РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Петрич, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андроника Ризова Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200415 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, във връзка с чл. 236 от Закона за
здравето.
Образувано е по жалба от Н. Х. З., ЕГН- **********, от с.К. общ.П., против Наказателно
постановление №244А- 611/05.05.2021 г., издадено от Д. Г. Д. на длъжност Директор на
ОДМВР-Благоевград, с което е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата е сторено искане да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен
защитник - адв. И.З., който поддържа жалбата. Отново моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител,
в писмено становище считат жалбата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена.
Териториално отделение – Петрич към Районна прокуратура Благоевград, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства , описани в протоколите от съдебните
заседания. Разпитани са свидетелите С.Х. и Р.Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
В конкретния случай, срещу жалбоподателката е съставен АУАН за нарушение по чл. 209а,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, за това, че на 27.10.2020г. около 14:30 часа в гр.П., общ.П.,
площад „М.", в заведение „Г.", се намира на закрито обществено място, като не е поставила
защитна маска за лице, при наличие на обявено в Р.България извънредно положение с
Решение от 30.09.2020г. на НС и въведена на основание чл.63 ал.1 от 33 със заповед №РД-
01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка,
1
изразяваща се в това, всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП, в който нарушението е описано както
следва: затова, че на 27.10.2020г., около 14:30 часа, в гр.П., площад „М." в заведение „Г.", се
намира на закрито обществено място, като не е поставила защитна маска за лице, при
наличие на обявено в Република България извънредно положение с Решение от 30.09.2020г.
на Народното събрание и въведена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, със
заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, всички лица, когато се намират в закрити или открити
обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетила закрито
обществено място - в гр.П., площад „М." в заведение „Г.", като не е поставила защитна
маска за лице, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
В с.з. в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители С.Х. и Р.Х..
От показанията на свид. С.Х., който е и актосъставител се установи, че при извършена
съвместно с РЗИ проверка в заведение „Г.“ в гр. П. относно проверка на епидемиологичните
условия в заведението, били посрещнати от барманка и сервитьорка. Служителката на РЗИ
поискала за бъде извикана управителката на заведението, която пристигнала след около 10
минути. По време на разговора, който се провеждал в закритата част на заведението,
служителката на РЗИ помолила З. да си постави маска на лицето, но последната отказала.
Още веднъж се отправила покана към З. да си постави защитна маска, с оглед действащите
разпоредби като всички проверяващи били с поставени маски. Отново З. отказала като
заявила, че е нейна работа и тя решава дали да си сложи или не. Държала се агресивно. След
третата покана за поставяне на маска, служителката на РЗИ помолила полицейските
служители да вземат отношение. Свид. Р.Х. описва идентична обстановка: „При влизане на
З. в заведението не носеше маска …до приключване на проверката тя не носеше маска …
изобщо нямаше маска“.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното Наказателното
постановление, в законоустановения 7 дневен срок от връчване на НП, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Мотиви:
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от административно-
наказващия орган, изразяващи се в следното:
При извършената преценка за съответствие с материалния закон съдът намира за
основателни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради издаването му след изтичане
на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за
установяване на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо
откриването на нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и
сроковете за издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето
на акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от
извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. С изтичането на
тези срокове се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват
наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административно-
наказващият орган- да издаде наказателното постановление. Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН
образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е
задължително. Бездействието на административно наказващия орган повече от шест месеца
е пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя. С изтичането на
давността се погасява възможността за реализиране на административно наказателната
отговорност. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.
34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.
Актът е съставен на 27.10.2020 г. , а НП е издадено на 05.05.2021 г. Шестмесечният срок,
2
считано от датата на съставяне на АУАН изтича в същия ден на съответния месец, т.е.
27.04.2021 г. През 2021 г. е имало 5 почивни дни покрай Великден, а именно от 30.04.2021
до 04.05.2021 г., т.е 05.05.2021 г. е бил първият работен ден след празниците. Но, следва да
се посочи изрично, че както 27.04.2021 г., така и 28.04.2021 г., така и 29.04.2021 г. са били
работни дни, ето защо НП се явява издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съгласно установената съдебна практика, включително ТР №1/27.02.2015г. на ВКС по т.д.
№1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни, като според това становище цитираният текст е предвиден като санкция срещу
процесуално бездействие на административно - наказващия орган и неспазването на
посочения срок обуславя цялостна отмяна на санкционния акт, тъй както с изтичането му се
погасява възможността за реализация на правомощието на държавата да накаже дееца.
Ето защо това възражение на защитата се явява основателно. Горното налага наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
По второто възражение съдът намира, че действително НП е връчено на В.Г.З. за когото не е
посочено дали това е лице, което живее в същото домакинство и в какво родствено
отношение е със жалбоподателката, но горното не е съществено. Това е така, защото
жалбоподателката е упражнила правото си на жалба, като е подала такава на 19.05.2021 г.,
само ден след връчване на постановлението на г-н З., от което става ясно, че същата е
получила незабавно процесния акт и е реализирала правата си.
По същество съдът намира нарушението за безспорно доказано.
Жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за извършено
на 27.10.2020г., около 14:30 часа, в гр.П., площад „М." в заведение „Г.", нарушение,
изразяващо се в това, че същата се е намирала на закрито обществено място, като не е
поставила защитна маска за лице, при наличие на обявено в Република България извънредно
положение с Решение от 30.09.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.
63, ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица, когато се
намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице. В посочената като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
е предвидено налагане на наказание глоба от 300 до 1000 лв. на лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Такива противоепидемични мерки са въведени с цитираната в АУАН и в НП заповед на
министъра на здравеопазването № РД-01-609/21.10.2020 г., като в т. 7 е указано всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват
или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно
препоръките в приложение № 3.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката Н.З. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
В тази насока са изцяло показанията на полицейските служители, които съдът кредитира
като точни, ясни, последователни и непротиворечиви и които сочат, че на 27.10.2020г около
14:30 ч. Н.З. се е намирала на закрито обществено място – закритата част на заведение „Г.“,
без да има поставена защитна маска за лице. Жалбоподателката не оспорва този факт, но
твърди чрез процесуалния си представител, че не е присъствала в заведението при започване
на проверката, а е била извикана, което е било причината да бъде без поставена маска.
Следва да се отбележи обаче, че и двамата полицейски служители са категорични, че
жалбоподателката не само не е имала поставена защитна мака на лицето си при влизане в
заведението, но категорично е отказала да си постави такава при отправените й
неколкократни покани. Установи се, че Н.З. не е заявила, че е забравила маската си, или че
има медицинска причина да бъде без маска, напротив, същата е извършила нарушението,
ясно съзнавайки, че е длъжна да бъде с такава и то по време на проверка в управляваното от
3
нея заведение за спазване на епидемиологичните мерки.
Жалбоподателката не оспори горните констатации, въпреки че двукратно й бе дадена
възможност да ангажира гласни доказателства, поради което съдът приема, че нарушението
е безспорно доказано.
В случая не е приложима и разпоредбата на чл.28 ЗАНН, каквото становище се съдържа в
жалбата и се поддържа от процесуалния представител, тъй като нарушението е типично за
вида си и не се характеризира с по – ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване
заповедите на органите на държавно управление. Касае се за нарушение по Закона за
здравето, който определя висока степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи
неговите норми. Това е така, тъй като този закон регламентира обществените отношения,
свързани с опазване здравето на гражданите, което съгласно чл. 2 от Закона за здравето е
национален приоритет и се гарантира от държавата. В конкретния случай, нарушението е с
особена степен на обществена опасност, тъй като се отнася пряко до контрола и мерките за
защита на човешкото здраве на гражданите от епидемично разпространение на заразната
болест COVID - 19. Заповедите на Министъра на здравеопазването, с които се въвеждат
конкретни противоепидемични мерки са издадени именно с цел осигуряване на живота и
здравето на гражданите. В този смисъл, с оглед характера на пандемията и значителната
опасност за живота и здравето на хората от неспазването на противоепидемичните мерки,
квалифицирането на деянието като маловажно би обезсмислило прилагането им и би
поощрило тяхното нарушаване, като по този начин няма да бъдат постигнат целите на
генералната превенция. Ето защо, настоящият състав намира, че с оглед естеството на
извършеното и предмета на нарушението, същото не попада сред маловажните случаи на
административни нарушения.
Санкцията е правилно определена в минималния размер.
Независимо от доказаността на нарушението, предвид издаването на НП извън
шестмесечния срок, същото следва да бъде отменено.
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1
от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК
въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. В случая Н.З. е направила разноски в размер на 300 лева, представляващи
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор
за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба
срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв. Ето защо възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244А- 611/05.05.2021 г., издадено от Д. Г. Д. на
длъжност Директор на ОДМВР-Благоевград, с което на Н. Х. З., ЕГН- **********, от с.К.
общ.П., е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 209а ал. 1 от
Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати на Н. Х. З., ЕГН- **********, от с.К., общ.П.
4
сумата от 300,00 /триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Благоевград в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5