Решение по дело №145/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 71
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20223500600145
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Търговище, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223500600145 по описа за 2022 година


Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Д. П. от ТАК –
защитник на подс. К. Б. Т. от с. *******, общ. *******, срещу присъда № 25/22.06.2022 год.,
постановена по НЧХД № 128/2021 год. по описа на РС - Търговище, с която подс. К. Т. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Осъден е К. Т. да заплати на гражданския ищец - А. П. сумата от 700 лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 17.10.2019 год., като е отхвърлен иска до
пълния му размер от 1000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати на А. П. сумата от 684,77 лева, представляващи
направени по делото разноски, както и да заплати по сметка на ТРС сумата от 50 лева – д.т.
върху уважения размер на гражданския иск.
Със същата присъда подс. К. Т. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил
1
престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
В жалбата си, (която е бланкетна, и до даване ход на съдебното следствие пред
въззивната инстанция не постъпиха допълнителни писмени изложения към нея на основание
чл.320, ал.4 от НПК) е посочено, че присъдата на ТРС е незаконосъобразна и необоснована.
Моли се подс. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, за което е
признат за виновен.
В съдебно заседание подс. Т. се явява лично и със защитника си адвокат П., който
поддържа жалбата си. Навежда доводи за неправилност на присъдата на първата инстанция
по отношение на признаването на подзащитният му за виновен за извършено престъпление
по чл.130, ал. 2 от НК. Моли за анализ на събраните доказателства пред първата инстанция,
като счита, че следва К. Т. да бъде признат за невиновен и по това обвинение. Посочва, че в
присъдата на РС е допусната техническа грешка относно датата на законната лихва, а
именно, че в присъдата е посочена дата 17.10.2019 год., а инцидентът е станал на 17.10.2021
год. Въззивникът Т. в последната си дума моли да бъде оправдан.
Въззиваемата страна – частния тъжител и граждански ищец – А. П., редовно
призована, се явява лично и с упълномощения си повереник адвокат Р. Р.. Счита жалбата за
неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна моли да бъде потвърдена.
Излага аргументи в подкрепа на посочените мотиви на първата инстанция, претендира да
бъде осъдена ответната страна да и изплати направените по делото разноски пред въззивната
инстанция.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
РС е приел следната фактическа обстановка: подс. К. Т. живеел в с. Пробуда, общ.
Търговище, като съседи им били родителите на частния тъжител П.. Отношенията им били
влошени заради кучетата, които отглеждал Т..
На 17.10.2021 год. А. П. била при родителите си в с. Пробуда. Около 16.00 часа
решили да тръгват за гр. Търговище. Автомобила на бащата на П. – св. Т. П. не успял да
запали, което наложило колата да бъде бутната надолу по улицата. Тъй като автомобила не
заработил, П. тръгнала към къщи да се обади на техен близък. Пред дома и била нейната
майка св. Н. П. Приближавайки дома на подс. Т. към П. се спуснали кучета, които били
отглеждани от подсъдимия и били пуснати свободно на улицата. П. се уплашила и
започнала да вика подс. Т. – да излезе и да усмири животните. След като я чул Т. излязъл
ядосан на улицата и двамата започнали да се карат, като разправията ескалирала.
Подсъдимият отправял псувни и обидни думи към П.. Като видял случващото се св. П. се
приближил към двамата. Опитал се да преустанови конфликта и да предпази дъщеря си, но
подсъдимият го бутнал настрана, след което бутнал П. и й нанесъл удар с дланта на дясната
си ръка в областта на лявата скула. В резултат на удара тя паднала на земята, като изтървала
и телефона си. Т. продължил да вика и да отправя гневни реплики към П. и семейството й,
2
включително и с думите: - „продавайте си къщата“ и „ще ви пратя в гробищата“.
Междувременно на улицата била излязла майката на Т. – св. А Т.а, както и св. Г. С., която
стояла настрани. Св. П. казал на св. Т.а да намери телефона на дъщеря му, което последната
направила и предала телефона на тъжителката. Ситуацията се успокоила, когато Т. се качил
на колата и потеглил.
Същият ден тъжителката посетила Медицински център на ГППМП „Хелиос“ ООД в
гр. Търговище, където и бил извършен медицински преглед. Били установени завишени
стойности на кръвното налягане, ускорена сърдечна дейност и зачервяване в областта на
лявото ухо.
На 20.10.2021 год. й бил извършен преглед от съдебен лекар и й било издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 238/20.10.2021 год. Според което, П. е получила
отток в областта на лявата скула с диаметър 4-5 см с палпаторни и спонтанни болки пред
лявата ушна мида.
Във връзка с описания случай тъжителката подала жалба в Районна прокуратура –
Търговище. След снемане на обяснения от П., подсъдимия и свидетелите, на 21.12.2021 год.
РП – Търговище е отказала образуване на ДП.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подс. К. Т. е извършил престъплението по чл.130, ал.2 от НК (относно оправдаването на
подс. Т. по чл.144, ал.1 от НК, поради липса на жалба от страните съдът няма да се спира на
него, тъй като присъдата в тази си част е влязла в сила). Всички доказателства са
анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са
изложени изключително подробни съображения относно кредитирането на гласните и
писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към
първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на
релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са
изпълнени отговорно, и фактическата обстановка на Д.ието е очертана в нужния обем.
Въззивната инстанция изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити,
приетата съдебно-медицинска експертиза, и приобщените чрез прочитане писмени
доказателства.
Търговищкият окръжен съд, извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Както се посочи по-горе настоящата инстанция няма да се спира и анализира
3
доказателствата събрани и обсъдени от първата инстанция по отношение на оправдаването
на подсъдимия Т. за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е разделил гласните
доказателства – разпитите на свидетелите на две групи. Отделно подс. Т. е дал обяснения по
повдигнатите обвинения. Тук е мястото да се посочи, че обясненията на подсъдимите в
съдебното следствие на наказателният процес са както средство за защита, така и годно
доказателствено средство. Като тези обяснения следва да се преценяват с останалите
събрани гласни и писмени доказателства.
Тримата от свидетелите по делото св. П., П. и св. Т.а са в близка родствена връзка със
страните по делото. Първите двама са родители на частния тъжител – П., а св. Т.а е майка на
подсъдимия. Независимо, че са в близки родствени връзки техните показания не следва да се
изключват априори, а също като обясненията на подсъдимия следва да се изследват за
тяхната достоверност с останалите гласни и писмени доказателства, независимо от това, че
същите като свидетели носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване или затаяване
на истината. Законодателят е дал възможност на роднините на подсъдимия ( майка, баща,
съпрузи, лице в което е във фактическо съжителство, деца, братя и сестри) възможността да
не дават показания – чл.121 от НПК. Единственият незаинтересован разпитан свидетел по
делото е св. Стефанова, съседка на двете страни по делото.
В мотивите си РС е посочил като доказано от фактическа страна следното: подс. Т.
живеел в с. Пробуда, а родителите на частния тъжител П. имали къща в съседство;
отношенията помежду им били влошени заради отглежданите кучета от Т.; на 17.01.2021
год. автомобила на бащата на П. не могъл да запали и тя ( тъжителката) го бутала надолу по
улицата, за да запали, както и че връщайки се, извикала на Т. да излезе и да усмири кучетата
си; възникнал е скандал между Т. и П..
Спорното е: дали кучетата са били свободно пуснати или вързани, и относно това Т.
нанесъл ли е удар на тъжителката.
Настоящият състав внимателно се запозна със събраните гласни и писмени
доказателства и се съгласи с извода на първостепенният съд, че между обясненията на Т. и
показанията на водените от защитата свидетели – неговата майка св. Т.а и св. Ст. има
противоречие относно това какъв е броя на кучетата, които са били на улицата. Докато
подсъдимият твърди, че на улицата имало само едно куче, което било вързано, то двете
горепосочени свидетелки твърдят, че кучетата били две. Има противоречие в обясненията на
Т. и св. Стефанова относно това дали са били изречени заплахи. Самият подсъдим в
обясненията си дадени пред първата инстанция посочва, че е изрекъл заплахи към П., които
не са били „нещо лично към нея и нейното семейство“, а били казани „в момент на яд“, тъй
като бил провокиран от тъжителката. Вътрешно противоречиви са и показанията на св. С.,
която в показанията си посочва, че като излязла навън видяла, че Т. и „ другия комшия се
карат“, а след това, че бащата на П. била далеч. Използвайки израза „другия комшия“
безспорно сочи на това, че Т. се е карал с лице от мъжки пол, а не с жена. Иначе и двете
свидетелки, както и подсъдимия посочват, че Т. не е удрял П..
4
Относно това дали е бил нанесен удар настоящата инстанция ще се спре по-долу, като
анализира събраните писмени и гласни доказателства.
Показанията на св. Т.а и С. правилно съдът не ги е кредитирал поради посочените по-
горе противоречия, а правилно е кредитирал показаният св. Петкови.
Дали има нанесен удар от страна на подс. Т. се установява както от гласните
доказателства показанията на св. П., така и от писмените доказателства. Веднага след
инцидента тъжителката П. е посетила ГППМП „Хелиос“ ООД – Търговище, където е
установено, че същата е с ускорена сърдечна дейност и пулс, както и зачервено ляво ухо.
Ноторно известно е, че когато има нанесен удар в тялото и най-вече в областта на главата,
първоначално се получава зачервяване, а едва по-късно се получава оток, най често след
няколко часа. На 20.10.2021 год. вещото лице д-р Г. е извършил преглед на пострадалата и е
издал съдебно-медицинско удостоверение № 283/20.10.2021 год., в което е посочил, че при
прегледа е установен оток в областта на лявата скула с диаметър 4-5 см с палпаторни и
спонтанни болки пред лявата ушно мида. В назначената съдебно-медицинска експертиза
вещото лице е посочило, че това увреждане е в резултат на действието на твърд, тъп
предмет и добре отговарят да са от нанесен удар с юмрук или длан в областта на лявата
скула. Относно посоченото в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че вещото лице
не може да посочи точната дата на която е станало това увреждане, като това е могло да
стане както на 17, така и на 18 или 19.10.2021 год. следва да се посочи следното: безспорно е
установено, че е имало вербален скандал на 17.10.2021 год. Веднага след него П. е посетила
ГППМП „Хелиос“ ООД – Търговище, където е установено, че същата е с ускорена сърдечна
дейност и пулс и зачервено ляво ухо. Докато за ускорената сърдечна дейност и ускорения
пулс причината може да е и скандала, то зачервяването на лявото ухо, явно е било в резултат
на външен фактор, както твърди тъжителката в тъжбата - в резултат на удар с ръка от страна
на подсъдимия. Вещото лице е посочило причината, поради която е извършил преглед едва
на 20.10., а не на 18 или 19. Като тази причина е обективна в резултат на негово заболяване
и липса на друг съдебен лекар. Няма никакви други доказателства за времето от 17.10 до
20.10. да е имало някакъв инцидент с тъжителката. Освен това видно от изисканата и
приложена прокурорска преписка с вх. № 2543/2021 год. на Районна прокуратура гр.
Търговище е видно, че на 19.10.2021 год. е подадена жалба от А. П., в която същата описва
скандала възникнал в с. Пробуда и това, че е била ударена от Т..
Предвид така посоченото, настоящата инстанция счита, че правилно и
законосъобразно РС – Търговище е признал подс. К. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и му е наложил административно наказание „Глоба“.
Относно размера на наложената глоба, първата инстанция е наложила на подс. Т.
глоба в минимален размер, като е отчел, че липсват данни за други противообществени
прояви на същия. Няма жалба от страна на частното обвинение относно размера на тази
глоба, така че въззивната инстанция няма възможност да коригира този размер дори да
5
счете, че същият е занижен. В случая настоящият състав счита, че размерът е правилен, като
са отчетени всички обстоятелства във връзка с извършеното престъпление. По отношение на
гражданския иск, настоящата инстанция също счита, че той е правилно и законосъобразно
определен, като е съобразен с нанесените увреждания. Времето за възстановяване,
преживяното от тъжителката унижение, причинените и болки и страдания.
Относно посоченото от страна на защитата на подсъдимия, че в присъдата неправилно
е посочена датата, от която следва да тече законната лихва: въззивната инстанция счита, че
това възражение е основателно. Няма спор относно това, че инцидента, при който
тъжителката П. е получила лека телесна повреда е станал на 17.10.2021 год. В мотивите си
първоинстанционният съд (л. 80 от нчхд) е посочил „……., искът бе уважен в посочения
размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането.“ В присъдата (л. 72 от
нчхд) е посочено „….., ведно със законната лихва от 17.10.2019 год. да окончателното
изплащане…..“. При така посоченото не може да се определи действителната воля на съда,
от коя дата следва да тече законната лихва.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена,
като след връщането на делото първата инстанция следва да извърши тълкуване на
постановения съдебен акт – присъда, по реда на 414 от НПК.
Възиваемата страна А. Т. П. представи адвокатско пълномощно за въззивната
инстанция, видно от което е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
като се пледира за присъждането им. След като присъдата се потвърждава от въззивната
инстанция, то следва да бъде осъдена ответната страна – К. Т. да заплати направените
разноски от въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/22.06.2022 год. постановена по НЧХД № 128/2022
год. по описа на РС – Търговище като правилна и законосъобразна.
След връщането на делото, съставът на съда постановил присъдата следва да
извърши тълкуване на постановената присъда относно датата, от която следва да тече
законната лихва върху уважения размер на гражданския иск на основание чл.414 от НПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК К. Б. Т. с ЕГН ********** от с. *******,
общ. *******, да заплати на А. Т. П. от гр. *******, ЕГН **********, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение на повереника по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7