Р Е Ш Е Н И Е
Номер 902 27.07.2016г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четвърти юли Година
2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар:К. В.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №01036 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.Г.Р.- Х., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г*** чрез адв. С.Т., срещу Европейски политехнически университет, с БУЛСТАТ:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Св.Св. Кирил и Методий 23, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2259, 90лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., сумата от 29,53лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2658,99лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., сумата от 17,00лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1899,28лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 12,15лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.221,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2658,99лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, сумата от 17,00лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.224 КТ за заплащане на сумата от 1063,60лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за осем дни, сумата от 6,80лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но е оспорил основателността им. Ответникът оспорва, че сключения от ищеца трудов договор №*** е нелегитимен и без основание, поради което и няма основание за процесните претенции, черпещи основание от нелегитимен договор. Ответникът твърди, че ищецът е направил дарение в полза на университета за сумата от 5066,65лв. чрез отказ от получаване на дължимо трудово възнаграждение. Алтернативно се иска извършване на прихващане на 20 % от евентуалното присъдените суми, поради нарушение на договора от ответника чрез осуетяване акредитацията на университета.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността на исковете:
Относно
трудовите възнаграждения:
Видно от трудов договор №*** ищецът е работил по трудово правоотношение в ответния университет на длъжност “***”, считано от *** Съгласно чл.10 от същия договор основното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 2173,00лв. Съгласно чл.11 от същия договор допълнителното основно месечно възнаграждение на ищеца като „***“ е в размер на 444,00лв. или общо 2617,00лв. Съгласно чл.11 от същия договор трудовото възнаграждение се изплаща в края на месеца, следващ края на този, за който се дължи. Със Заповед №*** на работодателя е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от ***
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорено от страните, в счетоводството на ответника за периода ***- *** на ищеца е начислявано брутно трудово възнаграждение в размер на 2658,99лв. вместо уговореното в договора дължимо се такова от 2617,00лв. месечно. Видно от същото заключение при уговорено в договора брутно трудово възнаграждение в размер на 2617,00лв., то правилното начисление в счетоводството за брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода ***- *** следва да е в размер на 7103,28лв., от които за месец декември 2015г. и януари 2016г. по 2617,00лв., а за месец февруари 1869,28лв.
След извършване на удръжки за ДОД и задължителни вноски дължимото нетно възнаграждение на ищцата за периода ***- *** следва да е в размер на 6010,54лв., от които за месец декември 2015г. и януари 2016г. по 2222,11лв., а за месец февруари 1566,32лв.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорено от страните, ответното дружество не е изплатило на ищеца възнагражденията за процесния перид, поради което и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 2222,11лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., като за разликата до пълния претендиран размер от 2259,90лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
-сумата от 2617,00лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., като за разликата до пълния претендиран размер от 2658,99лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
-сумата от 1869,28лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., като за разликата до пълния претендиран размер от 1899,28лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
Съгласно чл.11 от процесния трудов договор трудовото възнаграждение се изплаща в края на месеца, следващ края на този, за който се дължи. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е дължал плащането на трудовото възнаграждение за декември 2015г. до 31.01.2016г., като е изпаднал в забава плащането му на 01.02.2016г. Дължимото се обезщетение за забава плащането на това възнаграждение за периода 01.02.2016г.- 15.03.2016г. е в размер на 27,68лв., поради което и искът следва да бъде уважен за този размер и период. Като за разликата до пълния предявен размер от 29,53лв., както и за периода 29.01.2016г.- 31.01.2016г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е дължал плащането на трудовото възнаграждение за януари 2016г. до 29.02.2016г., като е изпаднал в забава плащането му на 01.03.2016г. Дължимото се обезщетение за забава плащането на това възнаграждение за периода 01.03.2016г.- 15.02.2016г. е в размер на 10,93лв., поради което и искът следва да бъде уважен за този размер и период. Като за разликата до пълния предявен размер от 17,00лв., както и за периода 22.01.2016г.- 29.02.2016г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че ответникът е дължал плащането на трудовото възнаграждение за февруари 2016г. до 31.03.2016г., като е изпаднал в забава плащането му на 01.04.2016г., поради което и следва да се отхвърли като неоснователен иска за плащане на сумата от 12,15лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на възнаграждението за месец март за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г.
На основание чл.86 ЗЗД ПРС намира, че следва да присъди и законната лихва върху главницата за месец декември 2015г. и януари 2016г., считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
На основание чл.86 ЗЗД ПРС намира, че следва да присъди и законната лихва върху главницата за месец февруари 2016г., считано от 01.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно
обезщетението по чл.224 КТ
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., неоспорено от страните, в счетоводството на ответника е осчетоводена сумата от 1063,60лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за осем дни. Същата сума не е изплатено от ответника, поради което и съдът намира, че следва да уважи иска изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД ПРС намира, че следва да присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата
Ищецът претендира да му бъдат заплатена и сумата от 6,80лв., представляваща обезщетение за забава плащането на това обезщетение за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г. Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Съдът е указал на ищеца както с проекто- доклада, така и с доклада по чл.146 ГПК, че не сочи доказателства да е отправил покана до ответника за заплащане на обезщетението. Но ищецът не е представил такива доказателства. Предвид изложеното и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
обезщетението по чл.221 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно Решение № 344/2013 от 04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 2833/2013 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ по-голям от този, който е предвиден в закона. В такъв случай при прекратяване на трудовото правоотношение на визираните по-горе основания обезщетението, което ще дължи работодателят, ще е това което е договорено. Противното би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй като прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ визира прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните следва изрично да уговорят това.
В настоящия случай е безспорно, че със заявление вх. № 47/22.02.2016 г. ищецът е поискал от работодателя трудовото правоотношение да бъде прекратено, поради забавеното изплащане на полагащото му се трудово възнаграждение. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 00*** на управителя на ответника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 22.02.2016 г., с която е разпоредено на ищеца да се изплати и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на една брутна заплата в размер на 2173,79 лв.
В същото време в чл.18 от трудовия договор е предвиден по- благоприятен размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, а именно, че ако трудовият договор бъде прекратен по вина или поискване на работодателя, последният дължи обезщетение на работника/служителя в размер на полагащото му се трудово възнаграждение за период от три години, ако оставащият срок от договора не е по-малък от три години, в който случай обезщетението е равно на сбора от трудовите възнаграждения, оставащи до изтичане на срока на трудовия договор. По делото са представени доказателства, че в ПРС е образувано гр.д.№*** на ПРС, с което ищецът е предявил искове с правно основание чл.221, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 КТ за сумата от 95 723,64лв., представляваща обезщетение по чл.16 от трудовия договор.
Следователно в ПРС са образувани две дела: настоящето, в което се претендира законовия размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ и гр.д.№*** на ПРС, в което се претендира договорния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. В съответствие с горецитираната задължителна практика съдът намира, че това обезщетение се дължи само веднъж и то в договорения размер, поради което и настоящия иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл е и Определение № 790 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2473/2014 г., III г. о., ГК.
Като неоснователни следва да бъдат охвърлени и акцесорните претенции за лихва.
Относно
възраженията на ответника:
1.Възражението на ответника за недействителност на трудовия договор поради нарушаване процедурата по избор на ищцата на заеманата длъжност “***” е неоснователно. На първо място, твърдяното нарушаване процедурата по избор касае Съвета на настоятелите към висшето училище, който съвет няма отношение към избора на ***, тъй като съгласно 30, ал. 1, т.9 от Закона за висшето образование последният се избира от Академичния съвет, а при доказателствена тежест на ответника липсват твърдения и доказателства за „нарушаване процедурата по избор“ от Академичния съвет. На следващо място, дори и да бе доказано, че към онзи момент, изборът не се е произвел от избирателното тяло - Академичния съвет, то няма данни към момента на сключване на трудовия договор, последният да е подписан от лице, което да не е имало право да представлява Академичния съвет или университета в качеството му на ректор. Следователно не е налице основание за недействителността на договора, тъй като при сключване на договор от лице без представителна власт, е налице хипотезата на висяща недействителност, при която договорът се валидира, ако бъде потвърден от лицето от чието име се договаря, което потвърждаване може да се извърши лично от него или чрез негов представител. В случая е налице потвърждаване на избора, извършено с подписването на трудов договор от ректора, който е по право член на Академичния съвет и негов председател – чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование. Налице е и потвърждаване чрез начисляване и заплащане на сумите уговорени в процесния тр. договор (Решение № 810/24.11.2004 г. по гр.д. № 1735/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС). Дори да бе доказано, че тр. правоотношение между страните не е валидно поради недействителността на трудовия договор, то тогава отношенията между страните биха се уредили съгласно чл. 75 КТ. Не бе установено недобросъвестно поведение от страна на ищеца, поради което и отношенията между страните биха се уредили като при действителен трудов договор. Индиция за добросъвестност на ищеца е, че от момента на сключване на договора, същия е изпълнявал задълженията си по него, както и че на ищеца са начислявани трудови възнаграждения по ведомост за времето, през което е действал трудовият договор между страните.
2.Възражението на ответника, че ищецът е направил дарение в полза на университета за сумата от 5066,65лв. чрез отказ от получаване на дължимо трудово възнаграждение, е неотносимо към предмета на делото. Видно от споразумение от 10.07.2015г. между страните по делото, то същото касае дължими от ответника суми на ищеца за периода януари- юни 2015г. Докато настоящето дело има за предмет вземания на ищеца, касаещи периода ***- ***
3. Възражението на ответника за прихващане на 20 % от евентуалното присъдените суми, поради нарушение на договора от ответника чрез осуетяване акредитацията на университета, също е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за това.
На основание чл.242 ГПК съдът намира, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените възнаграждения и обезщетения.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъде присъдена сумата от 1800,00лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1322,21 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и сумата от 368,33лв., представляваща дължимата се държавна такса за разглеждане на обективно съединените искове, както и сумата от 130,00лв., представляваща направени разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, с БУЛСТАТ:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Св.Св. Кирил и Методий 23, да заплати на А.Г.Р.- Х., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г*** чрез адв. С.Т., сумата от 2222,11лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., сумата от 27,68лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 01.02.2016г.- 15.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата до пълния му претендиран размер от 2259,90лв., както и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния му предявен размер от 29,53лв., както и за периода 29.01.2016г.- 31.01.2016г.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, със снети по делото данни, да заплати на А.Г.Р.- Х., със снета по делото самоличност, сумата от 2617,00лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., сумата от 10,93лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 01.03.2016г.- 15.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата до пълния му претендиран размер от 2658,99лв., както и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния му предявен размер от 17,00лв., както и за периода 22.01.2016г.- 29.02.2016г.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, със снети по делото данни, да заплати на А.Г.Р.- Х., със снета по делото самоличност, сумата от 1869,28лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата до пълния му претендиран размер от 1899,28лв., както и за сумата от 12,15лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, със снети по делото данни, да заплати на А.Г.Р.- Х., със снета по делото самоличност, сумата от 1063,60лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за осем дни, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за присъждане на сумата от 6,80лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, с който А.Г.Р.- Х., със снета по делото самоличност, иска да бъде осъден Европейски политехнически университет, със снети по делото данни, да и заплати сумата от 2658,99лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, сумата от 17,00лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2016г.- 15.03.2016г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, със снети по делото данни, да заплати на А.Г.Р.- Х., със снета по делото самоличност, сумата от 1322,21 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, с БУЛСТАТ:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Св.Св. Кирил и Методий 23, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 368,33лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство, както и сумата от 130,00лв., представляваща направени разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 27.07.2016г.
Съд. деловодител: