РЕШЕНИЕ №14
гр.В.
06.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на втори
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря И.К. .................. и в присъствието на прокурора ................................................ като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
търговско дело №3 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е
образувано по исковата молба на „Д. Д. С."
ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на упралвение гр.С. ,бул.. против „А. П."
ЕООД, ЕИК. седалище и адрес на управление : гр. В., ул.. със съдебен адрес *** представлявано
от управителя Р. З. К. с правно основание : чл. 625 във връзка с чл. 630 от ТЗ.
Твърди се в
исковата молба ,че „Д. Д. С." ЕООД
ЕИК. е кредитор на търговското дружество „А. П." ЕООД, ЕИК. и че има
ликвидно и изискуемо парично вземане от длъжника в размер на 20 018 лева
(двадесет хиляди и осемнадесет лева), главно вземане, произтичащо от фактура №**********/24.03.2017
г., както и полагащото се обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 25.03.2017 г. до окончателното изплащане, което към
18.01.2018 г., представлява сума в размер на 1671,50 лева (хиляда шестстотин
седемдесет и един лев и петдесет стотинки).Паричното вземане произтичало от
търговска сделка, сключена между страните за изпълнение на възложени от „А. П."
ЕООД на ,Д. Д. С." ЕООД работи, а именно : проучване на шарки и материали
на 10 броя традиционни български килими, проектиране на модел на традиционен
български килим във векторен вид, изработка на документация-разработка на
приложение на проекта. Работата била изпълнена точно и заедно с изработеното били
предадени от изпълнителя и приети от възложителя без забележки. За изпълнението
на възложената работа и изработените изделия, приети от възложителя без
забележки била издадена фактура № **********/24.03.2017 г., с падеж на плащане
24-03.2017 г.Между страните не съществувал спор за точното изпълнение и
приемане на възложеното, което обстоятелство се удостоверявало от сключено
между страните писмено споразумение от 27.11.2017 г., видно от съдържанието на
което длъжникът „А. П." ЕООД бил
признал своето парично задължение и се бил задължил да заплати при облекчени
условия същото до 10.12.2017 г. Това обаче не било сторено.Ищецът „Д. Д. С."
ЕООД на 15.12.2017 г. отправил покана за
доброволно изпълнение, с която уведомил „А. П." ЕООД за своите намерения
да депозира молба за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Поканата била
получена от представляващия дружеството длъжник на 16.12.2017 г. и до входяване
на исковата молба -22.01.2018 г. нямало постъпило дори и частично плащане, не
можело да се осъществи контакт с длъжника, а освен това била получена информация, че длъжникът има задължения в
големи размери към други търговци.
Поддържа се ,че
длъжникът имал качеството на търговец по смисъла на Търговския закон и че съществувало
неизпълнено изискуемо парично задължение
по търговска сделка, като задължението било свързано с търговската му дейност.С
оглед проведените преговори с длъжника и предоставените възможности за
изпълнение на ликвидното и изискуемо парично задължение се поддържа , че
дружеството е задлъжняло и е в
невъзможност да се заплаща паричните си задължения ,която не е временна.
Длъжникът бил
неплатежоспособен и това състояние било
обективно и трайно. Длъжникът не разполагал с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.Търговското
дружество било и свръхзадължено, защото неговото имущество не било достатъчно,
за да покрие паричните му задължения.Вероятно дружеството било
декапитализирано, което можело да се установи при провеждане на съдебното
дирене като се назначи съдебно-икономическа експертиза, с която да се установи
финаисово-икономическото състояние на дружеството длъжник, референтните
стойности на показателите за ликвидност и финансова автономност, коефициентите
на обща ликвидност, както и да се установи неплатежоспособността и съответно
нейната начална дата.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност се основавало на възникването и съществуването
на законовоустановени изисквания по смисъла на чл.626, чл. 625 и следващите от ТЗ.Длъжникът имал качеството на търговец
по смисъла на Търговския закон, съществувало неизпълнено изискуемо парично
задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност.Поддържа се ,че длъжника е
неплатежоспособен и че това състояние е обективно и трайно. Длъжника не
разполагал с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност
за интересите на кредиторите.Търговското дружество било и свръхзадължено,
защото неговото имущество не било достатъчно, за да покрие паричните му
задължения.
Иска се да бъде
постановено решение ,с което на
основание чл. 625 във връзка с чл. 630 от ТЗ да се констатира и обяви
неплатежоспособност на търговското дружество „А. П." ЕООД, ЕИК..
представлявано от управителя Р. З. К. ,да се определи за начална дата на
неплатежоспособността 10.12.2017 г.,да се открие производство по несъстоятелност на
търговското дружество „А. П. ЕООД, ЕИК. представлявано от управителя Р. З. К.,да
се обяви несъстоятелността на търговското дружество „А. П. ЕООД, ЕИК.
представлявано от управителя Р. З. К.,да се назначи временен синдик при осигуряване на
началните разноски за несъстоятелността от някой от кредиторите.
Към исковата
молба са приложени :
1. фактура **********/24.03.2017 г.;
2. Споразумение за плащане на парично задължение
от 27.11.2017 г.;
3. Поканата за доброволно изпълнение от
15.12.2017 г., получена на 16.12.2017 г.
4. Уведомление до ТД
на НАП
по чл. 78,
ал. 2 от ДОПК
за откриване на производство по несъстоятелност.
В с.з. на
02.03.2018 г. управителят на ответното дружество поддържа ,че дружеството
действително дължи на ищеца посочените в исковата молба суми ,но че не може да
ги заплати поради липса на средства и поради липса на каквото и да било движимо
и недвижимо имущество .
След като взе
предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
Ищецът „Д. Д. С. ЕООД ЕИК. е кредитор на търговското
дружество „А. П." ЕООД, ЕИК.. и че
има ликвидно и изискуемо парично вземане от длъжника в размер на 20 018 лева
(двадесет хиляди и осемнадесет лева), произтичащо от фактура
№**********/24.03.2017 г., както и полагащото се обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 25.03.2017 г. до окончателното изплащане,
което към 18.01.2018 г., представлява сума в размер на 1671,50 лева (хиляда
шестстотин седемдесет и един лев и петдесет стотинки).Паричното вземане
произтича от търговска сделка, сключена между страните за изпълнение на
възложени от „А. П." ЕООД на Д. Д. С." ЕООД работи, а именно :
проучване на шарки и материали на 10 броя традиционни български килими,
проектиране на модел на традиционен български килим във векторен вид, изработка
на документация-разработка на приложение на проекта. Работата е изпълнена точно
и заедно с изработеното са предадени от изпълнителя и приети от възложителя без
забележки. За изпълнението на възложената работа и изработените изделия, приети
от възложителя без забележки ,е издадена фактура № **********/24.03.2017 г., с
падеж на плащане 24.03.2017 г./л.7 от делото/.Между страните не съществува спор
за точното изпълнение и приемане на възложеното, което обстоятелство се
удостоверява от сключено между страните писмено споразумение от 27.11.2017 г.,
видно от съдържанието на което длъжникът
„А. П." ЕООД е признал своето парично задължение и се е задължил да
заплати при облекчени условия същото до 10.12.2017 г./л.8-9 от делото/. Това
обаче не било сторено,поради което ищецът „Д. Д. С. ЕООД на 15.12.2017 г. отправил покана за
доброволно изпълнение, с която уведомил „А. П. ЕООД за своите намерения да
депозира молба за обявяване на дружеството в несъстоятелност /л.10 от делото/.
Поканата била
получена от представляващия дружеството длъжник на 16.12.2017 г. /видно от
отразеното върху саматна покана/,но до края на съдебното следствие пред
окръжния съд не било извършено каквото и да било ,дори частично плащане.
По делото е
назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице
Р.П.К. след подробно запознаване с всички доказателства и други документи,
приложени към делото и след извършена проверка на място в счетоводството на
ответника.Вещото лице дава заключение ,че съгласно Счетоводните Баланси на „А.
П." ЕООД към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. дружеството няма
нематериални активи,дълготрайни материални активи,дългосрочни финансови
активи,материални запаси,краткотрайни вземания и парични средства.
Към датата на
депозиране на исковата молба в съда на 22.01.2018 г. длъжникът „А. П. ЕООД има
непогасено задължение към молителя „Д. Д. С. ЕООД в следните размери:главница в
размер на 20 018,00 лв.-задължение по ф-ра № **********/24.03.2017 г.и мораторна
лихва от 25.03.2017 г. до 22.01.2018 г. в размер на 1 690,40 лв.или общо 21 708,40 лв.
Кредиторите на дружество „А. П." ЕООД,
описани в търговските му книги и размерът на техните вземания - по сметки
-аналитично към 31.12.2017 г. са :
- С/ка 4011 „Доставчици" - с/до К-т 20
018,00 лв. -доставчик „Д. Д. С." ЕООД - основание „Фактура №
**********/24.03.2017 г."
С/ка 499 „Други
кредитори" - с/до К-т 1 833 590,62 лв. - кредитор „К. В." ЛП -
основание „Договор/Споразумение" от 23.11.2017 г. - „неустойка" по
посочения договор
или общо
задълженията на длъжника са в размер на 1 853 608,60 лв.
Към 31.12.2017
г. в счетоводството на Длъжника А. П." ЕООД са осчетоводени само
главниците по задълженията на всеки един кредитор. От предоставените на вещото
лице извлечения на сметка 501
„Каса" не се установило да е извършвано плащане по задълженията от тяхното
възникване през 2017 г. до 31.12.2017 г. Също така от предоставените счетоводни
документи не се установява посочените по-горе задължения да са обезпечени по
някакъв начин.
Задължението на
длъжника „А. П." ЕООД към молителя - кредитор „Д. Д. С. ЕООД е
осчетоводено в счетоводството на длъжника, както следва:Д-т с/ка 602 „Разходи
за външни услуги", Подсметка 1. - Проучване на шарки и материали на 10
броя традиционни бг. Килими, документ- ф-ра № **********/24.03.2017 г, доставчик
„Д. Д. С." ЕООД , 20 018,00 лв.срещу К-т с/ка 401 „Доставчици", Подсметка
1 - „Д. Д. С." ЕООД, документ - ф-ра № **********/24.03.2017 г., доставчик
„Д. Д. С." ЕООД, 20 018,00 лв.
Със Споразумение
за плащане на парично задължение от 27.11.2017 г., подписано между „Д. Д. С."
ЕООД и „А. П." ЕООД, дружеството длъжник се е задължило, да заплати паричното
си задължение за главница в размер на 20 018,00 лв. към Молителя до 10.12.2017
г. Тъй като това не е станало, експертизата приема, че длъжникът „А. П."
ЕООД е спрял плащанията от 10.12.2017 г.
Показателите за
ликвидност на дружеството, като се посочи и базата за сравнение на тези
коефициенти, са посочени от вещото лице
в таблица /л.26 от делото/.
След регистрирането
на „А. П." ЕООД като дружество в Търговсия регистър на Софийски градски
съд по Ф.Д. № 3675/2007 г. през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г.
дружеството не е извършвало стопанска дейност, не е имало активи и пасиви,
видно от таблицата,като поради горното коефициентите на ликвидност, коефициентите за
автономност, за обръщаемост на материалните запаси и рентабилност не могат да
бъдат изчислени . През 2017 г. дружеството е реализирало 1 854 х. лв. загуба и
има задължения в същия размер от 1 854 х.лв.Дружеството продължава и през 2017
г. да няма активи -дълготрайни и кратковременни, поради което коефициентите на
ликвидност за 2017 г. са с нулеви стойности, а същите би следвало да доближават
стойност 1 /единица/.Дружеството не разполага с материални запаси, поради което
няма как да бъдат изчислени коефициенти за обръщаемост на материалните запаси.
Според вещото
лице ответното дружество не упражнява
дейност, няма имущество и парични средства с които да покрие задълженията си,
което говори за трайно и необратимо състояние на финансово затруднение, което
не е временно и не може да бъде преодоляно без опасност за интересите на
Кредиторите.
Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и професионално
изготвено.
При така
установената фактическа обстановка Съдът
приема за установено от правна страна следното :
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е
налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално
да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Налице е
трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно
финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да
се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за
икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си
задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението.
От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно,
като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и други, обуславящи
финансовото състояние на търговеца - коефициентите на финансова автономност и
на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да се определи каква е
тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или за подобряване,
съобразно балансите за съответните години. Началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото
икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на
спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по
т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените
от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището
на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай съдът е сезиран с
молба от кредитор , който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за
откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника произтича от неизпълнение
на търговска сделка Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1
от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории
кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност
на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от
търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и
абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или
за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство
по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е
настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе
и го съобрази с обстоятелството, че страните по посочения по-горе договор са търговски дружества, намира, че е налице
субективният критерий за квалифициране на една сделка като търговска. Сключеният
договор е и търговска сделка ,тъй като е свързан с
предмета на дейност на длъжника.
В разглеждания случай безспорно се
установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични
задължения към кредитори , които не е
платил. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към
кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по
аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото не се установява плащане на
изискуеми задължения на ответното дружество ,произтичащи от договора.
По изложените съображения, съдът намира за
доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични
задължения по търговски сделки.Ответникът е и в състояние на свръхзадълженост
по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ ,тъй като ,видно от зеключението на вещото лице,имуществото
му не е достатъчно да покрие паричните му задължения /на практика липсва
каквото и да било имущество/.
Следва да се приложи в случая презумпцията
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ответното дружество е в нестабилно финансово
състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са
обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в
срок. Установените неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската
му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното
дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер.
До този извод
води анализът на заключението на вещото лице:
Показателите за
ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за
бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при
изчислението на които се съпоставят активи и задължения.Базовата величина,
ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни
задължения и текущи задължения.Експертизата дава заключение ,че коефициентът на
обща ликвидност ,коефициентът на
бърза ликвидност,коефициентът на незабавна ликвидност и коефициентът на абсолютна ликвидност са нула.Показателите
за ликвидност отразяват възможностите на предприятието да покрие задълженията
си в даден момент, обикновено балансова дата. Особено показателен от тази
гледна точка е коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира
платежоспособността на предприятието, при положение че падежите на текущите
задължения са близки до балансовата дата. Коефициентите на обща и бърза
ликвидност за този момент дават твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са включени много
бавноликвидни или даже трудноликвидни активи .При съпоставянето на определени
активи с краткосрочните или текущите задължения е нормално да се получи
коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица,както е в случая, т.е.
сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които
следва да се покрие. Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават
единица, което означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни
активи от задълженията му към балансовата дата. При тези условия, степента на
риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на
задълженията си, е твърде малка. От данните, посочени заключението на вещото
лица , е видно, че предприятието няма краткосрочни вземания и налични парични
средства, с които да покрие задълженията си към кредиторите затова и
коефициентите за ликвидност са нула, а същевременно има краткосрочни
задължения, което води и до отрицателните показатели.
Свързани с
показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от
кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния
баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни
пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките
кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към
персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци,
към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни
осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. В случаите, когато
коефициентът на финансова автономност е под единица,както е в настоящия случай,
е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно.
Коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите
кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под
единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал.
Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голяма.В случая коефициентът
не може да бъде определен поради липсата на активи у ответното дружество.
Съдът прима въз
основа на гореизложеното ,че ответното дружество няма възможност чрез собствения си капитал и
печалбата да поеме текущите си задължения,че дружеството е свръхзадлъжняло и
декапитализирано, без възможност да обслужва текущите си задължения, които са
посочени в баланса на предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Нито
първоначалният ищец,нито присъединеният кредитор сочат конкретна начална дата
на неплатежоспособността.Непосочването на конкретна начална датата на неплатежоспособността
на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до неяснота на
претендираното искане. Затова и липсата му не се явява порок, релевантен за
редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе си се отразява на
допустимостта на заявено за първи път искане на
надлежна страна в процеса за
определяне на друга конкретна начална дата /Решение № 56 от 10.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Несъстоятелността,
уредена по действащото законодателство като производство за универсално
принудително изпълнение е преди всичко граждански процес, в частност
-изпълнителен процес и по силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ
субсидиарно приложими в производството по несъстоятелност, при липса на
специални правила, са нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални
разпоредби в гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото
съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал.
3 ТЗ задължителни изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на
чл. 621а ТЗ, за съответно приложими следва да се приемат процесуалните
разпоредби на общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК на р. I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на
молбата по чл. 625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения и предмет и на
обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е задължителен
елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поради
това, при констатирано наличие на състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът всякога е задължен да
определи същата въз основа на анализ на цялостното финансово и икономическо
състояние на търговеца, независимо от заявената или твърдяната от страните в
хода на производството дата. Съобразено обстоятелството, че именно върху
определената от съда начална датата на неплатежоспособност, настъпват и
правните последици на влязлото в сила решение, с което искането е уважено и
формираната от него сила на пресъдено нещо се разпростира спрямо всички, вкл.
неучаствалите в производството кредитори, дава основание да се приеме, че
непосочването на конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца
- длъжник от страна на молителя не води до неяснота на претендираното искане.
Съгласно задължителната
практика на ВКС, изразена в решения: №
64 от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г.,
по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г.
на I т. о. и др. началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на
цялото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от същия
към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните
по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца
съдът намира ,че следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата 10.12.2017 г. Със
Споразумение за плащане на парично задължение от 27.11.2017 г., подписано между
„Д. Д. С. ЕООД и „А. П." ЕООД, дружеството длъжник се е задължило, да
заплати паричното си задължение за главница в размер на 20 018,00 лв. към
Молителя до 10.12.2017 г. Тъй като това не е станало ,то длъжникът „А. П. ЕООД е спрял плащанията от
10.12.2017 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи
временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на
дружеството следва да бъде назначен адв.Л. И. И. , вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на
кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от
длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради
това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 5 април 2018 г. от 11 часа в Съдебната палата
на Видинския окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания ,която
ще бъде указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото за съобщения
на Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на
комитет на кредиторите.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът „А. П." ЕООД, ЕИК. седалище и адрес на
управление : гр. В., ул.. със съдебен адрес *** представлявано от управителя Р.
З. К. следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ
на „Д. Д. С." ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на упралвение гр.С.
,бул... направените по делото разноски в размер на по 250 лв.за държавна такса
и 300 лв.за възнаграждение на вещо лице .
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон Видинският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „А. П." ЕООД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление : гр. В., ул... със съдебен адрес *** представлявано от управителя Р.
З. К. с начална дата на неплатежоспособността 10.12.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „А.
П." ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление : гр. В. ул.. със съдебен
адрес *** представлявано от управителя Р. З. К. поради неплатежоспособност и
свръхзадлъжнелост.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника „А. П."
ЕООД, ЕИК. седалище и адрес на управление : гр. В. ул.. със съдебен адрес ***
представлявано от управителя Р. З. К. синдика адв.Л. И. И. ,вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик в
размер на 800 лева месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на
временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от
настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ
ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ което следва да се проведе на 05.04.2018
г.от 11 часа в Съдебната палата на Видинския окръжен съд , в залата за
провеждане на съдебните заседания ,която ще бъде указана в деня на събранието
на кредиторите върху таблото са съобщения на Видинския окръжен съд и върху
вратите на съдебната зала с дневен ред
по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3.
Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър.
ОСЪЖДА „А.
П." ЕООД, ЕИК. седалище и адрес на управление : гр. В. ул.. със съдебен
адрес *** представлявано от управителя Р. З. К. ДА ЗАПЛАТИ на „Д. Д. С." ЕООД, ЕИК. със седалище и
адрес на упралвение гр.С. ,бул. направените по делото разноски в размер на по 250
лв.за държавна такса и 300 лв.за възнаграждение на вещо лице .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
ДА
СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: