Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от „.” против определение № 1966/20.7.2010 г., постановено по Г.д. № 972 по описа за 2009 г. на Районен съд-С.

Сочи се от жалбоподателят, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно в нарушение на чл. 50 ГПК е приел, че съобщението за указанията по чл. 415 от ГПК относно разпореждането от 12.3.2010 г. е връчено редовно. Въз основа на този факт е постановил незаконосъобразен С. акт.

В становището на противната страна се сочи, че недопуска призовкарят да е връчил съобщението на лице без каквато и да е връзка с акционерното дружество. Твърди, че не е необходимо да има упълномощено лице, за да се получават съдебните книжа.

Жалбата е допустима и основателна предвид следното:

С атакувания акт съдът на основание чл. 417, т. 9 във вр. с чл. 415 от ГПК е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение № 1703/5.10.2009 г., издадена по делото срещу “К. В. от с. К., общ. С., представляван от К. С. В. за сумата от 15 000 лв., представляваща част от неизплатена сума по запис на заповед в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.9.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел, че на 30.3.3010 г. на заявителя е връчено съобщение за подаденото от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и му е указал в едномесечен срок да представи доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си., като довнесе и държавна такса.

В срока изтекъл на 30.4.2010 г. не са представени доказателства, а от депозираните такива на 17.5.2010 г. се установява, че срокът не е спазен, поради което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение.

Определението е незаконосъобразно. Доводът на жалбоподателя, че съобщението за указанията по чл. 415 от ГПК относно разпореждането от 12.3.2010 г. е връчено в нарушение на чл. 50 от ГПК е основателен. Видно е, че писмото за разпореждането на РС от 12.3.2010 г., с което се уведомява „.” за подаденото от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение и указанието в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането като довнесе и държавна такса - е връчено на 30.3.2010 г. на адв. С.И. По делото липсва данни за упълномощаването му от законния представител на дружеството С.Й. Въпреки, че всички книжа за дружеството са връчвани на адвокати, за които няма пълномощни по делото, съдът счита, че по този начин е нарушен чл. 50, ал. 3 от ГПК. Според цитираната норма, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник който е съгласен да ги приеме.При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. От посочването от призовкаря, че е връчено писмото на адвокат очевидно не може да се направи извод, че е връчено на служител на дружеството, който е съгласен да приеме съобщенията, тъй като не е отбелязана длъжността на лицето в „., . Ето защо определението следва да се отмени като незаконосъобразно. Безпредметно е да се изпраща ново съобщение, тъй като по делото са представени доказателства за предявения иск.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 1966/20.7.2010 г., постановено по Г.д. № 972 по описа за 2009 г. на Районен съд-С.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: