№ 666
гр. Варна, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900526 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът „ДЕНЧЕВ“ ООД , уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адвокат И. С., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Ответникът С. И. Д., уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адвокат Е. С.-Г. и от адвокат Л. П.,
редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Вещото лице А. М. В., уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва заключение с вх.№ 21320 от 16.09.2022 г. по
допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, депозирано в
срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Да се изслуша вещото лице.
1
Адв. Г.: Да се изслуша вещото лице.
Адв. П.: Да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Същото е със
снета по делото самоличност.
В.л. В.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. С. към в.л. В.: На страница трета в заключението обяснявате, че
според Вас получените от третите лица отговори не дават възможност да се
отговори обективно относно средните пазарни цени на процесните култури.
Какво Ви мотивира? Защо смятате така? Предвид начина на отговаряне,
предвид начина на задаване на въпросите към третите лица?
В.л. В.: Предвид начина на задаване на въпросите и съответно начина
на отговаряне. На страница втора съм описал въпросите, които са зададени от
ищеца. Първият въпрос е: Да се задължат трети лица да предоставят данни за
цената на тон, за която дружеството е купувало следните култури от региона
на област Добрич? Въпросът на ответника е: Справка за следната покупна и
продажна цена за култури, които са купувани и продавани. И след това
отдолу се изброяват: царевица за периода юни 2019 г. и след това за пшеница,
слънчоглед и царевица 2019 г. – продажба на зелено. Съответно „Фарм Сенс“
дават само информация за царевица. За други култури не дават никаква
информация. “Дефко“ не дават никаква информация. „Кристера“ дава
информация, че нямат продажби на зелено. Начинът, по който са зададени
въпросите не предполага да се дадат съответно и отговори, които да са
съпоставими, за да се направи обективно заключение.
Адв. С. към в.л. В.: На стр.12 след таблица 10 посочвате, че в
счетоводният амортизационен план не фигурира хедер за жътва на царевица и
слънчоглед. Това означава ли, че смятате, че дружеството не е разполагало с
такъв хедер или отговаряте, че той не е посочен в амортизационния план
само? Проверявали ли сте дали има изобщо такъв хедер, заприходен в
дружеството?
В.л. В.: Ако беше заприходен, трябваше да го има в амортизационния
план.
2
Адв. С. към в.л. В.: А тези активи, които са напълно амортизирани, те
съдържат ли се в армотизационния план?
В.л. В.: Да, съдържат се, но са отбелязани като напълно амортизирани.
Адв. С. към в.л. В.: А в този план, който Ви беше представен, няма
такова приспособление?
В.л. В.: Не.
Адв. С.: Нямам други въпроси към този момент.
Адв. Г. към в.л. В.: Когато се закупува един комбайн, той напълно
оборудван ли е или трябва допълнително да се закупуват всички
приспособления, необходими за конкретните жътви?
В.л. В.: Доколкото знам, хедерите за различните култури са различни,
така че би трябвало да се купуват допълнително за различните култури.
Адв. П. към в.л. В.: А в случая има ли данни този комбайн „Claаs
Lexion“ да е закупен едновременно с хедер, който да може да обработва трите
култури?
В.л. В.: Нямам такива данни, нямам и такава задача.
Адв. Г. към в.л. В.: А въпросният „Claаs Lexion“ същият онзи ли е, за
който всъщност има сключена фактура за покупка, но не е предаден на
дружеството? Вие всъщност видяхте ли го в амортизационния план?
В.л. В.: Да, видях го.
Адв. Г. към в.л. В.: Към коя година беше представеният Ви
амортизационен план?
В.л. В.: Беше към процесния период.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест имало го е включен в амортизационния план
за 2019 г.?
В.л. В.: Да.
Адв. Г. към в.л. В.: Можем ли, след като единственият комбайн, който
е заведен като актив, няма приспособление, сами да извършим жътвата и то
на три различни култури?
В.л. В.: Не, не би могло.
Адв. Г. към в.л. В.: На страница 3, в таблицата, в която се посочили
3
борсовите цени, виждаме, че трета и четвърта колона регламентира цена
„купува“ за метричен тон и цена „продава“. Бихте ли казали, в Стокова борса
ако един земеделец участва с продажба на своя продукция собствено
производство, той в коя от тези две графи попада? Кое е относимо към
земеделските производители, произвеждащи зърнени култури и продаващи
съответно?
В.л. В.: Стойностите, които са посочени в колона 3 и колона 4 под 250
лв – най-ниската цена „купува“ до 290 лв (говоря за първия ред) - най-
високата цена „продава“, това е диапазонът, в който са се извършили сделки.
Всяка стойност в този диапазон за едната страна е цена „купува“, а за другата
е цена „продава“. Нищо по-конкретно не може да се каже. Както съм написал
над страницата, всяка конкретна сделка зависи от търсенето, от предлагането,
от качеството, от количеството и от франкировката на съответната
продукция.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест можем ли да изведем заключение, че за
земеделския производител, който е първа ръка продавач на практика на
собствената продукция, е по-валидна цената „купува“? Защото нали тук
гледаме вече търгувана стока, тоест продукцията е станалата стока и за първи
път нейната покупка от земеделския производител идва от първия по веригата
търговец условно казано.
В.л. В.: Не е задължително да е първият. Може и да е вторият.
Адв. Г. към в.л. В.: Мисълта ми е, че първият човек по веригата при
продажба на земеделската продукция е земеделският производител.
В.л. В.: Не е задължително, пак казвам. Може някой друг да е го купил
от земеделския производител и да го предлага на Стоковата борса.
Адв. П. към в.л. В.: При формиране на тази средна продажна цена на
„Денчев“, на която би следвало да продава, търсейки някаква стопанска
логика и обоснованост, не следва ли да се вземат предвид само цените
„купува“ в Софийска стокова борса?
В.л. В.: Моята задача е да определя средна пазарна цена. Не средна
пазарна цена „купува“ или средна пазарна цена „продава“. Така е формиран
въпросът и аз затова съм дал средна цена между най-ниската „купува“ и най-
високата „продава“.
4
Адв. П. към в.л. В.: Зададох Ви този въпрос, защото практически чисто
житейски нашата цена „продава“, не е ли цена „купува“ на следващия по
веригата?
В.л. В.: Всяка цена „продава“ за единия е „купува“ за другия.
Адв. П. към в.л. В.: И в този ред на мисли не следва ли да се взима
средно аритметично само от цените „купува“, защото практически нашата
цена „продава“ е цена „купува“ на следващия по веригата.
В.л. В. на въпроси от съда: Всяка една от тези цени от 250 лв „купува“
до 290 лв „продава“ е цена, на която се сключва сделка на борсата. Тоест има
оферти „купува и продава“, но след като ги има в тази моя таблица, по всяка
една от тези цени е имало сделки.
Адв. П. към в.л. В.: Ако все пак можете да отговорите, чисто
икономически възможно ли е „Денчев“ да постигне тази най-висока цена
„продава“, която Вие сте извели във Вашата таблица като земеделски
производител първа ръка житейски казано?
В.л. В.: Аз не съм извел цена „продава“. Аз съм извел средна цена така,
както е поставен въпросът: Каква е пазарната цена на тон царевица, тон
пшеница и слънчоглед?
Адв. П. към в.л. В.: Да, но тъй като тази цена трябва да я съотнесем към
сделката на „Денчев“, която за него е сделка „продава“, а не сделка „купува“,
тоест „Денчев“ извършва сделка „продава“...
Адв. П.: Опитваме се да зададем този въпрос, за да може все пак да
достигнем до един обоснован отговор, защото ако стопанската обоснованост
на действията на госпожа Д. се изследват, с оглед този микс, който е направен
от вещото лице…Аз не казвам, че е грешен, но по начинът, по който е
направен, той не е относим към действията на госпожа Д., защото тя
извършва продажба и стопанската обоснованост на нейните действия трябва
да се преценява, с оглед нейните партньори, които извеждат цена „купува“, а
не цена „продава“, защото на всеки следващ по веригата неговата цена
„продава“ е вече с надценка. Ние в случая не казваме, че вещото лице е извело
грешна математическа стойност.
Ст. Д.: Аз искам да обясня, че може би въпросът не е зададен
достатъчно обширно, за да излезе точно това. Всички земеделци продават на
5
борсата и на големите търговци, което за тях идва цена „купува“. След това
тези големи търговци, големите фирми, които сме писали и борсите, продават
на други борси и на външния пазар, така че тази цена, която е така
обоснована, тя е между външния пазар и тази цена, на която…ние
земеделците не могат да стигнат до тази външна цена. Те не мога да търгуват
на външния пазар. Те не могат да търгуват в Париж, не могат да търгуват в
Ню Йорк, а тук е осреднено между това, което големият търговец е купил от
всички земеделци, след това го е държал и го е продал на външния пазар.
Адв. Г. към в.л. В.: Предвид типа пазар със зърнените култури,
възможно ли е и наблюдавали ли сте го в практиката, цена на зелено на
определена култура днес да е в една стойност и когато тази култура стане
завършено производство да се окаже примерно след два месеца с по-ниска
цена? Това случвало ли се е в практиката?
В.л. В.: Не съм изследвал такъв въпрос. Нямам такава задача.
Адв. Г. към в.л. В.: Вие дали знаете. То е ясно, че го няма в
експертизата.
В.л. В.: Пак, казвам всичко зависи от търсенето и предлагането.
Адв. Г. към в.л. В.: Изследваните цени на борсата са за завършено
производство, нали така, за готова продукция от конкретните видове?
В.л. В.: Да.
Адв. П. към в.л. В.: По въпрос 5, който трябва да даде отговор каква би
била себестойността на цената при използване на собствена техника за жътва,
тук ми прави впечатление, че относно механизираната работа с комбайните е
заложена амортизация и ремонт (говорим за комбайните), но в това перо
влиза и механизация, свързана с прибирането на културата в склада, нейното
стиковане, както и нейното транспортиране. Относно тези машини ми прави
впечатление, че не е залагана амортизация. Това поради каква причина е?
В.л. В.: Амортизация на кое?
Адв. Г.: На съпътстващата техника.
Адв. П. към в.л. В.: Челният товарач примерно, както Вие сте го извели
като машина, на тракторите с ремаркетата, които извеждат продукцията от
полетата до склада. То това може би трябва да се проследи от предходната
експертиза, защото Вие в тази експертиза добавяте данните от предходната
6
експертиза.
В.л. В.: Аз просто съм ги допълнил данните.
Адв. П. към в.л. В.: А в тази експертиза единственото променено е
амортизация на комбайните и въпросът ми е защо няма добавена амортизация
на другите машини, които участват в процеса на жътва, защото те също се
амортизират? Това е житейски общоизвестно
В.л. В.: Аз съм го написал, съгласно амортизационния план, който беше
представен от счетоводството на „Денчев“ ООД. Всички машини, описани в
първоначалната експертиза с изключение на въпросния комбайн са
счетоводно амортизирани и затова не е включена амортизация на тези
машини.
Адв. Гергиева към в.л. В.: Тоест за амортизация няма, но това не
означава, че няма разходи по поддръжка и ремонт, които обаче не сте
определили, защото не сме го задали?
В.л. В.: Хипотетично е, защото те така или иначе не са участвали в…
Адв. П. към в.л. В.: Примерно за перо „разтоварване“ не е сложена
абсолютно никаква стойност за ремонт и ако приемем, че това се извършва с
тази машина, именована челен товарач или каквото и да е, няма стойност за
ремонт, а обективно най-вероятно тя се чупи.
В.л. В.: Пак хипотетично. Може да се счупи, може и да излезе напълно
от строя, а може и нищо да и няма.
́
Адв. П. към в.л. В.: А принципно редно ли е в тази калкулация все пак
да бъде включено и перо „ремонт“ за този челен товарач?
В.л. В.: Според мен не, след като реално не е участвал в…
Адв. П. към в.л. В.: Нали извеждаме стойност ако тези машини
участват в процеса?
В.л. В. на въпрос от съда: Няма данни за такива ремонти.
Адв. Г. към в.л. В.: А изследвахте ли или нямаше данни?
В.л. В.: Данните, които са по първоначалната експертиза, те пак са
направени при хипотезата, че машините участват в прибирането на реколтата.
Разликата между предната и тази е, че всъщност тук има разходи за
поддръжка, но това са пак за комбайните. За другите машини те са
7
амортизирани.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест може ли да отговорите еднозначно? В
обобщение на казаното от Вас излиза, че когато една машина все още не е
амортизирана напълно, тя има някакъв разход, който се признава. Обаче ако
машината е напълно амортизирана, всеки един неин ремонт ние не можем да
го засечем и остойностим, така ли да разбирам?
В.л. В.: Това е идеята на амортизацията, че когато се амортизира
напълно, би трябвало вече да са се набрали средства, които да заменят тази
машина с нова.
Адв. Г. към в.л. В.: Но житейската и икономическата логика е, че
вероятността да се счупи и да има нужда от поддръжка една амортизирана
машина е доста по-голяма, отколкото една нова?
В.л. В.: Така е, да.
Адв. П. към в.л. В.: По-скоро въпросът ми беше следният: Ако
приемем, че определен брой машини от различен характер участват в процеса
на жътва и за комбайните се дава перо „ремонт“, не следва ли да се даде перо
„ремонт“ и за разтоварващата машина? То е ясно, че отговорът е
хипотетичен. Не е тайна за никой от участващите в този процес. Въпросът е
редно ли е да се даде перо „ремонт“ и за разтоварващата техника?
В.л. В.: Да, би било редно.
Адв. Г. към в.л. В.: А Вие можете ли да го остойностите това нещо с
една допълнителна задача, предвид техниката, която е заведена в
дружеството, макар и амортизирана вече към датата на процесните сделки?
В.л. В.: Да, ако се постави такава задача, ще мога да отговоря
хипотетично. То ще бъде на база данни от предишни години най-вероятно,
когато реално тези машини са участвали в кампанията и от там биха могли да
се съберат някакви осреднени данни.
Адв. П. към в.л. В.: При определяне на годишния разход, който
естествено пак е хипотетичен, за ремонта на една машина при определяне от
Ваша страна Вие откъде взехте данните? Примерно тук за единия комбайн
има 4200, за другия има 7000. Откъде ги вземате тези данни, че това би бил
средния годишен разход за една такава машина?
В.л. В.: От счетоводството на „Денчев“ ООД.
8
Адв. П. към в.л. В.: А не би ли следвало от практиката това да се
вземе? Примерно да се направи допитване до земеделски производители в
същия регион или в сервизи, които ремонтират земеделска техника.
В.л. В.: Аз поне не бих се ангажирал с такава задача.
В.л. В. на въпрос от съда: Съществуват планове за амортизация в тези
счетоводства. Този амортизационен план, който ми представиха. На база на
това си правя моите изчисления.
Адв. П. към в.л. В.: Аз отварям въпрос не за амортизацията, която по
счетоводна гледна точка си върви по някаква хронология. Аз говоря за
ремонти, които в едната година може да са 5000, а в другата може да са
50 000.
Ст. Д.: Нормално е, една нова машина 10 години да има минимални
ремонти. На десетата година тази машина е толкова стара и всичко и се чупи,
́
защото всичко вече е износено до предел. Не можем да го вземем от стари
години, защото първата, втората година ще има смяна на масла, но няма да
има ремонти. На петата година ще има дребни ремонти. На десетата година
ще има сериозни ремонти. Те не са го сложили изобщо.
Адв. П. към в.л. В.: Доколкото разбирам, Вие установявате с
категоричност, че тази сума от 217 000 лв практически два пъти е постъпила
по сметка на „Денчев“ и това го обосновавате с наличието на този договор за
преобразуване. Понеже след тази сума от 217 000 в този договор за
преобразуване (това се намира на пред предпоследната страница от този
договор), веднага след нея започва една глава от този договор „пасиви“ и там
фигурира една сума от 360 000 лв като пасив, който поема „Денчев“. Тази
сума някъде намери ли отражение в тези таблици, които са изготвени от Вас?
„Денчев“ един вид наследява един пасив от 360 000, който трябва да покрие,
освен че поема едни 217 000 като актив.
В.л. В.: Въпросът е за 217 000 лева. Нямам задача за 360 000 лева и тази
сума не е обоснована с договора, а е обоснована с преводът, който е направен
по банковата сметка на дружеството.
Адв. П. към в.л. В.: Не, защото договорът е приложен като приложение
и аз останах с впечатлението, че той е приложен като приложение към
експертизата, за да се онагледи основанието за този превод. Нали всеки
9
превод трябва да има основание. Договорът явно е това основание.
В.л. В.: Имено, затова съм го приложил.
Адв. П. към в.л. В.: Въпросът е, че в този договор като основание за
превод на тези 217 000 лв има и прехвърлено задължение от 360 000 лв. То е
непосредствено след тази сума.
В.л. В.: Само че, въпросът е, сумата 217 000 лева дали е постъпила по
сметката и аз съм отговорил, че е постъпила.
Адв. Г.: Нямаме други искания, но ще направим искане за два
допълнителни въпроса към вещото лице по повод изясняване на останалите
неизяснени въпроси.
Адв. С.: Да се приеме заключение.
Адв. П.: Да се приеме заключение.
Адв. Г.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
приложенията към него и представената от вещото лице справка-декларация,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото допълнителна
съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 21320 от 16.09.2022 г., ведно с
Приложения 1, 2, 3, 4, 5 и справка-декларация на вещото лице А. М. В..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице А. М. В. възнаграждение в размер
на 800.00 /осемстотин/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО по платежни нареждания от 20.05.2022 г.)
Адв. Пектов: Молим да се допусне допълнителна задача към вещото
лице, в рамките на която то да отговори на въпроса:
При остойностяване себестойността на разходите за жътва, при наличие
на собствена техника и машини, вещото лице да изчисли каква би била
съответната амортизация и съответните разходи за ремонт на всяка една от
машините, включена в тази обща операция по жътва. Имам предвид
10
практически жътвата с комбайн, пренос на продукцията от нивата до склада
и стиковането на самата продукция в рамките на склада.
Другият ни допълнителен въпрос е:
След като съобрази договора за преобразуване, който е приложен като
приложение към току що изслушаното заключение и наличието на поет
пасив, съгласно този договор, което обстоятелство е отразено на пред
предпоследната страница от този договор - пасив от 360 000 лв, да даде
отговор на въпроса, този пасив напред във времето покрит ли е от „Денчев“
ООД, на кои дати, включен ли е в последващи счетоводни отчети?
Адв. Г.: Като молим това да го допуснете като разширение на въпрос 8
от допълнителната експертиза, доколкото пояснява същия. Виждаме, че там е
цитиран въпросния договор за преобразуване.
Адв. С.: По отношение на задачата за изчисляване на разходите за
ремонт на техниката, същата е относима към предмета на спора, но считам, че
поставянето и е преклудирано. В настоящото съдебно заседание вещото лице
́
имаше задача да отговори какви са амортизационните разходи – поставен
въпрос от ответната страна, на който въпрос вещото лице е отговорило пълно
и точно.
По отношение на втория поставен въпрос, смятам го първо за
неотносим и второ също за преклудиран, доколкото въпросният договор за
преобразуване е коментиран между страните още с размяната на книжата.
Същият е известен и на ищеца, и на ответницата, поради което
обстоятелството, че в него се съдържа задължение за поемане на пасив в
размер на 360 000 лв, не е ново за никого, не се установява от това съдебно-
счетоводно заключение. Още повече че аз бих искала да се обясни каква е
връзката на този въпрос с възраженията, които страната навежда и които са и
́
вменени да доказва, тъй като нашето твърдение е, че до момента не е имало
такова от страна на ответницата, че е следвало да се погаси тази сума, че тя е
погасена или не е и да са навеждани твърдения кога точно това се е случило,
за да се изследва този въпрос в етапа на допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
Адв. Г.: По отношение обяснението каква е връзката с настоящото дело,
доколкото разглеждаме и твърдим, че всички извършени от управителя
стопански операции са извършени в една особена ситуация за дружеството, е
11
необходимо да се установят както активите, така и пасивите. Тоест ако
приемете, че това е известно и е представено като доказателство още с
размяната на книжа, няма проблем, не е толкова важно, експертът да го
включи, но за пълнота на заключението смятам, че би било относимо,
доколкото кореспондира като правно основание за този договор и като дати,
на които е възникнала съответната стопанска операция в счетоводство, което
е обследвано.
Адв. П.: Същината на настоящия процес е да се изследва стопанската
обоснованост на действията на госпожа Д. като управител на дружеството. За
да се изследва този въпрос дали е налице такава стопанска обоснованост, ние
трябва да знаем какви разходи са предстояли за плащане в това дружество и
доколко те са налагали последващите действия на госпожа Д.. Това, че не сме
изредили хронологично всяко едно перо, което ние е следвало да платим било
с отговора на исковата молба или в първо, или второ съдебно заседание, не
считам, че прави в момента исканията, които правим преклудирани, защото
ние така или иначе от самото начало се позоваваме на наличието на огромен
брой разходи на не малка стойност. Вече стана известно, че има договори за
заем в порядъка на по 300 000 лв със съответното олихвяване. Въпросът
около тези 217 000 лв възникна, защото тази сума излиза в две таблици.
Едновременно излиза като заем, който е даден и върнат и после излиза отново
получена тази сума от „Денчев“, тоест един вид една и съща сума възникна
спора защо фигурира два пъти и се оказа, че най-вероятно тази сума на чисто
житейски език казано, е превъртяна два пъти между страните. Какви
съображения са имали за тази операция, те си знаят, но в крайна сметка
първоначално са я дали като заем, който е върнат, тоест един път „Денчев“
получава 217 000 и го връща и може би по мой спомен, може би на същия ден
„Ел Си М“ – другото дружество пак я превежда на „Денчев“, но вече по друго
основание – договор за преобразуване и там възникна въпросът и затова го
изследваме, но понеже е момента вече се твърди и ние не оспорваме
констатацията на вещото лице, че тази сума втори път е преведена към
„Денчев“, но вече на друго основание, не на договор за заем, а по договор за
преобразуване и след като вече ние се запознаваме с тези обстоятелства,
веднага извеждаме контрааргумента, че дружеството не се е обогатило с
217 000, защото същевременно е обедняло с 360 000 лв по същия този
договор. Дори тези операции са на една и съща страница от този договор, така
12
че ние няма как да не го изтъкнем като аргумент и същевременно намираме,
че това е абсолютно…Смятаме, че е правомерно позоваване в рамките на
преклузивните срокове, с оглед актуалните заключения на вещото лице.
СЪДЪТ, по направеното искане за допълнителна задача към свъдебно-
икономическата експертиза намира, че същото следва да се допусне в първата
част на искането, която е свързана с допълване на петия въпрос от
допълнителното заключение, което беше прието в днешното съдебно
заседание, като се включат освен необходимите разходи за амортизация и
необходимите разходи за ремонт на цялата техника, която се използва при
жътва. Искането не е преклудирано, тъй като същото е свързано с
установяване на размера на исковата претенция, а не на нейното основание,
поради което и следва да бъде уважено.
По отношение на второто искане съдът намира, че същото не е
своевременно направено. То няма връзка с отговорите на въпросите, дадени
от вещото лице с допълнителното заключение. Обстоятелството, че вещото
лице е приложило към експертизата договор за преобразуване от 21.11.2018
г., за да посочи какво е основанието за превеждане на сума от 217 000 лв, не
означава, че въпросът, който сега се задава, е свързан с досегашното
заключение. Напротив, прави се опит да се изследва съвсем друг въпрос,
свързан с поети задължения – пасиви в размер на 360 000 лева, съгласно този
договор. Въпрос, който е бил известен на страната и същата не изтъква
уважителни причини за това, до момента да не е направила доказателствени
искания във връзка с този въпрос, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна задача на съдебно-икономическата
експертиза, а именно да отговори на следния въпроси:
Каква би била себестойността на разхода за жътва на пшеница,
царевица и слънчоглед за 2019 г. при наличие на собствени машини и
работници, като се посочат необходимите разходи за амортизация, ремонт и
поддръжка на цялата техника, която участва в жътвената кампания.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А. В..
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок от днес да внесе
първоначален депозит в размер на 100.00 /сто/ лева.
13
Адв. С.: Господин съдия, доколкото се допусна допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, аз бих искала да се допълни с една изчислителна
задача, която и съдът по принцип би могъл сам да направи, доколкото има
познания да пресметне разлика в цената, умножена по тонажа, но доколкото
вещото лице е дало много варианти и ще се изисква изчисляване на законна
лихва върху сумата, която евентуално съдът би уважил, в зависимост от
преценката на останалите обстоятелства по делото, Ви моля за допускане на
една изчислителна задача към съдебно-икономическата експертиза.
Формулирала съм задачата писмено за улеснение в молба, която представям
на съда с копия за ответната страна. От нашето становище ние сме посочили
по кои средни цени да работи вещото лице, като направи изчисленията за
разликата в цената, на която са сключени договорите и размера на
обезщетението, а вече съдът по същество ще преценява кои суми са
относими, с оглед на останалите доказани от страните обстоятелства.
Адв. Г.: Нашето становище е, че принципно е допустимо и относимо,
но доколкото ще се прави изчислителна задача в полза на ищеца, смятам, че
ние също трябва да допълним една от ответника.
Адв. П.: Уважаеми господин Председател, ако ни позволите, желаем да
формулираме в допълнителна молба наши искания по какъв начин следва да
се направят въпросните изчисления, защото, както преди малко
коментирахме, има действително различни варианти и това вече е спор по
същество, по които трябва да се пресмятат разликите, защото нашата теза,
която по-късно ще излагаме, е, че трябва да се вземат стойностите на цени
„купува“ на следващия по веригата и в тази насока просто, за да сме
максимално коректни и обстойни в задачите, които ще поставим, молим да ни
предоставите възможност в писмена молба по всяко едно перо да поставим
такава задача как да се извършат спрямо нашите виждания изчисленията,
защото начинът, по който в момента са заложени изчисленията в тази молба
изцяло ползва тезата на ищеца, но това не означава, че това е тезата, която
следва да се има предвид. И в един момент наистина може да се окаже, че
едно подобно изчисление няма да дава необходимата информация за съда, за
нас. В крайна сметка съдът решава кое е правилното изчисление, но той
трябва да има всички изчисления, съгласно тезата на едната страна и съгласно
тезата на другата страна, затова ние Ви молим в допълнителна молба просто
14
да посочим изчисленията, които смятаме ние за коректни.
Адв. Г.: Нашето искане е във връзка и с подадената от ищцовата страна
молба, изчислителна задача в следния смисъл:
Каква е и има ли разлика в стойността на цените на конкретните стоки
по сключените от ответницата договори и събраната информация от
Софийска стокова борса, като се вземе предвид минималния и максималния
размер на конкретната стока по цени „купува“.
Това е нашата задача. От там нататък ако се установи такава разлика
реципрочно на молбата на ищеца да се определи, дължи ли се обезщетение за
забава, в какъв размер. Искаме само минималната или само максималната,
защото ще защитим тезата, че е налице и добросъвестност. Ако управителят е
сключвал сделки, дори и на минимална цена, която фигурира като такава в
частта „купува“…Искаме максимална цена „купува“ за условия на
евентуалност.
СЪДЪТ по направените искания от страните намира, че следва да се
постави допълнителна задача на вещото лице така, както е формулирана в
представената в днешното съдебно заседание молба от „Денчев“ ООД в два
варианта. Първият вариант следва да бъде такъв, какъвто е обективиран в
молбата на ищеца, а във вторият вариант вместо средни цени да се вземе
предвид средна цена „купува“, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна задача на съдебно-икономическата
експертиза така, както е формулирана в представената в днешното съдебно
заседание от ищеца молба, като същата да се изпълни в два варианта – като се
вземат предвид средни цени и като се вземе предвид средна цена „купува“, а
именно:
Вещото лице, въз основа на приетите основна и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза да отговори:
1. Каква е стойността на разликата в цената на стоката по сключените от
ответницата договори и:
- За царевица - реколта 2018 г. и 2019 г. по средни цени за четвъртото
тримесечие на 2019 г.?;
- За пшеница - реколта 2019 г. и слънчоглед - реколта 2019 г. по средни
15
пазарни цени за третото тримесечие на 2019 г. На въпроса да се отговори в 4
варианта според установените пазарни цени в основната експертиза и в трите
варианта по допълнителната експертиза?;
2. Какъв е размерът на обезщетението за забава от датата на издаването
на съответната фактурата за продажба на стоката до 20.04.2019 г. по всеки
един от вариантите?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 100.00 /сто/ лева,
вносим поравно от двете страни.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице А. В. с препис-извлечение от
настоящия протокол за изпълнение на поставената задача, след внасяне на
депозит от страните.
Адв. С.: Господин Съдия, бих искала да представя писмените
доказателства, които са послужили на вещото лице във връзка с изводите му
по заключението, доколкото Вие ни бяхте задължили да представим договори
за заем и наем, освен тези, които вече бяха приети. Представям и
допълнителни такива с опис, които са анализирани от вещото лице, в
изпълнение на задължението ни с копие за другата страна.
Също така Ви моля във връзка с изслушаното заключение относно
амортизационния план и липсата в същия на приспособление за слънчоглед,
да приемете хронологичен регистър на сметка 96206 – стопански инвентар на
ищеца, откъдето е видно, че са заприходени такива приспособления за
слънчоглед, които са с нулеви стойности.
Ст. Д.: Това е за друг комбайн. Това е за „John Deere“ и те са
непреносими към „Claas“. Господин съдия, това е лъжа и Ви подвеждат! Това
е абсолютна лъжа! Това е манипулация в момента.
Адв. Г.: По отношение на представените документи да се приемат и да
се приложат. Ще изразим становище по същество.
Ст. Д.: По отношение на хронологичния регистър, това е лъжа и
манипулация. Това е за друг комбайн. Едните са американска техника, за
която тези приспособления по никакъв начин не могат да се закачат на
„Claas“, който е немски комбайн. Възразявам срещу приемането на
представеното в днешното съдебно заседание доказателство – хронологичен
регистър, тъй като посоченото в същия приспособление за слънчоглед
16
„MA960“ се отнася за комбайн „John Deere“, който е съвсем различен и няма
нищо общо с комбайните „Claas“, във връзка с които се спори между
страните.
Адв. П.: Ако може другата страна да бъде задължена да отговори на
въпроса, знае ли другата страна…
Ст. Д.: Те нарочно го правят. Знаят, че не може.
СЪДЪТ предупреждава ответницата С. Д., че следва да спазва реда в
съдебната зала, в противен случай ще и бъде наложена глоба.
́
Ст. Д.: Извинявам се.
Адв. Г.: Моля ответната страна ако може да отговори дали цитираното
под номер 3 приспособление за слънчоглед „МА960“ е несъвместимо с
комбайна „Claas Lexion“, който е цитиран и преглеждан от експерта.
Адв. С.: Виждам, че под точка 26 има още едно приспособление за
слънчоглед. Може ли да го изясним?
Ст. Д.: Няма две приспособления за слънчоглед. Едно има в
счетоводството. Някаква грешка има. Няма във фирмата такова, което да
става за „Claas“.
Адв. С.: Не мога да отговоря в момента на въпроса, но ще направя
консултация и ще отговоря. Само счетоводен документ съм изискала, с оглед
установеното от вещото лице.
Адв. Г.: В такъв случай това е спорно и ние ще молим да допълним
задачите на вещото лице с още един въпрос, доколкото има много широка
компетентност, а именно:
Наличните, а не само заведените счетоводни активи в „Денчев“ ООД
съвпадат ли първо с тези по позиция 3 и позиция 26 и същите дали са
приспособими и могат да се ползват с комбайна „Claas Lexion“?
Адв. С.: Аз и да отговоря, то ще бъде едно твърдение от наша страна.
Вещото лице отговори, че независимо, че са амортизирани, трябва да
фигурират в амортизационния план, но счетоводната политика позволява (по
мое мнение, не оспорвам становището на вещото лице), тези, които са
напълно амортизирани, да не се включват в амортизационния план, защото на
тях не се начисляват амортизации. Те са вече със стойност 0 и съществуват
само в сметките, в които се водят материалните активи. Тези активи са
17
придобити от „Денчев“ с договора за преобразуване на нулева стойност и
няма как повече да се амортизират. Тоест не противоречи това на
становището на вещото лице. То е заключило какво се вижда в
амортизационния план, което се вижда и от ответницата, че е проблемно,
защото не се амортизират налични машини, понеже са амортизирани.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните намира, че следва да се
допълни задачата на вещото лице, като същото отговори на въпроса:
Дали посочените в позиция 3 и позиция 26 от представения в днешното
съдебно заседание хронологичен регистър приспособления за слънчоглед са
част от активите на „Денчев“ ООД и дали същите са предназначени за
използване с комбайни „Claas Mega“ и „Claas Lexion“?
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно-икономическата
експертиза, а именно:
Вещото лице да отговори дали посочените в позиция 3 и позиция 26 от
представения в днешното съдебно заседание от ищцовата страна
хронологичен регистър приспособления за слънчоглед са част от активите на
„Денчев“ ООД и дали същите са предназначени за използване с комбайни
„Claas Mega“ и „Claas Lexion“?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 50.00 /петдесет/ лева,
вносим от ответната страна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешното съдебно заседание
от ищцовата страна заверени преписи на: Хронологичен регистър от
28.09.2022 г.; Договор за заем от 26.10.2018 г.; Договор за заем от 26.10.2018
г.; Договор за заем от 09.01.2019 г.; Договор за заем от 09.01.2019 г.; Договор
за преобразуване на дружество с ограничена отговорност чрез отделяне от
21.11.2018 г.
Адв. Г.: Поддържаме възражението за прихващане, направено с
отговора на исковата молба в условия на евентуалност във връзка с вземането
за дружествен дял.
СЪДЪТ, като съобразява актуалната съдебна практика по тълкуването
и прилагането на закона в това число Определение № 218 от 30.05.2022 г. по
18
ч.т.д. № 523/2022 г. на ВКС, Първо търговско отделение и Решение № 99 от
19.07.2022 г. по т.д. № 2395/2021 г. на ВКС, Първо търговско отделение,
намира, че на осн. чл. 153 от ГПК следва да бъде ревизирано Определение №
1550 от 24.11.2021 г. в частта, в която съдът не е приел за разглеждане
предявеното с отговора на исковата молба от ответницата С. И. Д.
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение № 1550 от 24.11.2021 г. по т.д. № 526/2021 г. по
описа на ВОС, като ПРИЕМА за разглеждане при условие на евентуалност
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на насрещно вземане на ответника С.
И. Д. срещу ищеца „Денчев" ООД в размер на 200 000,00 лв., предявено като
част от вземане на ответницата в заявен общ размер 1 082 609,00 лв.,
представляващо стойността на дружествения дял на ответницата в „Денчев"
ООД и претендирано на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ.
Адв. С. на въпрос от съда: По принцип не оспорваме, че С. Д. е била
съдружник в „Денчев“ ООД.
Адв. С. на въпрос от съда: Не оспорваме, че е прекратено членственото
правоотношение на С. Д. в „Денчев“ ООД.
Адв. Г. на въпрос от съда : Ние твърдим, че членственото
правоотношение на С. Д. в „Денчев“ ООД е прекратено на 28.11.2019 г.
Адв. С. на въпрос от съда: Не спорим, че членственото
правоотношение на С. Д. в „Денчев“ ООД е прекратено на 28.11.2019 г.
Адв. С. на въпрос от съда: Не оспорваме, че размерът на дружествения
дял на ответницата следва да бъде изчислен към 30.11.2019 г. по баланс.
Адв. С. на въпрос от съда: Спорен в въпросът, че дружественият дял на
ответницата е 1 082 609,00 лв. В момента точно не мога да заявява какво е
твърдението ни относно размерът на дружественият и дял, но имаме такива
́
твърдения. Бяхме поставили и задачи в допълнителната искова молба в тази
връзка, но действително в този момент не мога да посоча точната стойност, но
имаме такива заявени твърдения в допълнителната искова молба,
включително и представени доказателства.
СЪДЪТ напомня на страните, че всички писмени доказателства, които
са представени от тях, са приети, в това число и тези, които са свързани с
19
възражението за прихващане.
Адв. С.: Поддържаме искането за съдебно-счетоводна експертиза.
Адв. Г.: Поддържаме искането за съдебно-счетоводна експертиза така,
както е заявено.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, като задачата ще бъде формулирана от съда. Същата е във връзка
със спорния въпрос за размера на дружествения дял на С. Д. в „Денчев“ ООД,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, която след
запознаване с доказателствата по делото и проверка на съответните
документи и счетоводни регистри в счетоводството на „Денчев" ООД, в
Търговския регистър, а при необходимост и след справка в НАП, да изготви
междинен счетоводен баланс на ответното дружество към 30.11.2019 г. и да
определи равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ на С. И.
Д. към посочената дата, като съобрази приложимите за признаване и
оценяване на позициите на финансовите отчети законови разпоредби и
счетоводни стандарти, в т.ч. относно отразяване на активите и пасивите по
историческа стойност, която е цена на придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена според приложимия счетоводен стандарт.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ДЕПОЗИТ в размер на 600.00
/осемстотин/ лева, вносим от ответницата в едноседмичен срок от днес, като
задължава ответницата да представи по делото доказателства за това в същия
срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д.е.с. М. М. Д., която да се уведоми за
изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си най-малко една
седмица преди насроченото съдебно заседание заедно със справка –
декларация за определяне на окончателния размер на възнаграждението.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. № 249/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Добрич или заверен препис от същото ако изпращането на
делото препятства разглеждането му.
Адв. Г.: Подробно в отговора на исковата молба в частта, в която сме
20
помолили в условията на евентуалност да бъде допуснато възражението за
прихващане, сме описали конкретната фактическа обстановка и то най-вече
досежно счетоводната отчетност на дружеството с твърдение, че тя е
манипулирана и към настоящия момент събрани доказателства по досъдебно
производство в Добрич, че има налице наистина такава манипулация.
Доколкото обаче въпросното досъдебно производство очевидно се развива
твърде по-бавно, отколкото търговските ни дела, в отговора на исковата
молба аз съм задала едни конкретни въпроси към счетоводната експертиза,
като Ви моля, нека да бъде направена в два варианта, а именно експертът да
съобрази и подписванията под тези междинни счетоводни отчети, които сме
дали. Това е така, защото след декември месец, след като госпожа Д. вече не е
управител, считано от записванията в Търговския регистър, цялото
счетоводство е презаведено наново и записванията почти нямат нищо общо с
това, което е било както към датата на въпросното многостранно
споразумение, което е приложено по делото, така и към датата, на която на
нея и се е следвало изплащането на реален ликвидационен дял. Тези
́
счетоводни отчети са били обективирани в компютъра на счетоводителите.
От там нататък досъдебното производство в Добрич може да каже дали са
обективирани някъде по друг начин, но към датата, на която госпожа Д.
напуска, това беше искане и бяха предоставени тези въпросни отчети и те
съдържат подпис на счетоводителя, който е бил към този момент, който
мисля, че е и по настоящем.
Ст. Д.: Не, махнаха го. Не беше изгодно.
Адв. Г.: Твърдим, че тези междинни счетоводни отчети не фигурират
понастоящем в счетоводството на „Денчев“ ООД, но би трябвало да са
фигурирали към датата на прекратяване на членственото правоотношение
дотолкова, доколкото госпожа Д. и господин Денчо Денчев бяха управители
заедно. Тоест не би трябвало счетоводството да не си е позволило нищо
различно от това, което двамата управители заедно са разпоредили да се
прави, но вече на един по-късен етап, когато започнахме въпросното
търговско дело № 249 и ответникът представи счетоводните документи,
установихме, че нямат нищо общо нито стойностите на активите, нито други
важни за определяне на реалния ликвидационен дял показатели.
Адв. С.: Изразила съм по всички тези твърдения становище с
21
допълнителната искова молба. Действително е налице изменение между
стойностите, посочени в счетоводния баланс, послужил за определяне на
отношенията на съдружниците при преобразуването на процесното дружество
и счетоводния баланс към 30.11.2019 г. Това обаче не се дължи нито на
някаква манипулация, нито на престъпление, както се опитва ответникът да
Ви наведе в тази насока, а се дължи на счетоводно непризнаване на
извършена от страна на ответницата като управител на ищцовото дружество
преоценка на активите, каквато преоценка нито международните, нито
националните стандарти позволяват. Всички счетоводни документи са
налични и едните, и другите в счетоводството. Както тези, на които се
позовава ответницата, така и тези, на които се позоваваме ние.
Адв. Г.: Смея да твърдя, предвид все пак служебната ми ангажираност
по търговското дело в Добрич, че не са идентични дотолкова, доколкото
балансът на предприятието към датата 30.06.2019 г. има съвсем различни
стойности и този баланс е приложен към допълнителното споразумение,
подписано между физическите лица и напускащия съдружник спрямо същия
този баланс, който фигурира в момента в счетоводството на „Денчев“ ООД
към същата дата.
Ст. Д.: Те са унищожени.
Адв. С.: Аз казах налични, а не идентични.
Адв. Г.: В такъв случай ако твърдим наличност, то тогава оспорваме
идентичност.
СЪДЪТ намира, че не следва в настоящия момент да се поставят
изрични задачи на вещото лице по отношение на конкретни документи. Съдът
оставя на вещото лице, на база на неговия опит, квалификация и знания да
направи своите изводи така, както са му поставени задачите, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на задачата на
вещото лице с поставените въпроси от ответната страна.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания към този момент.
Единствено е възможно след извършване на заключението да възникнат
въпроси.
Адв. Г.: Към настоящия момент и ние нямаме доказателствени искания.
22
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 25.11.2022 г. от
11.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.28
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
23