Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК С Решение № 169 от 17.02.2012г. постановено по гр.д. № 3785/2011г. Великотърновския районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че Е. Х. С. не дължи на това енергийно предприятие плащане на сумата от 950, 88 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура № */14.07.2011г., за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г. Присъдени са разноски в полза на ищеца. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” гр. В. /преименувано в хода на въззивното производство на „Е. – Про П.” /, в която са наведени оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост. Сочи се, че мотивите на съда не кореспондират със събраните доказателства и представляват едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Развива се становище, че въвеждането на такава процедура е предвидена в законовите и подзаконовите актове с цел гарантиране на финансова стабилност за изпълнение на възложените функции на електроразпределителните предприятия /ЕРП/. Възможността за едностранни корекции била предвидена за други оператори със сходна дейност – ВиК оператори, топлоснабдителни и газоразпределителни предприятия. Доколкото нито ЗЕ, нито в транспонираните с него директиви на Европейския парламент и Европейския съвет се въвеждат изисквания за дискриминационно третиране на ЕРП, то очевидния пропуск на законодателя да предвиди възможност за едностранна корекция по отношение на тях, следва да се преодолее чрез ОУ по чл. 98а и 98б ЗЕ или чрез препращащата норма на чл. 45 ПИКЕЕ. Сочи се съдебната практика, според която законодателен пропуск в гражданскоправен казус следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Изтъква се, че за абоната – ползвател съществува законово задължение да следи за изправността на СТИ, поради което се прави извода за наличието на законово основание за съществуването на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди се, че споменатите клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Корекционната процедура няма санкционен характер към потребителя, защото задължението на абоната да плати произтича пряко от договора между страните и е право, договорено в интерес едновременно на доставчика и абоната. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Развиват се аргументи, че промяната на ЗЕ от 17.07.2012г. има тълкувателен характер и следва да намери приложение и в настоящият случай. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна Е. Х. С. не е депозирала отговор. В съдебно заседание подадената въззивна жалба се оспорва, както се оспорва и допълнително заетата позиция от процесуалния представител на въззивника за приложение на изменението на ЗЕ към настоящият случай. Не се претендират разноски. Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. На основание посочената разпоредба въззивният съд служебно провери допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и не констатира процесуални нарушения водещи до неговата недопустимост. След като установи, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който Е. Х. С. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е. Б. П.” сумата по фактура № */14.07.2011г. на стойност 950, 88 лв. за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „С. М.” № 5 . 2 ап. 4, определена от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол. В исковата си молба ищецът твърди, че като собственик на апаратамент, находящ се на горепосочения адрес се намира в договорни отношения с ответното дружесто за доставка на ел. енергия. За имота има разкрита партида с кл. № * и аб. № *. С писмо от 15.08.2011г. бил уведомен за извършена корекция на сметката му за ел. енергия за минал период със ищцовата сума, за което има и издадена фактура от ответника „Е. Б. П.” . Излага доводи за недължимост на процесната сума, поради несъответствие на потребяваната и заплащанта от него ел. енергия с начислената по корекционната сметка. Оспорва изцяло процедурата по извършената корекция на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, както и констатациите обективирани в констативния протокол № 422/06.07.2011г. /КП/ на БИМ. Сочи, че в КП за техическа проверка от 23.06.2011г. липсват задължителни реквизити, както и че същият не му е бил предявен и не е запознат с причините за корекцията. Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди, че между страните действат Общи условия публикувани на 30.11.2007г. в централния и местен печат, с измененията им публикувани на 19.04.2009г. Сочи, че на 23.06.2011г. служители на „Е. Б. мрежи” са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано отклонение „ – 40, 05 %” в измерване на потребяваната енергия. Нарушението било отразено в констативен протокол, след което въпросното СТИ било премахнато и на негово място монтирано ново. Демонтираният СТИ бил предаден за метрологична експертиза при БИМ Русе, сектор В. Т.. От изготвеното заключение било видно, че са поставени допълнителни шунтове /алуминиеви нитове/ на токов датчик на трите системи, което довело до отклонение в измерването „ – 41, 38 %”. Това представлявало неправомерна манипулация на уреда и по този начин СТИ не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки № 17746 като на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 26.12.2010г. до 23.06.2011г. За получена сума в размер на 950, 88 лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й в срок до 04.08.2011г. Сочи се, че така извършената корекция не представлявала санкция за потребителя, а с нея се целяло избягване на последици от неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, както и публикуването им, ведно с измененията, в централен и местен ежедневник. От КП за техническа проверка № 0375038/23.06.2011г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ с № 40723218, находящо се на ищцовия адрес с кл. № * и аб. № *. Констатирано е, че държавните и ведомствените пломби са налични като са отбелязани идентификаторите им. При замерване с еталонен уред е отчетено отклонение от класа на точност на електромера „ – 40, 05%”. Отразено е, че СТИ е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и представен за експертиза. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката като всички те са го подписали. Протоколът е подписан и от К. С. М. като не е посочено в какво качество същият е положил подпис. От констативния протокол № 422/06.07.2011г. от метрологична експертиза на СТИ се установява, че при външния оглед на последното не се откриват видими механични повреди и увреждания. Установено е наличието на два броя пломби – заводска и от първоначална метрологична проверка. Констатирано е, че при подаване на дозирана енергия от 1 киловатчас при балансирано натоварване, електромера отчита по - малко - 0, 500 киловата, а при небалансирано натоварване „ – 39, 96 %”. При отваряне на електромера са установени поставени допълнителни шунтове /алуминиеви нитове/ на токов датчик на трите системи. От приложените по делото - справка за корекции на сметки № 17746 при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */14.07.2011г., извлечение от сметка е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца С., в резултат на което му е начислена за плащане сумата от 950, 88 лв. От разпита на свид. С. – служител на „Е. Б. м.” се установява, че той е попълнил собственоръчно съдържанието на протокола от проверката, но няма конкретен спомен от нея. Сочи, че вероятно е имало измерване извън класа на точност, за да бъде свален електромера. Посочва, че по принцип, ако има нещо нередно по пломбирането на таблото и електромера го отразява в протокола. От разпита на свид. К. М. се установява, че живее в жилищната кооперация, в която служителите на „Е. Б. м.” са извършили процесната проверка. Бил е през цялото време на проверката, видял е служителите да разпломбират и отключват таблото. Видял е, че са използвали уред за проверката, който според служителите показал, че електромера на и¨еца не е отчитал точно. Не бил уведомяван от тях какво е състоянието на пломбите и не са му ги показвали. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че е технически възможно изчислената ел. енергия в справката за корекции да бъде доставена до абоната за периода от 180 дни. Установеното отклонение в измерването на СТИ е извън класа си на точност и се дължи на неправомерна намеса в измервателната верига, а не на производствен дефект или в резултат на експлоатацията на уреда. Експертизата допълва, че техническите възможности на СТИ не позволяват да се установи, от която дата е налице неточно отчитане. Посочва, че е налице точен измерител на грешката, който в процесния случай е „ -41, 38%”. Математически правилно е изчислено дължимото количество енергия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и то съобразно одобрените от ДКЕВР цени. Липсват данни, кога е монтирано на адреса процесното СТИ, като в периода от 180 дни назад от процесната проверка не за извършвани и документирани проверки от служители на „Е. Б. м.” Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответникът, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ със съответните изменения. От наличните по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът е начислил сумата от 950, 88 лв. като корекция на сметката на въззиваемия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 1 ОУ на ДПЕЕЕМ. За възможността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период и за нейната законосъобразност има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г., ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му /Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия/. Дори в чл. 45 ПИКЕЕ директно не е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на подадената ел. енергия и на сметката за минал период, а имаме препращане към договора за покупко - продажба на ел. енергия. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ не съдържат уредба различна от тази в Правилата от 2004г., които са вземани предвид от ВКС при постановяването на посочените решения. Разпоредбата на чл.45 ал. 1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл. 64 ал. 1 от Правилата от 2004г. Ето защо и понастоящем ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45 ал.1 от Правилата от 2007г. във вр. с чл. 24 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъедÞняване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК с Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. 1008/2010г. II т.о. ВКС се е произнесъл за случай касаещ извършена от въззивника едностранна корекция на сметки през 2009г. /след приемането на ПИКЕЕ от 2007г./ и е приел, че досегашната практика на ВКС по този въпрос намира приложение и понастоящем. При продажбата на ел. енергия потребителят е в положение на по – слабата страна, а ЕРП на базата на предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара. Възможността на абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл. 24 и чл. 38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото. Посочените договорни разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, без да се изискава виновно поведение на последния. Това е в пълен разрез с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по съществото си представлява еднострано въвеждане на обективна отговорност /ОУ не са предмет на индивидуално уговаряне/, която е изключение в правото. В случай, че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане на ел. енергията е недопустимо да му се налагат санкции за това по силата на договорната връзка, доколкото като изключение, само в правомощията на законодателя е залегната възможността за въвеждане на обективна отговорност. В конкретния случай недоказано остана наличието на такова поведение у потребителя. Съставеният КП представлява частен свидетелстващ документ, които не се ползва с материална доказателствена сила, освен ако удостоверява неизгодни факти за страната, чийто подпис носи. КП не носи подписа на ищеца, а е подписан от лице, различно от абоната, без дори в него да е посочено при коя от хипотезите на ОУ на ДПЕЕЕМ се извършва това. Съдът следва да цени този документ с оглед на всички други събрани по делото доказателства. От показанията на свид. Мартинов се установява, че ел. таблото е било пломбирано и заключено, а тези на Стоянов не са носител на информация за състоянието на таблото и самия електромер, доколкото той твърди, че не си спомня конкретната проверка. В КП за техническа проверка и от този на БИМ е отразено наличието на пломби на електромера. Констатираната неправомерна намеса, допълнителни шунтове /алуминиеви нитове/ на токов датчик на трите системи, безспорно налага отварянето на електромера и нарушаване на целостта на пломбите, което в случая не е установено, поради което за съдът остава недоказано наличието на виновно поведение – действие или бездействие от страна на потребителя. На следващо място недоказано остана обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба, включително и на ел. енергия купувачът – абонат дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. Още повече по делото недоказан остана и периода на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно въздействие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Доводите на ответното дружество развити във въззивната му жалба, че за процесните отношения следва се приложи по аналогия разрешението дадено в Наредба № 16 – 344/2007г., касаеща доставчиците на топл¯енергия респ. Наредба № 4/2004г. относно ВиК операторите са неоснователни, имено поради обстоятелството, че обективната отговорност следва изрично да е предвидена от законодателя. Посочените хипотези са изключение, законово са уредени и не могат да се тълкуват разширително. Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателя не е предвидил изрично. Следва да се има предвид още, че СТИ по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл. 89 т. 4 ЗР поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, а не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане. В тази връзка жалбоподателят превратно тълкува нормата на чл. 44 от Закона за измерванията. Наред с всичко това, в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. и Решение №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с ел. енергия. Наведените в съдебно заседание доводи за основателност на жалбата, свързано с изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г., настоящият състав намира за неоснователни, доколкото не е изрично предвидено от законодателя, че това изменение действа за минал период т.е. прилага се общото правило, че закона има действие занапред, поради което и не обхваща настоящият правен спор. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законово основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска - „Е. Б. П.” / „Е. –п. П.” /, че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя „Е.–п. П.” се явява неоснователна. Въззиваемата страна не направила такава претенция, поради което в настоящото въззивно производство съдът не следва да се произнася по въпроса за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 169 от 17.02.2012г. постановено по гр.д. № 3785/2011г. на Великотърновския районен съд, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |