендиран размер от 26,40 лева и за периода от 10.04.2023г. до 07.05.2023г.
вкл.
6
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса
(доказателства за други разноски не са представени по делото), съразмерно с
уважената част от исковете, което прави сумата 40,02 лева.
Възнаграждението на адвоката, осъществил процесуално
представителство на ответницата е определено от съда на основание чл.38
ал.2 във връзка чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от ЗА съгласно чл.7, ал.2, т.1 на Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 400 лева, предвид това, че е направено такова искане (представен
е списък за разноски в този размер), представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и е осъществена безплатна
правна помощ в настоящото производство. Предвид това и на основание чл.
78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. –
процесуален представител на ответницата адвокатско възнаграждение в
размер на 79,84 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С.Т, кв. „Железник“,
ул. „Иван Киров Вазов“, бл.5, вх.В, ет.8, ап.75, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г,
сумата в размер на 303,27 лева –главница по договор за паричен заем
Standard 14 №5900892-11.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.08.2023 г. до изплащането й и сумата
в размер на 15,55 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2023г. до
17.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 371,92 лева и иска за
заплащане на договорна лихва над присъдения размер до пълния
претендиран размер от 26,40 лева и за периода от 10.04.2023г. до
7
07.05.2023г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С.Т, ******, да
заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
офис 73Г, сумата в размер на 40,02 лева, представляваща направените от
дружеството разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
„ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г, да
заплати на адв. П. И. П., АК - Хасково, с личен № **********, с адрес:
гр.Хасково, ул. „Македония“ №1, сумата в размер на 79,84 лева -
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
в настоящото производство на Д. Д. Ф., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – С.Т в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.Т: _______________________
8