№ 806
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.577, вр. чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “ИНВЕСТБАНК” АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район “Триадица”, бул. “България” № 85, чрез юрк. Емил
Събев – пълномощник на изп. директори Здравка Руменова Русева и Весела Иванова Колева
– Джиджева, против Определение № 46, том 1 от 06.07.2021г. на съдия по вписванията при
Районен съд – Несебър, с което е отказано заличаването на възбрани по постановление от
публичен изпълнител на НАП – Пловдив по изпълнително производство върху недвижими
имоти собственост на частния жалбоподател. Обжалвания акт се счита за незаконосъобразен
и неправилен, постановен в противоречие с разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК, поради което
се моли за неговата отмяна и постановяване заличаването на възбраните. Сочи съдебна
практика.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че молбата за
заличаване на възбраната не отговаря на изискванията на чл.31 от ПВп. Изложил е
становище, че съгласно чл.31, ал.1 ПВп. вписването на възбраните се заличава по писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред
което е представена гаранцията или обезпечението. Констатирал е, че в конкретния случай
не е представено писмено нареждане за заличаване от публичния изпълнител при НАП –
Пловдив – органът, наложил възблраната и поразди липсата на акт, изпълняващ
изискванията на чл.31 от ПВ, съдията по вписванията не разполага с правомощието да
прецени, дали са налице предпоставките за заличаване единствено въз основа на молба на
купувача на публичната продан на недвижимия имот (ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГК).
Намерил е, че наведените от жалбоподателя доводи във връзка с прилагането на чл.433, ал.4
от ГПК са неотносими към настоящото охранително производство.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
легитимирано лице и е допустима.
При разглеждане на жалбата по същество, настоящия съдебен състав на Окръжен съд
– Бургас, намира от фактическа и правна страна следното:
С Постановление изх. № 2181/17.07.2013г. за възлагане на недвижим имот, влязло в
законна сила на 13.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8538/09.10.2013г., том 27, акт 146 на СВ
при НРС, издадена по изпълнително дело № 201280104000514/2012г. на ЧСИ Трифон
Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в сграда с
идентификатор 51500.502.318.1.55, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
1
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2182/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8539/09.10.2013г.,
том 27, акт 150 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.56, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2184/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8541/09.10.2013г.,
том 27, акт 149 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.58, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2185/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8542/09.10.2013г.,
том 27, акт 151 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.59, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2186/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8543/09.10.2013г.,
том 27, акт 148 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.60, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2187/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8544/09.10.2013г.,
том 27, акт 152 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.61, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 2183/17.07.2013г., вписано дв. вх. Рег. № 8540/09.10.2013г.,
том 27, акт 145 на СВ при НРС, издадено по изпълнително дело № 201280104000514/2012г.
на ЧСИ Трифон Димитров с рег. № 801 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор 51500.502.318.1.57, находящ се в гр. Несебър е възложен на частния
жалбоподател.
С Постановление изх. № 0375-000002/21.03.2012г. на публичния изпълнител при ТД
на НАП – Пловдивд, вписана с вх. Рег. № 3196/17.05.2012г., том 1, акт № 291 на СВ –
Несебър, на осн. чл.206, вр. чл.195, ал.1-3 ДОПК е наложена обезпечителна мярка –
възбрана върху горепосочените недвижими имоти за задължения на “Весим-2000” ЕООД, с
ЕИК *********.
С молба вх. № 4498/06.07.2021г. на СВ при НРС, “Инвестбанк” АД е поискала
заличаване на наложените възбрани.
При проверка, съдията по вписванията е установил, че молителят в качеството си на
купувач на имотите на публична продан по изпълнително дело 201280104000514/2012г. на
ЧСИ Трифон Димитров, с рег. № 801 на КЧСИ иска да бъде заличена възбрана, наложена по
друго изпълнително дело за обезпечаване вземанията на друг кредитор, а именно НАП –
офиси Пловдив, като по делото не са представени доказателства това производство да е
прекратено или приключило, нито процесния имот да е освободен от изпълнение.Изложил е
съображения, че към молбата на частния жалбоподател за заличаване на така наложената
възбрана, не е представено писмено нареждане за заличаване от публичния изпълнител при
НАП – Пловдив – органът, наложил възбраната и поради липсата на акт, изпълняващ
изискванията на чл.31 от ПВ, съдията по вписванията не разполага с правомощието да
установява, дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори,
респ. дали са налице предпоставките за заличаване единствено въз основа на молба на
купувача на публичната продан на недвижимите имоти. За да обоснове отказа си е посочил
2
още, че възбраната е наложена по изпълнително дело, различно от това, по което е
проведена публична продан и същата следва да бъде вдигната по негово искане или при
наличието на изрично предвидените в закона предпоставки и доколкото наложилия
възбраната публичен изпълнител не е поискал нейното заличаване е приел, че същата брани
правата на взискателя, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018г. по тълк.д. № 1 от 2015г. на ОСГТК бе прието,
че вписаните по изпълнителното дело възбрани не се заличават след провеждане на
публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените в закона случаи
/eдин от които е чл.433, ал.3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане,
придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да
поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е
противопоставима и не брани права. Това разрешение дадено от ВКС изхожда от
разбирането, че заличаването на възбраната има обратно действие – след заличаването все
едно, че възбрана никога не е била вписвана. Изложени са съображения, че Поради това
действие на заличаването на възбранат, след като бъде заличена, заинтересованите лица
няма да могат да се позоват на защитнито действие на чл.452, ч453 и чл.496, ал.2, пр.2 ГПк,
тъй като вписана възбрана вече няма.
С оглед изложеното се явяват правилно изложените от съдията по вписванията
съображения, че след извършване на публичната продан може да възникне необходимост
кредитор по друго изпълнително дело да продължава да се нуждае от защитното действие на
вписването на възбраната и след извършване на публичната продан – за периода от
вписването на възбраната до нейното заличаване, напр. когато в този период длъжникът е
прехвърлил имота на трето лице. В този случай, вписаната възбрана би продължила да
брани права и след извършване на публичната продан, поради което ОСГТК на ВКС е
приело, че не следва да бъде заличавана.
След приемането на горното тълкувателно решение обаче е извършена законодателна
промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната.
Приета е нова разпоредба – чл.433, ал.4 ГПК /ДВ. бр.100 от 20.12.2019г./, съгласно която
вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата,
продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това
ново законодателно разрешение изрично се запазва поредността на вписванията и съответно
противопоставимостта на правата на купувача по публучната продан, на взискателя и на
присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лице, вписали
актови след вписването на възбраната, независимо, че по-късно тя е заличена.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и
унищожаване, както и от разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от
цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453
и чл.496, ал.2, предл 2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната
продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и
заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на разпределение
между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е гаранция, че
действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на
публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване.
Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдана, тъй като тя е
изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната
/например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на
недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК/, взискателят има
възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на
своите права/ например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите
3
действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаването на
възбраната/.
Възприетото по-горе кореспондира изцяло с тълкуването на новата правна норма
дадено от ВКС и обективирано в Определение № 72 от 28.04.2020г. по ч. гр.д. № 532/2020г.
и Определение № 211 от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 3222/2020г., с които е даден недвусмислен
и положителен отговор на въпроса, дали след влизане в сила на новата разпоредба на чл.433,
ал.4 ГПК /ДВ. бр.100 от 20.12.2019г./, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от
публичната продан, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбранения имот е
изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за
възлагане/.
С обжалваното определение на съдията по вписванията към Несебърския районен съд
са формирани изводи, които противоречат на практиката на ВКС по изложения по-горе
въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване. Атакуваното определение се
явява неправилно и следва да бъде отменено. “Инвестбанк” АД се легитимира като купувач
по публична продан в проведено по ГПК изпълнително производство с влязло в сила
постановление за възлагане. Дружеството е легитимирано да иска вдигане на наложените
възбрани върху придобитите от проданта недвижими имоти, като заличаването им съгласно
чл.433, ал.4 ГПК ще има действие за в бъдеще. Обстоятелството, че Министерство на
правосъдието не предприема действия да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация
не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните. Без значение е
и дали в това или друго изпълнително производство са останали неудовлетворени
кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който
вече е реализирана публична продан да задължения на длъжника. Без значение е и че
възбраните, чието заличаване се иска са наложени от публичен изпълнител по реда на
ДОПК, тъй като чл.225, ал.1, т.7 ДОПК предвижда заличаването им и в други /освен
изрично уредените/ случаи, предвидени в закона, а реализираната публична продан по ГПК
е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 46, том №1 на съдия по вписванията при Несебърския
районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана върху недвижими имоти,
собственост на “Инвестбанк” АД.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана, наложена с Постановление изх. № 0375-
000002/21.03.2012г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, вписана с вх.рег.
№ 3196/17.05.2012г., , том 1, акт № 291 на Служба по вписванията – Несебър, върху
недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда, собственост на частния жалбоподател с
идентификатори № 51500.502.318.1.55, 51500.502.318.1.56, 51500.502.318.1.57,
51500.502.318.1.58, 51500.502.318.1.59, 51500.502.318.1.60, 51500.502.318.1.61, находящи се
в гр. Несебър.
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Несебърския районен съд да извърши
необходимите действия по заличаване на възбраната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5