Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47 25.01.2023
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
седемнадесети януари две
хиляди и двадесет и трета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1988 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3 от Закона за
убежището и бежанците, вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от
К.А.Г., ЛНЧ **********, с адрес: *** против Решение № 15426/19.10.2022г. на
Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците. Жалбоподателят оспорва издаденото решение като счита, че
неправилно е приложен материалния закон, като е приел, че действията по
преследване са вече осъществени, а не е съобразил както ЗУБ и Конвенцията на
ООН за бежанците, че е достатъчно наличието на обосновано опасение от бъдещо
преследване. Иска се отмяна на решението, връщане на преписката на административния
орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание оспорващата се
явява лично и с адв. О.. За обезпечаване реалното участие в съдебното заседание
на жалбоподателя е назначен преводач от български на руски език. Поддържа
жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Ангажира доказателства. Не
претендира разноски.
Ответникът, зам. председател на Държавна агенция за
бежанците, не се явява в съдебно заседание и в писмени бележки излага
съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представя административната преписка.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас не се
явява в последното по делото заседание и не взема становище по съществото на
спора.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е подала молба входящ № 177/25.03.2022
г. на РПЦ-Бяла, с която е поискала предоставяне на международна закрила.
Представен е Регистрационен лист рег. №УП-3034/25.03.04.2022
г. като Г. (фамилно име) К. (собствено) А. (бащино), от женски пол, родена на ***
г. в гр. Москва, гражданка на Руска федерация, народност - рускиня, религия -
християнка, семейно положение - неомъжена, ЛНЧ **********. Личните ѝ
данни са установени въз основа на представен от молителката задграничен паспорт
№ 75 0924541, дата на издаване 13.03.2015 г., валиден до 13.03.2025 г.
С Писмо рег. №УП 3034/18.04.2022 г. Директорът на РПЦ –
Баня е изискал от Държавна агенция
"Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за международна
закрила от жалбоподателката. В писмо с рег. №М-10764/25.05.2022 г. на Държавна
агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
С жалбоподателката е проведено интервю, за което е
съставен протокол с рег. №УП 3034/09.08.2022
г.. В хода на интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното при
попълване на регистрационния лист. В момента на доброволни начала организирала
безплатен тренинг на всички желаещи бежанци по актьорско майсторство и
промотирала идеята хората да карат велосипеди и да се откажат от колите.
Напуснала Русия легално със задграничен паспорт, удостоверение за раждане, и
руски паспорт, молбата към Агенцията за бежанците е подала преди изтичане на визата
на 22.06.2022 г., като преди това е ходила в Турция през октомври 2021 г. и
Македония през ноември и декември 2021г.. След като се върнала в България,
Руската федерация нападнала Украйна. Не искала да се връща в Русия, искала
защита, защото в Русия е трудно да се живее и работи. Напуснала Руската
федерация през месец юни-юли 2021 г. с Е. С., нейна приятелка
и партньорка от 9 години. Идеята им е била братът на нейната партньорка да разшири
дейността си на Европейския пазар, свързана с продуцирането и снимането на
всякакви реклами, но междувременно започнала войната и той изгубил европейските
си партньори и бизнесът му пропаднал. Не можели да се върнат в Русия, защото се
появил закон за „фейк” новини, като всяко изказване против Русия, руската армия
се третира като престъпление. Не е подавала молба за международна закрила или
друга форма на закрила в друга държава, не е била арестувана в държавата по
произход или в друга държава, не била осъждана, заявява етническа група
рускиня, както и че не е имала проблеми заради това, определя се като религия-езотерик,
но не я у посочила, поради липса на тази опция в системата, не е имала проблеми
заради изповядваната от нея религия, не участва в религиозна организация, общност,
секта. Последният й адрес бил гр. Москва, ул. Воронешкска, №6. Не е омъжена,
живеела с приятелката си С. Е. С., която също била
подала молба за закрила в Република България, заедно живеели и са си купили
апартамент в гр. Бургас, след като е продала апартамента се в гр. Москва,
половината бил на името на Е.. Майка й се
намирала в гр. Москва, Руска федерация, а баща й е починал, имала две сестри, с
които не поддържала връзка. Не можела да живее при майка си, защото с Е. имали котка и куче, а майка й имала алергия, вече имала
3 котки. Не знаела каква е политическата позиция на майка й, но не е доволна от
ситуацията в Украйна, завършила е Московския театрален държавен университет за
култура и изкуство, висше образование занимавала се с режисура в театъра и на песни,
работила дистанционно и получените за това пари донесла майка й през юли месец
миналата година, имала пари от продажбата на жилището й в Москва. Не е членувала
в политическа партия или организация, не е била член на въоръжена групировка
(паравоенно формирование), не е във взаимоотношения с армията или полицията в държавата
по произход. Посочила, че конкретния повод да напусне Русия е свободата на
словото, на свободния живот и възможността да изпълнява творческата си мисия -
общочовешки ценности , който да предава на хората. Конкретната причина да
напусне Русия била, че когато през 2014 г. се случила историята с Крим и Майдана,
двете с Е. били в шок и участвали в проект
на ютуб „Жени за мира“. В клипа участвали жени от Русия и Украйна от различни
професии, които се изказваха за мира, те двете също казали, че са против
войната с Украйна. Подписвали петиции за Н., за свобода на словото. Жалбоподателката се запознала
на митинг за защита на Н. с актрисата О. М., на която мъжа й е американец. Докато М. била в Русия е била преследвана от службите на Руска
федерация, но го споделила, когато се преместила да живее в Гърция с пост във
Фейсбук. Споделила притеснението си, че тъй като участва с Л. и О. в този проект може руските служби да стигнат и до тях.
Двете с Л. участвали в проект-филм, който О. правила като изпращали видеоматериали за настоящето и
бъдещето, което са загубили заради войната с Украйна. Посочва, че според нея Русия
е фашистка държава, а в тяхната професия винаги трябва да се сътрудничи с
властта, принуждавали са ги колективно да ходят на митинги в подкрепа на
властта през 2018 г., което наложило тя да напусне работа. Не посочва писмена
или конкретна заплаха към нея от страна на държавата, но се притеснявала, защото
са лесбийки /ЛГБТ/ и това би било причина за уволнение. В Русия имало закон за
ЛГБТ, като според него за конкретна пропаганда можело човек да изгуби работата
си. Посочва, че причината да напусна Руската федерация е свободата на словото,
свобода на личността. Не би могло да се върне, защото са писали статии и
участвали в различни събития, а всяко написано нещо се контролирало. Опасявала
се от доноси на нейни познати против нея. Позовава се на изявление на Путин от 16.03.2022г.
в смисъл, че който не поддържа Русия, който живее в чужда страна и си харчи там
парите е национален предател. Не искала
да се връща, защото като видят паспорта й, ще я попитат какво е правила 1 г.
зад граница. Междувременно през юни 2022 г. от полицията са ходили да питат
майка й дали живее там, но посочва, че не знае причината, поради която са я
търсили. Не посочва отправени към нея и семейството й заплахи, насилие, съдебно дело. Сега е подала
молба за закрила, защото се притеснявала, че ще затворят държавата поради ограничения отвътре и по този начин
културният обмен ще бъде спрян. Не искала да се завръща в Русия, защото не би
могла да си обърне съзнанието и живота, ненавистта била толкова внушена на
хората към украинците, към ЛГБТ, към чужденците, че тези хора и да се промени
правителството едва ли биха си променили
възгледите. Споделила очакванията си, че ако се завърне в страната по произход,
срещу нея ще има доноси и проблеми в работата в театралните среди. В България
искала да изпълнява творческата си мисия, да прави спектакли, да помага на
хората, иска да се казва истината, да не се страхува за живота си, казвайки истината.
С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне
по молбата на Г. била изготвена Справка вх.№ МД-496/16.08.2022г. относно общото положение в Русия, актуалната
политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови
групи, отношение към ЛГБТИ общността.
След проведеното интервю е изразено становище от
мл.експерт в РПЦ-с.Баня, за отказ предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут по молбата на Г..
С Решение №15426/19.10.2022г. на Зам. председателя на
Държавна агенция за бежанците, в производство по общия ред, образувано по чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е отказано да се предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на жалбоподателката, поради липса на предпоставките по чл. 8
и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.
Административният орган приел, че за К.А.Г. не са
налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Приел е, че на
територията на Русия не е налице въоръжен конфликт, нивото на общото насилие в
Русия трябва не е установено да е изключително, поради което не са налице
предпоставките за хуманитарен статут, тъй като молителката има минимални лични
причини да се страхува. Не е прието, че кандидатката може да бъде изложена на
реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или
личността й на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен
конфликт, поради което не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.
9, ал. 1 от ЗУБ и искането й за закрила, в тази част, е неоснователно. Прието
е, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9,
ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има предоставен
статут в Република България, не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал.
8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен
характер. Не се установява преследване, нито се обосновава и наличие на реална
опасност от бъдещо такова, не се заявява спрямо нея да е била осъществена
репресия или преследване, поради раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група от държавата, партии или
организации и недържавни субекти, на които държавата не може или не желае да
предостави закрила срещу преследване, не е била принудена да напусне Русия, а
го е направила доброволно и по собствено желание.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Е. С. и Е. А.. Според показанията
на свидетелката С. тя и жалбоподателката са двойка в
групата ЛГБТ от почти 10 години и живееят заедно. В Бургас живеят в к-с „Зорница“,бл.14 в апартамент собственост
на двете. Професията й е актриса и педагог. Когато пребивавали в Русия имали частен
театър, където се занимавали с преподаване и спектакли за възрастни и деца. По
това време изпитвали страх и криели отношенията си, дори и от родителите.
Причината, която посочва е ненавист и омраза, която се подклажда и от закона, и
от държавата. Конкретно посочва Закона за пропаганда за ЛГБТ, който в момента бил
по-строг, а именно определя пропагандата като престъпление и предвижда
наказателна отговорност при повторност. В отговор на въпроса били ли са обект
на санкции или преследвания сочи за пример театър, който притежавали и
подаденият срещу тях донос, защото имали политически опозиционни възгледи и
поставяли пиеси, които искали. В резултат на доноса им извършили проверка и го
затворили, поради допуснато нарушение на противопожарните правила. Никога не е демонстрирала
принадлежност към нетрадиционна организация, тъй сексуалните отношения са лични.В
пиесите не е имало пропаганда, но поставяли пиеси на американския автор Т. У., който открито
през целия си живот е говорил, че е от общността на ЛГБТ. Сочи, че се страхуват
от санкции, тъй като страхът присъства постоянно в обществото, не е разговаряла
с родителите си почти година, те не приемат отношенията, както и други хора. Докато
бях в Русия К. ми е споделяла, че се притеснява да не изгубя работата си по
тази причина. Към момента работещите във всички държавни учреждения трябва да
имат традиционни възгледи, такива, каквито налага държавната власт. И сега, и 2019г.
в Русия имало доноси, но сега се увеличили. Изразява становище против войната и официалната руска политика. Сега
работят с украински деца на бежанци, а К. имала официално разрешение за работа
и е преподавател в театрално студио. В Русия не би имала възможност да изкаже
открито мнението си против войната. Преди го е правила, в социалните мрежи, при
общуването, при разговори, кореспонденция. Споделя, че чрез театърът се
изразяват общочовешките ценности, а в Русия това в момента не е възможно,
защото сега в Русия децата ги построявли като латинска буква Z, което е символът
на спецоперацията. Представеният сценарии за урок по история „Моята страна“ е
изпратен от колеги педагози на К., който учителите в Русия прилагат в училище,
за да разказват на децата за ползата на спецоперацията, тоест за ползата от
самата война и защо тази война се случва. Според нея театрална дейност трябва
да бъде свободна, а не натрапена от държавата, но в Русия сега, ако си против,
ще бъдеш преследван. По отношение на преследване от страна на полицията и на
държавата може да посочи закриването на театъра, както и че на рождения й ден и
досега тя получавала съобщения, като последното съобщение било: „Кога ще
пукнеш?“, допуска, че това е от хора, които са закрили театъра.Заради сексуалната
им ориентация и политически причини счита, че са закрили театъра, както и
приетите от Държавата закони. Посочва съдебни неразбирателства с пожарната
инспекция. Мотивите им за преместване са, че в Русия не могат да живеят и работят,
след войната, законите се ожесточили и
продължават да се ожесточават, и тогава разбрали, че вече нямат
възможност да се върнат, защото са направили определени изказвания и ако се
върнат рискуват. Участвали са във филма
на О. М., която като
актриса и режисьор, също имала опозиционни възгледи Тя е провеждала митинг
„Марш на мира“ и е направила антивоенен филм, в който са взели участие и разказвали своята история, включително демонстрирали
отношението си към войната и филмът скоро щял да излезе. Доколкото знаела изпращала
филмите на европейските фестивали, също и в Русия, и в интернет. Поради
възгледите си от 6 години М. била в Гърция,
а докато била в Русия апартаментът й бил подслушван
Свидетелят Е. А. посочва, че познавал жалбоподателката от театралната общност в Бургас, във връзка с безплатни
театрални обучения, които предлагали в Морската градина на украински бежанци и
българи по актьорско майсторство и риторика. Е. и К. са били на гости у тях многократно и е наясно с
това, че те са двойка, принадлежат към т.нар. ЛГБТ общество, живеят заедно.
Споделяли са му, че са напуснали Русия, основно защото са се бояли за тяхната
сигурност, поради две причини – едната е за това, че принадлежат към това
общество, което е на практика извън закона в Русия, и другата причина е, че са
изразявали несъгласие с политиката на П.. Според него са жени с изключително голям театрален капацитет и обща
култура на много високо ниво.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.84, ал.3 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. На 08.11.2022 г. срещу подпис решението е връчено на оспорващата,
която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е
удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на
15.11.2022 г.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ
Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България. Със Заповед
№03-15/03.05.2022 г. са делегирани правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ на
зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, който е издадел на
оспорения административен акт.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически,
така и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил
поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката
в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения
имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи са на приложените правни норми
и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В хода на производството по общия ред с чужденеца е
проведено интервю, за което е съставен протокол, като интервюто е проведено
посредством преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него. За осъществяването му жалбоподателят е дал своето съгласие и
изрично е посочил, че не съществуват пречки от здравословен или психичен
характер, които да пречат на провеждането му. От протокола, обективиращ
резултатите от интервюто, се установява предоставянето на пълни процесуални
гаранции от страна на ответният орган за това заявителят да обоснове бежанската
си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не е допуснато нарушение
на чл. 35 от АПК и съдът намира, че са спазени всички изисквания към
провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ.
Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм.
ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище
от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила,
каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се
възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му
по произход Русия, където е живяла до м. юли 2021 г. Административният орган е изпълнил
задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши
всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на
плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
В разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са посочени
предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут.
Нормата на чл. 8, ал.1 от ЗУБ урежда условията, при наличието на които на
чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. На първо място
молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по
причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от
друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и
основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от
фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на
такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в
чл. 8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически
довод за проявен спрямо жалбоподателката акт на преследване от страна на
официалните власти в Русия, която се явява страната по произход за търсещият
закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателката, че е обект на
преследване от властите, акцентът е, че според обществото социалната й
ориентация е обществено неприемлива.
Посочва, че властите са я търсили в апартамента на
майка й, която не отворила вратата, поради което е неясна причината, поради
която са я тълсили, ходила на митинги и подписвала петиции в защита на Навални,
изказвала се против войната, участвала в проект на You Tube с името „Жените за
мира", заедно с лицето О. М. за която твърди, че била следена и подслушвана от
руските служби, опасява се, че ще бъде
уволнена поради това, че е от ЛГБТИ общността, но отново това са само
предположения и не се установява основателно предположение за действително
преследване от страна на органите в държавата на произход, с цел осъществяване
на репресия на посочените в чл.8 признаци. Опасенията не следва да са
абстрактни, а трябва да се основават на конкретни факти.
Жалбоподателката е напуснала доброволно Русия, като не се установява наличието на
препятствие за завръщането й. От друга страна посочва, че е искала да развива
бизнес с брата на партньорката си, което обосновава извод за икономически, а не
политически причини за отправеното искане. Изложените от жалбоподателката
обстоятелства напълно обосновават направения от административния орган извод за
липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут, с оглед на което оспореният административен акт се явява правилен и
законосъобразен. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът
не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.
Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал.1 от ЗУБ
се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това
чужденецът да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, било
поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност
към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Основният
аргумент на жалбоподателката е сексуалната й ориентация, което според нея би
могло да доведе до неблагоприятни последици, свързани с ограничения по
отношение на работа, свободата на словото и други ограничения от такъв
характер. Административният орган правилно се е позовал на наръчник по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец в съответствие с
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на
бежанците от 1967 г. от Глава ІІ, В. 2. с (Дискриминация) параграф 54, където
се посочва, че лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са
непременно жертви на преследване, като са посочени случаите, в които
дискриминационните мерки водят до значителни вредни последствия за съответното
лице, като например, сериозни ограничения на правото му да изкарва прехраната
си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни
заведения.
От представената по делото справка с вх. № МД -
496/16.08.2022 г. и справка с вх. № МД - 836/20.12.2022 г. за Руска федерация
на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ се установява, че се продължава „дискриминацията
срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ), неуспешно се
разследват заплахи на този признак, но Конституцията и законите в Русия
предвиждат равенство за мъжете и жените. Действително жените често се сблъсквали
със значителни ограничения, например дискриминация на работното място, в
заплащането и достъпа до кредити, но това обстоятелство не е поради различна
сексуална ориентация. Законът не забранява дискриминацията срещу ЛГБТИ-лицата в
области като настаняване, работа или достъп до държавни услуги, включително
здравеопазване. Посочва се за съобщения през 2021 година, според които са участвали
правителствени агенти (особено в Чечня), за извършвано насилие срещу ЛГБТИ-лица
въз основа на сексуалната ориентация или полова идентичност на последните,
както и данни за преследване по политически причини. Обвиненията, които
обикновено се прилагат по политически мотивирани случаи, включват „тероризъм“,
„екстремизъм“, „сепаратизъм“ и „шпионаж“...“ В заключение, действително се установяват
ограничения на правата на
ЛГБТИ-общността, но интензитета не обосновава търсената закрила, още повече, че
не са налични данни за отправена заплаха към жалбоподателката и установено
преследване или опасност от такова на основание различната й сексуална
ориентация. Отделно жалбоподателката е пристигнала в България през месец юли
2021г, а е подала молба за международна закрила след около 8 месеца, което не
навежда до извод за реална необходимост от търсената закрила, поради което
правилно е направен извод от административния орган, че целта на
жалбоподателката е да легализира престоя си на територията на страната.
По делото е представено извлечение от Федерален закон
от 14.07.2022г. N 255-ФЗ „За контрола върху
дейността на лицата, намиращи се под чуждестранно влияние“. Доколкото може да
се приеме, че е достоверен представеният текст, следва да се отбележи, че е
трудно да се направи преценка за относимостта му към настоящата жалбоподателка
и дали принадлежността й към посочената социална група, ведно с пребиваването й
на територията на чужда държава може да я определи като „чуждестранен агент“,
което е от съществено значение за относимостта на разпоредбите му към нея.
Останалите изявления на народен представител и
др.общественици, отново поради неясните източници на придобиване на тази
информация не могат да се кредитират като политика на Държавата и съответно от
тях да се направи извод за основателни „опасения от преследване“.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут
на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ,
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, както се сочи в обжалваното
решение, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна
наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък
да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. От бежанската му история става ясно, че той няма взаимоотношения с
властите, които да представляват основания за предоставяне на хуманитарен
статут. В случая реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция,
изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството
му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, не са
налични и основания налагащи извод за риск от смъртно наказание, екзекуция,
изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството
му на политическо лице, тъй като той няма такова качество.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ - наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Органът приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който
извод е изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15,
б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с
Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009
г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, СЕС
(приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява,
че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на
тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че
той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Видно от събраните от органа данни на територията на Русия
и по специално Москва, където е живяла жалбоподателката не се извършват активни
бойни действия. В този смисъл не може да се направи извод, че в мястото, където
живее е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с
характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15,
б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното
по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., следователно не е налице
специфичната хипотеза по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен
статут. Т.е. правилно не се обосновава извода, че цивилното или политическо
лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Русия и по специално
Москва, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, като
до момента подобни действия не са предприети, нито има данни да предстоят да
бъдат предприети.
Правилен се явява и изводът, че не се установява да са
налице основанията, визирани в чл. 9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод
за предоставяне на такъв статут. В своята бежанска история Г. посочва, че живее
с партньор от същия пол, но не се установяват предпоставките в посочените
разпоредби. Не се обосновава реална опасност от тежки посегателства, които да
се основават да дейност след напускането на държавата му по произход, както и
не се установява приет хуманитарен статут за членовете на семейството й.
Не се установява спрямо заявителката да са
налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата й по произход, тя би била изправена
пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на
хуманитарен статут.
Извън случаите, регламентирани в ЗУБ, приложими по
отношение на пребиваването на чужденците в Република България са разпоредбите
на чл.23 и сл. от ЗЧРБ.
Административният орган е изпълнил задължението си
задълбочено и всестранно да установи релевантните за неговата решаваща воля
факти, като е извършил дължимата проверка съществуват ли опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство,
обсъдил е актуалната обстановка в Русия по данните от справката на ДАБ. Изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
Издаденият административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните
правила, в съответствие със закона и неговата цел, поради което е
законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и с оглед изхода на спора на
жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, ХХII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Г., ЛНЧ **********, с адрес: ***
против Решение № 15426/19.10.2022г. на Зам. председателя на Държавна агенция за
бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец
и хуманитарен статут.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: