Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………./ …….02.2021 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14355 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 26.09.2018 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание
пред СРС на 26.09.2018 г. по гр.д.№ 36046/2018 г. на СРС, 62 състав, е осъдена
Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗАД "Б.В.И.Г.“, сумата
494,91 лв., ведно със законната лихва считано от 01.06.2018 год. до
датата на изплащане, както и разноски 710 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна
жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че искът е неоснователен,
поради липсата на доказателства за наличие на покрит застрахователен риск и на доказателства за настъпване на ПТП ,
механизма на ПТП и причинна връзка и вреда : липса на протокол за ПТП, липса на снимков материал, не
е установена скоростта, с която се е движил водача. Посочва, че
ищцовото дружество не е доказало да е извършена проверка дали водачът е бил под
въздействието на алкохол или други, упойващи вещества, действал ли е умишлено,
попада ли вредата в общите изключения от общите условия, когато застрахователят
не изплаща обезщетение. Аргументира, че щетата, за която е изплатено
застрахователното обезщетение не е покрит застрахователен риск, тъй като
процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск – „гуми“. Посочва се, че
не може да се установи скоростта, с която се е движел водачът, като в тази
връзка следвало да се има предвид, че той е заинтересован да посочи, че се е
движел със скорост, изключваща съпричиняване. Възразява се, че заключението на САТЕ не можело да служи категорично като доказателство за
механизма и причинно-следствената връзка, защото било изготвено на база
описаното в ротокола
за ПТП, който ответникът оспорва да е съставен на място. Сочи също, че в описа на претенцията задължителните
реквизити не са попълнени и не е извършено удостоверяване, и че на декларацията за настъпване на застрахователно
събитие не е посочено име на застрахования и подпис, както и че представените искане за
обезщетение и декларация то водача за ПТП като частни докуменит не се ползвали
с обвързваща материална доказателствена сила. Твърди се, че не са представени актуалните общи
условия на застрахователя, приложими към договора за застраховка, също и че не било доказано
ответникът да има задължение да поддържа пътя и че неизпълнение на това
задължение е причинило вредата и причинната
връзка. Моли решението да се отмени и иска отхвърли.
Въззиваемата страна-ответник ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД оспорва същата с писмен отговор.Твърди се, че в разглеждания случай не е
налице нито една от хипотезите, при които застрахователят е следвало да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, че механизмът на произшествието се
установява по безспорен начин от събраните доказателства, които си
кореспондирали, оспорва застрахователното покритие „гуми“ в случая да е
изключен застрахователен риск катго твърди допълнителното покритие „гуми“ по
полицата да не се отнася до „пълно каско4 а само до други случаи като отделни
застраховани рискове.
Пред въззивния
съд е допуснато при условието на чл.266, ал.32 от ГПК събиране на свидетелки
показания относно ПТП, което доказателство е останало несъбрано при наличие на
предпоставката по чл.158, вр. чл.169, ал.2 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал.1 от
КЗ/отм./, вр. 49 ЗЗД.В чл. 213, ал.1
от КЗ/отм./ е уредено едно
специално суброгационно право, в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД,
тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на кодекса встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар в
правната норма, регламентирана в чл. 213 КЗ/отм./
, да не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено
застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу
носещия гаранционна обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за
причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от ППВС № 7/1977 г. се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47
- 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на
лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се
установява, че той е предявил иск за установяване на вземане спрямо ответника
по спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е възложила да
поддържат в изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа, и носи
отговорност за бездействията на тези лица.
За да възникне регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените
вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
С отговорът на исковата молба ответникът АПИ е оспорил
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността му на
предявеното с иска основание, вкл. и възражения за липса на покрит
застрахователен риск, при което въззивният съд следва да обсъди и наведените в
тази насока оплаквания по въззивната жалба и да прецени дали събраните пред
първата инстанция доказателства/при липсата на събрани нови такива пред
въззивния съд/ установят наличието на основание за заплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца на увредения собственик, също и на основания за регресното
му вземане срещу АПИ.
Установява се от събраните писмени доказателства, че към
29.10.2015 г. за автомобил Митцубиши Грандис с ДК № ******е имало сключена застраховка между
собственика и ищцовото дружество при
Общи условия Каско Стандарт, в сила застрах.полица от 08.07.2015 г. до 08.07.2016
г. В раздел застрахователно покритие по полицата е отбелязано, че същата е за
„пълно каско“ като основно покритие, също и за допълнителни покрития: „помощ на
пътя“ и „доверен сервиз“. Към датата на сключване на застрахователния договор в
изискуемата писмена форма, са в сила ОУ на ищеца, приети с решение на УС на
05.12.20111г., изм. с решение на УС от
22.05.2014 г. и 23.03.2016 г., текстът на които ОУ е приет по делото. В заявление до ищеца като застраховател, за
изплащане на застрах. обезщетение и декларация от водача на гореописаното МПС-Р.Я., се сочи, че на 29.10.2015 г. водачът на
застрахованото МПС Р.Я., е попаднал в дупка на пътя, на околовръстен път, София, в посока от
с.Мрамор към Люлин, на 150 м. преди КПП, и по образуваната преписка по щета е
определено и заплатено на собственика на МПС застрахователно обезщетение в
размер на 494,91 лв. за подмяна на 2 бр. гуми-предна и задна лява. Не е
съставен протокол за ПТП. Приетата по делото САТЕ сочи за наличие на причинна
връзка между заявеното увреждане на посоченото МПС и начина на попадане на
същото МПС в дупка съобразно приетите по делото доказателства.
Околовръстен път София е републикански път – втори
клас, № 18, съгласно Приложение № 1 към Решение № 315 от 28 април 2016 г. за
обявяване на път - публична общинска собственост, за път - публична държавна
собственост, и за промяна в списъка на общинските пътища и в списъка на републиканските
пътища, и се управлява/ вкл. и поддържа/ от АПИ на основание чл.19 от Закона за
пътищата/ЗП/. Така ответникът АПИ би отговарял за вреди, произлезли от
неизпълнение на поддържа републикански път съгласно чл.19, ал.2, т.1 от ЗП, на
основание чл.49 от ЗЗД, ако се установят предпоставките за това по ЗЗД.
Липсата на протокол за ПТП препятства преценката за
установяване механизма на настъпване на процесното ПТП. Протоколът за ПТП, ако
е съставен при посещение на място и съдържа данни за наличие на дупка на
пътното платно, би удостоверил с
обвързваща сила на официален документ наличието на дупка на пътя и повредите по
предната лява гума на процесното МПС на посоченото място и време, възприети
лично от съставителя. Но при липсата на такъв протокол за ПТП съдът следва да
установи дали другите събрани по делото доказателства установяват тези факти.
Такива не са събрани по делото. Приетите два частни свидетелстващи документа-
заявление и декларация от водача Р.Я., не се ползват с обвързваща доказателствена
сила за тези факти поради направено възражение в тази насока от ответника с
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, не се събраха и свидетелски
показания за тези факти. Ето защо съдът
приема, че не е доказано по делото, че повредата на двете гуми на процесното
МПС е настъпила именно при попадане в дупка на републикански път-околовръстно
шосе София, на 29.10.2015 г. , както се сочи с исковата молба. Ето защо е без
значение дали и останалите възражения на ответника по въззивната жалба са
основателни или не, като само за пълнота на изложението въззивният съд посочва
, че това относно сключване на процесната застраховка „Пълно Каско“ без
допълнително покритие „Гуми“ и последното не е допълнително уговорено, поради
което и обезщетение не се дължи за наранената гума, е основателен. Въззивният
съд намира твърдението, че не са представени актуалните Общи условия на
застрахователя за неоснователно. От самия ищец са представени ОУ, приети 2014
г., които се счита приложими в случая, при липсата на представени други ОУ,
които да оборват съдържанието на приетите и налични ОУ по делото. В
представената застрахователна полица не е отбелязано сключената застраховка да
обхваща и допълнително покритие „Гуми“, нито ищецът е установил за е заплатена
и допълнителна застрахователна премия за това. Съгласно т. 8, гл. Втора на
раздел „Каско“ на Общите условия на Булстрад Каско Стандарт, покритието „Гуми“
се предоставя в изрично предвидените случаи и при заплащане на допълнителна
премия, отделно от покритието по клауза „Пълно каско“. Според т. 1.1 от раздел
IV на Допълнение „Гуми“ срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС, причинени
от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. При анализа на цитираните разпоредби от Общите условия на
застраховка „Каско Стандарт“ може да се направи извода, че застрахователни
събития, свързани с гумите на застрахованите автомобили, се обезщетяват при
допълнително заплатено покритие на застраховката, за което в случая няма данни
по делото и това покритие е изключено от застрахователните рискове по
сключената застраховка. При това положение съдът приема, че повредата,
причинена на гумата на автомобила, не представлява в случая покрит
застрахователен риск и същата не е следвало да бъде обезщетявана, съответно
изплащането ѝ от застрахователя е било по негова преценка и за това не
следва да носи отговорност АПИ. Ищецът
като застраховател по имуществена застраховка на МПС е определи и платил
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото за подмяна на 2 увредени
гуми , при което и доколкото обезщетяване за повреда по гумата в случая не
представлява покрит застрахователен риск, то иск на платилия застраховател
срещу делинквента се явява неоснователен, и подлежи на отхвърляне, тъй като
делинквента не носи отговорност за платена сума при липса на основание за това
по договора за застраховка. Ето защо искът за заплащане на сумата 494,91 лв. главница
се явява изцяло недоказан и подлежи на отхвърляне. Съобразно изложеното
обжалваното решение следва да бъде отменено и искът бъде отхвърлен, вкл. и
отменено решението и в частта за разноските като последица от отхвърляне на
иска.
При този изход на спора и заявеното искане за разноски,
ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. за
защита от юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на спора, което
възнаграждение се определя от съда, и за въззивната инстанция 25 лв. за
държавна такса и 100 лв. за защита от юрисконсулт, поради уважаване изцяло на
жалбата.
Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради
отхвърляне на иска.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от
26.09.2018 г., обективирано в протокол № 495276 от открито
съдебно заседание пред СРС на 26.09.2018 г. по гр.д.№ 36046/2018 г. на СРС, 62
състав, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, седалище гр.София, пл.******, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат******гр.София,
пл. ******, седалище гр.София, пл.******, за заплащане на осн. чл.213,
ал.1 от КЗ/отм./ на
сумата 494,91 лв., ведно със законната
лихва считано от 01.06.2018 год. до датата на изплащане по регресна претенция
за платено застрахователно обезщетение
за причинени вреди на лек автомобил Митцубиши Грандис с ДК № ******при настъпване на 29.10.2015 г. на пътнотранспортно произшествие
-попадане в дупка на пътното платно на републикански път -Околвръстен път, София,
посока с. ******м. от КПП.
ОСЪЖДА
„ЗАД
Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат******, с горепосочените адреси, на
основание чл.78, ал.3и ал.8 от ГПК сумата 100лв. разноски за първата
инстанция, и сумата 125 лв. разноски за
въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.