РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Враца, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420103353 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е
извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков
ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. В. с ЕГН ********** и адрес
гр. ***** срещу „Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100.
Предявените с исковата молба и уточнителна молба с вх. № 17755/07.12.2022 г. на
Врачански районен съд обективно кумулативно съединени трудови осъдителни искове са
следните:
искове по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ) за сумата
17 236,24 лева – главници за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните
месеци: октомври, ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари
2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 17 236,24 лева от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане;
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 2 673,83 лева, представляваща мораторна лихва
върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на
1
изискуемостта на всяка отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване
на исковата молба, за периода от 26.11.2019 г. до 01.11.2022 г.;
искове по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно уточнителна молба с вх. № 17755/07.12.2022 г.,
както следва: за сумата 647,18 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., както и за сумата 661,81 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва върху
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ от 01.07.2022 г. – дата, предхождаща подаването на
исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че ответникът е бил работодател на ищцата до 04.05.2022 г.-датата, на която
ищцата е упражнила правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради
неизплащане на трудови възнаграждения от страна на работодателя с получено на
04.05.2022 г. от законния представител на ответника Т. Г. заявление, като след прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят не е
изплатил горепосочените дължими трудови възнаграждения и обезщетения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Топ Сервиз Враца“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който е оспорил исковете. С отговора се поддържа, че през процесния период
ищцата Д. В. е била единствената служителка на ответното дружество, наета по трудов
договор, като на същата своевременно са били изплащани дължимите трудови
възнаграждения в пълен размер, а за календарните 2020 г. и 2021 г. ищцата е ползвала
полагаемия й се платен годишен отпуск изцяло, поради което не й се дължи обезщетение.
Поддържа се, че на 04.04.2022 г. от страна на Т. Г., представляващ ответното дружество-
работодател, на ищцата било изпратено съобщение на електронна поща, с която същата
била уведомена, че трудовото й правоотношение се прекратява от момента на получаване на
съобщението, като ще й бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. След
получаването на това електронно съобщение, на 19.04.2022 г., ищцата, която разполагала с
ключове за дървения шкаф в офиса на ответното дружество, където се съхранявали
първични счетоводни документи, включително подписани ведомости за изплатени заплати,
посетила офиса и изнесла от него личното си трудово досие, както и подписани от ищцата
ведомости за изплатено трудово възнаграждение за целия процесен период от ноември 2019
г. до януари 2022 г. За липсващите ведомости ответникът подал сигнал пред органите на
досъдебното производство и била образувана прокурорска преписка № 3321/2022 г. на
Районна прокуратура гр. Враца. С отговора не се оспорват твърденията на ищцата за
съставени на ответното дружество наказателни постановления за административни
нарушения от страна на „Инспекция по труда“ гр. Враца, като се излага, че същите са
обжалвани пред Врачански районен съд и не са влезли в сила. Твърди се също, че с
представянето на приложените на л. 17 и 18 от делото удостоверения пред държавен орган –
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца за получен доход ищцата на практика е
декларирала, че е получила посочените в удостоверенията трудови възнаграждения.
С определение от съдебно заседание на 23.02.2023 г. съдът на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК допусна изменение на предявените искове, като същите се считат предявени за
2
следни суми и периоди: за сумата 14 495,40 лева – главница за неизплатено трудово
възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври, ноември и декември 2019 г.,
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата 14 495,40 лева от 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане; за сумата 2 663,71
лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за неизплатени трудови
възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна главница за
трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за периода от 26.10.2019
г. до 01.11.2022 г.; за сумата 1 448,20 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 1 448,20
лева от 02.11.2022 г. до окончателно изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема
следното:
Между страните не е спорно, а и се установява и от представеното с исковата молба
препис-извлечение от трудова книжка (л. 8 от делото), че страните са били в трудово
правоотношение и ищцата Д. В. е заемала в ответното дружество „Топ Сервиз Враца“
ЕООД, длъжността „технически сътрудник“.
Спорно е по делото на какво правно основание е прекратено трудовото
правоотношение и на коя дата. Ищцата поддържа, че поради забавено изплащане на трудови
възнаграждения тя е упражнила правото си да прекрати трудовия договор на 04.05.2022 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а ответникът поддържа, че е прекратил трудовия договор
с предизвестие № 1 от 04.04.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-съкращаване в
щата, считано от 04.04.2022 г., срещу обезщетение вместо отработване на срока на
предизвестието.
Ищцата не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си, че на 04.05.2022
г. ответната страна е получила изявлението й за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а ответникът не е представил доказателства в
подкрепа на твърдението си, че на 04.04.2022 г. от страна на Т. Г., представляващ ответното
дружество-работодател, на ищцата били изпратени заповед за прекратяване на трудово
правоотношение поради съкращаване в щата-чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предизвестие, с
която същата била уведомена, че трудовото й правоотношение се прекратява от момента на
получаване на съобщението, без да се отработва предизвестието. Следва да се отбележи
обаче, че и при двата варианта на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, както и при двете въведени дати на прекратяване
съществува основание за изплащане на ищцата на претендираните в настоящото исково
производство трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск, съответно мораторни лихви.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава
3
заключение, че, ако се приеме, че ответникът има неизплатени суми за трудово
възнаграждение към ищцата за периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г.,
същите са в нетен размер на 14 495,40 лева, като в счетоводството на ответника за този
период липсват документи с подпис в графата „получил сумата“ за дължими към ищцата
суми или други платежни документи, а такива подписи за „получил“ има във ведомостите за
периода от месец май 2019 г. до месец септември 2019 г. Общият размер на мораторните
лихви върху нетните трудови възнаграждения за процесния период е в размер на 2 663,71
лева. По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск експертизата е
дала два варианта: първи вариант е при приемане, че трудовите възнаграждения са
изплатени от работодателя и предвижда липса на неплатени обезщетения, тъй като всички
полагаеми дни платен годишен отпуск са включени в месечните ведомости, а вторият
вариант е при приемане, че трудовите възнаграждения не са изплатени от работодателя и
тогава обезщетението е в размер на 1 448,20 лева за процесния период. Тъй като изрично е
посочено от експертизата, че липсват подписани от ищцата молби за отпуск за 2020 г. и 2021
г., т.е. не е налице ползване на платен годишен отпуск по законоустановения ред и със
съгласието на ищцата, съдът приема за приложим и правилен втория вариант на
експертизата в частта относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Размерът на мораторната лихва за процесния период върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е 49,88 лева. За периода от 01.10.2019 г. до 31.01.2022 г. данните от
документа с наименование „разчетно-платежна ведомост“ на ответното дружество са
осчетоводени. За всеки месец от процесния период във ведомостите за работна заплата на
ищцата е отразено извършване на удръжки за социални осигуровки и данъчни задължения,
които ответното дружество е превело в НАП. За процесния период разходите за трудово
възнаграждение на ищцата са отразени като „разход за персонала“ в годишния отчет на
приходите и разходите на ответното дружество за всяка отчетна година.
Съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и пълно заключението на
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с горното
уточнение относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
От правна страна.
Установява се от представените с исковата молба трудов договор № 001/20.05.2019 г. и
препис-извлечение от трудова книжка на ищцата, че в периода от 20.05.2019 г. най-късно до
04.05.2022 г. ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение в ответното
дружество на длъжност „технически сътрудник”.
Исковите претенции са за период след прекратяване на трудовото правоотношение, а
както съдът вече посочи, и при двата варианта, дадени от страните по делото на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и датата на това
прекратяване, съществува основание за изплащане на ищцата на претендираните в
настоящото исково производство трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск, съответно мораторни лихви.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
4
установява, че ответникът дължи на ищцата следните суми: сумата 14 495,40 лева –
главница за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври,
ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата 14 495,40 лева от 02.11.2022 г. до окончателното й
изплащане; сумата 2 663,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за
неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка
отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за
периода от 26.10.2019 г. до 01.11.2022 г.; сумата 1 448,20 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г.
Други относими към дължимостта на процесните суми доказателства, освен
счетоводната експертиза, не са събрани по делото.
Положеният труд по трудовото правоотношение е възмезден и за предоставената
работна сила работодателят дължи насрещна престация – трудово възнаграждение.
По делото не е представен изходящ от ищцата и подписан от нея писмен документ, с
който тя да е декларирала неизгодни за себе си факти и обстоятелства, относими към
предмета на спора.
Ето защо, при съобразяване на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира исковете по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и по чл. чл. 224, ал. 1 от КТ за изцяло основателни, като същите следва да бъдат
уважени в размерите, за които е допуснато изменение на иска с определение от 23.02.2023 г.
Съдът приема за неотносимо към настоящия спор решение № 258 от 03.11.2017 г. по
гр. дело № 1007/2017 г. на Върховния касационен съд, IV-то г.о., в мотивите на което е
посочено, че нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ не ограничава допустимите доказателствени
средства за установяването на факта на плащане на трудовото възнаграждение единствено
до ведомост или платежно нареждане, както и че тези документи, ако са съставени, биха
съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с
други доказателства, включително косвени, както и със свидетелски показания, когато са
налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 от ГПК, стига те да водят до
единствено възможен извод. В разглеждания случай ответникът не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че разчетно-платежните ведомости за периода от месец октомври
2019 г. до месец януари 2022 г. са загубени или унищожени не по негова вина, като този
извод не се променя от представената с отговора на исковата молба прокурорска преписка
№ 3321/2022 г. на Районна прокуратура гр. Враца, липсва и съгласие на ищцата за
допускане на гласни доказателства относно изплащането на сумите по тези разчетно-
платежни ведомости, поради което с определение от 21.12.2022 г. съдът отхвърли искането
на ответника за събиране на гласни доказателства относно тези обстоятелства. По делото
липсват каквито и да било процесуално годни косвени доказателства относно дължимостта
на сумите, претендирани по настоящия правен спор, отделно от счетоводната експертиза. В
5
тази връзка следва да се посочи, че събраните по административно-наказателните
производства пред Врачански районен съд (обжалване от ответното дружество на
наказателни постановления за неизпълнение на задължителни предписания на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Враца) доказателства не могат да бъдат ценени по настоящото
дело, тъй като са изготвени за целите именно на административно-наказателните
производства и събрани по същите.
Действително от счетоводната експертиза съдът приема за установено, че дължимите
осигуровки и данъчни задължения, свързани с трудовото правоотношение на ищцата за
периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г. са внесени, но следва да се
посочи, че това са публични задължения, кредитор по които е държавата, а кредитор по
задълженията за трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск е ищцата.
Неоснователно е и възражението на ответника, че с предствените удостоверения пред
държавен орган – дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца за получен доход ищцата на
практика е декларирала, че е получила посочените в удостоверенията трудови
възнаграждения. Обезщетението за отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете е
дължимо тогава, когато по конкретно трудово правоотношение са внасяне дължимите
осигуровки и данъчни задължения за определен период преди ползването на отпуска. В
разглеждания случай това обстоятелство е установено по делото, но липсват доказателства,
че начислените за процесния период нетни трудови възнаграждения и обезщетения за
неизползван отпуск са получени от ищцата.
По разноските:
Направеното от ищцата след изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза по
делото изменение на иска не следва да се отразява на разпределението на разноските, тъй
като изменението е в посока на намаляване на исковата претенция и по същество
представлява частичен отказ от исковете.
Ищцата е направила разноски в общ размер на 1 350,00 лева за внесено адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза, от които й се следват 1 183,84 лева, съразмерно на
уважената част от исковете спрямо първоначално заявените размери.
Ответникът е направил в общ размер на 1 300,00 лева за внесено адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза, от които му се следват 160,01 лева, съразмерно на
намалената част от исковете спрямо първоначално заявените размери.
Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лева, тъй като същото всъщност е под
законоустановения минимум съгласно заявения с исковата молба материален интерес по
делото дори преди приемането и влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 88/2022 г. на
НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд разноските, направени в
6
исковото производство-държавна такса по сметка на Врачански районен съд в размер на
744,30 лева, при съобразяване на уважените с решението размери на исковете (579,82 лева
по иска за неизплатено трудово възнаграждение, 106,55 лева по иска за мораторна лихва
върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения и сумата 57,93 лева върху иска за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск).
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК съдът посочва, че дължимите от ответника на
ищцата суми следва да бъдат заплатени по следната банкова сметка: **** **** **** ****
**** **.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ „Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100 да заплати на Д. Г. В. с ЕГН
********** и адрес гр. ***** следните суми: сумата 14 495,40 лева – главница в нетен
размер за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври,
ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата 14 495,40 лева от 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане;
сумата 2 663,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за неизплатени
трудови възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна
главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за периода от
26.10.2019 г. до 01.11.2022 г.; сумата 1 448,20 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата 1 448,20 лева от 02.11.2022 г. до окончателно изплащане на обезщетението по чл.
224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100
да заплати на Д. Г. В. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** сумата 1 183,84 лева-направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Г. В. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** да заплати на „Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100 сумата 160,01 лева-направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, по съразмерност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „„Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 744,30
лева-дължима държавна такса за образуване на делото.
7
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за
присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8