МОТИВИ към присъдата по НОХД
№5164 по описа на
Варненски
районен съд за 2017г., ХХVІІ наказателен състав
/ гледа се от ХХІХ наказателен състав/
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Т.Т.Т. по
обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.198 ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Т.Т.Т.:
На
05.10.2013г., в гр.Варна, в съучастие
като съизвършител с неустановено в хода на разследването лице, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон „iPhone 4“ с IMEI
номер 012547003557028 на стойност 273,82 лева и паричната сума от 200 лева, всичко
на обща стойност
473,82 лева, от владението на П.М., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен.
Повереника
на гр. ищец предявява гр. иск за причинени в резултат на деянието имуществени
вреди в размер на 10 000 лева. По същество повереника на гр. ищец моли да
бъде уважен гражданския иск изцяло, както и да бъде наложено справедливо
наказание.
Защитник на подс.Т. моли съда да оправдае същия.
Подс.Т. не се признава за виновен.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
В около
01:00 часа на 05.10.2013г. свидетелят П.М. се намирал в дискотека „Авеню" в град Варна, находяща
се на ул. „Васил Друмев" в близост до Висше Военноморско училище „Никола
Вапцаров", където бил заедно с негови приятели-състуденти, сред които и
св.Й. Т. В дискотеката бил и подсъдимият Т.Т.Т., с
неустановено по време на разследването лице. Подс.Т. и
неустановеното лице, с което бил се заприказвали със св.Й. Тзораки,
като св.М. забелязал, че при нея имало двама непознати мъже, поради което се
притеснил от тяхното присъствие. Приближил се до тях и попитал св.Тзораки дали имала нужда от помощ, като тогава двамата
бутнали св.М. и му казали да си отива. Тъй като св.М. не успял да разбере какво
му казват подс.Т. и неустановеното лице, с което
последния бил, им отвърнал на английски език „лека вечер", след което се
отдалечил от тях. Около 04:00 часа на същата дата св.М. решил да си тръгне от
дискотеката, при което излязъл отвън, като в себе си носел мобилния си телефон
„iPhone 4" с IMEI номер 012547003557028 и сумата
от 200 лева, която сума държал в джоба на панталоните си. Навън, пред
дискотеката, св.М. набрал телефонния номер на „Омега Транс Такси", за да
си поръча таксиметров автомобил, с който да се прибере в дома си. Докато
говорел по мобилния си телефон той видял срещу себе си подс.Т.
и неустановеното лице, с което подс.Т. бил по-рано в
дискотеката. Пострадалият се разминал с подс. Т. и
неизвестното лице, след което те останали зад гърба му. В този момент някой от
двамата извикал след свид. М. думата-„Греко“, като в този момент свидетелят си помислил, че го
пита дали е грък. Подс. Т. и неустановеното лице
нанесли удари в областта на главата на свид. М.,
както и ритници в областта на тялото. От нанесените му удари св.М. паднал на
земята, започнала да тече кръв от получените по лицето му наранявания в
областта на долната устна и едната вежда, вследствие на което той не могъл да
се защити. Докато бил на земята подс.Т. и
неустановеното лице, с което той бил, продължили да ритат св.М., като тогава подс.Т. се пресегнал и взел от ръцете на св.М.
горепосочения мобилен телефон, като взел и от джоба на панталоните му паричната
сума от 200 лева. След това подс.Т. и неустановения
му познат, оставили св.М. на земята и побягнали, бързо отдалечавайки се от
дискотеката. Покрай св.М. минал св.В.П., който забелязал как М. се опитвал да
стане, но не можел, при което му се притекъл на помощ и сигнализирал на телефон
112. На място се отзовал медицински екип и полиция, като св.М. бил отведен в
МБАЛ „Св.Анна" АД-Варна, където му била оказана медицинска помощ. Няколко
дни по-късно, подс.Т. искал да продаде неправомерно
отнетия мобилен телефон, като преди това искал да го изпробва дали работи. Той
отишъл на 20.10.2013г. при св.М.М.Б. *** и поискал да
му услужи за кратко с неговата сим-карта. Св.Б. му
предоставил сим-карта номер **********, която била
регистрирана на името на св.Д.И.Я., но която се ползвала от Б.. Подс.Т. взел сим-картата и я
поставил в мобилния телефон на св.М., уверил се, че всичко с телефона било
наред, след което извадил сим-картата и я върнал на
св.Б.. На следващия ден подс.Т. *** със св.С. С. Р.,
на който продал мобилния телефон на св.М., без обаче да му каже по какъв начин
го е придобил. След като св.Р. закупил телефона го използвал със сим-карта номер **********.
Изложените обстоятелства
се установяват от показанията
на свид. П.М.. Частично от
разпита по делегация на същия проведен от съдия в Районен съд –Ларнака
Р. Кипър, предвид изпратена молба за правна помощ, както и изцяло от
прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на свид.П.М.
давани в хода на ДП, както и от прочетените по реда на чл.281 от НПК показания
на свид. Й. Т., В.П., Д.Я., М.М.,
С.Р. давани в хода на ДП, заключението по назначената СМЕ, заключението по СОЕ
и заключението по лицево-идентификационната експертиза, проведеното
разпознаване лица и всички
други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от
НПК.
Всички доказателства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване
на престъплението, както
и авторството на подсъдимия. Показанията на всички свидетели и заключенията на вещите
лица са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което всички
тях съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени, като
показанията им съдът кредитира изцяло. Всички факти и обстоятелства по делото, навеждат
на единствено възможния и несъмнен извод, че автор
на инкриминираното деяние е подс.Т. Т..
Съдът кредитира частично
показанията на свидетеля П.М. отразени в разпит по делегация на същия проведен
от съдия в Районен съд –Ларнака Р. Кипър. Съдът не кредитира същите единствено
в частта в която същия твърди, че е бил нападнат и бит от повече от две лица. В
тази си част показанията на същия не се подкрепян от останалия доказателствен материал. В останалата си част
горепосочените показания са непротиворечиви и съдът ги кредитира. Всички
прочетени по реда на чл.281 от НПК показания на свид.
М. съдът кредитира като непротиворечиви. Съдът кредитира и така проведеното
процесуално следствено действие с участиенто на свид. М. –разпознаване. Свид. М.
категорично е разпознал единият от извършителите на деянието, а именно подс. Т. Т.. Свид. М. преди
извършване на това процесуално следствено действие е описал извършителите на
деянието и в последствие категорично е разпознал подс.
лице Т..
Предвид характера на
извършване на престъплението и липсата на други свидетели очевидци на
извършването му, логична е и липсата на други гласни доказателствени средства в
подкрепа обвинителната теза в тази насока, но инкорпорирания по делото доказателствен материал е достатъчен за удостоверяване по
надлежен и категоричен начин на всички подлежащи на доказване факти, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. Т.Т.Т.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 05.10.2013г., в гр.Варна, в
съучастие като съизвършител с неустановено в хода на разследването
лице, отнел чужди движими вещи
– мобилен телефон „iPhone
4“ с IMEI номер 012547003557028 на
стойност 273,82 лева и паричната сума от 200 лева, всичко
на обща стойност
473,82 лева, от владението на П.М., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Изхождайки от трайната практика на съдилищата,
грабежът, като сложно присвоително престъпление,
обхваща упражняването на принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа
власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за
присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца
върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете
му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние на
съставното престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от два престъпни акта
– принуда, изразена като сила и/или заплашване, и отнемане на движимата вещ,
предмет на престъплението – кражба. Употребата на принудата, като обективен
признак на престъплението грабеж означава въздействие, насочено към преодоляване
на реална или възможна съпротива от страна на владелеца. Видът принуда се
определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и
е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури
отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е
отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.
При стриктно отчитане на съдебната практика /напр.
Решение № 436/06.06.1996г. на ВКС, ІІ н.о./ и фактите
по делото съдът намира, че субективните представи на подсъдимите са включвали
връзката между преследваната цел – да отнемат вещта – паричната сума, и като
средство за това – необходимата и достатъчна сила за осъществяване на
намеренията им.
Ето защо съдът намира, че от
обективна страна, извършеното от подс. Т.
и неизвестното лице деяние съставлява грабеж – отнели са чужди движими вещи,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като
за това е използвана сила. От обективна страна, действията
на подсъдимия и НИ са съставомерни за осъществено от
тях изпълнително деяние на престъплението по чл.198, ал. 1 вр.
чл.20 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие след
нанесения побой -с вземането на телефона, парите на свид.
М. след пребъркване на джобовете му и с отдалечаване от местопроизшествието
подсъдимият Т. и НИ са прекъснали владението върху предмета на
престъплението, упражнявано до момента от пострадалия и са установили своето
такова, с което са настъпили и общественоопасните последици – свид. М. е бил лишен от възможността да упражнява
фактическа власт върху собствените си пари и телефон.
Отнемането е съпътствано с употреба на принуда
-осъществена чрез физическа сила като елемент от изпълнителното деяние, изразила
се в нанесен побой, издърпване на телефона от ръцете на пострадалия и
пребъркване на джобовете му. По този начин упражненото от подсъдимия физическо
насилие е послужило като средство и начин за преодоляване на евентуална
съпротива на пострадалия и едновременно с това е улеснило самото отнемане.
Подс. Т. и
неизвестното лице са извършили действията според планираното, синхронизирайки
ги с оглед обстановката на мястото където е извършено престъплението и спрямо
пострадалото лице. Налице е съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 1 НК, във формата на съизвършителство – чл. 20, ал. 2 НК. Налице е в случая
едновременност на отнемането и принудата. Не би могло, в конкретния случай, да се
търси формално изолиране на едно или друго тяхно действие и разглеждането му
само за себе си. Подс. Т. и неизвестното лице са осъществили
извършеното от началния до крайния момент, водени от общо формираните си
представи за целта и средствата, които оправдават постигането й. Използваната за
отнемане на вещта активност е изводима от въздействието спрямо пострадалото
лице от първия момент на нападението в гръб, нанесените удари в областта на
главата и тялото, и грубото осуетяване на последваща възможна
съпротива. Действията на подсъдимият Т. и НИ са били подчинени на общото решение и
готовност да постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е съзнавал
своята роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.
От
субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подс. Т. е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подс. Т. съдът съобрази следното:
За престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание “Лишаване от
свобода” от три до десет години. В случая се касае за престъпление,
чиито обективни и субективни признаци разкриват висока степен на обществена
опасност, извършено – с оглед личността на пострадалото лице, на извършителите,
мястото на престъплението/публично място/, времето на извършване –тъмната част
на денонощието и предмета си по начин, разкриващ грубо незачитане и
пренебрегване на основни обществени и морални норми. При определяне на вида и
размера на наказанието, което да наложи на подс.
Т., съдът отчете смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало-подс. Т. е реабилитиран. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се отчетоха. Ето защо съдът му наложи наказание при условията
на чл. 54, ал. 1 от НК – “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ към
минимума предвиден в разпоредбата на чл.198 ал.1 от НК. При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че
не е налице законова пречка по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК, както и че за изпълнение на целите на наказанието не е
наложително определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което и
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Отчитайки
всички относими обстоятелства съдът прие, че целите
на наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото по-горе наказание Лишаване от свобода като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
По
делото повереника на гр. ищец
е предявил граждански иск за причинени
в резултат на деянието имуществени вреди. Гражданският
иск за причинени имуществени вреди е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Деянието
на подсъдимия Т. представлява непозволено увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД, поради което същия
е длъжен да репарира имуществените вреди, които пострадалото
лице е понесло. Съдът като призна подсъдимия за виновен намери, че
предявения граждански иск за причинени в резултат на деянието имуществени вреди
е доказан по основание. Вредите
са причинени виновно, в резултат на престъплението като пряка и непосредствена
последица от увреждането. С оглед на тези
обстоятелства съдът счете, че предявеният
иск следва да бъде уважен,
тъй като в образуваното наказателно производство се доказват всички кумулативно предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки, а именно: вреда, вина, престъпен
резултат, причинна връзка между причинената
вреда и настъпилия вредоносен резултат. Съдът съобрази размера на гр.иск с размера на
имуществените вреди установен със заключението по съдебно-оценителната
експертиза и намери, че претендирано от гражданския
ищец обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по
чл.198 ал.1 от НК в размер на 473,82 лева е доказано по основание и размер.
Предвид това съдът уважи предявения от гр.ищец срещу подс.Т.
граждански иск в размер на 473,82 лева
за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието по чл.198 ал.1 врчл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. Съдът отхвърли така предявения
граждански иск за имуществени вреди за сумата до 10000 лева, като недоказан по
размер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните
разноски в тежест на подсъдимия.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: