Протокол по дело №861/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1864
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20225220100861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1864
гр. Пазарджик, 16.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100861 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:07 часа се явиха:
Ищецът Ц. Р. Г., редовно уведомен в предходното съдебно заседание се
явява лично и с адв. П., редовно упълномощена да го представлява, с
пълномощно приложено по делото.
Ответницата Н. Ц. Д., редовно уведомена в предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. К., редовно упълномощен да я
представлява, с пълномощно приложено по делото.
Явява вещото лице Е. К., редовно призована.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото по делото заключение по
допуснатата съдебно- психологична експертиза, изготвена от вещото лице Е.
К.. Експертното заключение е постъпило по делото в законоустановените
срокове, съгласно изискванията на чл. 199 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
1
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. К. – на 61 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Представил съм заключение, което поддържам.
Съдебно- психологичната експертиза е изготвена в клинични условия, в
амбулаторията на ДКЦ 1 Здраве гр. Пазарджик в кабинет 222, като съдебно-
психологичната експертиза премина през няколко етапа. Първо запознаване
подробно с материалите по делото, след което се пристъпи към провеждане
на психологично интервю с непълнолетният А. Г.., ведно с провеждане на
психологично изследване, което е съвместимо с поставените от съда задачи и
второ с неговата възраст и трето с неговото психическо и физическо
здравословно състояние. Проведе се психологично интервю с биологичния
баща Ц. Г., ведно с психологично изследване, както и с неговата майка Н. Д..
Проведох психологично интервю с пастрока при който детето живее, а
именно Ж. Г.. Без да бъдат приложени психометрични методики за него, тъй
като това не беше изискуемо от съда. Не съм изпитвала затруднения по
осъществения контакт с детето. Детето с готовност и с демонстрирано
желание участваше в цялото психологично освидетелстване. Поведението му
беше непринудено и разказа пред мен каквото го питах. Нещо което ми
направи силно впечатление и за първи път ми се случва, дете което разказва
за неговия делник, а именно, че обича спорта, обича приятелчетата си, обича
треньорите си и накрая, когато ние приключихме то поиска да му прочета
това което аз записвах през цялото време от неговия разказ. Аз го попитах го
„защо си притеснен, аз пишех пред теб през цялото време, ние сме само
двамата“?, той ми отговори, че „все пак искам да бъда сигурен, че вие сте
записали това което аз казах“. За дете на тази възраст и на прага на
тийнеджърството ми направи много сериозно впечатление. Както поиска да
разсъждаваме двамата върху неговите рисунки, това беше в рамките на
импровизацията, тъй като тези рисунки се интерпретират с учебници и с
компютърна литература. Но на първо четене искаше да бъде спокоен
излизайки от моя кабинет, т. е това което той е казал да не му навреди. Това
2
не ми се случва често, да не кажа почти никога. Считам, че към момента на
изготвяне на експертизата, емоционалната връзка на детето с биологичният
му баща е напълно разрушена, тя може да бъде заздравена и да се възстанови
напред във времето със съдействието на неговите най- близки. Отглеждащите
родители, в случая майката, трябва да бъде основния родител, който да
насърчава детето във възстановяване на тази връзка. Нито едно дете не може
да бъде виновно за това, какви са родителите му и да бъде емоционално
наказано по този начин. Категорично се противопоставям на подобно
поведение, защото практиката показва, че напред във времето тези личности
живеят във фрострирана среда, колкото и отглеждащият го родител да смятаа,
че е предоставил абсолютно всичко, като емоционален капацитет и като
интелектуален капацитет на детето, за да израства то в една зряла семейна
обстановка. Дала съм препоръки към отглеждащия родител, да не неглижира
връзката между биологичния баща и неговия син, а да стимулира тези срещи
и детето да знае, че е еднакво обичано и от двамата си родители. Само тогава
детето ще расте, като пълноценна личност. Защото всяка личност иска да
бъде обичана и обгрижвана от най- близките си. Децата са нашето огледало.
Няма как да искаме от тях максимума, когото ние им даваме минимума. Този
синдром на родителско отчуждение има дългогодишен дебют във времето.
СРО/синдром на родителско отчуждение/ не идва спонтанно и импулсивно,
то има своите корени и тези корени са назад във времето. Категорично само
единият родител не може да понесе цяла вина за наличие на СРО. Децата
приемат и поемат напред във времето модела на своите родителите, т. е. в
родителския капацитет ние обръщаме внимание кой от родителите може да
даде тази необходимата интелектуална емоционалност. Децата се изграждат в
своята емоционална интелигентност. За предишна връзка на майката с друг
мъж, с който детето не е имало никакъв проблем, би могла да се тиражира
тази връзка на майката. Но детето беше пестеливо по отношение на живота на
майка си, когато тя е имала тази предишна връзка. Той е бил малък и е нямал
тази осъзнатост, с която да даде оценка на тези отношения. Но навлизайки на
пастрока в техния живот, той беше предпазлив и особено към думата
„пастрок“, отправена от моя страна. Тази дума го притесни, защото то знае,
че това е неговият баща. Това което детето сподели е, че е това е неговото
желание да се обръща към пастрока си с „татко“, защото така е поискал. Това
дали е правдоподобно и реално, ние не можем да кажем. Когато майката е
3
заживяла с Ж., А. е бил на 5-6 години.
АДВ. П.: Дете на тази възраст, може ли да вземе такова решение.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адв. П., тъй като същият не е ясно
формулиран, поради неустановеността точно от кога непълнолетното дете се
обръща към своя пастрок, като към негов баща.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Единственото нещо което установихме е, че детето
по негово желание се обръща към пастрока си с думата „татко“. Не ми е
споделил от кога се обръща така към пастрока си, той самият няма тази
представа за времето. На пет години, няма как да поиска само. От моя гледна
точка детето не е започнало да се обръща към пастрока си на 14 години сс
думата „татко“, нито на 12 години, нито на 10 години, естествено е, че било
по-рано. Спор по този въпрос няма. Детето до колко може самостоятелно да
оценява житейски ситуации, да прави своите съждения, анализи и да дава
оценки. Категорично и невъзможно е това да се случи, без намеса на
възрастен фактор. Децата не са самостоятелни единици и те приемат образа и
модела на отглеждащите ги възрастни. Аз съм отбелязала в експертизата, че
майката неглижира отношението на сина си към неговият биологичен баща,
оправдавайки се, че тя не може да му наложи. Това не води да добър
възпитателен процес. Майката е предопределящата и водещата фигура. Няма
как да се случва това пред нейните очи и уши, детето да отказва срещи с
бащата. Детето се обръща към биологичния си баща по име. При положение,
че неговият биологичен баща е пред очите му всеки ден, т. е. той съществува,
той е наличен и ние да кажем, че детето иска да подражава на приятелите си,
да не се срамува, че и той има баща, към този случай не е правдоподобно.
Грижите на майката към детето не са се променили след инцидента на
.................... По важно е нейното поведение преди този инцидент, отколкото
след този инцидент. Няма необходимата критичност от страна на майката за
стимулиране близостта и емоционалната вградимост на детето спрямо
биологичният му баща. Преди инцидента, пастрокът е иззел почти всички
функции спрямо отглеждането, възпитанието, дори чрез спорт на детето А. за
сметка на майката. Той е амбициозният вкъщи, той е този който контактува с
треньорите, той е този който направлява дейността и желанията на А.,
майката е сложена встрани. Фигурата на майката отсъства в отглеждането и
възпитанието на А.. Ж. е иззел изцяло родителските функции. На детето му е
4
необходима основната грижа и мнението на майката. мнението на майката,
нейната борбеност за израстването на А. Г... Не е осъществен режима на
лични контакти, който е определен от съда след раздялата на Н. и Ц.. Самият
баща не осъществява тези контакти на лични отношения. . При провеждане на
психологичното интервю с бащата, той сподели, че за да не се тормози
детето, за да бъде детето спокойно, той е прекратил тези взаимоотношения.
Това съм го описала подробно в експертизата. Майката сподели в
психологичното интервю, че социалните служители непрекъснато са питали-
„Защо не се вижда детето с бащата?“,“ Защо майката не го насърчава да се
виждат?“, и отговора на майката е, че тя не може да налага на А. да се вижда с
баща му. Не знам Н. и Ц. да са ходили на семеен психотерапевт. „За да не ми
се навреди“, така каза А., за да е спокоен, че аз съм записала това, което той
ми е казал на психологичното интервю. Детето не е конкретизира от кого да
му се навреди. Има вербално и невербално общуване. Не винаги ние
приемаме за чиста даденост това което детето ще изрече с дума, твърде често
това което невербално съобщава е с по-голяма тежест от изречените думи.
Мисля, че това беше достатъчно, за да не се тероризира детето. Все пак той е
при детски психолог и аз внимавам, той е дете и е претърпяло тежка
психическа травма, даже и физическа.
АДВ. П.: Да се конкретизира, кой е в основата на отчуждението между
детето и бащата Ц..?
СЪДЪТ не допуска въпросът, тъй като вещото лице вече отговори на
този въпрос, че отчуждението е един продължителен процес на който са
влияели множество фактори, за да се стигне до този резултата в момента.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Ж. е изземваща структура във всички посоки.
Присъствието на неговата личност трябва да бъде важна и водеща. Това са
личностни структури, при които „не“ не съществува. Това го изхождам от
психологичното интервю, което съм провела с него. Невербалното общуване
е много по-точно, ясно, конкретно и ценно, отколкото вербалното общуване.
За един психотерапевт с много дълъг стаж, непредставлява никакъв проблем
да има ясната снимка върху личностните качества на това лице. Т. е. снето е
само психологично интервю, при което са налице определени индикатори.
Още по телефона, говорейки с него и определяйки си час, няколко пъти
трябваше да запомня, че неговата работа е изключително важна, много
5
отговорна, много ценна и той държи на това. Цитирам: „моят бизнес“, „моят
клиент“, т. е Азовата структура, която излиза на преден план. Техническа
грешка е, че липсва втора точка в номерирането на абзаците, това не променя
съдържанието на експертното заключението. Децата твърде често използват
фантазния елемент или лъжата като защитен механизъм. Тези разминавания в
показанията на детето, които не са съществени, нямат отношение към това,
което детето е искало да каже, например: „Аз поисках сам да сменя спорта
си“. „Аз поисках да казвам татко но Ж.“, и. т н., многократното повторение е
неговата защита, то е организира на съзнателно ниво. Имаше и изявлението
от него- „Ако аз не лъжа толкова много, те няма да ме навикват“. Ако детето
бъде принудено да се вижда с баща си, това ще доведе до обратен ефект.
Никой не говори за принуда, тук говорим за възпитателен процес от страна на
отглеждащия го родител. Категорично за принуда, дума да не става, защото
една подобна принуда, би могла да доведе до нов фатален края, особено на
дете в тийнейджърска възраст. Не мога да отговоря на въпроса, колко е
склонна майката да допусне биологичният баща в отглеждането на детето, тя
е тук и ще каже. Явно на плещите на тази майка, ще тежи високата
отговорност по отношение на А..
АДВ. П.: Да се приеме заключението.
АДВ. К.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ счита, че експертното заключение е представено в
законоустановения срок, обосновано е, и не възникват съмнения относно
неговата правилност, поради което следва да бъде приложено като
доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-
психологична експертиза като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Е. К. в размер на 700 лв.,
като 400 лв. следва да бъдат изплатени от внесения от ищцовата страна
депозит. Задължава ищцовата страна в двуседмичен срок, считано от
настоящото съдебно заседание, да довнесе сумата от 300 лева.
АДВ. П.: Представям доказателство, че ищеца е закупил и е монтирал
климатик в дома си, когато детето е пребивавало в неговия дом.
АДВ. К.: Считам, че тези доказателства не са относими към предмета на
6
спора.
АДВ. П.: „Те нямат отопление, стоят с палатата у дома си, не знам какво
ядът, аз им сложих климатик като беше А. там“, цитирам заключението на
вещото лице, точка 2, ред 4. Считам, че е относимо към предмета на спора.
АДВ. К.: Експертизата не може да се явява като доказателствено
средство. Оставям на съда да прецени.
СЪДЪТ след като се запозна с направеното искане, и със становищата
на страните съобрази следното. В настоящото съдебно заседание бяха
представени от ищцовата страна- гаранционна карта на името на ищеца Ц. Г.
и упътване за работа на стаен климатик, който видно от представените
документи е закупен и монтиран от ищеца Г. в жилището му на адрес: гр.
Пазарджик, ул. ......................................., на 18.02.2022 г. С представените
документи, видно от изявлението на процесуалния представител на ищецът се
цели да се опровергае изложеното от пастрока на непълнолетното дете Ж.
пред вещото лице обстоятелство, че към момента, когато детето А. Г.. е
пребивавало в дома на своя биологичен баща след инцидента, не е имало
монтиран климатик и се е наложило същият да закупи и предостави такъв, с
оглед отоплението на стаята в която е пребивавало детето.
СЪДЪТ счита, че пастрокът на непълнолетното дете не е разпитван в
качеството си на свидетел в настоящото производство, поради което
представянето на писмени доказателства с цел да се опровергаят негови
показания е недопустимо. От друга страна представената гаранционна карта
удостоверява обстоятелства, които са свързани с пребиваването на детето в
дома на неговият биологичен баща в периода след настъпване на въпросният
инцидент, като този документ създава яснота относно условията, които са
били създадени от страна на биологичният баща и проявената грижа за
непълнолетното дете. С оглед предмета на делото, съдът намира, че следва да
приеме представената гаранционна карта, като следва да бъде върнато
упътването за работа на ищцовата страна, която го представи.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената гаранционна карта от ищеца Ц. Г..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ИЩЕЦА Ц. Р. Г. ПО
7
РЕДА НА ЧЛ.59, АЛ. 6 ОТ СК.
Ц. Р. Г.: Моят дом има всякакви условия за отглеждане на А.. Считам,
че той ще се чувства добре в моят дом. През последните шест месеца имахме
няколко срещи с А., заедно със Закрила на детето. След това съм му звънял
да се видим, но ми беше отказано от детето. А. каза, че не иска да се виждаме.
Той няма собствено решение, той просто казва „не“. Това не е негово
решение, да не се вижда с мен. Въпреки, че не съм го виждал често мога да
кажа, че си познавам детето. Затова и няколко месеца преди инцидента,
видях, че детето не е добре. Аз съм го описал в делото което водихме за
издръжка. Детето няма собствено мнение. И всяка седмица да се вижда с
майката, няма да е лошо. Инициативата да говоря с майката на А., след
инцидента, аз я поемам. Опитах се да поговоря с нея, дори пред закрила на
детето сме говорили за А.. Казвах и, че е хубаво да се поддържаме, да си
даваме сили заради детето, за да може той да се възстанови, но нямаше
реакция от нейна страна. Исках да му покажем, че ние самите се уважаваме и
да знае, че той може да разчита на нас. Тя не се обажда, освен за пари и то
чрез СМС. Плащам редовно издръжката на детето. Ние живеем през един
вход с Ж., смятам, че той влияе на детето. Аз ще ви дам пример: Срещам
детето пред входа и започваме да си говорим, детето е под стрес и все гледа
нагоре, в момента в който се показа Ж. и извика “А.“, детето се наведе и се
прибра във входа на блока. Мисля, че това трябва да е достатъчно
показателно. Веднъж се опитах да разговарям с Ж., но не постигнах
консенсус с него. Считам, че той не желае да се виждам с А.. Твърдя го,
понеже когато сме пред входа, детето е различно. Когато сме настрани, детето
е корено различно, държи се отпуснато, говори с мен. Нямам проблем с това
да го нарича „татко“, проблема е, че мен нарича „ония“. Когато беше при мен,
аз бях навън и моята майка беше при него, детето я е попитало „ония кога ще
се прибере?“. Считам, че не нормално. Много пъти съм му предлагал да
ходим където той иска за събота и неделя, но той не иска. Казвам му, щом не
иска два дни да е с мен, да си избере поне един ден, та дори и един час да се
видим и отговора му е, че не иска да бъде с мен. Не съм присъствал, когато
сте разпитвали А. на предишното заседание и не знам какво е казал.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА Н.
Ц. Д. ПО РЕДА НА ЧЛ.59, АЛ. 6 ОТ СК.
8
Н. Ц. Д.: Считам, че А. е добре да живее при мен, заедно с Ж. и дъщеря
ни И.. Не смятам, че има проблем относно комуникацията и съжителството
между А. и Ж.. Функциите не са само на Ж. в нашето семейство, а и мои. Но
за спорта, той е момче и не се включвам, понеже не разбирам. Но това не
значи, че не комуникирам с треньора му и не се интересувам. Когато има
състезание, ние го обсъждаме тримата и решаваме дали отива, или не отива
на състезание. Считам, че биологичният баща следва да има роля в живота
му, но тази връзка е прекъсната още преди години, дори преди да се познавам
с Ж.. Когато беше определен режима на лични отношения, той го е взимал
единствено и само тогава. Взимал го по режима определен от съда, два пъти
месечно. След срещите с баща си, А. не ми казвал дали е бил щастлив, или
нещастен, не ми е споделял как се чувства, когато са заедно и какво правят.
Но това е било много назад във времето, сега А. не желае да се среща с баща
си. Многократно водих разговори с А., защо не иска да отиде при него, той
ми отговаря, че не иска да водим тези разговори и не желае да ходи при него,
не му е приятно с него. Продължаваме да ходим при психолога в ОЗД /отдел
закрила на детето/, те ме съветват да разговарям с него и аз всичко съм
опитала, но той е категоричен, че не желае да се среща с баща си. Наскоро
имах разговор с А. и той ми каза, че не иска да се вижда с баща си от много
време. Преди време Ц. ме потърси, понеже А. не му вдига телефона и ме
попита защо той не му вдига телефона, помоли ме да говоря с А.. Казах на
детето да се обади на баща си Ц., той го направи. Но причината да го потърси
Ц. е да се видят, но А. пак му отказа. Ц. плаща издражката всеки месец, тази
издръжка не стига за целия месец. Другата част от издръжката за А. е от нас.
Не съм забранявала на А. да се вижда с баща си, нито Ж. му е забранявал.
Даже сме му казвали, че нямаме нищо против те да се виждат. Но А. е
категоричен, че не иска да се вижда с баща си, и не желае да говори за него.
Според него собственият му баща е приключил отношенията си с него и той
сега не желае да се виждат. След инцидента А. живееше с баща си, аз съм
ходила всеки ден да го виждам. А. не се чувстваше добре там, когато си
тръгвах той плачеше, че иска да си тръгне от там. Разходите за операцията
сме платили аз и Ж. на стойност 2700 лева, в момента имаме разходи със
заболекър, защото има поставена машинка в устата за правилната форма на
челюстта, която струва 250 лева, след което ще му поставят временни
импланти. Като започнахме да живевеем заедно с Ж., А. направи разлика в
9
отношението на Ж. към него, спрямо отношението на баща му към него. В
един момент детето дойде при нас и попита Ж., дали може да се обръща към
него с думата „татко“. Това се случи две години след като заживяхме заедно с
Ж.. Никога не сме наричали баща му „ония“. Говорила съм с А., че е важно да
се вижда с баща си, но той казва, че не желае. А. ми каза, че баща му сам се е
отказал от него и ако не е бил този инцидент, той нямало да го потърси и
затова не желае да го вижда. Не съм виждала А. и Ц. да комуникират пред
входа. Преди това живяхме на друго място, там живеем от 4-5 години, а през
тези години той не го е взимал. А. смени спорта от карате на кикбокс, заради
операцията на крака. Ж. не се е карал на А., ако е загубил на състезание.
Никога не го е критикувал, че не е спечелил. Случвало се да го наказваме и
това е с цел да учи, все пак е ученик и е важно за него да учи. Когато си
развали успеха преценихме, че не може да ходи всеки ден на тренировки,
защото ученето не може да остане на заден план. Наказвали сме го да
пропусне две или три тренировки, за да навакса в училище. От тренировка
или Ж. го прибира, или се прибира с колелото, заедно с приятелите си. Той
предпочита да се прибира с приятелите си. Попитах А. след инцидента, защо
го е направил, той каза, че не е расъждавал и не си е представял, че ще стане
най- лошото. Неговата представа е била, че ще падне и ще си счупи ръката и
крака, ще отиде в болницата и ще се прибере вкъщи. Не съм видяла промяна
в поведението на А. преди инцидента. Както и преди, така и сега ежедневието
ни е едно и също. Не е споделял с мен, че е обмислял да направи това нещо.

Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.

АДВ. П.: Можем да го обсъдим.
АДВ. К.: Ще го обсъдим с клиентката си.
Спогодба не бе постигната.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
10
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.

На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаеми господин Съдия, поддържаме исковата молба и
молим съда да постанови решение, с което родителските права на
непълнолетния А. Ц.ов Г. да се упражняват от неговият баща Ц. Р. Г., като
определите местоживеенето на детето да бъде на неговия настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ул............................................. Съответно да постоновите режим
на лични контакти между майката Н. Ц. Д. и детето А. Ц.ов Г.. Моля за срок в
който да представя писмени бележки.
АДВ. К.: Уважаеми господин Съдия, моля да оставите иска без
уважение, като постановите решение в тази насока и присъдите разходите на
моята даверителка. Ще моля за срок за изготвяне на писмена защита.

На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
не по- късно от 16.01.2023 г.

На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който за ищцовата страна е едноседмичен,
считано от днешното съдебно заседание, а за ответника – 10 дневен срок.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15,08 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11
Секретар: _______________________
12