ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 260223
гр.Добрич, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и шести март през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ………………………….. в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №95
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба
вх.№268152/23.12.2020г. на В“Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Трети март“№59,
представлявано от управителя Т.Г., чрез юрисконсулт М.Г., срещу решение
№260326/07.12.2020г. по гр.д.№89/2020г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във
връзка с чл.415 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД със седалище и
адрес на управление: град Добрич, бул.„Трети март” № 59, ЕИК *********, ДЪЛЖИ
на М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по заповед № 2110 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2019г., издадена по ч.гр.дело №
4282/2019г. по описа на ДРС, сумата 15 505,01 лева /петнадесет хиляди петстотин
и пет лева и една стотинка/, представляваща незаплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство на длъжника по граждански и
изпълнителни дела, водени от кредитора против абонати на ответника, за което са
издадени фактури както следва: 145/18.09.2015 г. - 900 лв.; 149/01.10.2015 г. -
1080лв.; 150/01.10.2015 г. - 960 лв.; 151/01.10.2015 г. - 1440 лв.;
153/04.11.2015 г. - 360 лв.; 159/11.11.2015 г. - 1440 лв.; 166/01.12.2015 г.
- 1680 лв.; 202/30.03.2016 г. - 600 лв.;
213/28.04.2016 г. - 240 лв.; 215/03.05.2016 г. - 780 лв.; 240/28.06.2016 г. -
210 лв.; 244/04.07.2016 г. - 240лв.; 258/28.07.2016 г. - 600 лв.;
261/25.08.2016 г. – 480 лв.; 262/29.08.2016 г. – 1200 лв; 270/28.09.2016 г. –
540 лв.; 272/30.09.2016 г. – 780 лв.; 275/10.10.2016 г. - 1381.01лв.;
276/17.10.2016 г. – 594 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019г., до окончателното
плащане;ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул.„Трети март” № 59, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4
583,74 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща сбор от обезщетението за забава при изплащане на
главните задължения по издадените фактури в размер на законната лихва, за
периода 13.01.2017г. до 13.01.2020г., и за разноски по делото.
Жалбата не отговаря на
изискванията на чл.261, т.4 от ГПК- не е внесена в пълен размер дължимата държавна
такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение.
Налице е хипотезата на обективно
кумулативно съединяване на искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК при която държавна
такса се дължи съгласно чл.72, ал.1 от ГПК за всеки иск в размерите, посочени в
чл.1 от ТДТКССГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в
заповедното производство/ТР №6/2012г./. Всяко от
вземанията по общо 56 договора е предмет на самостоятелен установителен
иск, чиято цена се формира от размера на търсената сума, върху която се дължи
заплащане на държавна такса от 4%, но не по-малко от 50лева/за
първоинстанционното производство. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за
въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за
първоинстанционното производство.
Размерът на търсената сума по
всеки от общо 55-те иска е в диапазона 48лева /по договор №615/28.02.2014г./ –
720лева/по договор 1095/01.10.2015г./, дължимата държавна такса по чл.1 от
ТДТКССГПК е в размер на по 50лева за всеки кумулативно съединен иск, или общо
по 55-те иска 2750лева, а по 56-тия иск за сумата от 1680лева /по договор за
текущо правно обслужване от 30.04.2015г./ държавната такса е 67.20лева. При
това положение общо дължимата държавна такса по установителните искове е в
размер на 2817.20лева. След приспадането на събраната в заповедното
производство на държавна такса в размер на 310.10лева. от дължимата държавна такса в размер на 2817.20лева, в
първоинстанционното производство се дължи държавна такса от общо 2507.10лева. Размерът
на държавната такса за въззивното обжалване е половината от цялата дължима за
първоинстанционното производство държавна такса, формирана от сбора от
заплатената такава в исковото и заповедното производство/така и определение
№415 от 15.07.2015г. на ВКС по ч.т.д.№1733/2015г., първо т.о./ и в случая събраната
сума от 926.89лева не покрива размера на дължимата за въззивното производство
държавна такса по жалбата срещу решението по множеството установителни
притенции и дължимата такава по осъдителната претенция за сумата от 4720.79лева.
Съгласно чл.262,
ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд поради което следва настоящото производство да бъде
прекратено, жалбата да се изпрати на съда, постановил обжалваното решение, в
случая Добричкият районен съд, който да
извърши действията по чл.262, ал.1 от ГПК по
отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба –
събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, след
което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.
С гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№95/2020г. по описа
на ДОС и
ИЗПРАЩА на Добричкия
районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр.
с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване
на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата
държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото
определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за
произнасяне по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.