Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание състояло се на десети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря М. Кюркчиева, като разгледа
докладваното от съдия А. Маджев търг. дело
№ 1490 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Синдиците на „К.Т.Б.“ АД
/н./ срещу „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, обективно,
евентуално съединени искове при квалификацията на чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 1
и пр. 2 от ЗБН, а именно : главен иск по чл. чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗБН за връщане в правната сфера на „К.Т.Б.“ АД /н./ собствеността върху
недвижими имоти, както следва : 1./ Поземлен имот с идентификатор
05815.308.184; 2./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182; и 3./ Поземлен
имот с идентификатор 05815.308.183, всеки от които с административен адрес –
гр. Ботевград, ул. „1-ва“ и детайлна конкретизация по индивидуализиращи белези
направена с ИМ, което имущество е с произход от „КТБ“ АД /н./ и е придобито от
ответника без да е била изпълнена насрещна престация, и евентуален иск по чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗБН за
връщане в правната сфера на „К.Т.Б.“ АД /н./ собствеността върху недвижими
имоти, както следва : 1./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.184; 2./
Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182; и 3./ Поземлен имот с
идентификатор 05815.308.183, всеки от които с административен адрес – гр.
Ботевград, ул. „1-ва“ и детайлна конкретизация по индивидуализиращи белези
направена с ИМ, което имущество е с произход от „КТБ“ АД /н./ и е придобито от
ответника при изпълнение на насрещна престация, която е на стойност значително
по-ниска от полученото имущество с произход от банката.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието
решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2,
т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД
(н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат
на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била
прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността й – 06.11.2014
г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски
апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на
началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата
20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и
попълват имуществото на банката, изисквало те да пристъпят към уредените в ЗБН
правни механизми за връщане на получено имущество с произход от банката от
всяко трето лице, ако третото лице не е изпълнило насрещната си престация, или
пък същата е значително по-ниска от стойността на полученото.
Ищците твърдят, че „КТБ“ АД /н./ е имало дълготрайни
търговски правоотношения с дружеството – „Е.****“ ЕООД /н./, като техни
източници са 11 на брои сключени договори за кредит в периода между между м.08.****
г. и м.04.2014 г. В частност на 11.10.2012 г. те сключили договор за кредит,
чиито разрешен кредитен лимит бил уговорен до максималната сума от 2 400 000
евро, а осъщественото усвояване по тази кредитна сделка се равнявало на сумата
от 2 376 600 евро. Издължаването на главницата било уговорено да стане,
посредством плащане на 48 на брои ежемесечни равни погасителни вноски с размер
от по 50 000 евро. Периода за издължаване на тези вноски е установен в пределите
между 10.10.2013 г. и 10.09.2017 г., а падежът за заплащане на всяка вноска е
определен на 10-то число от месеца. Сочи се, че в договора било предвидено, че
кредитополучателя ще заплаща договорна лихва в размер на 9 % годишно върху
усвоената, респективно оставаща за връщане кредитна сума, като и това
задължение е предвидено да се издължава ежемесечно на 25-то число. При забава в
изпълнение на последното очертано задължение за лихва,
дружеството-кредитополучател се е обвързало с уговорка да му се начислява
неустойка за забава равна на 10 % от начисления, но необслужен дълг за
договорна лихва. Пояснено е, че средствата по коментирания кредит са имали
целево предназначение, състоящо се в това кредитополучателя да ги използва за
да придобие недвижими имоти в рамките на процедура по публична продан
провеждана от ЧСИ-Г.. Освен това с цел гарантиране изпълнението на задълженията
на кредитополучателя за връщане на усвоения от негова страна кредит, вкл.
всички съпътстващи плащания за лихви, неустойка, такси и пр. е поето изрично
задължение за учредяване на обезпечения, съставляващи : първи по ред ипотеки
върху недвижими имоти, респективно особени залози върху движими вещи, текущи и
бъдещи вземания постъпващи по открито от дружеството банкови сметки в „КТБ“ АД
/н./. Въпреки тези уговорки се изтъква, че в кредитното досие на
дружеството-кредитополучател не са били открити нотариални актове, въз основа
на които в полза на банката да са били учредени договорни ипотеки върху
недвижимо имущество. Изложението продължава с това, че по силата на издадени в
полза на „Е.****“ ЕООД /н./ на 28.11.2012 г. три броя постановления за
възлагане на недвижими имоти, които са издадени от ЧСИ-В. Недялков,
дружеството-кредитополучател е придобило правото на собственост върху : 1./ Поземлен имот с идентификатор
05815.308.184; 2./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182; и 3./ Поземлен
имот с идентификатор 05815.308.183, всеки от които с административен адрес –
гр. Ботевград, ул. „1-ва“. Акцентира се върху това, че „Е.****“ ЕООД е
извършило усвояване на суми отпуснати по заемната му сметка в „КТБ“ АД /н./,
както следва : 850 000 евро на датата – 11.10.2012 г. и 2 563 000 евро на
датата – 21.12.2012 г. Ползвайки паричен ресурс от така усвоените суми на
11.10.2012 г. „Е.****“ ЕООД е наредил плащане в полза на ЧСИ – В. Н.в размер на
сумите от 193 000 лв., 63 120 лв. и 38 000 лв. С нотариална покана от
21.01.2015 г. банката-кредитор е изпратила до кредитополучателя - „Е.****“ ЕООД
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение, като на 22.05.2015 г. е обявена и предсрочна изискуемост относно
всички вземания с ненастъпил падеж по договор за кредит от 11.10.2012 г. Въз
основа на решение от 25.12.2016 г. ОС – Кюстендил е обявил, че „Е.****“ ЕООД се
намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, чиято начална
дата е 30.11.2014 г., като е открито производство по несъстоятелност спрямо
този търговец и му е назначен временен синдик. С друго решение от 19.10.2017 г.
„Е.****“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е постановено започване
осребряване на имуществото му вкл. в масата на несъстоятелността. Ищците
изтъкват, че средствата за придобиването на трите недвижими имота от „Е.****“
ЕООД през 2012 г., чрез участие на публична продан са с изключителен произход
от банката. Продажните цени на тези имоти се сочи да са както следва : 193 000
лв.; 63 120 лв. и 38 000 лв., като се подчертава, че
дружеството-кредитополучател въпреки поетото задължение да учреди ипотеки върху
тези имоти в полза на банката не го е направило към момента след тяхното
придобиване. Така се е стигнало и до последвалото разпореждане от страна на „Е.****“
ЕООД със собствеността върху тези имоти, като това е станало с договор за
покупко-продажба във формата на нотариален акт от 14.11.2014 г., когато те са
прехвърлени в полза на дружеството – „Б.Е.“ ЕООД. Последното пък на свои ред ги
е препродало на 13.04.2016 г. в полза на ответника по предявените искове.
Изложените факти създават у ищците убеждение, че са налице предпоставките за
връщане собствеността над тези имоти във формираната маса на несъстоятелността
на неплатежоспособната банка, защото те са придобити изключително с паричен
ресурс отпуснат от банката под формата на банков кредит, като при осъществилите
се след това прехвърляния купувача по съответната сделка не е изпълнил поетата
от него насрещна парична престация, респективно ако я е изпълнил тя е в степен
значително по-ниска от стойността на полученото имущество.
“МВ-Т.****“ ЕООД се е възползвал в качеството си на
ответник по предявените искове от възможността да подаде писмен отговор по
исковата молба. Възразява за нередовност на ИМ, както и за недопустимост на
предявените искове. Аргументът за недопустимост на исковата защита се извежда
от това, че оспорваната сделка е сключена към момент преди да се приеме и влезе
в сила законодателния текст на чл. 60а ЗБН /24.03.2015 г./. Възраженията за
неоснователност на исковете са концентрирани върху това, че претенцията няма за
предмет връщане на имуществото, което е било предмет на публична продан
провеждана пред ЧСИ-Г., за чието придобиване именно целево е бил отпуснат кредита по договора от 11.10.2012
г., а обратно с нея се преследва връщане в правната сфера на банката на
имущество, което е придобито при публична продан развила се пред ЧСИ- Недялков.
По отношение на твърдението на ищците, че дружеството-кредитополучател не било
изпълнило задължението си в рамките на 30 дни след придобиването на спорните
имоти да учреди договорни ипотеки върху тях в полза на банката, от ответника се
изтъква, че подобно задължение изобщо не е било поемано с коментирания договор
за банков кредит от 11.10.2012 г., защото там задължението е за учредяване на
ипотеки върху имоти, които са включени в обявления за продажби изготвени от
ЧСИ- З.. Добавя се това, че банката е бездействала по отношение контрола за
изпълнение на това задължение на кредитополучателя, като не е взела
своевременни мерки спрямо адресата му /спиране на отпускания кредитен ресурс и
обявяване предсрочна изискуемост на вече усвоените средства/, а напротив
продължила е да го финансира. Отсъствие се наблюдавало и въобще по начина на
изпълнение на инвестиционната програма на кредитополучателя, чието финансиране
е било поето от банката. За недоказано се квалифицира твърдението на ищците, че
назованите в ИМ три недвижими имота са били предмет на придобиване от
кредитополучателя със средства имащи произход от банката. Това е така, защото отсъствали
категорични доказателства, че цената за придобиване на същите е била заплатена,
чрез ползване на средства, които са отпуснати под формата на кредит от банката,
въз основа на договор от 11.10.2012 г. От ответника не се оспорва твърдението,
че кредитополучателя не е изпълнил поетото от негова страна задължение да
учреди договорна ипотека върху имоти визирания в договора за кредит от
11.10.2012 г., но отговорността за подобно неизпълнение нямало основание да се
понася от “МВ-Т.****“ ЕООД, което било
изправна страна по сделката, с която е придобило визираните в ИМ недвижими
имоти. Позовава се, че облигационната обвързаност относно задължението за
учредяване на ипотеки обхващала единствено банката и нейния кредитополучател,
като няма каквито и да е било твърдения и съответно доказателства в насока, че
кредитополучателя и “МВ-Т.****“ ЕООД са свързани лица. Това важи и за
предходния купувач - „Б.Е.“ ЕООД. На следващо място се обръща внимание над
това, че към момента на осъществяване на двете продажбени сделки, с които първо
- „Б.Е.“ ЕООД, а след това - “МВ-Т.****“
ЕООД придобиват собствеността върху имотите, последните не са били обременени с
учредени върху тях ипотеки в полза на което и да е лице, а това означавало, че
с осъществяването на тези сделки не се накърнявали интересите на трети лица.
Градейки защитата си ответното дружество се позовава и на чл. 1 от Протокол 1
към Конвенцията за защита правата на човека, където ясно се повелява, че никой
не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и
съгласно условията, които са предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. Прави се анализ на правилото на чл. 60 а, ал. 1, т. 1
ЗБН, като се заключва, че всъщност с него се допуска добросъвестен правен
субект да бъде лишен от негово имуществено право, само защото същото има
произход от банка, която е обявена в несъстоятелност, което не може да се
квалифицира, като действие в полза на обществото и е правна последица, която не
е в синхрон с правните принципи на международното право. Тази норма преследва
задоволяване на частен интерес, този на банката, като мярката се характеризира
с изключителна непропорционалност нарушавайки правата на едно трето
добросъвестно лице за да се обезличат последиците от сключените от банката
необезпечени кредитни сделки. Опонира се и по изложеното от ищците твърдение,
че ответника не е изпълнил никаква насрещна престация при придобиване на
спорните имоти, поради това, че в подкрепа на подобен извод от страната носеща
тежестта да го установи не са ангажирани никакви доказателства. Подчертано е и
това, че страните встъпващи в продажбени правоотношения разполагат със
свободата да договарят, като няма въведени ограничения при определяне размера
на следващата се продажна цена. Това означавало, че позицията на ищеца, че
поетото задължение за цена е на значително по-ниска стойност от придобиваното
благо е неоснователно. Сочи се, че в нотариалния акт за продажба ясно е
упомената следващата се за заплащане от ответника продажна цена, като
изпълнението на това задължение тежащо върху купувача било осъществено, и
нямало основание да се поддържа, че няма уговорена насрещна престация по
оспорваната сделка. Релевирано е и възражение за това, че договорът за кредит
от 11.10.2012 г. и анексите към него са нищожни сделки, защото са такива с
уговорен невъзможен предмет. Ръководен от тези си съображения ответника
настоява предявените против него искове да бъдат отхвърлени от сезирания да ги
разгледа съд, в това число да му се присъдят направените по делото
разноски.
Ищците по спора се възползват от правото си да подадат
допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК чрез която да пояснят и
допълнят първоначалната си такава. Взема се становище по наведените от ответника
възражения за нередовност на ИМ и недопустимост на предявените искове, като се
изтъква, че такива не са налице и предявените искове подлежат на разглеждане по
тяхното същество. Изложени са доводи, че синдиците на банката разполагат с
надлежно процесуално право на иск по чл. 60 а, ал. 1, т. 1 ЗБН, като с
провеждането на тази искова защита се преследва непосредственото
удовлетворяване на субективното си материално право, с което разполага спрямо
прекия си длъжник, като посяга върху правната сфера на едно трето лице
третирано само спрямо банката за държател на обекта на имущественото право.
Закона не ограничава вида на имуществото, спрямо което ищеца може да насочи
своя иск, поради това възражението на ответника, че имотите, чието връщане в
масата на несъстоятелността се стреми да бъде постигнато са различни от
имотите, за придобиването на които е бил отпуснат целевия банков кредит от
11.10.2012 г. Обосновава се, че средствата ползвани за придобиването на
цитираните в ИМ недвижими имоти имат произход именно от банката изпаднала в
неплатежоспособност, и това било подкрепено с писмени доказателства, където се
удостоверявали конкретните основания и размери на съответни транзакции в полза
на ЧСИ-Недялков. Несъгласие е изразено и със схващането развито от ответника,
че разпоредбата на чл. 60 а, ал. 1, т. 1 ЗБН не разпростира приложението си
спрямо последващи правни сделки предприети от първоначалния преобретател на
имотите. Възразява се по възможността за директно приложение на правилата на
ЕКЗПЧОС, като са разяснени механизмите, които според ищеца могат да доведат до
възможност за приложение на текстове от сочената Конвенция. Освен това с
нормата на чл. 60 а, ал. 1, т. 1 ЗБН не се допускало нарушение на Допълнителен
протокол 1 към ЕКЗПЧОС, като е направен подробен анализ в подкрепа на тази
постановка. Подчертано е, че в практиката си ЕСПЧ константно поддържа това, че
при съблюдаване защитата на човешките права по смисъла на Конвенцията и
протоколите към нея е необходимо да се търси баланса между индивидуалния и обществен
интерес.
В пределите на чл. 373 ГПК от ответната страна - “МВ-Т.****“ ЕООД е упражнен отговор на
допълнителната ИМ. В него са приповторени вече изложените възражения за
нередовност на ИМ, недопустимост на предявените с нея искове, както и за
тяхната неоснователност, поради отсъствие на материалните предпоставки очертани
в законовия текст на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, вкл. и аргументи за
неприложимост на същия спрямо осъществената през 2014 г. разпоредителна сделка.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.
103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата
20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на банката.
Сред събраните по делото доказателства фигурира
договор за банков кредит от 11.10.2012 г., по силата на които е постигнато
съгласие за това „КТБ“ АД да отпусне в полза на търговско дружество – „Е.****“
ЕООД под формата на банков кредит сумата от 850 000 евро, като целта е
била с тази сума да бъде осъществено финансирането на цена на недвижими имоти,
за които кредитополучателя е участвал в обявена от ЧСИ-В. Г. публична продан,
вкл. и допълнителните разходи свързани с тези придобивания. Уговорено е, че
крайния момент, считано до когато кредита следва да бъде усвоен е 30.12.2012 г.
Съгласно т. 10 кредитополучателя се е обвързал със задължение към банката да й
заплаща годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9
%, а в хипотеза на допусната забава в изплащането на вноски по главницата е
възприето да се начислява и наказателна надбавка от 10 пункта годишно – така т.
12 от договора. Издължаването на предоставената сума по кредита става при
установения в т. 16.2. механизъм, а именно на 48 поредни ежемесечни погасителни
вноски, като първата от тях е равна на 17 724 евро и има падеж на
10.10.2013 г., а всяка от останалите 47 вноски е фиксирана на такава в размер
от по 17 708 евро е платима на 10-то число на съответния месец, считано от
10.11.2013 г. до 10.09.2017 г. – вкл. В раздел VII от
кредитното съглашение е регулиран въпроса с обезпечението, което
кредитополучателя трябва да осигури в полза на банката по повод на изпълнение
на задължението му за връщане на отпускания кредит, а именно : а./ първа по ред
договорна ипотека и/или първи по ред особен залог на недвижимите имоти и
движимите вещи, които са били придобити при участието на кредитополучателя в
обявената от ЧСИ-Д. З.публична продан, съгласно Обявление с № 20118760400877, № 20118760400877, № 20118760400877 и № 20118760400930;
б./ особен залог учреден по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи вземания
на кредитополучателя от банката, произтичащи от договори за разплащателни
сметки, вкл. и върху вече открита и изрично изписана в договора такава, както и
по всички открити в бъдеще сметки на кредитополучателя в банката в размер
най-малко на 110 % от размера на кредита; и в./ първи по ред особен залог по
реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по всички
сключени предварителни и окончателни договори за покупко-продажба или от
нотариални актове за покупко-продажба на обектите закупени със средства от
кредита. В клаузата на т. 39 са назовани случаите при реализацията на които
банката разполага с правото да обяви едностранно за предсрочно изискуемо цялото
кредитно задължение, като измежду тях присъства и хипотезата на изпадане в
забава по отношение дори на една погасителна вноска, както и непредоставянето
на уговорените на уговорените обезпечения.
Създаденото кредитно правоотношение е претърпяло
изменение в своето съдържание, чрез подписването на последващ Анекс № 1/20.12.2012 г. Според разкриващата се от
тази сделка насрещни изявление между страните, става ясно, че те са
констатирали по между си това, че размерът на усвоената и непогасена към тази
дата сума по кредита възлиза на 850 000 евро. Освен това са договорили, че
банката ще предостави допълнителен кредитен ресурс в полза на кредитополучателя
за сумата от още 1 550 000 евро, с което общия размер на разрешения за
ползване кредит градира на сумата от 2 400 000 евро. Осъществена е и
промяна при начина на издължаване на коментирания кредит, като е възприето, че
това ще става чрез изплащането на 48 поредни ежемесечни погасителни вноски,
всяка от които е в размер на от по 50 000,00 лв. платими на 10-то число на
съответния месеца в периода от 10.10.2013 г. до 10.09.2017 г., включително.
Предвид своевременно извършеното от ответника
оспорване по реда на чл. 193 ГПК на авторството на подписите положени за
кредитополучател под цитираните договор за банков кредит от 11.10.2012 г. и
анекс към него от 20.12.2012 г., а именно, че те не са положени от лицето П.П.К.,
от чието име е даден вид да изхождат, от съда е открито нарочно производство по
оспорване на автентичността на документи приети, като писмени доказателства по
делото. В тази връзка е допусната СГЕ, от заключението на вещото лице, по която
се установява, че подписите за кредитополучател - „Е.****“ ЕООД в договора за
банков кредит от 11.10.2012 г. и Анекс 1/20.12.2012 г. са положени от лицето - П.П.К..
Съгласно представено извлечение от сметка в евро имаща
аналитичен номер 2261 978 194744 02 8, чиито титуляр е „Е.****“ ЕООД и е предназначена за обслужване
на за придобиване на дълготрайни активи от търгове, става ясно, че на
11.10.2012 г. дружеството-кредитополучател е извършило усвояване на отпуснат му
от „КТБ“ АД /н./ кредитен ресурс в размер на сумата от 850 000 евро, респективно
на 21.12.2012 г. е извършено усвояването и на допълнително одобрен и уговорен
кредитен ресурс възлизащ на сумата от 1 526 600 евро.
Според представено извлечение от разплащателна сметка
на търговско предприятие в лева имаща аналитичен номер 1713 194744 01 2, чиито титуляр е „Е.****“
ЕООД се разбира, че на датата – 27.11.2012 г. дружеството е извършило три на
брой директни парични превода в полза на ЧСИ-Н.в размери, както следва :
175 540 лв. – доплащане на цена по публична продан на УПИ II по и.д. № 20128640400181; 57 180 лв. - доплащане на цена по
публична продан на УПИ III по
и.д. № 20128640400181; и 34 400 лв. - доплащане на цена по публична
продан на УПИ IV по
и.д. № 20128640400181.
Приложена е нотариална покана имаща рег. № 1412/28.04.2015
г. изготвена от нотариус – Е. П., с район на действие РС- Кюстендил, с която
банката е отправила до „Е.****“ ЕООД изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост и покани за доброволно изпълнение на неплатени задължения по редица
договори за банков кредит, сред които и този сключен на 11.10.2012 г. Отразено
е, че към датата – 20.01.2015 г. просрочената главница по упоменатия договор
възлиза на сумата от 267 819,62 евро; просрочените лихви върху редовна
главница на 26 275 евро; просрочените наказателни лихви върху просрочена
главница 6 040, 12 евро; и неустойката върху просрочената лихва е равна на
326,30 евро. Съобразно така допуснатото неизпълнение от кредитополучателя,
банката се е възползвала от правото си да обяви кредита отпуснат на „Е.****“
ЕООД по договор от 11.10.2012 г. за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е
била връчена на адресата й - „Е.****“ ЕООД на датата 22.05.2015 г., чрез
представляващия дружеството - Т.Д.И..
Видно от извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД
/н./ от сметки на кредитополучателя - „Е.****“ ЕООД /в несъстоятелност/ към
16.03.2016 г. общия размер на
необслужените задължения по договор за банков кредит от 11.10.2012 г. /с
разрешен размер от 2 400 000 евро/ възлизат на сумата от
2 344 332,54 евро.
От ангажираните три на брой постановления за възлагане
на недвижим имот издадени на 28.11.2012 г. от ЧСИ-В. Н.се констатира, че „Е.****“
ЕООД е придобил в собственост в рамките на обявени и извършени публични
продажби все по изпълнително дело № 20128640400181 три недвижими имота,
съставляващи, както следва : 1./ Урегулиран поземлен имот II /втори/,
отреден за бензиностанция, газстанция, търговска и обслужваща дейност, празен,
незастроен, с урегулирана площ от 5 350 кв.м., с уредени регулационни
сметки, находящ се в кв. 38, по плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, а по
данни от скица на поземлен имот № 5015/25.09.2012 г. – Поземлен имот с идентификатор
05815.308.184, с площ от 4 122 кв.м., с адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
„За друг вид застрояване“; 2./ Урегулиран поземлен имот III /трети/,
отреден за вилни нужди, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с
урегулирана площ от 2 300 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в
кв. 38, по плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, а по данни от скица на
поземлен имот № 5013/25.09.2012 г. – Поземлен имот с идентификатор
05815.308.182, с площ от 2 381 кв.м., с адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
„За друг вид застрояване“; и 3./ Урегулиран поземлен имот IV /четвърти/,
отреден за вилни нужди, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с
урегулирана площ от 1 210 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в
кв. 38, по плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, а по данни от скица на
поземлен имот № 5014/25.09.2012 г. – Поземлен имот с идентификатор
05815.308.183, с площ от 1 214
кв.м., с адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване „За друг вид
застрояване“. Всяко едно от постановленията се е стабилизирало на 13.12.2012
г., като считано от този момент „Е.****“ ЕООД е станало титуляр на правото на
собственост върху описаните недвижими имоти. Цените които са били заплатени от
дружеството по проведените публични продажби са както следва : за ПИ с
идентификатор 05815.308.184 сумата в размер от 193 000 лв. с вкл. ДДС; за
ПИ с идентификатор 05815.308.182 сумата в размер от 63 120 лв. с вкл. ДДС; и за
05815.308.183 сумата в размер от 38 000 лв. с вкл. ДДС.
Според информацията поместена в приложената по делото
Справка издадена от Служба по вписванията – Ботевград за периода от 01.01.1992
г. до 09.07.2018 г. относно вписвания отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на дружеството – „Б.Е.“ се установява, че на 14.11.2014 г.
цитираното дружество е придобило по силата на договор за продажба от „Е.****“
ЕООД трите подробно описани по-горе недвижими имота : 1./ Поземлен имот с
идентификатор 05815.308.184; 2./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182; и
3./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.183, всеки от които с
административен адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“, като на 13.04.2016 г. на
свои ред ги е прехвърлило чрез сключен договор за продажба на недвижим имот в
полза на ответника – „МВ Т.****“ ЕООД, което към момента на даване ход на
устните състезания е актуалния техен собственик.
За целите на доказването в рамките на провежданото
исково производство и по инициатива на ищеца е допусната съдебно-оценителна
експертиза, по която е изработено и защитено пред съда основно и допълнително
заключения. Според дадените с основното заключение отговори от вещото лице, че
към датата – 27.11.2012 г. момента на придобиването на трите имота от „Е.****“
ЕООД/ тяхната пазарна цена е следната : Поземлен имот с идентификатор
05815.308.184 – 190 860 лв.; Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182 –
66 450,00 лв.; и Поземлен имот с идентификатор 05815.308.183 – 30 500,00
лв.; към м.04.2016 г. /когато е извършено прехвърлянето на имотите от „Б.Е.“ на
„МВ Т.****“ ЕООД/ тяхната пазарна стойност е била, както следва : Поземлен имот
с идентификатор 05815.308.184 – 171 450 лв.; Поземлен имот с идентификатор
05815.308.182 – 69 700,00 лв.; и Поземлен имот с идентификатор 05815.308.183 –
32 000,00 лв. Допълнителното заключение дава светлина за това, че към м.11.2014
г. /когато е извършено прехвърлянето на имотите от „Е.****“ ЕООД в полза на „Б.Е.“
тяхната пазарна
стойност е била, както следва : Поземлен имот с идентификатор 05815.308.184 –
176 200 лв.; Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182 – 68 100,00 лв.; и
Поземлен имот с идентификатор 05815.308.183 – 31 300,00 лв.
Съгласно приетите основно и допълнително заключения по
допусната съдебно-счетоводна експертиза по спора са събрани изводи въз основа
на приложени специални счетоводни познания за това, че „Е.****“ ЕООД е усвоило
предоставените по заемната му сметка от КТБ“ АД /н./ под формата на отпуснат
кредит по договор от 11.10.2012 г. парични средства в размер на сумата от общо 2 376 600
евро, като това е станало на два пъти, веднъж на 11.10.2012 г. – сумата от
850 000 евро и втори път на 21.12.2012 г. на сумата в размер от
1 526 600 евро. Отбелязано е и това, че след усвояването на
очертаните суми по заемната сметка на „Е.****“ ЕООД те са били трансферирани
посредством извършването на кредитна операция по сметката в евро, която
дружеството е имало при „КТБ“ АД /н./. По отношение на разплащането на
придобиваните от дружеството три имота на публична продан по и.д. № 20128640400181 вещото лице е констатирало,
че това е станало със средства налични по левовата разплащателна сметка на
дружеството, като тези плащания възлизат на 193 000 лв., 63 120 лв. и
38 000 лв. и са излъчени по сметка на ЧСИ-Н.в „Централна кооперативна
банка“ АД. Добавено е и това, че съобразно издадена фактура №
**********/12.04.2016 г. коментираните три имота са били продадени от „Б.Е.“ на
„МВ Т.****“ ЕООД за сумата от 79 718,04 лв., като същата е била заплатена
по банков път от купувача на продавача. Според дадените отговори по приетото
допълнително заключение по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че
по повод на осъществената на 14.11.2014 г. продажба на поземлени имоти имащи
идентификатор 05815.308.184, идентификатор 05815.308.182 и идентификатор
05815.308.183 от „Е.****“ в полза на „Б.Е.“ е била издадена фактура, в която е
упомената сумата от 81 377,30 лв. с вкл. ДДС, която е осчетоводена при
счетоводствата и на двете дружества по продажбената сделка и присъства в ДДС
декларациите и дневниците им за продажби и покупки водени към този момент, като
цитираната сума е била преведена от „Б.Е.“ и получена от „Е.****“ по банков
път. Отново продажбата на същите тези три имота този път осъществена на
13.04.2016 г. от „Б.Е.“ в полза на „МВ Т.****“ ЕООД също се констатира, че по
повод на тази стопанска операция е била издадена фактура на стойност от
79 718,04 лв. с вкл. ДДС, като и за нея важи това, че е осчетоводена при
счетоводствата и на двете дружества по продажбената сделка и присъства в ДДС
декларациите и дневниците им за продажби и покупки водени към този момент, като
цитираната сума е била преведена от „МВ Т.****“ ЕООД и получена от „Б.Е.“ по
банков път.
Съобразявайки доводите и възраженията на страните
въведени от тях в провежданото исково производство, както и фактите и връзките
между тях произтичащи от събраните по
делото доказателства, настоящата инстанция, намира следното по предявените за
разглеждане искове по чл. 60 а, ал. 1 ЗБН от правна страна :
Според практиката на ВКС, застъпена в определение №
648 от 15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2209/2017 г. на ВКС, І т.о. (която практика
може да се приеме за трайно установена с оглед цитирането на въпросното
определение и възприемането на даденото с него разрешение във всички последващи
постановени до момента актове на ВКС по приложението на чл. 60а, ал. 1, т. 1
ЗБН), разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН предвижда облигационно право с
предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество с
произход от банката, което чрез междинни прехвърляния, включително при
трансформиране на имуществото в друг вид, е преминало в патримониума на трето
лице без насрещна престация от това лице или срещу насрещна престация на
значително по-ниска стойност от полученото имущество.
Титуляр на облигационното вземане по чл. 60а, ал. 1,
т. 1 ЗБН е банката, а длъжник по вземането е третото лице, в чиято разпоредителна
власт се намира имуществото, като според тълкуването на чл. 60, ал. 1, т. 1
ЗБН, дадено с цитираното определение № 648 от 15.12.2017 г. по ч.т.д. №
2209/2017 г. на ВКС, І т.о., разпоредбата предвижда и относителна
недействителност спрямо банката на сделките и действията, въз основа на които и
като крайна последица имуществото е придобито от третото лице.
Описаното съдържание на разпоредбата на чл. 60а, ал.
1, т. 1 ЗБН несъмнено я квалифицира като материален закон, чието приложение по
отношение на факти, настъпили преди влизане на разпоредбата в сила, съгласно
чл. 14, ал. 1 ЗНА може да бъде предвидено само по изключение и с изрична
законова разпоредба.
Възраженията на ответника, че разпоредбата на чл. 60а,
ал. 1, т. 1 ЗБН не се прилага по отношение на факти, настъпили преди влизането
й в сила, обаче се явяват неоснователни, тъй като законът, с който е предвидена
разпоредбата - ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г. ), съдържа и преходна
разпоредба, а именно § 21, която предвижда обратно действие на предвидените с
цитирания закон правила, аналогично на обратното действие, предвидено с § 14,
ал. 1 на ЗИДТЗ (обн. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г. ) по отношение на измененията
на материалните разпоредби на чл. 646 и 647 ТЗ, приети с посочения закон (виж решение
№ 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. на КС).
Фактическият състав на правото по чл. 60а, ал. 1 ЗБН
включва следните кумулативни елементи: 1) открито спрямо банката производство
по несъстоятелност, 2) наличие на изискуемо и непогасено вземане на банката към
неин длъжник, 3) придобиване от този длъжник на имущество с произход от
банката, 4) прехвърляне на същото имущество от длъжника на трето лице,
евентуално – последващо прехвърляне, осъществено от всеки последващ
приобретател, 5) третото лице да не е изпълнило насрещна престация или същата
да е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото
лице да е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.
Необходимата първа материална предпоставка, чието
проявление трябва да се е осъществило за да може да се породи специфичното
облигационно право по смисъла на чл. 60а, ал. 1 ЗБН безспорно е реализирана,
доколкото с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, е открито е
производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД.
Относно това, дали в правната сфера на масата на
несъстоятелността формирана от обявената в несъстоятелност банка съществува
вземане, което да има за адресат – „Е.****“ ЕООД може да се съди от приобщените
по делото писмени доказателства. Юридическият анализ на фактите, които тези
доказателства разкриват еднозначно показва, че през м.10.2012 г. „Е.****“ ЕООД
е встъпило в кредитно правоотношение с „КТБ“ АД, като в изпълнение на същото
банката му е отпуснала кредит в размер на сумата от общо 2 376 600 евро, за
която дружеството – кредитополучател е поело договорен ангажимент спрямо
банката да върне, посредством плащането на части, а именно изплащането на 48 поредни ежемесечни
погасителни вноски, всяка от които е в размер на от по 50 000,00 лв. платими на
10-то число на съответния месеца в периода от 10.10.2013 г. до 10.09.2017 г.,
включително. Аргументът на ответника за липса на валидно изявена воля от лицето
представляващо дружеството пряк длъжник – „Е.****“ ЕООД към момента на
сключване на договора за кредит не се споделя от съда, защото в пределите на
осъщественото по делото доказване безспорно се установи, че именно управителя
на „Е.****“ ЕООД е лицето, което е
положило подписи за дружество, както при сключването на самия договор от
11.10.2012 г., така и при анексирането му в края на 2012 г. Фактът на
отпускането и усвояването на средствата от кредитополучателя еднопосочно се
установява, както от приобщените извлечения от банкови сметки на „Е.****“ ЕООД
открито в „КТБ“ АД, така и от приетото без възражения от страните основно
заключение по допуснатата ССч.Е. Тежестта да установи точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения за връщане на кредита към банката се носи
от ответното дружество, защото обратното /неизпълнението на тези задължения,
съставлява отрицателен факт, чието установяване няма как да бъде извършено от
субекта, който ги твърди/. „МВ Т.****“
ЕООД не е въвело твърдения, респективно не е провело насрещно доказване за
осъществено погашение на кредитните задължения, които „Е.****“ ЕООД е натрупал
към „КТБ“ АД в рамките на действието на договора за кредит от м.10.2012 г. Освен
това от извършената проверка на приобщения по делото Списък на приети предявени
вземания в производството по несъстоятелност на „Е.****“ ЕООД, „КТБ“ АД /н./
фигурира с редица парични вземания произтичащи от сключени между
несъстоятелното дружество и несъстоятелната банка договори за кредит, сред
които и този от 11.10.2012 г., като общия размер на приетата за дължима сума по
това кредитно съглашение възлиза на 4 585114,71 лв. Посоченият списък е оборен от съда по
несъстоятелността без да е правена промяна в тази му част. Следователно „КТБ“
АД се легитимира, като носител на изискуемо парично вземане спрямо „Е.****“
ЕООД, както към м.11.2014 г., когато е осъществено прехвърлянето на недвижимите
имоти предмет на предявените искове от „Е.****“ ЕООД към „Б.Е.“ ЕООД, така и
към м.04.2016 г., когато на свои ред „Б.Е.“
ЕООД се е разпоредило с правата върху тях отчуждавайки ги в полза на ответника
- „МВ Т.****“ ЕООД. По настоящото дело няма данни, вкл. към момента на даване
ход на устните състезания по спора, банката да е получила удовлетворение на
вземането което има към кредитополучателя си „Е.****“ ЕООД. Това означава, че и
втората материална предпоставка от сложния фактически състав нужен за
възникване на правото по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е доказана и трябва да се
смята за налична.
Разглеждани в тяхната хронологична последователност
следващата предпоставка, за съществуването на която трябва да се извърши преценка
е това, дали „Е.****“ ЕООД е придобил в правната си сфера имущество, за което
да е ползвал средства с произход от банката. И по-конкретно, дали имуществото
което се иска да бъде върнато обратно в масата на несъстоятелността на банката
с предприета защита по чл. 60а, ал. 1 ЗБН е такова, което е било придобито от „Е.****“
ЕООД чрез заплащане на продажната му цена със средства, които дружеството е
получило като кредитополучател под формата на банков кредит, въз основа на
облигационен източник договор за банков кредит от 11.10.2012 г. Отговорът и тук
е утвърдителен. Събраните в процеса доказателства свидетелстват за това, че
трите недвижими имота, които са разположени в курорт „ЗЕЛИН“, гр. Ботевград са
придобити от „Е.****“ ЕООД в рамките на производството по принудително
изпълнение провеждано по реда на ГПК, посредством извършени три публични
продажби по и.д. № 20128640400181 от ЧСИ
– В.Н.. Ползваният паричен ресурс от купувача /спечелил наддавач/ е набавен
директно от отпуснатите му под формата на банков кредит средства в размер от
850 000 евро, които са били усвоени от кредитополучателя на 11.10.2012 г.,
което пък е станало вследствие на сключения договор за банков кредит от същата
дата. Платежните нареждания излъчени от „Е.****“ ЕООД към ЧСИ-Н.се отнасят,
както за покриването на задатъци за участие в продажбите, така и за издължаване
на остатъчната стойност от предложената цена. Същите са осъществени на датите :
21.11.2012 г. и 27.11.2012 г. В този смисъл възражението на ответника, че
нямало доказвана връзка между средствата получени от „Е.****“ ЕООД, като кредит
от КТБ“ АД /н./ и тези оползотворени от „Е.****“ ЕООД за придобиването на трите
имота е неоснователно и не се споделя от настоящата инстанция. Отсъстват и
данни дружеството „Е.****“ ЕООД да е разполагало по сметките си с други
средства, от които да е черпело ресурс позволяващ му да изпълни задълженията си
за заплащане на предложената от него цена, с която е спечелил всяка от трите
публични продажби. Отново съобразно отговорите на вещото лице по основното
заключение на счетоводната експертиза става ясно, че към 11.10.2012 г.
дружеството - „Е.****“ ЕООД е разполагало по разплащателната си сметка в евро
със сумата от 194,32 евро. Без
релевантно значение за пораждане на материалната легитимация по чл. 60а, ал. 1,
т. 1 ЗБН е това, дали дружеството, в чиято полза е бил отпуснат банковия кредит
с договор от 11.10.2012 г. се е съобразило с предназначението му, а именно с
тях да се заплати цена на недвижими имоти, които „Е.****“ ЕООД предстои да
придобие в рамките на участието му в обявена от ЧСИ-В. Г. продан с Обявление
20107250400940. Това, че част от
дадените под формата на кредит средства са оползотворени по начин различен от
предвидения в кредитното съглашение е допуснато от кредитополучателя отклонение
от договорните му задължение, което не може да се определи, като пречка за
защита масата на несъстоятелността на банката чрез механизма на чл. 60а, ал. 1,
т. 1 ЗБН. Последният законов текст изисква единствено средства с произход от
банката да са послужили за придобиване на имущество от кредитополучателя, и
изобщо не държи сметка, дали придобития актив кореспондира на целта на
отпуснатия кредит или не. Очевидно е, че законодателят не е стеснявал в подобна
насока приложението на тази материална норма целяща преди всичко попълване
масата на несъстоятелността с активи придобити с източник средства с произход
от банката, тъй като банката така или иначе разполага с договорния механизъм
при разходване на средствата по кредитна сделка в разрез с предвиденото
предназначение, да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да поиска
неговото възстановяване от получилия го – чл. 39, буква „е“. Пак в тази насока, отражение върху
провеждането на защитата по чл. 60а, ал. 1 ТЗ не може да даде неизпълнените в
пълна степен договорни ангажименти поети от кредитополучателя за учредяването
на определени по вид обезпечения в полза на банката – кредитор. Видно е, че
уговорения съобразно клаузите на договора за банков кредит момент за даване на едната
група обезпечения /учредяването на ипотеки/ от получателя на кредита не е
поставен, като условие за отпускане и усвояване на кредита, а напротив
предвидено е това да се случи в 30-дневен срок след придобиването в собственост
на имотите от кредитополучателя и това е съвсем закономерно, тъй като към
момента на сключване на сделката длъжникът не е разполагал в собственост с подобно
имущество. Обстоятелството, че впоследствие този договорен ангажимент не е бил
изпълнен от длъжника без съмнение трябва да се дефинира, като отклонение в
поетото задължение за обезпечаване, но и този факт създава за банката правото
да обяви едностранно за изискуемо цялото кредитно задължение – чл. 39, буква
„г“. Липсата на подобно упражняване на субективни права от страна на банката
обаче, не може а се възприема, като основание да се отрече приложението на чл. чл.
60а, ал. 1 ТЗ и това е така, защото както вече се спомена цитираният текст
преследва даване на защита не на банката, като кредитна институция, която
осъществява типичните банкови сделки в своята лицензионна дейност, а на
кредиторите на масата на несъстоятелността на банка, чиито лиценз за осъществяване
на такава дейност е отнет и тя е обявена в несъстоятелност. Без релевантна
стойност за въздействие върху легитимацията на ищеца е и въведеното от
ответника възражение, че разпоредбата на
чл. 482 от ГПК предвижда стабилитет на продажбата по реда на ГПК и че
извършването й не може да бъде обжалвано или оспорвана по исков ред. В случая с
упражнената искова защита не се атакува самата продажба по ГПК чрез публичната
продан, а се твърдят други обстоятелства, които независимо от извършената
продан, биха довели при надлежното им установяване до отпадане на правата на
купувача поради специфичен фактически състав, регламентиран в по-новия и
специален закон - Закона за банковата несъстоятелност.
Следващ елемент от субективното материално право
уредено в чл. 60а, ал. 1 ЗБН е да се установи, че длъжника се е разпоредил
/отчуждил/ е имуществото, което е придобил с ресурси имащи произход от
несъстоятелната банка. След като през м. 12.2012 г./ момента на стабилизиране
на трите постановления за възлагане на имоти придобити по реда на чл. 496, ал.
2 ГПК/ дружеството - „Е.****“ ЕООД е станало собственик върху всеки един от
назованите в ИМ три имота разположени в к.к. „ЗЕЛИН“, община – Ботевград, то е
имало това качеството до 14.11.2014 г., когато се установява да ги е продало на
следващото по веригата описана в ИМ лице – „Б.Е.“ ЕООД. Макар в кориците на
делото нотариалния акт за изповядването на тази продажба да не е ангажиран от
участниците, то наличието на такава сделка ясно се разкрива от вписванията
извършени по партидата на „Б.Е.“ ЕООД в
Служба по вписванията – Ботевград. По тази сделка купувачът се е обвързал с
насрещно задължение за заплащане на продажна цена, като е извършил такова
плащане в полза на продавача и пряк получател на финансирането от банката
- „Е.****“ ЕООД. Констатира се, че
плащането осъществено от „Б.Е.“ ЕООД възлиза на сумата от 81 377,30 лв. с вкл.
ДДС и е получено чрез банков превод излъчен по сметка на дружеството продавач.
Същевременно към момента на изповядването на тази сделка с активи, които са
придобити със средства /усвоен банков кредит/ имащи произход от „КТБ“ АД /н./
действителната пазарна стойност на трите имота, която е изследвана и изведена
от вещото лице по оценителната експертиза възлиза на сумата от общо – 275 600,00
лв. Следващото междинно прехвърляне, което е предприето спрямо трите имота
очертани в ИМ се изяснява да се е реализирало на 13.04.2016 г., когато „Б.Е.“
ЕООД е сключило договор за продажба на
недвижим имот, инкорпориран в н.а. № 43/13.04.2016 г., чрез който е прехвърлило
собствеността върху тях в полза на ответника – „МВ Т.****“ ЕООД. Уговорено е,
че продажната цена, която купувачът заплаща за придобиването на тези имоти е
равна на 66 200,00 лв. без ДДС, като от съдържанието на самия нотариален
акт, както и от отговорите дадени в заключението по счетоводната експертиза се
разкрива факта, че тази цена е била заплатена от купувача по банков път, като
за извършването на стопанската операция е била издадена и фактура от продавача,
която е осчетоводена, както при него, така и при купувача – ответник. И към
момента на изповядване на тази сделка в кориците на делото по инициатива на
ищеца са събрани доказателства относно действителната пазарна стойност на
прехвърляните имоти към датата – 13.04.2016 г. и същите /заключението на в.л.
по СОЦЕ/ показват, че тя възлиза на 273 150,00 лв.
При наличието на изчерпателно обсъдените по-горе
елементи от фактическия състав на правото по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН се стига
и до необходимостта да се обсъдят последните алтернативни елементи на
фактическия състав водещ до възникването на спорното право, а именно дали
ответникът е изпълнил насрещната си престация по сделката /договора за продажба
от 2016 г. инкорпориран в н.а. №
43/13.04.2016 г./, или макар и изпълнена тази престация е на стойност
значително по-ниска от стойността на полученото.
Доколкото ищецът е упражнил защитата си, чрез
предявяването на искове в условията на евентуално съединяване, като за
предпочитан е избран иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр.1 ТЗ, то от сезирания съд
трябва да се осъществи преценка за това, дали в рамките на произвелия действие
договор за продажба на недвижим имот от страна на „МВ Т.****“ ЕООД, в
качеството му на купувач е изпълнено поетото задължение за заплащането на
уговорената продажна цена за придобиване на процесните имоти. Приобщените по
делото писмени доказателства, и най-вече заключението дадено по назначената
счетоводна експертиза без противоречия разкриват факта, че дружеството-купувач
е изпълнило задължението си към „Б.Е.“ ЕООД да му заплати уговорената с
нотариалния акт продажна цена. Тоест налице е осъществена насрещна престация от
ответника в полза на дружеството негов праводател, която е била реално получена
от последния. Това изключва отговорността му по предявения срещу него
предпочитан иск, защото извършването на реална насрещна престация е налице. С
оглед на това претенцията по чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр.1 ТЗ, предвид липсата на
доказване по своето основание трябва да се отхвърли.
Негативният изход за ищеца по предявения за
разглеждане от него главен иск води до сбъдване на вътрешно-процесуалната
предпоставка за разглеждане на въведения в предмета на делото евентуален иск по
чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗБН. Тук
наред с останалите елементи от фактическия състав, за които по-горе в
изложението се прие да са се проявили е нужно да се разкрие значителен
дисбаланс в обема на разменените между страните престации. Когато говорим обаче
за повече от една извършени междинни сделки с имуществото, което е било
придобито със средства имащи произход от банката, каквато е настоящата
хипотеза, то е нужно осезаемата неравномерност между даденото и полученото да
се е проявила при всяка от сделките. Това е така, защото ако още при първото
разпореждане което е предприето от дружеството-кредитополучател, то е получило
насрещно плащане цена за имотите, която е съпоставима тяхната реална пазарна
стойност към момента на прехвърлянето и тази цена е реално получена от
продавача – кредитополучател, няма как да се приеме, че кредиторите на масата
на несъстоятелността са увредени от подобна сделка, тъй като в правната сфера
на длъжника на банката е постъпил актив равностоен на отчуждения. Тоест тук
връзката при увреждащия резултат би се прекъснала. Същото правило важи и за
всяка следваща междинна сделка. В разглежданата хипотеза се наблюдава случай, в
който е налице неравностойност на даденото и полученото, както в първата, така
и във втората разпоредителни сделки. Тази неравностойност трябва да се
квалифицира и като значителна, защото уговорената и заплатена от купувачите
продажна цена за придобиването на обсъжданите три недвижими имота е
приблизително три пъти по-ниска от пазарната такава и се явява такава извън
рамките на стопанския риск. Позоваването на ответника, че цената която е
предложил на продавача, и респективно последния се е съгласил да получи за
продаваните от него имоти е последица от принципа на договорната автономия на
страните, които могат сами да определят съдържанието на създаваното между тях
правоотношение е напълно вярно, но този принцип се простира единствено до ангажиралите
се със съответната страни. Този принцип обаче няма как да ограничи трети лица
да защитават свои субективни материални права, които са нарушени под някаква
форма от начина на изпълнение или обема на уговорените насрещни права и
задължения по дадена правна сделка, и още повече когато за такива трети лица е
уреден специален законов ред за защита, какъвто е този по чл. 60а, ал. 1 ТЗ.
Следователно предявения от Синдиците на „КТБ“ АД /н./, срещу „МВ Т.****“ ЕООД осъдителен иск по чл. 60а,
ал.1, т. 1, пр. 2 ЗБН е доказан в своето основание и трябва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да върне в масата а несъстоятелността на „КТБ“ АД
/н./ придобитите от него 1./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.184; 2./
Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182; и 3./ Поземлен имот с
идентификатор 05815.308.183, всеки от които с административен адрес – гр.
Ботевград, ул. „1-ва“ и детайлна конкретизация по индивидуализиращи белези
направена с ИМ, което имущество е с произход от „КТБ“ АД /н./ и е придобито от
ответника при изпълнение на насрещна престация, която е на стойност значително
по-ниска от полученото имущество с произход от банката.
По
разноските :
При този изход на спора по делото право на разноски се
поражда единствено за страната – ищец по производството, за която разрешаването
на спора е с благоприятен резултат.
От страна на ищеца е заявено своевременно искане за
присъждане на направените по делото разноски. Търсените разноски са изцяло
съсредоточени в направените разходи за депозити на вещи лица, чиито комплексен
размер възлиза на сумата от 2 500 лв. и те подлежат на възмездяване от
ответната страна. Последната на свои ред няма право на разноски в
производството, тъй като резултата е неблагоприятен за нея, а освен това не е
формулирала и изрична претенция за присъждане на разноски в нейна полза.
С оглед изхода на делото на основание чл. 60а, ал. 2
ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата
държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното
заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 10 926,00
лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Синдиците на „К.Т.Б.“ АД /н./, с адрес – гр. София, ул.
„*******, срещу „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, главен иск при квалификацията на чл. 60а, ал.1, т. 1, пр. 1 ЗБН
за връщане в масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД /н./ собствеността
върху недвижими имоти, както следва : 1./
Поземлен имот с идентификатор 05815.308.184 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18-49/14.10.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4 122 кв.м., с адрес : гр.
Ботевград, л.к. 2140, ул. „I-ва”, с трайно предназначение
на територията – Урбанизирана, с начин на трайно ползване – „За друг вид
застрояване“, при съседи : имот с идентификатор
05815.308.518; имот с идентификатор
05815.308.182; имот с идентификатор
05815.308.520; имот с идентификатор
05815.308.185; имот с
идентификатор 05815.9.53; и имот с
идентификатор 05815.308.512, с описание
по предходния план и доказателствен документ - Урегулиран поземлен имот II
/втори/, отреден за бензиностанция, газстанция, търговска и обслужваща дейност,
празен, незастроен, с урегулирана площ от 5 350 кв.м., с уредени регулационни
сметки, находящ се в кв. 38, по плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, при
съседи на имота : автомагистрала „Хемус“; зелена площ, УПИ I – за парк, а по скица : УПИ V – за парк; улица–тупик
с ок. т. 258, УПИ III за вилни нужди,
търговска и обслужваща дейност; улица-тупик с
ок. т. 233 и зелена площ; 2./ Поземлен имот с идентификатор 05815.308.182 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-49/14.10.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2 380 кв.м., с адрес : гр.
Ботевград, л.к. 2140, ул. „I-ва”, с трайно предназначение
на територията – Урбанизирана, с начин на трайно ползване – „За друг обществен
обект. комплекс“, при съседи : имот с идентификатор 05815.308.518; имот с идентификатор 05815.308.183; имот с идентификатор 05815.308.520; имот с идентификатор 05815.308.184, с описание по предходния план и
доказателствен документ - Урегулиран поземлен имот II /втори/, отреден за вилни
нужди, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с урегулирана площ
от 2 300 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в кв. 38, по плана на
курорта „Зелин“, гр. Ботевград, при съседи на имота : улица; УПИ II /втори/,
отреден за бензиностанция, газстанция, търговска и обслужваща дейност; улица;
УПИ IV за вилни нужди, търговска и обслужваща дейност;
и 3./
Поземлен имот с идентификатор 05815.308.183 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-49/14.10.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 214 кв.м., с адрес : гр. Ботевград,
л.к. 2140, ул. „I-ва”, с трайно предназначение на територията – Урбанизирана, с
начин на трайно ползване – „За друг обществен обект. комплекс“, при съседи :
имот с идентификатор 05815.308.518; имот
с идентификатор 05815.308.520; имот с
идентификатор 05815.308.182, с описание по предходния план и доказателствен
документ - Урегулиран поземлен имот IV /четвърти/, отреден за
вилни нужди, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с урегулирана
площ от 1 210 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в кв. 38, по
плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, при съседи на имота : улица; улица,
улица и УПИ III, което имущество е придобито от прекия длъжник
– „Е.****“ ЕООД /н./ със средства имащи произход от „К.Т.Б.“ АД /н./, и
впоследствие е било придобито от ответника без да е било изпълнено насрещното
негово задължение за заплащане на уговорената продажна цена, отразена в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43/13.04.2016 г.
ОСЪЖДА „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, по предявения от Синдиците на „К.Т.Б.“
АД /н./, с адрес – гр. София, ул. „******* евентуален иск при квалификацията на
чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗБН, да върне в масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД /н./ собствеността върху недвижими имоти, както следва :
1./ Поземлен имот с
идентификатор 05815.308.184 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД -18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 4 122 кв.м., с адрес : гр. Ботевград, л.к. 2140,
ул. „I-ва”, с трайно предназначение на територията – Урбанизирана, с начин на
трайно ползване – „За друг вид застрояване“, при съседи : имот с
идентификатор 05815.308.518; имот с
идентификатор 05815.308.182; имот с
идентификатор 05815.308.520; имот с
идентификатор 05815.308.185; имот с идентификатор 05815.9.53; и имот с идентификатор 05815.308.512, с описание по предходния план
и доказателствен документ - Урегулиран поземлен имот II /втори/, отреден за
бензиностанция, газстанция, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен,
с урегулирана площ от 5 350 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в
кв. 38, по плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, при съседи на имота :
автомагистрала „Хемус“; зелена площ, УПИ
I – за парк, а по скица : УПИ V –
за парк; улица–тупик с ок. т. 258, УПИ III за вилни нужди, търговска и
обслужваща дейност; улица-тупик с ок. т.
233 и зелена площ;
2./ Поземлен имот с идентификатор
05815.308.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2 380 кв.м., с
адрес : гр. Ботевград, л.к. 2140, ул. „I-ва”, с трайно предназначение на
територията – Урбанизирана, с начин на трайно ползване – „За друг обществен
обект. комплекс“, при съседи : имот с идентификатор 05815.308.518; имот с идентификатор 05815.308.183; имот с идентификатор 05815.308.520; имот с идентификатор 05815.308.184, с описание по предходния план
и доказателствен документ - Урегулиран поземлен имот II /втори/, отреден за
вилни нужди, търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с урегулирана
площ от 2 300 кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в кв. 38, по
плана на курорта „Зелин“, гр. Ботевград, при съседи на имота : улица; УПИ II
/втори/, отреден за бензиностанция, газстанция, търговска и обслужваща дейност;
улица; УПИ IV за вилни нужди, търговска и обслужваща дейност; и
3./ Поземлен имот с
идентификатор 05815.308.183 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД 18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 1 214 кв.м., с адрес : гр. Ботевград, л.к. 2140, ул. „I-ва”,
с трайно предназначение на територията – Урбанизирана, с начин на трайно
ползване – „За друг обществен обект. комплекс“, при съседи : имот с
идентификатор 05815.308.518; имот с
идентификатор 05815.308.520; имот с
идентификатор 05815.308.182, с описание по предходния план и доказателствен
документ - Урегулиран поземлен имот IV /четвърти/, отреден за вилни нужди,
търговска и обслужваща дейност, празен, незастроен, с урегулирана площ от 1 210
кв.м., с уредени регулационни сметки, находящ се в кв. 38, по плана на курорта
„Зелин“, гр. Ботевград, при съседи на имота : улица; улица, улица и УПИ III, което
имущество е придобито от прекия длъжник – „Е.****“ ЕООД /н./ със средства имащи
произход от „К.Т.Б.“ АД /н./, и впоследствие е било придобито от ответника - „МВ
Т.****“ ЕООД, ЕИК *******, въз основа на договор за продажба, инкорпориран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43/13.04.2016 г., при уговорена и заплатена
продажна цена значително по-ниска от действителната пазарна стойност, която
имотите са имали към момента на осъществяването на сделката.
ОСЪЖДА „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК *******, с адрес – гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от
2 500,00 лв. – съставляваща направени съдебни разноски в рамките на
проведеното исково производство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН, сумата в размер на 10 926,00
лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения и
уважен в настоящото производство осъдителен иск, от предварителното заплащане
на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.