№ 837
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330207445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003293/01.11.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „ДЖИ
ДИ ЛИФТ 20” ЕООД ЕИК *********, е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд вр. чл.199, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и за използване на работното оборудване.
Жалбоподателят „ДЖИ ДИ ЛИФТ 20” ЕООД, счита Наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се
отмени по съображения, развити в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ДИТ -гр. Пловдив, чрез пълномощника си по
делото юрк. Бойкински изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди издаденият административен акт.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за
това, че при извършена проверка на 03.08.2021г. по повод настъпил инцидент
в обект жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Г.М.Димитров“
№27-29 е установено, че от страна на дружеството-работодател не са
осигурени необходимите помощни средства за работа на височина за
безопасно изпълнение на работата.
Видно от приложения по делото АУАН № 16-003293/26.08.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Р. Цв. М.
заявява, че поддържа отразеното в Акта. Същият изцяло потвърждава
гореописаните констатации, установени при извършената проверка, като
освен това пояснява, че при настъпили инцидент установили, че липсват
осигурени обезопасителни средства на обекта, както и други нарушения, за
които били дадени предписания със срок за изпълнението им.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя като
логични, последователни, незаинтересовани, лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени от писмените доказателства по делото
– договор за възлагане, граждански договор, АУАН, копие на книга за
проведен ежедневен инструктаж.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че обосновано и
законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 14 ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.199, ал.1 от Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и за използване на работното оборудване.
Извършеното деяние се доказва по несъмнен начин предимно от
показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност
и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, които са
категорични относно направените констатации. Освен това последните
категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства.
Според горецитираните норми лицата, наемащи работници са длъжно да
осигурят на същите здравословни и безопасни условия на труд във всички
случаи, свързани с работата.Освен това при извършване конкретно на работа
2
на височина се осигуряват необходимите помощни средства за безопасно
изпълнение на работата. От всички приобщени по делото доказателства
категорично се установява, че към датата на деянието липсват доказателства
жалбоподателят, в качеството си на работодател да е осигурил лични
предпазни средства на пострадалия работник. В този смисъл монтираното
скеле за монтаж на асансьорната уредба и неговото обезопасяване не
представлява изпълнение на посоченото задължение, тъй като не осигурява
запазване живота и здравето на работниците, а единствено е средство за
извършване на необходимия монтаж.
Във връзка с горното според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в резултат на което настъпва
3
тежък вредоносен резултат за работника, не би следвало наказващият орган
да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди
всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени
с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на
правилата за добра работа, включително и свързана с охрана правата и
законните интереси на работниците и служителите. В този смисъл всяко
нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална
опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като
такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
Що се отнася до размера на наложеното наказание ГЛОБА от 1 500лв.,
то видно от правилно посочената санкционна норма на КТ, това е размер на
минимално определения такъв на санкцията, предвидена за извършеното от
жалбоподателя нарушение.Следователно административно-наказващият
орган правилно е преценил всички обстоятелства имащи значение за случая,
като е определил цитирания размер на санкцията.
Поради всичко гореизложено и обжалваното Наказателно
постановление № 16-003293/01.11.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „ДЖИ ДИ ЛИФТ 20” ЕООД
ЕИК *********, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за извършено административно нарушение
по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр.
чл.199, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и за използване
на работното оборудване, като обосновано и законосъобразно следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
По делото не се сочат конкретни, а и при извършената служебна
проверка от страна на съда, не се установяват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване
на атакуваното НП.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
4
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в размер от
120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
За изложените съображения съдът прецени всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003293/01.11.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„ДЖИ ДИ ЛИФТ 20” ЕООД ЕИК *********, е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд вр. чл.199, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и за използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „ДЖИ ДИ ЛИФТ 20” ЕООД ЕИК ********* да заплати на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5