№ 151
гр. Търговище, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101578 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ
и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Й. Р. Г. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител адв.Д.Е. -
ВАК, твърди в исковата си молба, че между него и ответното дружество ЗК„ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК ********** гр.София е налице валиден договор за застраховка „Каско на МПС” за
което е издадена полица № 93002010090198/19.11.2020г. 0312200093004643 със срок от
20.12.2020г. до 19.11.2021г. за собствения му лек автомобил „БМВ“ модел 650И, с рег.№
**** (сега *****).Твърди още, че на 14.04.2021г., трети лица увредили левия фар на
процесния автомобил, за което ищецът незабавно уведомил както РУ Търговище чрез
подаване на сигнал на ЕЕН 112, така и застрахователя, а последният завел щета № 2502-
1501-21-000001 от 19.04.2021г. Излага, че на 20.04.2021г. застрахователят извършил оглед
във връзка с образуваната щета, като бил съставен Опис-заключение, съгласно което щетата
е посочена като „ляв фар-комплект” вкл. освет. средство без ксенон лампи, а за вид на
операцията е посочено „Подмяна”, отразено е за допълнителен оглед -„не”. Ищецът посочва,
че на представил на застрахователя проформа фактура от 21.04.2021г. на стойност
3589,97лв., изд. от ЕТ”АВТОМАНИЯ-ДАРИНА КОЛЕВА”, като в посочената стойност е
включена и стойността на части и труд по предходна щета № 2502-1261-21-000008., но
получил от застрахователя отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, като в
писмото от 20.05.2021г. било посочено, че уврежданията по левия фар на автомобила били
налице преди датата на застрахователното събитие от 19.04.2021г. Ищецът поискал
преразглеждане на щетата, като в отговор отново получил отказ с обяснението, че
уврежданията по този фар са констатирани при предварителния оглед на автомобила на
19.11.2020г., извършен по повод сключването на застрахователния договор, както и при
1
оглед от 23.02.2021г. по повод предходната щета. На 07.09.2021г. ищецът депозирал още
едно искане за преразглеждане, като представил пред застрахователя и фактура №
**********/26.08.2021г. на стойност 3589,97лв. за заплатените части и труд, а на
21.09.2021г. получил от застрахователя нов отказ с идентично съдържание. Ищецът счита,
че отказът на застрахователя е незаконосъобразен, като излага, че при предварителния оглед
на автомобила преди сключване на застраховката „Каско” е издаден Талон за оглед на
автомобил № G19185/19.11.2020г., в който липсват каквито и да е отбелязвания за налични
увреждания по автомобила, а в протокола по предходната щета е отбелязано единствено
наличие на конденз на левия фар, но не и счупване, което е предмет на настоящата
претенция.С оглед на изложеното, ищецът приема, че отказът на застрахователя да изплати
увреждането на левия фар на застрахования автомобил обуславя правният интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата от 3340,18лв., представляваща част
от заплатената сума по фактура № **********/26.08.2021г., без дължимите суми за ремонта
на другите увреждания извън подмяната на левия фар, претендира законната лихва от датата
на исковата молба, както и направените разноски.В съдебно заседание претенцията се
поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. Д.Е. -ВАК, която пледира за
уважаването й, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв. адв.С. И.-ШАК, в който в който
предявеният иск се оспорва изцяло, като неоснователен, като се твърди, че претендираната
щета е била констатирана още при предварителния оглед на автомобила по повод сключване
на застраховката „Каско” от 19.11.2020г., констатирано е и при оглед по повод друга щета
от 23.02.2021г. На следващо място, ответникът сочи, че застрахованият не е представил
автомобила за оглед и заснемане по повод отстраняване увреждането на посочената част,
изключващо отговорността на застрахователя съобр. т.10.1 от ОУ към договора.Поради
изложеното, ответникът оспорва изцяло предявения иск като моли същият да бъде
отхвърлен, ведно със законните последици. Не се оспорват следните обстоятелства:
наличието на договор за имуществена застраховка „Каско” за процесния автомобил и
валидността му към датата на увреждането.В съдебно заседание представител на ответника
не се явява, постъпили са писмени молби от процесуалния му представител за разглеждане
на спора в отсъствие на техен представител, като възраженията се поддържат изцяло, а с
молба от 09.03.2022г. са поставени въпроси към вещото лице, като се иска назначаване на
повторна САвтЕ, като вещото лице да отговори на поставените въпроси след като се
запознае със снимков материал, намиращ се в офиса на дружеството, но копия от тези
снимки не са представени по делото.
В съдебно заседание съдът е отхвърлил искането за повторна САвтЕ, тъй като с
определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ответника да представи
преписката по процесната щета и в представеното копие на същата липсва снимков
материал. В молба от 23.03.2022г., след приключване на съдебното дирене на 10.03.2022г. и
след получаване на препис от протокола от съдебното заседание, е постъпила молба от адв.
2
С. И.-ШАК с искане за отмяна на определението на съда, с което е обявил приключване на
съдебното дирене и за възобновяване на производството, като се прилагат копия на
фотоснимки, за които се твърди, че не са част от застрахователната преписка, а били
съхранявани в друг отдел на дружеството и по тази причина не били приложени към
копието на преписката, изискана от съда; посочва се още, че макар съдът да е указал в
назначената САвтЕ, че вещото лице следва да се запознае с материалите по делото и у
застрахователя, експертът не е посетил офиса на дружеството и не се е запознал с
посочените фотоснимки, поради което се иска и назначаване на повторна САвтЕ.
По искането на ответника за възобновяване на съдебното дирене, съдът приема
следното: С разпореждането си по чл. 131 от ГПК съдът е указал на ответника, че в
писмения отговор е длъжен да посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, на осн. чл.
131,ал.3 от ГПК, като видно от съдържанието на писмения отговор на ответника, в същия е
посочено, че преписката по процесната щета съдържа вече представените от ищеца
документи относно разменената кореспонденция между страните, с изключение на едно
експертно становище, което е представено с отговора. С определението по чл. 140 от ГПК
съдът е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
преписката, като е предупредил същия за последиците на по чл. 161 от ГПК, разпределил е и
доказателствената тежест. С молба от 16.02.2022г. процесуалният представител на
ответника е представил копие на преписката по щетата, в което не се съдържат копия на
фотоснимки, липсва и твърдение, че такива съществуват в офиса на дружеството и
съществува причина копия от тях да не са приложени към преписката. Нещо повече, с
молбата си от 09.03.2022г., процесуалния представител на ответника иска назначаване на
повторна САвтЕ, посочвайки, че такива в оригинал се намират в офиса на дружеството, но
не са част от преписката и вещото лице следва да го посети, за да се запознае с тях, но не
представя копия на тези фотоснимки. При така констатираните обстоятелства, съдът приема,
че доколкото ответникът не е изпълнил указанията на съда да представи преписката по
щетата в цялост и всички относими доказателства в определените срокове, които е можел да
представи на хартиен носител или на електронен такъв, именно по причина на това
бездействие на ответника, посочените снимки не са приобщени по делото по реда на ГПК,
респ. посещение в офис на дружеството от страна на вещото лице не е било необходимо.На
следващо място, дори и вещото лице да беше посетил офис на дружеството, то
доказателства, които са неизвестни на съда и на насрещната страна в процеса, не биха могли
да се ползват за изготвяне на заключението.С оглед на изложеното съдът приема, че с
направеното искане, процесуалния представител на ответника се домогва да избегне
последиците по чл. 161 от ГПК и процесуалните преклузии за представяне на доказателства,
поради което искането е неоснователно и следва да се остави без уважение, на осн. чл. 253
във вр. с чл. 161 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Не е спорно между страните по делото наличието на валиден договор за застраховка
„Каско на МПС” с основно покритие Каско –Практик-мини, за което е издадена полица №
93002010090198/19.11.2020г. със срок от 20.12.2020г. до 19.11.2021г. за собствения му лек
автомобил „БМВ“ модел 650И, с рег.№ **** (сега *****), като с подписването на
застрахователната полица ищецът – застрахован е потвърдил, че е получил валидните към
датата на подписването й ОУ по застраховката, запознат е с тях и ги приема като неразделна
част от съдържанието на договора.От талон за оглед на автомобил № G 191851 от
19.11.2020г., изд. от „ГОЛД КАР” ЕООД се установява, че при извършения оглед на
процесния автомобил не са установени вреди, а от приложените документи за плащане се
установява, че ищецът е пратил вноските по полицата до 19.08.2021г.От уведомително
писмо рег.№ 199300-3110 от 16.04.2021г. на РУ Търговище се установява, че по подадения
от ищеца сигнал за извършено престъпление-увреждане на ляв фар на л.а.”БМВ”, модел
„650” с рег.№ *****, паркиран в междублоковото пространство на ул.”С.” № ** в
гр.Търговище е регистрирана входяща преписка с № 199300-3055/14.04.2021г. по описа на
РУ Търговище. От Опис-заключение по щета № 2502-1501-21-000001 от
20.04.2021г.,изготвен от служител на ответното дружество се установява, че при огледа е
констатирана щета на ляв фар комплект осв. средство без ксенон лампи, като е посочен вид
на операция „подмяна” и в графа допълнителен оглед е посочено „не”, подписан от
служителя на застрахователя и от ищеца. От Проформа фактура от 21.03.2021г. на стойност
3589,97лв., изд. от ЕТ”АВТОМАНИЯ-ДАРИНА КОЛЕВА”, се установява, че в посочената
стойност е включена и стойността на части и труд по предходна щета № 2502-1261-21-
000008, а от фактура № **********/26.08.2021г. изд. от същия търговец се установява, че
ищецът е заплатил за материали и труд сумата от общо 3589,97лв., от която за ляв фар -
2763,48лв., за труд 164лв. , като останалата част от сумата е за ремонт на други вреди, извън
процесната и 597,23лв. ДДС.Представена е и кореспонденцията между страните, от която се
установява, че ищецът е отправил искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
щетата, но застрахователят е отказал, като е посочвал, че увреждания по левия фар са били
констатирани при огледа от 19.11.2020г. във връзка със сключване на застрахователния
договор, както и при оглед по друга щета № 2502-1261-21-000008 от 23.02.2021г., при който
е установен конденз във левия фар, а след тази дата автомобилът не е представян за оглед и
заснемане по повод отстраняване уврежданията по детайла, съобр. изискването по т. 10.1 от
ОУ. От писмо рег.№ 199300-1283/08.02.2020г. от У Търговище се установява, че ищецът не е
подавал сигнал на ЕЕН 112 на 14.04.2021г., а се е явил с автомобила пред РУ Търговище,
след което е бил приет от инспектор В.Д. и е входирал писмен сигнал за увреждането на
автомобила му, който е регистриран под № 199300-3055от 14.04.2021г., като след
приключване на проверката по тази преписка е била изготвена справка, която заедно с
материалите по нея е изпратена на РП Търговище на разпореждане.От заключението по
назначената САвтЕ, което съдът кредитира в частта относно настъпило увреждане на ляв
фар на процесния автомобил, което, съобразно талона за оглед на автомобила от
19.11.2021г. не е било налице към датата на изготвянето му и която щета е отразена от
служител на застрахователя като „ляв фар комплект за подмяна” в описа-заключение по
4
щетата от 20.04.2021г., като е прието, че въпросният ляв фар комплект е непоправимо
увреден.Съдът кредитира и заключението в частта относно стойността на ремонта
единствено в частта относно паричната стойност на ляв фар в размер на 2763,48лв.,
доколкото от фактура № **********/26.08.2021г. тази сума е относима към процесната
щета, а от сумата за труд, посочен във фактурата общо в размер на 164лв., съдът, по реда на
чл. 162 от ГПК определя стойността на труд за подмяната на левия фар в размер на 30лв.
Относно липсата на категорично заключение по третия въпрос, съдът не кредитира
заключението, доколкото ответникът не е представил по делото копия на фотоснимки и
вещото лице не е бил в състояние да даде заключение.В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че при наличие на конденз, е налице разхерметидиране на фара, но поправянето
на такава щета може да бъде чрез отремонтирането му или чрез подмяна в зависимост от
случая, като служителят на застрахователя е приел, че в конкретния случай фарът в
комплект подлежи на подмяна.Посочва също, че предходната щета касае увреждане на
покритие на автомобила и е различно от счупването на левия фар.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС” е обоснована с обстоятелството, че застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение за щета-счупен ляв фар на автомобила, която ищецът
претендира в размер на 3340,18лв., представляваща част от заплатената сума по фактура №
**********/26.08.2021г., без дължимите суми за ремонта на другите увреждания извън
подмяната на левия фар, претендира и законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба.Ответникът оспорва иска с доводи за установяване на разхерметизиране на
левия фар на процесния автомобил към датата на оглед на същия при сключване на
застрахователния договор, а и при следващ оглед по повод предходна щета. С оглед
становищата на страните, спорът е както относно възникването на претендираната щета на
твърдяната дата-14.04.2021г., така и относно предпоставките за изплащане на самото
застрахователно обезщетение.Въз основа на събраните писмени доказателства и
заключението по назначената САвтЕ, в частта й, кредитирана от съда, следва да се приеме,
че е настъпила щета –счупване на левия фар на автомобила на ищеца на посочената дата,
която може да бъде отстранена чрез подмяна на левия фар в комплект. За неоснователно
приема съдът възражението на ответника за наличие на щета(конденз) на левия фар на
автомобила към първоначалния му оглед, като опровергано от талона за оглед на автомобил
№ G 191851 от 19.11.2020г., изд. от „ГОЛД КАР” ЕООД, в който липсва посочване на
какъвто и да е дефект по автомобила, както и от заключението по САвтЕ в тази й част.
Неоснователно е и възражението за наличие на конденз на левия фар, което да е установено
при последващия оглед на автомобила по друга щета № 2502-1261-21-000008 от
23.02.2021г., доколкото такъв талон за оглед по делото не е приложен, а твърденията на
ответника в писмата до ищеца установяват изгодни за него обстоятелства и поради това
подлежат на доказване, а доказателства в тази насока ответникът не е представил.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
5
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а с разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност -
стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може
да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по 106 КЗ. Застрахователят може да откаже
изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата
с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат
до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).
Съгласно постоянната практика на съдилищата, за да възникне право за застрахователя
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено
задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор, това
задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани. Посочената задължителна практика е приложима
и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната
опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в
договора или общите условия, като основание за освобождаване от застрахователна
отговорност, включително под формата на изключен риск. Според решение №207 от
13.01.2017г., по т.д.№3394/2015г. на ВКС, II т.о., в тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Със същото решение е даден
отговор и на критерия за „значителност” по смисъла на чл.211 т.2 КЗ (отм.), като
възприетото с него разрешение е в съответствие с приетото и в решения на ВКС: № 102 от
02.10.2012г., по т.д.№ 615/2011г. на І т.о.; № 185 от 05.03.2014г., по т.д.№ 350/2012г. на І т.о.
, № 15/12.04.2012г., по т.д.№ 454/2011г. на ІІ т.о. и № 49 от 29.07.2013г., по т.д.№ 840/2012г.,
според които условието за „значителност” следва да се преценява във всеки конкретен
случай.С други думи-както в общата хипотеза на чл.408 КЗ, така и в останалите случаи на
изключен риск, било уговорени в договора или в Общите условия към същия, при отказ на
6
застрахователя да изплати обезщетение, последният следва да установи както конкретните
обстоятелства от предвидената хипотеза за отказ, така и причинно-следствената връзка с
настъпване на вредите. Това следва и от изискването към съдържанието на застрахователния
договор и Общите условия към договорите в раздел IV от КЗ. В настоящия случай
ответникът не само не е представил доказателства, установяващи конкретното основание за
отказ съгласно т.10.1 от ОУ, но липсват и самите ОУ, респ. не е установено съдържанието
на посочената т.10.1 от тях, недоказано е още, че неизпълнението на това твърдяно
задължение е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие от ищеца, с
обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани.Не на
последно място, ответникът твърди, че преди настъпването на процесната щета е било
налице разхерметизиране на левия фар на автомобила, но това не е идентично със
счупването му, което се претендира в случая като щета, не е представил и доказателства
относно установяване на предходната щета, както и наличие на евентуална причинна връзка
между твърдяното разхерметизиране със счупването на фара, обстоятелства, обуславящи
неоснователността на възраженията на ответника.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ищецът е установил наличието на
причинена щета на автомобила му на 14.04.2021г., изразяваща се в счупване на левия фар на
същия, поради което приема, че искът е доказан по основание.Относно размера на
претенцията, съдът съобрази обстоятелството, че сумата, пратена за подмяна на фара е в
размер на 2763,48лв., съобр. фактура № **********/26.08.2021г., а от посочената в нея сума
за труд, съдът по реда на чл. 162 от ГПК определя в размер на 30лв., или общо 2793,48лв., до
който размер претенцията е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-09.11.2021г., до изплащане на задължението,
като за разликата до пълния предявен размер от 3340,18лв. следва да отхвърли иска, като
неоснователен, на осн.чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските:Ищецът е претендирал разноски в размер на 133,60лв. платена д. такса,
700лв. платено адв. възнаграждение и 100лв. депозит за вещо лице, или общо 933,60лв.,
съобр. представения с писък по чл. 80 от ГПК.Ответникът не е претендирал разноски,
липсва и представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед степента на уважаване на иска,
ищецът има право на разноски по съразмерност в размер на 780,79лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ********, представлявано от
С.А. и П.Д.-изп. директори, действащи чрез адв. С.И. – ШАК за отмяна на протоколното
определение на съда, с което е обявил приключване на съдебното дирене и за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, на осн. чл. 253 във вр. с чл. 161 от ГПК.
7
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ********, представлявано от С.А. и П.Д.-изп. директори, действащи чрез адв. С.И.
– ШАК, да заплати на Й. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“С.“, № **, сумата от
2793,48лв., по сключена между страните застраховка „Каско на МПС” с основно покритие
Каско –Практик-мини, за което е издадена полица № 93002010090198/19.11.2020г. със срок
от 20.12.2020г., представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждане
(счупване) на ляв фар на лек автомобил „БМВ“ модел 650И, с рег.№ **** (сега *****),
собственост на ищеца, ведно със законната лихва от 09.11.2021г., до изплащане на
задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 3340,18лв. отхвърля иска,
като неоснователен, на осн.чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ********, представлявано от С.А. и П.Д.-изп. директори, действащи чрез адв.
С.И.- ШАК, да заплати на Й. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“С.“, № **,
разноските по делото в размер на 780,79лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8