Решение по дело №101/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Й.Д.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г.З. ***, против Решение № 166 от 23.10.2023 год., постановено по АНД № 333 по описа за 2023 год. на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 21-1075-001155 от 05.11.2021 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Касаторът твърди, че не е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като декларациите по чл. 188 от ЗДвП всъщност не са подписани от собственика на автомобила, съответно от него като лице, посочено от собственика, че е управлявало автомобила на процесните дата и час. Сочи и че в нарушение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от страна на собственика на автомобила не е представено копие на свидетелството за управление на МПС. Иска от съда да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за разглеждане от друг състав на районния съд за назначаване на съдебно-графологическа експертиза за установяване истинността на положените подписи в приложените декларации по чл. 188 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. М., счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 26.06.2021 г. в 13:42 часа в гр. Цар Калоян, по ул. „Дружба“ до дом № 47, в посока гр. Русе, е заснет лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на Р. Й. Ж. от гр. В., който при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движи със 112 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) ARH CAM S1 № 1743d2, снимка № 150765, като е приспадната допустимата грешка на техническото средство от - 3% и скоростта на движение е определена на 108 км/ч. или превишението на разрешената скорост е с 53 км/ч.

На 02.08.2021 г. собственикът на автомобила Р. Ж. попълнила декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на 26.06.2021 г. е предоставила автомобила на сина си Й.Д.К. ***. Преписката е била изпратена на началника на 03 РУ на МВР – Варна за попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от нарушителя, посочен от собственика, и за връчване на покана за съставяне на АУАН. На 20.08.2021 г. Й.К. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която потвърдил, че действително той е управлявал автомобила на процесната дата и час. Били му връчени и снимковия материал и поканата за съставяне на АУАН.

Тъй като не се явил за съставяне на акта, на 02.09.2021 г. в негово отсъствие му бил съставен АУАН серия Г, № 390700 за това, че на 26.06.2021 г. в 13:42 часа в гр. Цар Калоян, по ул. „Дружба“ до дом № 47, в посока гр. Русе, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № *********, собственост на Р. Й. Ж., като при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движил със 108 км/ч., превишавайки разрешената скорост с 53 км/ч., с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил изпратен на началника на 03 РУ на МВР – Варна за предявяване, като бил връчен на нарушителя на 17.09.2021 г., който го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок. Последвало издаването на обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка Разградският районен съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред, не са налице нарушения на процедурата, констатираното нарушение е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна и правилно е приложена относимата санкционна норма, като определените наказания са в абсолютен размер и няма възможност за тяхното изменение.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал необходимите и относими гласни и писмени доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Във въззивното производство не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационната инстанция намира, че при постановяването на оспореното решение въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно и материалния закон.

Твърденията на касатора, че декларациите по чл. 188 от ЗДвП не са подписани от собственика на автомобила и от самия него като лице, посочено от собственика, че е управлявало автомобила на процесните дата и час, касаят фактически установявания. Те обаче са заявени едва с касационната жалба пред касационната инстанция, която съгласно императивно установената забрана в чл. 220 от АПК няма право да извършва нови фактически установявания, а единствено преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Твърденията не касаят правилното прилагане на материалния закон от страна на районния съд, а са фактически и като такива не подлежат на разглеждане от страна на касационната инстанция. Те биха били релевантни, ако бяха заявени и пред въззивния съд, предвид дължимата проверка за правилното приложение на закона при постановяването на решението му. Заявени за първи път едва пред касационната инстанция обаче, те не следва да бъдат разглеждани. Те не са нови или нововъзникнали обстоятелства, тъй като са могли да бъдат известни на касатора още преди сезирането на въззивния съд с жалбата. Видно от приложните по преписката АУАН и НП, същите са връчени лично на касатора и той е могъл от съдържанието им да се запознае с факта на наличието на процесните декларации. Твърдението му, че е узнал за тях едва след решението на районния съд е очевидно несъстоятелно. Отделен е въпросът, че дори тези твърдения да са верни, това се дължи на процесуалното му бездействие във въззивното производство. Ето защо и те не могат да бъдат касационно основание за отмяна на постановеното въззивно решение.

По отношение липсата на представено копие от свидетелството за управление към декларацията на собственика по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да се отбележи изрично, че в цитираната разпоредба няма такова изискване за разлика от тази на чл. 189, ал. 5 от същия закон, отнасяща се до производството за налагане на глоба с електронен фиш.

Констатираното нарушение е доказано безспорно както от обективна, така и от субективна страна. То е установено и заснето в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На приложената по делото снимка от техническото средство ясно се вижда автомобила с рег. № ********, мястото, на което е установено нарушението – гр. Цар Калоян, ул. „Дружба“ до дом № 47, както и датата и часа на заснемането – 26.06.2021 год., 13:42:14.2 часа. Измерената скорост е 112 км/ч., като след приспадането на допустимата грешка на техническото средство, превишението е с 53 км/ч. Снимката е веществено доказателствено средство съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Същите обстоятелства са отразени и в АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е опровергана. Предвид това следва да се приеме, че е нарушена забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на скоростта в населено място от 50 км/ч., което нарушение се наказва по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право на водача да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.

Авторът на нарушението също е категорично доказано. Фактът, че водач на автомобила, с който е извършено нарушението е бил касационният жалбоподател Й.Д.К., е доказан от приложените декларации по чл. 188 от ЗДвП. Ето защо правилно той е наказан с предвидените в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП санкции.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166 от 23.10.2023 год., постановено по АНД № 333 по описа за 2023 год. на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Й.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: