РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Враца,15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 23.11.2023г. / двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №386 по
описа на АдмС-Враца за 2023г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.118, ал.1 КСО.
Образувано
по жалба на Д.Е.Х. ***, депозирана чрез * Д.Г.К. от ***, срещу РЕШЕНИЕ №
1040-06-16/15.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е оставена
без уважение жалбата й, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 5104-06-19/28.04.2023г.,
на длъжностно лице по чл.60 КСО при ТП на НОИ - Враца.
В
жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на акта, като неправилен, необоснован, постановен в
противоречие с материално правни разпоредби и при съществени нарушения на
административно-производствените правила. Сочат се съществени процесуални
нарушения изразяващи се в не посочване на мотиви от административния орган /АО/
довели до формирането на неговото решение и необсъдени възражения относно
разпореждането, и респективно в цялост за настъпилата трудова злополука.
Противоречие с материално-правни разпоредби, като неоснователно е прието от АО,
че Е.Е. не е имал право да извършва
ремонт и обслужване на поточната линия, съответно да влиза в необезопасената
електрическа машина, с оглед на което инцидентът не е настъпил при изпълнение
на вменените му трудови задължения. Твърди се наличие на всички
предпоставки по чл.55, ал.1 КСО за приемане на злополуката, като „*“. Твърди
се, че при настъпване на инцидента същия е осъществявал труд, в съответствие с
вменените му с длъжностната характеристика задължения, *****, за което се навеждат доводи.
Сочи се неоснователност на оспореното решение, в частта в която е прието, че
инцидентът се е осъществил в извънработно време и на територията на обект,
стопанисван от предприятие, с което Е.Е. не се намира в трудови правоотношения,
а именно: „П.“ ЕАД, като се излагат съображения в тази насока. Също така се
сочи, че противно на приетото от ТП на НОИ-Враца инцидентът се е осъществил не
на територията на „П.“ ЕАД, а на такава която се стопанисва съвместно с „И.П.“ ЕАД, за което се навеждат доводи. На
самостоятелно основание се посочва, че адм.орган не е изпълнил за пореден път
указанията на съдебните състави по адм.дело №3/2020Г. и
адм.дело № 593/2021г. Посочва се, че са налице всички предвидени от
закона материалноправни предпоставки за квалифициране на злополуката, като
трудова. Иска се оспореното решение да се отмени, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В
писмена молба до съда от пълномощника се поддържа изцяло жалбата. За разноските
се иска да бъдат присъдени в полза на процесуалния представител по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА във вр. с НМРАВ. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на на процесуалния представител на
заинтересованото лице.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ гр.Враца в с.з. не се явява и представлява. Не ангажира
становище по делото.
Заинтересованата
страна не ангажира становище по делото.
Настоящия
съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение
съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно
данните от представените доказателства е установено, че Е.Е. е работил по
трудов договор №16/16.05.2017г. на длъжност „**“, с последно допълнително споразумение
№16/27.12.2018г. при „И.п.“ ЕАД ***.
Изготвена е длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност, с конкретно описани задачи и отговорности и връчена
на лицето на 16.05.2017г. Приложено е и Удостоверение за признаване на
правоспособност за работа с **. Съгласно представените книги за начален и периодичен
инструктаж по безопасност и здраве при работа, на същият е проведен начален
инструктаж на 17.07.2017г. и последен периодичен такъв на 01.04.2019г.
Съгласно
Правилника за вътрешния ред и Заповед №1/16.05.2017г., пострадалият Е. като **
е следвало да полага труд в редовна смяна
от 8.30часа до 17.00часа, с обедна почивка от 12.00 часа до 12.30 часа.
Представен
е договор за наем, сключен между „И.п.“ ЕАД като наемодател и „П.“ ЕАД като
наемател с посочена дата 20.03.2019г. Представляващите двете дружества са
подписали и споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ на 05.08.2019г., като
инструктажът на работещите и на двете места е осъществяван от ** на „И.п.“ ЕАД.
На
09.10.2019г. наследник на Е.Д.Е. -
оспорващата Д.Е.Х. *** Декларация за трудова злополука, станала с нейния
* Е.Е. на 23.08.2019г. Същата е заведена с вх. № 5101-06-44 от 09.10.2021г. Съгласно чл.59 КСО
по постъпилата декларация в ТП на НОИ Враца е открито досие за трудова
злополука №44 и на основание чл.58,ал.1 КСО и чл.7, ал.1 НУРРОТЗ е извършено
разследване на злополуката, от комисия, назначена със Заповед №
1015-06-237/25.10.2019г. На основание чл.58, ал.6 КСО комисията е съставила
протокол №7/18.11.2019г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката. Прието е било от комисията, че на 23.08.2019г. около 17.40 ч., в
извънработно време, извършвайки дейности в поточна линия, собственост на
заинтересованата страна „П.“ ЕАД ***,
при внезапно включване на спрялата преди това линия, един от ножовете й
му причинява *****. Прието е, че лицето е останало в помещение на дружество, с
което не е в трудовоправни отношения и е извършвало дейност, за която не е било
обучено и инструктирано.
Извършена
е проверка от служители на Д“ИТ“ Враца, за което е съставен Протокол за
извършена проверка №ПР1929230, в който са направени констатации за извършени
нарушения от „П.“ ЕАД и са дадени конкретни предписания за отстраняването им.
На същото дружество е съставен и АУАН с дата 18.09.2019г.
Позовавайки
се на изводите в протокола, с Разпореждане №44/18.11.2019г. длъжностното лице по чл.60,ал.1 КСО е приело,
че станалата злополука не е трудова, тъй
като не са налице условията на чл.55,ал.1 и ал.2 КСО. Разпореждането е
обжалвано от настоящата жалбоподателка в качеството й на наследник на
починалото лице /Удостоверение за наследници изх.№ 11977/27.08.2019г./ с жалба
вх. №1012-06-110/28.11.2019г., по предвидения с чл.117 КСО ред, пред директора
на ТП на НОИ-Враца. Във връзка с подадената жалба е било издадено Решение № 1040-06-55/10.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Враца, с което
жалбата е оставена без уважение като
неоснователна и е потвърдено Разпореждането
на длъжностното лице по чл.60,ал.1 КСО, като правилно и
законосъобразно.
По
жалба на наследника Д.Е.Х. против това Решение е образувано адм.дело № 3/2020г.
по описа на АдмС-Враца. С Решение № 338
от 19.10.2020г. по това дело, Решение № 1040-06-55/10.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Враца е отменено и
преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания
дадени в мотивите. С Решение №
6123/20.05.2021г. по адм.дело № 2239/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила
Решение № 338/19.10.2020г.
Извършено
е ново разследване на злополуката, от комисия, назначена със Заповед №
1015-06-113/24.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Враца.
На
основание чл.58,ал.6 КСО комисията е съставила Протокол №
5103-06-6/23.08.2021г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката. Прието е от комисията отново, че на 23.08.2019г. около 17.40ч., в
извънработно време, извършвайки дейности в поточна линия, собственост на „П.“
ЕАД ***, при внезапно включване на спрялата преди това линия, по неизяснени
обстоятелства, един от ножовете й му причинява ******. Прието е, че лицето Е.Е.
е останало в помещение на дружество, с което не е в трудовоправни отношения и е
извършвало дейност, за която не е било обучено и инструктирано.
Позовавайки
се на изводите в протокола, с Разпореждане № 5104-06-24/25.08.2021г. длъжностното лице по чл.60,ал.1 КСО е приело,
че станалата злополука не е трудова, тъй
като лицето е останало след работно време 17:00 ч. в цех за рециклиране на отпадъци
на фирма „П.“ ЕАД ***, където не работи по трудов договор. Прието е, че лицето Е.Е.
самоволно, без да е инструктирано и обучено, без да притежава документ и
познания, е решило да извърши обслужване на линията за рециклиране на отпадъци
от ПЕТ. Въпреки, че няма право да извършва ремонт и обслужване на поточната
линия, с ръчна ножица премахва телта от левия вал, но при опит да премахне
телта от десния вал, машината се включва при неизяснени обстоятелства /ДП не е приключило/
и един от подаващите ножове го ***.
Разпореждането
е обжалвано от Д.Е.Х. в качеството й на наследник – *** с жалба вх. №
1012-06-70/02.09.2021г., по предвидения с чл.117 КСО ред, пред директора на ТП
на НОИ-Враца. Във връзка с подадената жалба е било издадено Решение №
1040-06-47/29.09.2021г. на Директора на
ТП на НОИ Враца, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е
потвърдено Разпореждането на
длъжностното лице по чл.60,ал.1 КСО, като правилно и законосъобразно.
По
жалба на наследника Д.Е.Х. против това Решение е образувано адм.дело №593/2021г.
по описа на АдмС-Враца. С Решение №464/23.12.2021г. по това дело, Решение №
1040-06-47/29.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Враца е отменено и
преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания дадени в мотивите. С Решение № 2331/06.03.2023г. по адм.дело №5179/2022г.
по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 464/23.12.2021г.
Във
вр. с изпълнение на дадените задължителни указания с Решение №464/23.12.2021г.,
потвърдено с Решение № 2331/06.03.2023г. на ВАС
е извършено допълнително разследване. Изискани са и събрани доказателства-
обяснения на свидетели на инцидента – С.Т., М.К., И.В., Е.С., Г.П., В.М., В.Ц.
и А.К., приложени по преписката.
Въз
основа на допълнително събраните доказателства от длъжностно лице на ТП на
НОИ-Враца/обяснения от свидетели на инцидента/ е издадено Разпореждане
№5104-06-19/28.04.2023г., с което е направен извод, че злополуката не е настъпила във вр. или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа извършвана в интерес на
предприятието, поради което не следва да бъде квалифицирана като трудова
злополука, съгласно изискванията на чл.55,ал.1 КСО.
Във
връзка с подадена жалба от Д.Е.Х. вх.№
1012-06-45/18.05.2023г. срещу
Разпореждане №5104-06-19/28.04.2023г., е издадено оспореното в
настоящото производство Решение № 1040-06-06-16/15.06.2023г. на Директора на ТП
на НОИ-Враца, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено
Разпореждането на длъжностното лице по чл.60,ал.1 КСО, като правилно и законосъобразно. В решението
е прието, че злополуката не се приема за трудова, тъй като не са изпълнени
условията на чл.55, ал.1 и ал.2 КСО, за което са изложени мотиви.
По
жалба на наследника Д.Е.Х. против това Решение е образувано настоящото
производство.
Представени
са по делото и заповед №1015-06-263/21.11.2019г., изм. със заповед №1015-06-6/14.01.2022г. на директора
на ТП на НОИ-Враца, с която са определени лицата, които да изпълняват функциите
по чл.60,ал.1 КСО и писмо изх.№ 5104-06-24/1/26.08.2021г.
По
делото са събрани само писмени доказателства. Приложени са в цялост адм.дело
№3/2020г. и адм.дело №593/2021г. по описа на АдмС-Враца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149,ал.1 АПК,
от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Съгласно
чл.168,ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен
орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца–материално и териториално
компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1,т.2,б.г КСО и в предвидената от закона
форма –чл.117,ал.3 КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден административен акт. Видно от
съдържанието на решението същото съдържа както правни, така и фактически основния, въз основа на
които е прието, че злополуката не е трудова. В тази насока възражението на
жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви е неоснователно. Представена е и
заповед №1015-06-263/21.11.2019г., изм. със
заповед №1015-06-6/14.01.2022г. на директора на ТП на НОИ-Враца, с която
са определени длъжностните лица да изпълняват функциите по чл.60,ал.1 КСО, като
длъжностното лице издало разпореждането е
сред лицата определени в заповедта, с оглед на което и разпореждането е
издадено от компетентен орган, посочени са
също както правни, така и фактически основния за неговото издаване.
Разпоредбата
на чл.55, ал.1 КСО дефинира понятието "**" като всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на
текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва
следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това
увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило
неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното
увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и
условията на труд. Освен това настъпилото увреждане на здравето следва да е
довело до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт, т. е. необходимо е посочения резултат да е в причинна връзка с извършваната
работа. Липсата на всеки един от кумулативните елементи на фактическия състав
на чл.55,ал.1 КСО изключват квалифицирането на увреждането като трудова
злополука.
В
процесния случай няма спор, че на 23.08.2019г. е настъпило увреждане на
здравето на Е.Е., което е причинило неговата смърт. Не е налице и спор, че
лицето е работило по трудов договор в „И.п.“ ЕАД и на въпросната датата, когато
е станал инцидента се е намирало на обект
на заинтересованата страна „П.“ ЕАД.
В
случая след съвкупен анализ на доказателствата и с оглед разпоредбата на чл.55,ал.1 КСО съдът
приема, че изброените предпоставки не са изпълнени в цялост. Налице е увреждане
на здравето на осигуреното лице, настъпило внезапно, на работното място на
обект на заинтересованата страна, но не и при възложена работа от работодателя „И.п.“
ЕАД в рамките на трудовото му правоотношение и съгласно задълженията по
длъжностната характеристика. От дадените писмени обяснения от свидетели на
инцидента, които са приложени по преписката се установява, че дейността на
двете дружества се разграничава, на лицето Е. на въпросната дата никой не е
нареждал устно или писмено да извършва каквато и да е дейност на площадката на
„П.“ ЕАД. Работници на „И.П.“ ЕАД не са извършвали дейности в „П.“ ЕАД,
не са виждали работници от едното дружество да работят в другото.
Изпълняват се функциите по длъжностна характеристика. Работниците на „И.П.“ ЕАД
извършват трудова дейност само в рамките на фирмата. В обясненията на К. и С. се
посочва, че същия е дошъл на площадката ползвана от дружеството да изчака жената с която е живеел на семейни начала.Тоест
от така дадените обяснения от лицата не се установява, че когато е станал инцидента Е. е работил в изпълнение
на възложена дейност от работодателя в
рамките на трудовото правоотношение, както и че такава му е било
наредено да извършва от работодателя
на мястото където е станал инцидента.
Макар
и да се приеме, че двете дружества са с един и същи собственик от данните по
делото е видно, че дейността на същите се разграничава и не може да се приеме,
че същите имат еднакви или сходни дейности. Не се установява, че собственика на
двете дружества е възложил и наредил на Е. да работи на поточната линия на
другото дружество. В представената длъжностна характеристика за лицето, която му
е връчена срещу подпис изрично е посочено в какво се изразява работата на
пострадалия т.2. Изпълняваните от него задължения са се извършвали в частта от
общото помещение, където е цеха на „И.п.“ ЕАД, а не в частта където се е извършвала дейността на
другото дружество „П.“ ЕАД, макар и да са имали общо помещение дейността на
дружествата се е разграничавала. Също така следва да се посочи, че инцидента е
станал извън работно време, като няма данни че увреждането е настъпило в
резултат на изпълнение на задължения по
длъжностна характеристика и разпореждане на работодателя, като не се установява
от дадените от лицата обяснения на същото лице да му е наредено устно или
писмено да работи на обект на другото дружество. В тази насока следва да се вземе предвид и
съставения протокол за проверка на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца, с който
са констатирани и дадени предписания на „П.“ ЕАД и на него е съставен АУАН.
Злополуката е станала при работодателя „П.“ ЕАД, с когото лицето не е имало
трудов договор и не е осигурено за трудова злополука. Това се потвърждава и от
протокола на комисията извършила разследване по станалата трудова злополука.
В процесния случай адм.орган е извършил цялостна
преценка на обстоятелствата, като е събрал допълнителни доказателства, чрез обяснения
на свидетели на инцидента, съгласно дадените указания с Решение №
464/23.12.2021г. на АдмС-Враца. Събрани са доказателства относно функционалната
зависимост между увреждането и изпълнението на трудовите функции от лицето,
чрез обяснения на свидетели на
инцидента, чиито показания са приложени по преписката. В действителност по ДП
са разпитани лица и са дадени обяснения от тях, които са
противоречиви, но с оглед на това са дадени указания от съда в предходни две
решения на органа да установи тези факти, което е сторил с допълнително
събраните от него сведения и обяснения от лицата присъствали на инцидента.
С
оглед на изложеното не са налице всички предпоставки на чл.55 КСО за приемане
на злополуката за трудова, както е приел и ответника в решението. Не се
установява по безспорен начин от събраните доказателства, че смъртта на пострадалото
лице е свързана с изпълняваните от него функции, както и че злополуката е
станала при извършване на работа в интерес на работодателя. По отношение на
възражението в жалбата, относно дадените
обяснения от А.Ц.К. следва да се посочи,
че същия е дал обяснения по адм.дело №3/2020г. на АдмС-Враца, които
обяснения не могат да се ползват в настоящото производство. В тази връзка
следва да се посочи, че по преписката са приложени обяснения от А.Ц.К., дадени
пред органа, вх.№ 4010-06-30-1/29.03.2023г., в които изрично посочва, че има
разграничение на дейностите, работил е в „П.“, като поточната линия е била на това
дружество, не знае някой да е разпоредил на Е. да работи при тях, както и да му
е наредено да работи на линията при тях
за деня, работниците на другото дружество са били на смяна до 17,30ч. В
тази насока и възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни и
следва да останат в сила, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При
този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а от
страна на ответника не са претенидирани такива.
Водим
от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Е.Х. ***, депозирана чрез * Д.К. от ***, срещу РЕШЕНИЕ №
1040-06-16/15.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е отхвърлена
жалбата й, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане №
5104-06-19/28.04.2023г., на длъжностно лице по чл.60 КСО при ТП на НОИ - Враца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ:
: