МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 3138/2015г.
по описа на ПРС – IX н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу В.Т.С. – роден на ***г***, б., българско
гражданство, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********,
за това, че в периода 21.03.2007г. до 08.03.2010г. в гр.Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- ***, с цел да
набави за себе си и за „Давънс строй”ЕООД имотна облага е възбудил и поддържал
у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В., М.С.В. и Л.А.Т. заблуждение, както следва:
На
21.03.2007г. е възбудил и до 03.07.2009г. е поддържал заблуждение у З.Д.Т., че
ще й прехвърли правото на строеж върху апартамент №1, в предвидената да се
построи жилищна сграда в УПИ І-557, сключено със застрояване в УПИ ІІ-556,
кв.36, по плана на кв.Македония, гр.Пловдив и с това е причинил на З.Д.Т.
имотна вреда в размер на 18 450 лева и 19 910 евро с левова равностойност 38
940.57 лева или общо в размер на 57 390.57 лева.
На
неустановена дата в края на месец юни 2007г. е възбудил и до 16.09.2009г. е
поддържал заблуждение у Р.И.П., че ще й продаде апартамент №10, находящ се в
гр.Пловдив на ул.”Силиврия” №11 и с това е причинил на С.Н.П. имотна вреда в
размер на 23 000 евро, с левова равностойност 44 984.09 лева
На
03.07.2007г. е възбудил и до 04.06.2008г. е поддържал заблуждение у С.И.П., че
ще построи жилищна сграда в кв.”Остромила” гр.Пловдив и ще му продаде
апартамент от нея, както и че ще му прехвърли право на строеж върху апартамент
№5 в предвидената да се построи съгласно КЗСП и РЗП жилищна сграда, находяща се
в гр.Пловдив на ул.”Силиврия” №11 и с това е причинил на С.Н.П. имотна вреда в
размер на 24 000 евро с левова равностойност 46 939.92лева.
На
02.04.2007г. е възбудил и до 03.07.2009г. е поддържал заблуждение у П.К.В. и М.С.В.,
че ще прехвърли правото на строеж на П.К.В. върху апартамент №8, в предвидената
да се построи жилищна сграда в УПИ І-557, сключено със застрояване в УПИ
ІІ-556, кв.36, по плана на кв.Македония, гр.Пловдив и с това е причинил на М.С.В.
имотна вреда в размер на 32 319 евро с левова равностойност 63 210.47 лева.
На
09.02.2010г. е възбудил и до 08.03.2010г. е поддържал заблуждение у Л.А.Т., че
ще му прехвърли собствеността върху гараж №3 и гараж №4, находящи се в
предвидената да се построи жилищна сграда на ул.”Силиврия” №11 в гр.Пловдив и с
това е причинил на Л.А.Т. имотна вреда в размер на 13 650лева и 7 000 евро с
левова равностойност 13 690.81 лева или общо в размер на 27 340.81 лева
Или
имотна вреда в общ размер на 239 865.86 лева като причинената вреда е в големи
размери.
- престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Производството е проведено по реда на
чл.269, ал.3, т.2 от НПК спрямо подсъдимия В.Т.С., при наличие предпоставките
на същата разпоредба, доколкото е установено, местожителството на подсъдимия С.
в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, като съдът е
намерил, че разглеждане делото в тяхно отсъствие няма да попречи за разкриване
на обективната истина.
По делото е уважено искане от страна на
пострадалите З.Д.Т., М.С.В. и Л.А.Т. за конституирането им като допълнителна
страна – частен обвинител, като същите са участвали в производството в това си
качество.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец С.Н.П.
срещу подсъдимия В.Т.С. за сумата от 47 000 евро с левова равностойност 91
924,01 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от
извършено в периода от месец юни 2007 г. до 03.07.2007 г. престъпление по чл.
210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, в едно със
законната лихва върху тази сума от 03.07.2007 г. до окончателното й изплащане.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
сочи, че фактическата обстановка е установена точно така, както е изнесена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочва, че за да се повдигне
обвинение за измама, следва деецът да е създал трайни и неверни представи у
пострадалия, с които да го въведе в заблуждение, пострадалият да извърши
определени действия, в следствие на което за него да настъпят имуществени вреди
в полза на създалия заблуждението или на трето лице. Твърди, че в настоящия
случай подсъдимият е извършил продажба на апартаменти, които реално не е
притежавал, тъй като ги е бил продал вече един път, като е създал невярна
представа у пострадалите по делото лица, че им продава недвижими имоти, с което
за хората са настъпили значителни вреди, като е иррелевантен въпросът дали
подсъдимият е имал финансови затруднения към момента на деянието, данни за
каквито са събрани, но те са доказателство във връзка с неговите действия
спрямо лицата, на които все пак е продал недвижими имоти в жилищна сграда, но
не е изпълнил задължението си по сключените договори, които се явяват в
качеството на свидетели, тъй като там е налице само неизпълнен договор, докато
пострадалите да били въведени в заблуждение, че с преведените от тях значителни
суми пари закупуват жилище, което в действителност не е било така, тъй като
въпросните апартаменти подсъдимият вече е бил продал, което се установява от
доказателствата по делото. Поддържа, че
подсъдимият В.Т.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на посоченото престъпление, като предлага да бъде признат за
виновен, като му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ при условията
на чл. 54 от НК, а именно над средния предвиден за това деяние размер, което
наказание да се изтърпи реално, в която насока сочи, че се касае за множество
пострадали, които са ощетени със значителни суми и за един продължителен период
от време, а също и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец – адвокат Ш. сочи, че обвинението е доказано изцяло, а с това се
доказва и гражданският иск на гражданския ищец, поради което предлага същият да
бъде уважен изцяло така, както са предявени претенциите, като бъдат присъден и
направените разноски по делото.
Частният обвинител В. сочи, че от 2009г. до края на 2016г. подсъдимият
С. не е построил нищо, лъгана е от подсъдимия, който умишлено и целенасочено е
говорил неистини, направил го е с цел забогатяване, с предварителна схема.
Посочва, че се надява на справедливост и подсъдимият да бъде осъден, както и да
се върнат средствата, които са взети от нея.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат С. предлага
подсъдимият да бъде оправдан. Посочва по пункт 1 от обвинението, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата пропуска, че
действително в един момент се продава правото на строеж на Т. и срещу това са
получени пари от С. за които пари С. е издал годни финансови документи. По пункт
2 посочва, че подсъдимият е подписал
годен запис на заповед, а също така и споразумение през 2010 г. с нотариална
заверка на подписа, за да имат пострадалите годни доказателства, за да бъдат
предприети срещу него съдебни действия. Застъпва също, че подсъдимият е
признал, че е в състояние на фалит, че им е обещал на пострадалите да ги
обезщети с други апартаменти в други строителни обекти, като от представените по
делото доказателства е видно, че С. не лъже, а действително е бил узаконил
бъдещите строежи, в случая със С.П. - С. е подал заявление за издаване право на
строеж в Общината на район „Южен“, но го изтеглил след подписване на
споразумение и пострадалия П., тъй като са открити подпочвени води, предложил е
апартамент на ул. „Силиврия“ № 11, отново е дал годни документи, с които да
бъде осъден при желание от страна на пострадалите, но настъпила финансова
криза. По пункт 3 от обвинителния акт
поддържа, че прокурорът е пропуснал, че С. е казал на В. в кафе „Авеню“, че има
други строежи и други възможности, както и на М., че започва строеж в кв.
„Кършиака“, както и по пункт 4 от обвинителния акт - че действително е
препродал гаражите, но е издал надлежни платежни документи, с които може да
бъде осъден. Застъпва, че на събрание на хората с нотариални актове през 2010
г., В.С. е признал, че няма пари и че е вложил парите в строеж в кв.
„Кършиака“, като ще ги компенсира с апартаменти там, нямал пари да плаща и на
секретарките и счетоводителката, не е имал измамлива цел, с документите,
изходящи от него, че им дължи суми, е бил осъден. Оспорва 2007г. като начален
момент, сочи като общоизвестен факт, че тогава настъпва криза, банките спрат да
дават пари, С. е принуден да прехвърли наличните си средства в други обекти,
като всичко това той го е признал, подписал е добросъвестно годни документи,
имал е разрешения за строеж на обекти на ул. „Братя Търневи“, за „Остромила“,
за „Кършиака“ и особено на ул. „Сава Муткуров“ е имал план за строеж на сграда
с около 107 апартамента, в тази безизходица е търсил да намери кредит, но това,
което на практика е получил, е само един потребителски кредит 30 000 лева, като
ако има някакво деяние, то в никакъв случай не е престъпление, продължило от
2007 г.. Подчертава, че се касае за гражданско-правни отношения, о
прокуратурата е подвела пострадалите наказателно производството процесът се
бави с години, а всичко е могло да се реши в рамките на предявени пред
граждански съд претенции и С. да е осъден и да не е извън България, а да развива
обектите и да си върне парите, не се касае за измама, а става дума за бизнес
неуспехи.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Т.С. е роден на ***г***, б.,
българско гражданство, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че през
2006г. подсъдимият В.С. регистрирал търговско дружество „Девънс строй” ЕООД, на
което бил *** и ***, в което си качество същият осъществявал ръководна работа,
като управлявал и ръководел дейността на търговеца. В началото на 2007г. подсъдимият
С. решил да осъществява дейност чрез дружество и да си набави парични средства,
като насочил интересите си към строителния бизнес, предлагайки услугата си, че
може и осъществява строителство на жилищни сгради срещу предоставяне на отделни
обекти от сградата на собствениците на земята, а останалите преминават в негова
собственост, като независимо, че не разполагал с необходимия свободен паричен
ресурс за осъществяване на строителните дейности, започнал да води активни
преговори с различни собственици на недвижими имоти в гр.Пловдив, с цел
получаване на право на строеж.
В
хода на горната си дейност на подсъдимия С.,*** лицата А. Н. К., Д. К., А.С.К.
и С. С. К., чрез пълномощника им Е.Й.К. сключили предварителен договор за
учредяване право на строеж с фирма „Давънс строй” ЕООД, представлявана от подсъдимия
В.С., по силата на който собствениците/учредители се задължавали да учредят по
нотариален ред в полза на приемателя/ троител право на строеж върху собствения
им имот- дворно място в гр.Пловдив, представляващо УПИ І-557, от кв.36
кв.Македония, а строителят поемал обещанието и ангажимента за своя сметка сили
и средства да извърши проучване, проектиране и вземане на разрешение за строеж
на сграда върху имота и да изгради със свои сили, средства и материали в готов
вид въпросната сграда, като предаде в собственост и владение предварително
избраните обособени обекти от жилищната сграда на собствениците/учредители,
съставляващи четири апартамента и четири гаража със съответната площ. В чл.5, ал.4 от същия договор било изрично
указано, че ***ът/ учредител имал предимството- право на първа опция при избора
за определените обекти- жилища и мазе. В тази връзка и след получаването на
съответните строителни книжа и проекти с анекс от 04.06.2008г. подписан от
страните по горния договор било уговорено какво да бъде разпределението на
предстоящите в строеж отделни обекти- апартаменти, като собствениците се
задължавали да учредят право на строеж върху апартаменти 1, 2, 3, 6, 8, 9, 10,
12 в полза на „Давънс строй” ЕООД, а останалите жилищни и търговски обекти се
разпределяли между съсобствениците, като конкретно ***ът/ учредител С. С. К.
получавала апартамент №5 от сградата, ведно с избено помещение №5.
Междувременно след подписване на предварителния договор от 10.03.2007г.
подсъдимият С. предприел действия по изготвяне и одобрение на строителните
проекти, книжа и получаване на разрешение за строеж. След като имало издадена
скица- виза за проектиране, инвестиционен проект и всички останали книжа за
обект „Жилищна сграда” в УПИ ІІ-556, кв.36 по плана на кв.Македония, на улица
Силиврия №11 на 20.09.2007г. било издадено Разрешение за строеж №198. Съответно
макар и със закъснение строежът на сградата от страна на „Давънс строй” ЕООД
започнал.
На
03.07.2009г. в гр.Пловдив пред нотариус С. И. бил подписан нотариален акт, с
който лицата А.К., Д. К., А.С.К. и С. С. К., чрез пълномощника им Е.Й.К.
продали на дружество „Давънс строй” ЕООД, представлявано от *** и *** В.С.
231/330 идеални части от УПИ № І-557, от кв.36, находящ се в гр.Пловдив
ул.”Силиврия” №11 срещу задължението купувачът- съделител да построи в същия
този имот за своя сметка, за срок и в степен на завършеност, съгласно условията
на сключения между страните предварителен договор от 10.03.2007г. и анекс към
него от 04.06.2008г. жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и гаражи. Със
същия нотариален акт била сключена и доброволна делба на правата на строеж на
обектите от въпросната жилищна сграда, при следното разпределение:
На А. Н. К. се давал в самостоятелен
дял и изключителна собственост на правото на строеж върху апартамент №11, ведно
с избено помещение №12 и Гараж №2.
На Д. Н. К. се давал в самостоятелен
дял и изключителна собственост на правото на строеж върху апартамент №9, ведно
с избено помещение №10 и Гараж №5.
На А.С.К. се давал в самостоятелен дял
и изключителна собственост на правото на строеж върху апартамент №6, ведно с
избено помещение и Гараж №6
На С. С. К. се давал в самостоятелен
дял и изключителна собственост на правото на строеж върху апартамент №5, ведно
с избено помещение №7 и Гараж №1
На „Давънс строй” ЕООД се давал в
самостоятелен дял и изключителна собственост на правото на строеж върху магазин
за промишлени стоки, ведно със склад към магазина, Гараж №3, №4; апартамент №1,
ведно с избено помещение №3; апартамент №2, ведно с избено помещение №2; апартамент №3, ведно с избено помещение №1;
апартамент №4, ведно с избено помещение №6; апартамент №7, ведно с избено
помещение №4; апартамент №8, ведно с избено помещение №8; апартамент №10, ведно
с избено помещение №9. Изрично обаче във въпросния нотариален акт било включено
отлагателно условие, че по отношение на гараж № 4 „Девънс строй” ЕООД щяло да получи право на
собственост върху посочения обект само след като изгради сградата и получи акт
16.
Съзнавайки,
че не разполага с наличния паричен ресурс да започне строежа и с оглед да си
набави за себе си и за дружеството „Девънс строй”ЕООД пари, на което е ***, подсъдимият
С. още след като подписал предварителния договор за учредяване право на строеж
със собствениците/ учредители решил да започне да продава на „зелено” част от
обектите в сградата, като за целта подписва само предварителни договори, взема
пари от купувачите, които задържа за себе си а после същите тези имоти ги
продава на трети лица или пък продава имоти, които вече е продал и отново си
набавя суми. Така по описаната схема и намерение в кратък период от време подсъдимият
С. успял да въведе в заблуждение следните свидетели:
През
2007г. свидетелят С.Н.П. решила да закупи жилища в град Пловдив и на двете си деца-
свидетелите Р.П. и С.П.. За целта свидетелят С.П. потърсила съдействие от нейна
позната, *** св.Е.Г., която в края на месец юни 2007г. свързала свидетеля Р.П.,
нейната майка и свидетеля С.П. с подсъдимият В.С., който бил представен като ***
и *** на фирма „Давънс строй” ЕООД, която се занимава със строителство на
жилища. На неустановена дата в края на месец юни 2007г. свидетелят Р.П., заедно
с приятеля си и брат си- св.С.П. отишли в офиса на подсъдимият С., където
последният обяснил на св.Р.П., че в момента има проект за изграждане на жилищна
сграда на ул.”Силиврия” № 11, където съществува стара къща, която предстои да
се събори и на нейно място ще се построи жилищната постройка. Свидетелят Р.П.
проявила интерес към този проект, при което подсъдимият С. й показал някакви
чертежи и по тях свидетеля Р.П. си харесала един апартамент, находящ се на
последния етаж, с площ от 66,46 квадратни метра. Подсъдимият С. заявил на св.Р.П.,
че ако иска да купи този имот ще трябва да внесе капаро в размер на 90 процента
от цената, а останалите 10 процента щели да се платят при получаване на акт 16.
Въпреки, че подсъдимия С. знаел, че към този момент все още не били уточнени
със собствениците/ учредители отделните жилища и тяхното разпределение,
последният обяснил на свидетеля, че няма проблем да сключат предварителен
договор за покупко- продажба именно за апартамент обозначен от подсъдимия С. като
номер 10, като за да я убеди й заявил,
че тъй като има и други кандидати за имота трябва до седмица да се внесат 5
000евро, като гаранция, че Р. ще подпише договор за покупката на апартамента. Подъдимият
С. нямал намерение да изпълни поетите обещания и уговорки и да прехвърли
собствеността върху имота на св.Р. С.,
тъй като имал за цел единствено да получи парични средства за себе си и
за дружеството, а по- късно смятал да прехвърли собствеността върху апартамента
на трето лице и отново да получи парична сума за същия имот. Незнаейки за тези
обстоятелства и намерения на подсъдимия С., всички условия посочени от подсъдимият
удовлетворявали свидетеля Р.П., която след около седмица отишла отново в офиса
на подсъдимия С., заедно с майка си- свидетеля С. П. и последната предала
исканите 5 000евро на подсъдимия С., за което не получила документ, но
уговорката останала, че в началото на месец юли 2007г. ще се плати исканата
предварително сума и съответно ще бъде подписан предварителен договор за
покупко - продажба. На 03.07.2007г. свидетелят Р.П. сключила предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот с „Давънс строй” ЕООД,
представлявано от подсъдимият В.С., по силата на който последният, като
длъжностно лице, изпълняващо ръководна работа- *** на търговското дружество се
задължавал и обещавал да продаде на свидетеля П. апартамент №10, находящ се в
гр.Пловдив на ул.”Силиврия” №11 във вид конкретно описан в договора за сумата
от 26 400 евро. Съгласно клаузите на договора продавачът поемал обещанието да
прехвърли нотариално продавания имот чист от тежести, възбрани и ипотеки, което щяло да бъде документирано с
надлежно удостоверение. Още при сключването на предварителния договор свидетелят
С.П. доплатила на подсъдимият останалата част от уговореното капаро до размера
на 23 000 евро. След плащане на сумата свидетелят Р. П. започнала периодично да
минава покрай обекта на ул.”Силиврия” №11, но около два месеца след
подписването на договора не се извършвали никакви строителни дейности. При
проведени разговори с подсъдимият, последният обяснявал, че имало проблеми със
собствениците на земята, но реално такива проблеми нямало, а просто подсъдимият
С. нямал нужните парични средства да започне строежа. След като изтекъл срока
на договора- 12 месеца, св.Р. П. установила, че на обекта само е съборена
старата постройка и са започнати изкопните работи. Поради това подсъдимият С.
прехвърли апартамента, съзнавайки, че няма да изпълни обещанията. През август
2008г. свидетелят Р.П. заминала с приятеля си за чужбина и поддържала контакт с
подсъдимият С. по телефона, който всеки път я уверявал, че всичко е наред.
Лятото на 2009г. св.Р.П. се върнала в България и видяла, че кооперацията е
построена само на груб строеж и на обекта има само един работник. Това
притеснило свидетеля, която се срещнала с подсъдимият С., но той я уверил, че
до два- три месеца работата ще бъде готова. Междувременно подсъдимият С., който
от самото начало нямал намерение да прехвърли собствеността върху обещаното
жилище на свидетеля Р.П. на 16.09.2009г., в качеството си на *** на „Девънс
строй” ЕООД прехвърлил нотариално собствеността върху същия апартамент № 10 и
избено помещение №9 и идеални части от УПИ 56784.531.557 на свидетеля Д.Р.Р.,
при отлагателното условие, че собствеността върху жилището и избата ще възникне
за купувача след заплащане на остатъка от договорената цена в размер на 5
280.74лева. Това обстоятелство обаче не било съобщено на св.Р.П. от подсъдимият
и едва на следващата година последната установила за себе си, че всъщност
подсъдимият С. е нямал никакво намерение да й прехвърли собствеността върху
процесния апартамент и за това си поискала връщане на парите. За да прикрие
стореното и за да не предизвика съдебни действия от страна на свидетеля П., подсъдимият
С. се съгласил да й подпише запис на заповед за платената сума. Така на
30.06.2010г. подсъдимият С. издал запис на заповед за сумата от 23 690 евро в
полза на Р.П., а на 02.08.2010г. двамата подписали споразумение, че договорът
от 03.07.2007г. го прекратяват и продавачът се задължава да върне платеното
капаро, ведно с начислената лихва в срок от 30 дни, считано от подписване на
въпросното споразумение. Подсъдимият С. не изпълнил и тези си задължения по
подписания договор.
По
същото това време братът на свидетеля П.- свидетелят С.П. също търсел жилище и
на срещата, състояла се в края на месец юни 2007г. подсъдимият С. предложил на
св.С.П. апартамент в жилищен комплекс в кв.”Остромила” в гр.Пловдив, който
предстоял да бъде изграден от неговата фирма. За целта подсъдимият С. показал
на св.П. скица на жилищен комплекс, на която скица свидетелят си харесал
апартамент, който го удовлетворявал като квадратура и цена. Въпреки, че подсъдимия
С. знаел, че няма да бъде построена сграда на този адрес, на 03.07.2007г.
подписал, в качеството си на *** на „Девънс строй” ЕООД предварителен договор
за покупко- продажба със свидетелят П. за покупка на апартамент в предстоящата
да се построи сграда в кв.”Остромила”. Съгласно уговорките между подсъдимия С. и
св.П., при подписването на предварителния договор трябвало да се плати капаро
от 24 000 евра, които били платени на същата дата от свидетеля С.П.- майка на
св.П., лично на подсъдимия С.. Вместо да изпълни поетите обещания, двадесет
дена, след като входирал заявлението си в Община Пловдив, Район Южен за
издаване на разрешение за строеж, подсъдимият С. изтеглил същото и не предприел
никакви действия по връщане на парите на св.П., дори не го уведомил
непосредствено, след изтеглянето на документите. Съвсем случайно през месец
септември.2007 г. св.П. разбрал от медиите, че фирма „Девънс строй” ЕООД
продава апартаменти на „зелено” без да има нужното разрешително за строеж за
въпросната сграда в кв.”Остромила”. Тогава св.П. се срещнал с подсъдимия С.,
който първоначално му заявил, че тази статия във вестника е поръчкова и цели
последният само да бъде дискредитиран, а иначе строежът ще бъде готов. При тези
думи на подсъдимия С., свидетелят П. решил да провери до къде се движи
строителството, но отивайки на адреса не намерил никаква строителна площадка и
строителен изкоп. Обезпокоен от статията във вестника и от това което не вижда
св.П., заедно с майка си- св.С.П. отишъл отново при подсъдимия С. и поискал да
разбере какво всъщност става със строежа. Тогава подсъдимият С. продължил да
поддържа заблудата у св.П., че ще изгради сградата и ще му прехвърли въпросния
апартамент, въпреки, че бил напълно наясно, че въобще няма никакво намерение да
строи на този адрес, но му казал, че това ще се забави с около осем месеца.
Това не се харесало на св.П. и същият поискал да развалят договора и подсъдимия
С. да върне парите на майка му. За да продължи със заблудата и за да избегне да
бъдат разкрити измамливите му намерения и действия, подсъдимия С. предложил на
св.П. да му продаде друг апартамент в същата сграда на ул.”Силиврия”11 , както
и на сестра му – св.Р. П., като му заявил, че е останало само едно жилище номер
5, което било уж оставено за него лично, но при тези обстоятелства, подсъдимия С.
бил готов да му го продаде на него. Същевременно подсъдимият С. знаел, че същият този
апартамент №5, съгласно предварителните уговорки със собствениците/ учредители
ще е определен в самостоятелен дял на С. С. К., още повече, че съгласно
предварителния договор със собствениците от март 2007г., последните си
запазвали правото първи да определят самостоятелните обекти, които ще получат
от сградата, както и че няма никакво намерение да прехвърли собствеността върху
същия апартамент на свидетеля П., но незнаейки за тези факти, на 25.09.2007г. С.П.
подписал предварителен договор с „Давънс строй” ЕООД, представлявано от подсъдимия
С. за продажба на право на строеж в предвидената за строеж сграда на
ул.”Силиврия” №11 именно на апартамент номер 5 срещу задължението на
възложителя П. да заплати сумата от 28 260 евро. Според клаузите на този
договор предварителната сума, която трябвало да се плати от купувача възлизала
на 24 000 евра, които се прихванали с платените вече пари по първия договор, а
останалата част от цената, страните договорили, че ще бъде изплатена при
прехвърлянето на собствеността нотариално.
След оформянето на новия договор свидетелят С.П. зачакал да започне
строителството на сградата. Изкопните работи били предприети едва зимата на
2007г., а грубият строеж продължил повече от две години. Междувременно с анекс
от 04.06.2008г сключен между подсъдимия С., като *** на „Девънс строй” ЕООД и
собствениците/ учредители въпросният апартамент №5 бил официално определен в
самостоятелен дял на С. К.. Това обстоятелство не било сведено до знанието на
свидетеля П., който лятото на 2010г. поискал от подсъдимия С. да бъдат
прекратени договорните им отношения и да му бъдат върнати платените суми, ведно
с лихвата. За да избегне съдебни спорове и да отложи евентуално намесата на
съдебните власти, подсъдимият С. се
съгласил да подпише споразумение, с което поемал обещание, че до 30 дни ще
върне парите, като напълно осъзнавал, че няма намерението да плати на свидетеля
П.. Плащане съответно не последвало.
През
2007г. свидетелят М.В. и синът й - П.В. решили да проучат пазара на недвижими
имоти в гр.Пловдив, с цел закупуване на жилище за свидетеля В.. Свидетелят В. потърсила
съдействие от неустановена по делото агенция за недвижими имоти, чрез която
именно в началото на месец април 2007г. се свързала с подсъдимия В.С., който й
се представил като *** и *** на търговско дружество „Девънс строй”ЕООД,
занимаващо се със строителство. В хода на разговора подсъдимият С. заявил на
свидетеля В., че към момента има сграда, която ще започне да строи на улица
„Силиврия” №11 в гр.Пловдив. Подсъдимият С. обяснил, че процедурата със
собствениците на терена е приключена, и за да подкрепи думите си показал на
свидетеля В. чертеж на сградата, като й заявил, че има свободни само два
апартамента- на третия и на първия етаж, въпреки, че същият знаел, че към този
момент все още отделните обекти от сградата не били разпределени, а
собствениците/ учредители имали правото първи да избират. Освен това подсъдимия
С. знаел, че договорът със свидетеля В. ще бъде предварителен и същият имал за
цел само да получи предварителното капаро за себе си и фирмата, а после да
прехвърли собствеността на същия
апартамент, но на трето лице и да получи отново парични средства за него.
Незнаейки за тези обстоятелства, свидетелят В. харесала офертата на подсъдимия С.
и на следващия ден 02.04.2007г. отишла до банката, за да изтегли нужната сума
за капарото и още същия ден подписала предварителен договор с подсъдимия С. за
покупко- продажба на правото на строеж върху апартамент №8, за което платила
лично на подсъдимия С. сумата от 25 137евро. Същата вечер след срещата си с подсъдимия
С., св.В. споделила със сина си- свидетелят П.В. за офертата на подсъдимия С.,
който също я одобрил. Няколко месеца по- късно във връзка с получени лихвоточки
към Община Пловдив, св.П.В. се срещнал с подсъдимия С. и го попитал дали може
да му издаде нужните документи, които да представи пред Общината, за да се
ползва от тези лихвоточки. След проверка обаче документацията необходима пред
общинските власти се установило, че договорът за покупко- продажба трябва да
бъде на името на П.В., за да се признаят тези натрупани точки. Именно във
връзка с тези обстоятелства свидетелят П.В. и св.М.В. решили да променят
договора с „Девънс строй” ЕООД и същият да премине на името на св.П.В.. За
целта подсъдимия С. унищожил стария договор и на 23.10.2007г. в гр.Пловдив бил
сключен нов договор за продажба на право на строеж, идеална част от парцел и изпълнение
на строителство между „Девънс строй” ЕООД, представлявано от подсъдимия С. и
свидетеля П.К.В., съгласно който изпълнителят- строител продавал на възложителя
правото на строеж в предвидената да се строи жилищна сграда УПИ І-557,
включително със застрояване в УПИ ІІ-556 на апартамент №8 с адрес гр.Пловдив
ул.”Силиврия” №11 срещу задължението на В. да заплати цена от 35 910 евро,
платими при фиксиран погасителен план- 25 137 евро при подписване на
предварителния договор, а другите при фиксираното поетапно строителство, а
именно: 20 процента или 7 182евро , платими при четвърта плоча и 10 процента
или 3 591 евро при издаване на АКТ 15. Първоначално платените от св.М.В. суми в
размер на 25 137 евро били прихванати като платено капаро- първа вноска. След това свидетелите В. зачакали
изграждането на сградата, което във времето се проточило и едва лятото на 2008
г. била излята първата плоча. Съответно съгласно уговорките в подписания
предварителен договор трябвало да се направи и следващата парична вноска. На
14.07.2008 г. свидетелят В. платила на подсъдимия С. сумата от 7 182 евро,
който имал за цел само да вземе парите на свидетеля без да има намерението да
прехвърли собствеността върху обещания имот на св.В.. В изпълнение на своите
намерения и цели на 03.07.2009 г. въпреки подписаният предварителен договор и
получените суми за жилище номер №8, подсъдимият С. продал правото на строеж
върху същия този апартамент на свидетеля М.П.М.. Това обстоятелство обаче
останало неизвестно на св.П.В., който при всяка среща с подсъдимия С. получавал
само обещания, че уговорките ще бъдат спазени и свидетелят ще получи
апартамента, а същевременно подсъдимия С. нямал никакво намерение да стори
това, а имал единствената цел да получи парични средства.
През
2007 г. свидетелят З.Д.Т. търсела да закупи апартамент в гр.Пловдив,
включително и такъв в предстоящ строеж. През същата година свидетелят се
запознала с подсъдимия С.С., който се представил като *** и *** на фирма
„Давънс строй” ЕООД, която се занимава със строителство и в този смисъл
притежава имот на ул.”Силиврия” №11, в който смята да строи жилищна сграда.
Съответно подсъдимия С. предложил на св.Т. да закупи апартамент в тази сграда,
която той смята да изгради до 12 месеца. Подсъдимия С. обяснил, че апартамент
№1 е свободен и може да се закупи от свидетеля за сумата от 32 604 евро при
квадратура от 88.12кв.м, въпреки, че подсъдимият знаел, че към тази дата няма
все още прехвърлено нотариално право на строеж върху земята, както и че към
тази дата все още собствениците/ учредители не били направили окончателния
избор върху отделните обекти в предстоящата за строеж сграда. Също така подсъдимия
С. бил напълно наясно, че договорът със св.Т. ще бъде предварителен и после
може да продаде без проблеми същия имот на трето лице, а от свидетеля Т. да
вземе само пари, с което да си набави имотна облага. След като св.З.Т. харесала
офертата на подсъдимия С. и условията, които същият давал относно квадратура,
разположение, изграждане и цена на имота се съгласила и на 21.03.2007г. св. Т.
подписала предварителен договор с „Давънс строй” ЕООД представлявано от подсъдимия
С., по силата на който изпълнителят- строител продавал на възложителя- купувач
правото на строеж в предвидената да се строи жилищна сграда УПИ І-557,
включително със застрояване в УПИ ІІ-556 на апартамент №1 с адрес гр.Пловдив
ул.”Силиврия” №11 срещу задължението на Т. да заплати цена от 32 604 евро,
платими при фиксиран погасителен план. В изпълнение на поетите задължения
свидетеля Т. извършила плащания, както следва: в деня на подписване на
предварителния договор сумата от 18 450
лв., на неустановена дата в периода от първата вноска до последващата на
10.07.2008 г. сумата от 4 500 евро, на 10.07.2008 г.- 6 010 евро, на 10.01.2008
г.- 4 700 евро и на 08.01.2008 г- 4 700 евро, или общо свидетеля платила 18 450
лв. и 19 910 евро. Всеки път, при всяко плащане на парите, които свидетеля Т.
давала лично на подсъдимия С., последният я уверявал, че няма никакви проблеми
със строежа и че свидетеля ще си получи апартамента, въпреки че подсъдимият С.
нямал никакво намерение да изпълни обещанията си, а смятал по- късно да продаде
същия имот на трето лице и да получи отново плащане. Това станало на
03.07.2009г. когато подсъдимия С., в качеството на си *** на „Давънс строй”
ЕООД продал правото на строеж върху същия този апартамент на свидетеля П. Р. П..
В последствие свидетеля Т. разбрала от други лица, че подсъдимият С. нито
построил до акт 16 сградата, а за някои имоти, като нейният продал
апартаментите два пъти.
През
месец февруари 2010 г. свидетелят Л.Т. търсел да закупи гараж в гр.Пловдив, тъй
като често отсъствал от страната и трябвало да се погрижи за лекия си
автомобил. Чрез своята майка- свидетеля Б.Л., свидетелят Т. разбрал за строяща
се жилищна сграда на ул.”Силиврия” №11, в която се продават гаражи. Свидетелят Л.
знаела за този строеж от св.Е.Г., с която се познавала от преди. Първоначално
свидетелят Т. посетил строителния обект и го огледал, а после посетил офиса на
фирма „Девънс строй” ЕООД и се запознал с подсъдимия С., който се представил
като *** и *** на дружеството, което строи въпросната сграда на ул”Силиврия”
№11. Свидетелят Т. обяснил на подсъдимия С. какво желае да закупи, на което
последният му заявил, че има свободни два гаража и ако иска свидетелят може да
ги купи, като цената на един гараж е 7 000 евро. Подсъдимият С. предложил на
свидетелят Т. гаражи с номера 3 и 4, въпреки, че същият бил наясно, че единият
гараж обозначен с номер 3 е вече продаден на свидетелят Б.П. / с нотариален акт
от 03.07.2009г./, а другият обозначен с номер 4 не е преминал в собственост в
патримониума на „Девънс строй” ЕООД, тъй като съгласно подписаният договор за
покупко- продажба на идеални части от недвижим имот и доброволна делба на права
на строеж от 03.07.2009 г., сключен между собствениците/учредители и „Девънс
строй” ЕООД, за въпросният гараж номер 4 имало договорено отлагателно условие,
предвиждащо правото на собственост да премине върху купувача- съделител след
издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, с
разрешение за ползване. Тези обстоятелства подсъдимият С. скрил от св.Т., като
му обяснил, че без проблеми ще му прехвърли собствеността върху обектите, след
като плати последната парична вноска. Свидетелят Т. одобрил офертата на подсъдимия
С. и без да подозира, че реално последният не е *** на нито един от
предлаганите гаражи на 09.02.2010 г. отишъл в офиса на подсъдимия С. и сключил
предварителен договор с „Давънс строй” ЕООД, представлявано от *** В.С., за
закупуване правото на строеж върху гаражи №3 и №4, предвидени да се построят в
същата жилищна сграда на ул.”Силиврия” №11. За двата гаража свидетелят трябвало
да плати сумата от общо 14 00 евра по изрично фиксиран погасителен план, а
именно: 7000евро в деня на подписване на предварителния договор и до 31.03.2010
г. другата част в размер на 7
000евро. В деня на подписване на
предварителния договор и по искане на подсъдимия С., св.Т. платил сумата от 13
650лева. През месец март 2010 г. подсъдимия С. се обадил на свидетеля Т. и
поискал последният да му плати и останалата част от цената на гаражите, като
обещал, че до края на месец май 2010 г. сградата ще е готова, ще получи акт 16.
Вярвайки в обещанията на подсъдимия С., на 08.03.2010 г св.Т. лично предал на подсъдимия
С. остатъка от цената в размер на 7 000 евро, за което му бил издаден платежен
документ. През месец май 2010 г. сградата не била готова, а св.Т. заминал за
чужбина и оставил майка си да се грижи за делата му. Последната при едно от
посещенията си на строителния обект, разбрала, че собствениците сами си
довършват апартаментите, а за единия гараж, платен от сина й, имало друг ***.
При опитите на свидетеля Л. да осъществи контакт с подсъдимия С., последният се
укрил.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита
за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели З.Д.Т., С.Н.П.,
М.С.В., Л.А.Т., Р.И.П., С.И.П., Б.П.П., М.П. М. – Б.,
Д.Р.Р., П.К.В., Е.И.Г., А.С.К., И.М.П., Д.С.Н., С.И.К., Л.И. Г., М. Ц. М. и Е. Й.К..
Свидетелят З.Д.Т. описва начина
по който се свързала с подсъдимия С., пописания с последния предварителен
договор за продажба на апартамент на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив с
управляваното от С. дружество „Давънс строй”
ЕООД за сумата от 32 604 евро, която сума фактически изпатила на С. на
четири вноски, последната от които – в размер на 4 700 евро – на
08.01.2008г. Описва още и липсата на изпълнение от страна на дружеството на С.
на задължението да построи въпросния обект, уверенията на подсъдимия, както и
установеното в последствие от Т., че правото на строеж върху въпросния обет е
било прехвърлено на друго лице. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява въвеждането в
заблуждение на свидетеля Т. както и поддържане на същото, както и факта и
размера на причинената и имуществена вреда.
Свидетелят С.Н.П. посочва, че желаела да закупи
апартаменти за децата си – Р.П. и С.П., по който повод се запознала с
подсъдимия С., както и убеждението от страна на последния спрямо децата и да
закупят предлагани от него недвижими имоти в гр.Пловдив на ул.„Силиврия“ № 11,
както и в кв.„Остромила“. Описва също, че именно за закупуване горните имоти в
полза на децата си, заплатила до 03.07.2007г. суми в размер на 90 процента от
стойността на двата обекта, а именно – 23 000 евро за апартамента на ул.„Силиврия“
№ 11 и 24 000 евро за този в сградата в кв.„Остромила“, като били
подписани предварителни договори. Поддържа, че заради установени според С.
подпочвени води за обекта в кв.„Остромила“ в последствие се постигнала уговорка
и С.П. да получи апартамент в сградата на ул.„Силиврия“ № 11. Посочва, че
обетите не били построени, различните обяснения, които давал С. за това,
включително обещания, че парите ще бъдат върнато, но липса на действително
изпълнение на същото. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се
установява въвеждането и поддържането на заблуждение у свидетелите Р.П. и С.П. от страна на подсъдимия, както и причинената на
свидетеля С.П. имуществена вреда, включително по размер.
Свидетелят М.С.В. обяснява, че през 2007г. със
сина си – П.В., търсила да закупи апартамент в гр.Пловдив, във връзка с което
била свързана с подсъдимия С.. Последният ги уведомил, че ще строи сграда на
ул. „Силиврия“ № 11, в гр. Пловдив, при което М.В. и П.В. се съгласили да
закупят апартамент в сградата, за което на 02.04.2007г. бил сключен
предварителен договор. В. заплатила сумата от 25 137 евро, съставляваща 70
% от стойността. Предварителният договор бил сключен от името на М.В. и „Давънс
строй” ЕООД, но впоследствие бил унищожен и подписан отново между страни П.В. и
„Давънс строй” ЕООД, с оглед възможността същия да се възползва от лихвоточки.
Въпреки последния предварителен договор, строежа вървял твърде бавно, като през
лятото на 2008г. била излята едва първата плоча. Към същия момент подсъдимия С.
поискал да му бъде заплатен и остатъка от цената на имота, като обяснил, че са
му необходими средства, за да завърши строежа. На 14.07.2008г. В. платила на С.
сумата от 7 182 евро, въпреки това строежа не бил довършен като през
2011г. М.В. и П.В. разбрали, че същият апартамент, за който били сключили
предварителен договор, чиято цена била изплатена изцяло, бил продаден на жена
от гр. П.. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява
въвеждането и поддържането на заблуждение у свидетелите М.В. и П.В. от страна
на подсъдимия, както и причинената на свидетеля М.В. имуществена вреда,
включително по размер.
Свидетелят Л.А.Т. посочва, че 2010 г.
търсел да закупи два гаража и брокер го
насочил към подсъдимия С., който му предложил гаражи в сграда, която ще строи
на ул. „Силиврия“ № 11. Свидетелят Т. се съгласил да закупи гаражите с номера 3
и 4 по плана на сградата за обща сума от 14 000 евро, като на 09.02.2010г.
сключил предварителен договор и заплатил сумата от 7 000 евро. Малко по-
късно подсъдимият С. се обадил на Т. и му поискал останалата част от цената,
като му обещал, че сградата скоро ще е готова. С оглед на това на 08.03.2010г.
свидетелят Т. лично предал на С. остатъка от цената в размер на 7 000
евро. При последващо посещение при обекта Т. разбрал, че собствениците сами
довършват апартаментите си, а въпросните гаражи са собственост на други лица.
Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява
въвеждането и поддържането на заблуждение у свидетеля Т. от страна на
подсъдимия, както и причинената му имуществена вреда, включително по размер.
Свидетелят Р.И.П. заявява, че със своята майка –
С.П. търсили да закупят апартамент, поради което се запознала с подсъдимия С., който я убедил да
закупи предлагани апартамент в гр.Пловдив на ул.„Силиврия“ № 11, за който С.П.
заплатила първоначално 5 000 евро и на 03.07.2007г. още 18 000 евро,
или общо 23 евро – деветдесет процента от уговорената цена за обекта, като бил
подписан предварителен договор. Посочва, че обетите не били построени, обясненията
които давал С. за това, липса на действително изпълнение на задължението. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява въвеждането и
поддържането на заблуждение у свидетелите Р.П. и С.П. от страна на подсъдимия,
както и причинената на свидетеля С.П. имуществена вреда, включително по размер.
Свидетелят С.И.П. заявява, че със своята майка –
С.П. търсили да закупят апартамент, поради което се запознала с подсъдимия С., който го убедил да
закупи предлагани апартамент в строена от него сграда в гр.Пловдив,
кв.„Остромила“, за който С.П. заплатила на 03.07.2007г. сумата от 24 000
евро – деветдесет процента от уговорената цена, като бил подписан предварителен
договор. Посочва, че в последствие научил от вестник „Марица“, че дружеството
на подсъдимия С. продавало апартаменти без документи, както и че на мястото на
строежа имало открита подпочвена вода. Поради това заедно с майка си се срещнал
с подсъдимия С., който се съгласил да замени апартамента в сграда в гр.Пловдив,
кв.„Остромила“ с такъв на ул.„Силиврия“ № 11, за което стария договор бил
заменен с нов за последния обект. Последната сграда също не била построена,
свидетелят описва, обясненията които давал С. за това, липса на действително
изпълнение на задължението. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се
установява въвеждането и поддържането на заблуждение у свидетелите Р.П. и С.П.
от страна на подсъдимия, както и причинената на свидетеля С.П. имуществена вреда,
включително по размер.
Свидетелят Б.П.П. обяснява, че през 2009г. е
закупил от представляваното от подсъдимия С. дружество Давънс строй” ЕООД
апартамент №12 и гараж № 3, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Силиврия“ № 11,
като сключил предварителен договор и заплатил цената изцяло. С. обещал, че
сградата ще е готова до 31.12.2009г., но свидетелят П. при периодичните
преминавания покрай обекта забелязал, че по същата не се работи. Подсъдимият С.
и лицето, което свързало свидетелят П. с последния подсъдим – братовчедка на
свидетеля започнали да се крият и да не си вдигат телефоните, което наложило
собствениците на сградата да се съберат и да вземат решение за набиране на пари
и наемане на друго дружество, което да довърши строежа на сградата.Свидетелят П.
разбрал също, че обектите в сградата са продадени и на други хора освен
последните собственици, включително неговият апартамент и гараж. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява, че подсъдимият С.
е продал на свидетеля П. обекти в сграда, която не бил довършил, както и
констатираното впоследствие обстоятелство, че закупените от П. обекти били
продадени на други лица.
Свидетелят М.П.М. – Б. обяснява, че през 2009г.
е закупила от представляваното от подсъдимия С. дружество Давънс строй” ЕООД апартамент,
находящи се в гр. Пловдив, ул. „Силиврия“ № 11, за сумата от
39 000 евро, които платила при подписване на договора. След подписване на
договора, строежа на сградата, протичал бавно като към края на 2009г. спрял.
Последното принудило собствениците през 2010г. да се сдружат и сами да
довършват сградата като разбрали още, че в сградата същите апартаменти били
обещани и на други хора, включително и този на М. – Б. бил платен от непозната
жена. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява, че
подсъдимият С. е продал на свидетеля М. – Б. обект- апартамент в сграда, която
не бил довършил, както и констатираното впоследствие обстоятелство, че закупения
апартамент от М. – Б. бил продаден на друго лице.
Свидетелят Д.Р.Р. посочва, че през месец август
на 2009г. търсил да закупи апартамент, по който повод се запознал с подсъдимият
С.. При това сключил с последния договор, по силата на който закупил апартамент
№ 10 на четвъртия етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.Пловдив, на
ул.„Силиврия“ № 10, като правото на собственост било прехвърлено от подсъдимия С.
на свидетеля Р. с нотариален акт от 16.09.2009г. за сумата 60 984 лева,
която последният изплатил до януари на 2011г.. Въпреки същото С. не довършил
сградата, заявил, че няма пари, свидетелят Р. получил и съобщение, че спрямо апартамента
са започнали действия от страна на съдебен изпълнител. На последният свидетел
станало известно също, че преди него някой друг бил платил последния
апартамент. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява, че
подсъдимият С. е продал на свидетеля Р. обект- апартамент в сграда, която не
бил довършил, както и констатираното впоследствие обстоятелство, че закупения
апартамент от Р. бил продаден на друго лице.
Свидетелят П.К.В. обяснява, че през 2007г. с
майка си – М.В., търсили да закупят апартамент в гр.Пловдив, във връзка с което
се свързали с подсъдимия С.. Последният ги уведомил, че ще строи сграда на ул.
„Силиврия“ № 11, в гр. Пловдив, при което М.В. и П.В. се съгласили да закупят
апартамент в сградата, за което на през април 2007 В. заплатила сумата от около
25 000 евро, съставляваща 70 % от стойността. Предварителният договор бил
сключен от името на М.В. и „Давънс строй” ЕООД, но впоследствие бил унищожен и
подписан отново между страни П.В. и „Давънс строй” ЕООД, с оглед възможността
същия да се възползва от лихвоточки. При това строежът вървял бавно, но
подсъдимия С. поискал да му бъде заплатен и остатъка от цената на имота, като
обяснил, че са му необходими средства, за да завърши строежа, като В. платила
на С. сумата от още около 7 000 евро. Въпреки това строежа не бил довършен като
през 2011г. М.В. и П.В. разбрали, че същият апартамент, за който били сключили
предварителен договор, чиято цена била изплатена изцяло, бил продаден и на
други лице. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява
въвеждането и поддържането на заблуждение у свидетелите М.В. и П.В. от страна
на подсъдимия, както и причинената на свидетеля М.В. имуществена вреда,
включително по размер.
Свидетелят Е.И.Г. заявява, че работила като ***,
познавала С. отдавна, работили заедно, като през 2007г. завела при него
свидетелите С.П. и Р.П., като втората закупила имот в кв.„Кичук Париж“, а П. –
в друга бъдеща сграда, на който обект обаче се оказало, че не може да се строи,
защото имало подпочвени води и С.П. се прехвърлил в сградата на сестра му.
Посочва, че за обекта на С.П. била заплатена сумата от 24 000 евро,
сключил се предварителен договор и се издал ордер. На следващо място поддържа,
че през 2009г. вече работила при С., когато последният преговарял и продал на
лице – Б. два гаража, находящи се в същата сграда, в която обекти закупили С.П.
и Р.П., за сумата от 14 000 евро. Посочва още, че през 2010г. заминала за
И. и напуснала работата при С., който и дължал пари, върнала се през 2012г., му
се обадила, като подсъдимият обещал да
изплати парите, след което изгубила връзка с него. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От същите се установяват данни за дейността на подсъдимият
С., включително обещаното на свидетели С.П. и Р.П. изграждане на обекти и
заплатените за това суми.
Свидетелят А.С.К. *** бил собственост на дядо
му, впоследствие прехвърлен на наследниците му – А. Н. К., Д. К., А.С.К. и С. С.
К.. Последните решили да дадат имота на дружество за извършване на строеж,
срещу което да получат апартаменти, като по този начин попаднали на
представляваното от подсъдимия С. „Давънс сторй“. За тази цел същите
собственици на имота сключили предварителен договор от 10.03.2007г. и анекс към
него от 04.06.2008г. с „Давънс сторй“ ЕООД, в който били определени условията
на строежа и обезщетението, къщата била съборена и строежът започнал, но вървял
бавно, сменяли си работници и се правели корекции. На 03.07.2009г. пред нотариус
бил подписан окончателния договор, след което свидетелят не видял повече
подсъдимият С., а строежът спрял, сградата останала в груб вид. При събиране на
собствениците в последствие се установило още, че различни лица предявявали
претенции към едни и същи имоти, имало само такива с предварителни договори. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява начина на
осъществяване дейността на подсъдимият С., липсата на довършване на сградата на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, както и че е продавал едни и същи обекти в
същата на повече от едно лице.
Свидетелят И.М.П. заявява, че познава
подсъдимият С., счетоводно е обслужвала дружеството му „Давънс строй“ ЕООД,
както и друго негово такова, открито през 2009г. – „Давънс профи“ ЕООД, но С.
не бил заплащал счетоводното обслужване 2-3 години, поради което то било прекратено.
Свидетелят П. работела само с фактури, не и били давани приходни и разходни
ордери, състоянието на дружеството не било добро от счетоводна гледна точка,
бил му отказан кредит, след което С. взел потребителски такъв от 30 000
лева. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява начина на
осъществяване дейността на подсъдимият С., липсата на финансови активи на
управляваното от него дружество.
Свидетелят Д.С.Н. посочва, че работила при
подсъдимия С. в периода от септември на 2007г. до ноември 2009г., като се
занимавала с всичко в офиса – от почистване до работа с документи, съставяла е
такива, включително РКО. Заявява, че и е известно за обекти на ул.„Силиврия“ №
11 в гр.Пловдив, който бил изграден до четвъртия етаж. Виждала е в офиса на
дружеството да се сключват договори за последния обект, сочи жена, купила
магазин на партерния етаж, като не знае името и . Посочва, че знае и за обект в
кв.„Остромила“ при който не се е стигнало до строеж, както не знае защо, а също
и че С. и споделял, че не му е разрешен кредит. Съдът преценява показанията на
същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява начина на осъществяване дейността на подсъдимият С..
Свидетелят С.И.К. посочва, че имала отношения с
подсъдимия С. от около 2009г. – 2010г., живеели около 4 години заедно, през
който период и се разделяли. Посочва, че и е известна строителната дейност,
която развивал С., която в началото вървала добре, но след банковата криза
силно се влошила, С. щял да започне големи обекти на ул.„Сава Муткуров“, както
и в кв.„Съдийски“, но дошла кризата и му отказали финансиране, както и за обект
в кв.„Остромила“ се установили подпочвени води. Сочи и кооперация на
ул.„Силиврия“, която се завършвала, но останала в груб вид. Описва, че
подсъдимият имал проблеми с клиенти, които имали претенции, а той им предлагал
обекти в нови сгради. Уточнява, че обектите на ул.„Сава Муткуров“, както и в
кв.„Съдийски“ останали само проекти, поради настъпилата криза. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява начина на
осъществяване дейността на подсъдимият С., обстоятелството, че същият имал
проблем с набавянето на финансови средства.
Свидетелят Л.И.Г. заявява, че като пълномощник
на сестра си и зет си закупила от дружеството на подсъдимия С. недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр.Пловдив, на улица „Силиврия“ № 11, като първо бил
подписан предварителен договор и била платена част от сумата, а на 28.12.2009г.
пред нотариус бил сключен окончателния такъв, при който била изплатена цялата
сума от 67 590 лева. Свидетелят сочи, че въпреки това строежът се бавел, като
към определен момент С. напълно преустановил дейността си, давал обяснения, че
не му бил разрешаван кредит, започвал всеки момент и т.н.. Последното наложил
собствениците, закупили обекти в сградата, сами да образуват сдружение и да я
довършат. Посочва още, че същите собственици, включително и сестра и, получили
претенции от дружества, работили с дружеството на С., за заплащане на разходи в
полза на последното, както и че оказало, че някои имоти били продавани повече
от един път от С.. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От същите се установява начина на осъществяване дейността
на подсъдимият С., липсата на довършване на сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в
гр.Пловдив, както и че е продавал едни и същи обекти в същата сграда на повече
от едно лице.
Свидетеля М. Ц. М. изнася, че в периода 2010г. -
2011г. се свързала с подсъдимия С. и закупила от същия правото на строеж за два
броя гаража, находящи се в блок в гр.Пловдив, кв.„Кичук Париж“, който се строял
за цена от 13 000 евро. Въпреки това свидетелят М. разбрала, че обектите
не се довършвали, срещнала се с подсъдимия С., който и признал, че единият
гараж го в прехвърлил на братовчед си, а другия го е продал, което стимулирало
свидетеля да потърси правата си по съдебен ред. Съдът преценява показанията на
същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява начина на осъществяване дейността на подсъдимият С.,
липсата на довършване на сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, както и
че е продавал едни и същи обекти в същата сграда на повече от едно лице.
Свидетелят Е.Й.К. посочва, че през 2007г. представлявала
майка си - С. С. К., когато собствениците А. Н. К., Д. К., А.С.К. и С. С. К. сключили
предварителен договор и анекс към него от 04.06.2008г. с „Давънс сторй“ ЕООД, в
който съгласно който представляваното от подсъдимия С. „Давънс сторй“ ЕООД се
задължавало да построи в имота им сграда, като ги обезщети с апартаменти.
Разказва, че обещаният срок за реализация бил две години, но С. не завършил
строежа, последният останал в груб строеж, без инсталации. На 05.07.2009г. по
настояване на подсъдимия С. бил подписан и нотариалния акт, след което всякаква
дейност по обекта била практически преустановена. С. сочил разнообразни причини
за последното – не му бил отпускан кредит, работниците му били ангажирани на
други обекти, изчаквал материали и др..
След 2010г. връзката със С. била изгубена, а собствениците довършили
обектите със собствени средства. Установили още, че имало обекти с повече от
един ***, а през 2011г. свидетеля К. продала своя имот в обекта на друго лице. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява начина на
осъществяване дейността на подсъдимият С., липсата на довършване на сградата на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, както и че е продавал едни и същи обекти в
същата на повече от едно лице.
На следващо място съдът съобрази заключението на
приетата по делото съдебно икономическа експертиза, съгласно което към
31.12.2007 г. дружеството „Давънс строй” ЕООД не е разполагало със значителни
парични средства в брой за осъществяване на дейността си, също дружеството не
разполагало и с наличен актив, който да послужи за обезпечаване на един кредит.
За 2008 г. вещото лице е дало заключение, че фирмата е декларирала финансов
резултат - загуба, която през следващите 2009 г и 2010 г. се е увеличила. Съдът
приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
същото се установява икономическо състояние на „Давънс строй” ЕООД, съответно –
обективната невъзможност на дружеството да изпълни поетите задължения, от което
се извежда заключение за субективната страна на деянието на подсъдимия С., а
именно – че същият ясно е съзнавал, че не е в състояние да изпълни обещаното на
пострадалите прехвърляне право на собственост върху изградени недвижими обекти.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото писмени доказателства – копия от
предварителен договор между Р.П. и „Давънс
строй” ЕООД от 03.07.2007г. с приходен касов ордер, както и споразумение от
02.08.20010г. към същия предварителен договор, договор за продажба право на
строеж от 25.09.2007г. между С.П. и „Давънс строй” ЕООД с приходен касов ордер,
както и споразумение от 02.08.2010г. към същия договор – от които се установява
поетото задължение от страна на дружеството да изгради съответните обекти в
полза на Р.П. и С.П., както и заплатените за това суми; нотариален акт № 151 от
16.09.2009г. между „Давънс строй” ЕООД и Д.Р.Р., от който се установява
продажбата от страна на дружеството на Р. на обещания на свидетеля П.
апартамент № 10; нотариален акт № 146 от 03.07.2009г. от който се установява продажба
идеални части от имота на ул.,„Силиврия“ № 10 от А. Н. К., Д.
К., А.С.К. и С. С. К. на „Давънс строй” ЕООД срещу задължение на същото
дружество да построи обект – сграда, както и доброволна делба на правата на
стороеж в същата сграда, както и нотариален акт № 105 от 08.04.2010г. относно
правоприемството между същите лица, запис на заповед от 21 юни 2010гг. Между В.Т.С.
и Р.П. от която се установява поето задължение от първия да и изплати сумата от
23 690 евро; предварителен договор за учредяване право на строеж между А. Н.
К., Д. К., А.С.К. и С. С. К. и анекс към него от 04.06.2008г., от който се
установява правото на „Давънс сторй“ ЕООД да получи описаното в същия право на
строеж срещу задължение да изгради съответните обекти за праводателите,
разрешение за строеж № 198 от 20.09.2007г. от който се установява факта на
издаване на същото в полза на А. Н. К., Д. К., А.С.К. и С. С. К. за обекта на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, пълномощно от 13.03.2007г., скица,
инвестиционен проект, обяснителна записка, проекти – относно предприетите
мероприятия по изграждане на сградата на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив от страна на „Давънс сторй“ ЕООД;
договор от 23.10.2007г. между „Давънс сторй“ ЕООД и П.К.В. от който се
установява волеизявление за продажбата от дружество на правото на строеж върху
апартамент № 8 в сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив в полза на П.К.В.,
което волеизявление, предвид липсата на спазената изискуема форма, установява
единствено обещанието в този смисъл от страна на подсъдимия С. спрямо В.; 2
броя квитанции към приходен ордер, от които се установява заплащането от страна
на М.В. на посочените суми за въпросния апартамент № 8, нотариален акт № 154 от
03.07.2007г. между „Давънс сторй“ ЕООД и М.П.М., от който се установява
продажбата на последната от страна на дружеството на иначе обещания на
свидетеля П.В. апартамент № 8 в сградата
на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив;
договор от 21.03.2007г. между „Давънс сторй“ ЕООД и З.Д.Т. от който се
установява волеизявление за продажбата от дружество на правото на строеж върху
апартамент № 1 в сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив в полза на Т.,
което волеизявление, предвид липсата на спазената изискуема форма, установява
единствено обещанието в този смисъл от страна на подсъдимия С. спрямо В., какво
и 5 броя приходни ордери, от които се установява заплащането от страна на Т. на
посочените суми за въпросния апартамент № 1; нотариален акт № 149 от 03.07.2009г.
между „Давънс сторй“ ЕООД и П. Р. П., от който се установява продажбата в полза
на последния от страна на дружеството на иначе обещания на свидетеля З.Т.
апартамент № 1 в сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, договор от
09.02.2010г. между „Давънс сторй“ ЕООД и Л.А.Т. от който се установява
волеизявление за продажбата от дружество на правото на строеж върху гаражи №
3 и № 4 в сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив в полза на Т.,
което волеизявление, предвид липсата на спазената изискуема форма, установява
единствено обещанието в този смисъл от страна на подсъдимия С. спрямо Т., както
и 2 броя приходени ордер, от които се установява заплащането посочените суми за
въпросните 2 броя гаражи; споразумение към нотариален договор за покупко-продажба
от 10.01.2011г. и договор за продажба право на строеж от 11.08.2011г. между „Давънс
сторй“ ЕООД и Д.Р.Р. от които е видно, че подсъдимият С. прехвърлил иначе
обещания на свидетеля Р.П. обект - апартамент № 10 в сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив на Д.Р.,
нотариална покана от 05.01.2011г. от която се установява факта на неизпълнение
задълженията по построяване сградата на
ул.„Силиврия“ № 11 от страна на „Давънс сторй“ ЕООД, договор за продажба
право на строеж от 16.03.2009г. между „Давънс сторй“ ЕООД и М.П.М., от който е
видно, че подсъдимият С. прехвърлил иначе обещания на свидетеля П.В. обект -
апартамент № 8 в сградата на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив на М., нотариален акт № 152 от
03.07.2009г. между „Давънс сторй“ ЕООД и Б.П.П., от който е видно, че
подсъдимият С. прехвърлил иначе обещания на свидетеля Т. обект - гараж № 3 в
сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в
гр.Пловдив на П., удостоверения и констативни протоколи от 26.02.2009г.,
02.09.2009г., 01.09.2009г. и 04.02.2011г. от които е видна степента на
завършеност на сградата на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив към същите дати; оригинал
на предварителен договор за учредяване
право на строеж от 12.03.2007г. между Б. З. З. и „Давънс строй“ ЕООД, оригинал
на предварителен договор от 03.09.2009г.г между Д. З. Б. и Давънс строй“ ЕООД,
предварителен договор от 20.12.2009г. между И. Б., Б. Б., В. Г., Г. Г. и „Давънс
строй“ ЕООД, писмо изх.№ 1100-49 от 01.02.2017г. на Община Пловдив,
Разрешително за строеж № 147 от 04.06.2010г. на гр.архитект Община Пловдив в
едно със заповеди за презаверяване и допълване на същото, протокол за откриване
на строителна площадка от 20.08.2015г., писма на гл.архитект на Район Южен от
31.01.2017г. и 20.01.2017г., разрешение за строеж № 198 от 20.09.2007г.,
констативен акт от 18.02.2008г., протокол за откриване на строителна площадка
от 12.12.2007г., разрешение за строеж № 14 от 05.02.2010г. в едно със
забележка, копие на предварителен договор от 05.02.2009г. между З. П. З. и „Давънс
строй“ ЕООД, от които се установява обема на осъществяваната от подсъдимия С.,
чрез „Давънс строй“ ЕООД, строителна дейност, включително и че същият е
извършил постъпки за започване и на други обекти.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият В.Т.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1,
т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в периода от 21.03.2007г. до
08.03.2010г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – ***, с цел да набави за себе си и за „Давънс
строй” ЕООД имотна облага, е възбудил и поддържал у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В.,
М.С.В. и Л.А.Т. заблуждение, както следва:
- На 21.03.2007г. е възбудил и до 08.01.2008г. е
поддържал заблуждение у З.Д.Т., че ще й прехвърли правото на строеж върху
апартамент № 1, в предвидената да се построи жилищна сграда в УПИ 1-557,
сключено със застрояване в УПИ 11-556, кв.36, по плана на кв. Македония, гр.
Пловдив и с това е причинил на З.Д.Т. имотна вреда в размер на 18 450 лева и 19
910 евро с левова равностойност 38 940.57 лева или общо в размер на 57 390.57
лева.
- На неустановена дата в края на месец юни
2007г. е възбудил и до 03.07.2007г. е поддържал заблуждение у Р.И.П., че ще й
продаде апартамент № 10, находящ се в гр. Пловдив на ул."Силиврия" №
11 и с това е причинил на С.Н.П. имотна вреда в размер на 23 000 евро, с левова
равностойност 44 984.09 лева.
- На 03.07.2007г. е възбудил заблуждение у С.И.П.,
че ще построи жилищна сграда в кв. "Остромила" в гр. Пловдив и ще му
продаде апартамент от нея, както и че ще му прехвърли право на строеж върху
апартамент № 5 в предвидената да се построи съгласно КЗСП и РЗП жилищна сграда,
находяща се в гр. Пловдив на ул. "Силиврия" № 11 и с това е причинил
на С.Н.П. имотна вреда в размер на 24 000 евро с левова равностойност 46 939.92
лева.
- На 02.04.2007г. е възбудил и до 14.07.2008г. е
поддържал заблуждение у П.К.В. и М.С.В., че ще прехвърли правото на строеж на П.К.В.
върху апартамент № 8, в предвидената да се построи жилищна сграда в УПИ 1-557,
сключено със застрояване в УПИ II-556, кв. 36, по плана на кв. Македония, гр.
Пловдив и с това е причинил на М.С.В. имотна вреда в размер на 32 319 евро с
левова равностойност 63 210.47 лева.
- На 09.02.2010г. е възбудил и до 08.03.2010г. е
поддържал заблуждение у Л.А.Т., че ще му прехвърли собствеността върху гараж №
3 и гараж № 4, находящи се в предвидената да се построи жилищна сграда на
ул."Силиврия" № 11 в гр. Пловдив и с това е причинил на Л.А.Т. имотна
вреда в размер на 13 650 лева и 7 000 евро с левова равностойност 13 690.81
лева или общо в размер на 27 340.81 лева,
или имотна вреда в общ размер на 239 865.86 лева,
като причинената вреда е в големи размери.
От обективна страна следва да се посочи, че по
делото непротиворечиво се установи, че в посочените периоди, със своите
действия подсъдимият С. е възбудил и поддържал у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В.,
М.С.В. и Л.А.Т. заблуждение, че представляваното от
него дружество „Давънс строй” ЕООД ще построи и прехвърли правото на
собственост гореописаните имоти на ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив на така
изброените свидетели.
Същевременно, същата представа е била невярна и
е съставлявала „заблуждение“ по смисъла на чл.209. ал.1 от НК, доколкото дори
подсъдимия С. да е имал намерение да построи сградата, то същият към момента на
възбуждане и поддържане на заблуждението, ясно е съзнавал, че няма да прехвърли
право на собственост върху изградени обекти в сградата на З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П.,
П.К.В., М.С.В. и Л.А.Т.. Същият въпрос следва да бъде разгледан при обсъждане
на деянието от субективна страна.
На следващо място установява се, че в следствие
възбуденото и поддържано у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В., М.С.В. и Л.А.Т.,
свидетелите З.Д.Т., С.Н.П., М.С.В. и Л.А.Т. извършили имуществени разпореждания
в полза на „Давънс строй” ЕООД и съответно – подсъдимият С., като по този начин
същият причинил на гореописаните пострадали имуществени вреди в посочените
размери.
От обективна страна следва да се посочи още, че подсъдимият
С. е извършил деянието в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
210, ал.1, т.3, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.93, т.1, бук „б“ прел. I-во от НК,
доколкото същият е осъществил деянията в хода на извършвана от него ръководна
работа – ***, в юридическо лице - „Давънс строй” ЕООД.
Също така се установява, че причинената вреда е
в големи размери по смисъла чл. 210, ал.1 т.5 от НК, доколкото към периода на
описаните деяния - от 21.03.2007г. до 08.03.2010г. размерът на минималната
работна заплата за страната е бил както следва:
- в периода от 1 януари 2007г. – 31 декември
2007г. – 180 лева, съгласно ПМС № 324/06.12.2006 г.;
- в периода от 1 януари 2008г. – 31 декември
2008г. - 220 лева, съгласно ПМС №
1/11.01.2008 г.;
- в периода от 1 януари 2009г. – 31 декември
2009г. - 240 лева, съгласно ПМС № 1/10.01.2009
г.;
- в периода от 1 януари 2010г. – 31 август 2011г. - 240 лева, съгласно ПМС №
326/30.12.2009 г.;
От горното е водно, че общия размер на
причинените имуществени вреди от 239 865.86 лева многократно надхвърля този на
70 минимални работни заплати за страната за към монета на довършване на
престъплението.
От обективна страна още престъплението е
извършено от подсъдимия С. в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, а именно с множество деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, а именно – това по чл.210, ал.1,
т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК, като са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. В случая се установява, че подсъдимият С. е извършвал деянията
по напълно еднотипен начин, в хода на една и съща своя дейност, очевидно
осъществявайки макар с отделни деяния едно цялостно намерение за набавяне на
средства по неправомерен начин.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянията, съставляващи процесното продължавано
престъпление, са извършени от подсъдимия С. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си,
чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се
установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка
с деянието.
Следва да се посочи, че за субективната страна
на деянията, имаща своята същност в психическите преживявания на подсъдимия,
извод може да се стори единствено от обективните действия на същия подсъдими, констатирани
в хода на съдебното следствие. В този смисъл съдът намира за установено
обстоятелството, че подсъдимият С. добре е съзнавал - и то към момента на
възбуждане и поддържане на заблуждение у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В., М.С.В.
и Л.А.Т., че им обещава да осъществи едно действие на представляваното от същия
дружество „Давънс строй” ЕООД, а именно – да им изгради в тяхна полза
посочените обекти в сградата на ул.„Силиврия“ № 11, което действие в
действителност не е възнамерявал да осъществи, в качеството си на *** на
дружеството. Последното се установява от обективните действия на подсъдимият С.,
а именно – последният е прехвърлил в последствие обещания на свидетеля Р.П.
апартамент № 10 на Д.Р.Р., прехвърлил е правото на строеж на обещаният на
свидетелите П.В. и М.В. апартамент № 8 на М.П.М., прехвърлил правото на строеж
на обещания на свидетеля З. Т. апартамент № 1 на П. Р. П., което недвусмислено
показва липсата на намерение да изпълни задълженията към Р.П., П.В., М.В. и З.Т.
към момента, в който е възбуждал и поддържал заблуждение у последните. Същото
се установява и относно обещания на свидетеля С.П. апартамент № 5, доколкото
подсъдимия С. е нямало как да не знае, че съгласно постигнатите от самия него
уговорки със собствениците – учредители на правото на строеж на обекта на
ул.„Силиврия“ № 11 в гр.Пловдив, бил определен в самостоятелен дял на С. С. К.,
както и че съгласно предварителния договор същите собствениците – учредители си
запазвали правото първи да определят самостоятелните обекти, които ще получат в
сградата. Напълно идентичен извод следва и да обещания от подсъдимия С. на
свидетеля Т. гаражи № 3 и № 4, доколкото очевидно С. е нямало как да не знае,
че обещава на Т. гараж № 3, който вече е продал на Б.П. с нотариален акт в
предходен момент – на 03.07.2009г., а гараж № 4 изобщо не е бил в патримониума
на „Давънс строй” ЕООД, тъй като съгласно договора за покупко- продажба на
идеални части от недвижим имот и доброволна делба на права на строеж от
03.07.2009 г., сключен между собствениците - учредители и „Девънс строй” ЕООД,
за въпросният гараж номер 4 имало договорено отлагателно условие, предвиждащо
правото на собственост да премине върху купувача - съделител след издаването на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, с разрешение за ползване.
От субективна страна още следва да се посочи, че
подсъдимият С. е целял да получи както за дружеството си „Девънс строй” ЕООД,
така и за себе си съответните имотни облаги, изразяващи се в претърпените от
пострадалите имуществени вреди, доколкото С. има качество на като *** и *** на
горното дружеството, съответно – разполага с резултатите от дейността на
дружеството.
В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че подсъдимият С. срещу получените пари издал годни
финансови документи, подписал годен запис на заповед, споразумение с нотариална
заверка на подписа, за да имат пострадалите годни доказателства, за да бъдат
предприети срещу него съдебни действия. Съставянето на съответни документи при
получаване на паричните суми от страна на пострадалите може да бъде оценено
единствено като част от измамливата схема, осъществена от подсъдимият С.,
доколкото ясно на почти всеки участник в гражданския оборот е, че при изплащане
на подобни значителни суми, в случая – в
размер на десетки хиляди евро, следва да
се състави някакъв документ. Ето защо очевидно С. е нямало как да очаква, че ще
получи това, което цели, а именно – парични суми от страна на пострадалите, без
да издаде съответен документ. Последното обаче по никакъв начин не установява
едно негово намерение да изпълни
обещаното, в светлината на гореописаните при обсъждане от обективна и
субективна страна действия на подсъдимия. Още по-малко извод в насока липса на
умисъл от страна на подсъдимия С. може да се стори от обстоятелството, че
същият подписал годен запис на заповед, споразумение с нотариална заверка на
подписа и т.н., за да обезпечи на
пострадалите годни доказателства, за да бъдат предприети срещу него съдебни
действия. Следва да се посочи, че съгласно писмените доказателства по делото
пострадалите поначало са разполагали с писмени доказателства за постигнатите
договорености, включително за заплащане съответните суми, като ясно е, че ако
въпросните запис на заповед и споразумение в някаква степен „улесняват“
действия пред съд спрямо дружеството – последното към този момент в очевидно
влошено финансово състояние, то същите запис на заповед формират и невярна
представа у съответните пострадали за съществуващо намерение на С. да изпълни
поетите задължения, която представа благоприятства подсъдимия чрез отлагане във
времето неблагоприятните последици от осъществените деяния.
Следва да бъде преценено като неотносимо възражението,
че подсъдимият бил признал, че е в състояние на фалит, че е обещал на пострадалите
да ги обезщети с други апартаменти в други строителни обекти, като действително
е бил узаконил бъдещите строежи и т.н.. Последното няма никакво отношение към
обстоятелството, че на посочените в обвинението дати и място, подсъдимият С. е
възбудил и поддържал заблуждение у указаните в обвинението лица, с което е
причинил имотна вреда на пострадалите. Всякакви последващи действия на
подсъдимия С. – признание, че е във фалит, обещания, че ще репарира
пострадалите с други обекти и т.н., съставлява единствено изказани обещания от
подсъдимия за едно посткриминално негово поведение, което дори и да бе
осъществено, щеше да съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и
такова, разколебаващо извода за осъществено от подсъдимия от обективна и
субективна страна деяние, разкриващо признаците на престъплението измама. Още
повече, по делото не са събрани никакви доказателства, че същите обещания на
подсъдимия С. са били нещо повече от средство за отлагане неблагоприятните
последици върху него от стореното, доколкото събраните по делото данни за
постъпки за започване дейности на нови обекти от страна на С. доказва единствено, че същият е целял да
продължи дейността си в областта на строителството, а не че последното е с
единствена цел обезщетяване на пострадалите.
Също като неоснователно следва да бъде прието и
становището, че в случая се касае за не за измама, а за бизнес неуспех,
сочената като настъпила към онзи момент финансова и банкова криза и т.н.. В
този смисъл ясно е, че дружеството на подсъдимия С. е търпяло бизнес неуспех.
Последното обаче по никакъв начин не препятства заключението, че въпреки това
или дори – именно заради това, подсъдимият С. е взел и осъществил решение да си
набави парични средства с поредица от деяния, осъществяващи от обективна и
субективна страна състава на престъплението измама, за което както вече бе
изложеното, в хода на съдебното следствие се събраха непротиворечиви
доказателства.
Ето защо, съдът призна подсъдимия В.Т.С. – роден
на ***г***, б., българско гражданство, разведен, с висше образование,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
за това, че в периода от 21.03.2007г. до 08.03.2010г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ***,
с цел да набави за себе си и за „Давънс строй” ЕООД имотна облага, е възбудил и
поддържал у З.Д.Т., Р.И.П., С.И.П., П.К.В., М.С.В. и Л.А.Т. заблуждение, както
следва:
- На 21.03.2007г. е възбудил и до 08.01.2008г. е
поддържал заблуждение у З.Д.Т., че ще й прехвърли правото на строеж върху
апартамент № 1, в предвидената да се построи жилищна сграда в УПИ 1-557,
сключено със застрояване в УПИ 11-556, кв.36, по плана на кв. Македония, гр.
Пловдив и с това е причинил на З.Д.Т. имотна вреда в размер на 18 450 лева и 19
910 евро с левова равностойност 38 940.57 лева или общо в размер на 57 390.57
лева.
- На неустановена дата в края на месец юни
2007г. е възбудил и до 03.07.2007г. е поддържал заблуждение у Р.И.П., че ще й
продаде апартамент № 10, находящ се в гр. Пловдив на ул."Силиврия" №
11 и с това е причинил на С.Н.П. имотна вреда в размер на 23 000 евро, с левова
равностойност 44 984.09 лева.
- На 03.07.2007г. е възбудил заблуждение у С.И.П.,
че ще построи жилищна сграда в кв. "Остромила" в гр. Пловдив и ще му
продаде апартамент от нея, както и че ще му прехвърли право на строеж върху
апартамент № 5 в предвидената да се построи съгласно КЗСП и РЗП жилищна сграда,
находяща се в гр. Пловдив на ул. "Силиврия" № 11 и с това е причинил
на С.Н.П. имотна вреда в размер на 24 000 евро с левова равностойност 46 939.92
лева.
- На 02.04.2007г. е възбудил и до 14.07.2008г. е
поддържал заблуждение у П.К.В. и М.С.В., че ще прехвърли правото на строеж на П.К.В.
върху апартамент № 8, в предвидената да се построи жилищна сграда в УПИ 1-557,
сключено със застрояване в УПИ II-556, кв. 36, по плана на кв. Македония, гр.
Пловдив и с това е причинил на М.С.В. имотна вреда в размер на 32 319 евро с
левова равностойност 63 210.47 лева.
- На 09.02.2010г. е възбудил и до 08.03.2010г. е
поддържал заблуждение у Л.А.Т., че ще му прехвърли собствеността върху гараж №
3 и гараж № 4, находящи се в предвидената да се построи жилищна сграда на
ул."Силиврия" № 11 в гр. Пловдив и с това е причинил на Л.А.Т. имотна
вреда в размер на 13 650 лева и 7 000 евро с левова равностойност 13 690.81
лева или общо в размер на 27 340.81 лева,
или имотна вреда в общ размер на 239 865.86
лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 209,
ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Въпреки горното, съдът намери, че подсъдимият В.Т.С.
следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН
в това:
- да е поддържал заблуждение у З.Д.Т., че ще й
прехвърли правото на строеж върху апартамент № 1, в предвидената да се построи
жилищна сграда в УПИ 1-557, сключено със застрояване в УПИ 11-556, кв.36, по
плана на кв. Македония, гр. Пловдив и с това да е причинил на З.Д.Т. имотна
вреда в размер на 18 450 лева и 19 910 евро с левова равностойност 38 940.57
лева или общо в размер на 57 390.57 лева в периода след 08.01.2008г., а именно
от 09.01.2008г. до 03.07.2009г.
- да е поддържал заблуждение у Р.И.П., че ще й
продаде апартамент № 10, находящ се в гр. Пловдив на ул."Силиврия" №
11 и с това е причинил на С.Н.П. имотна вреда в размер на 23 000 евро, с левова
равностойност 44 984.09 лева в периода след 03.07.2007г., а имено от
04.07.2007г. до 16.09.2009г.
- да е поддържал заблуждение у С.И.П., че ще
построи жилищна сграда в кв. "Остромила" в гр. Пловдив и ще му
продаде апартамент от нея, както и че ще му прехвърли право на строеж върху
апартамент № 5 в предвидената да се построи съгласно КЗСП и РЗП жилищна сграда,
находяща се в гр. Пловдив на ул. "Силиврия" № 11 и с това е причинил
на С.Н.П. имотна вреда в размер на 24 000 евро с левова равностойност 46 939.92
лева в периода след 03.07.2007г., а именно от 04.07.2007г. до 04.06.2008г.
- да
е поддържал заблуждение у П.К.В. и М.С.В., че ще прехвърли правото на строеж на
П.К.В. върху апартамент № 8, в предвидената да се построи жилищна сграда в УПИ
1-557, сключено със застрояване в УПИ II-556, кв. 36, по плана на кв.
Македония, гр. Пловдив и с това е причинил на М.С.В. имотна вреда в размер на
32 319 евро с левова равностойност 63 210.47 лева в периода след 14.07.2008г.,
а именно от 15.07.2008г. до 03.07.2009г..
Тук следва да се посочи, че престъплението по
измама по смисъла на чл.209, ал.1 и следващите от НК е довършено тогава, когато
е настъпила имотната вреда за пострадалия. В конкретния случай, имотната вреда
за пострадалите З.Д.Т., С.Н.П., М.С.В. и Л.А.Т. тогава, когато те са се
разпоредили със съответните парични суми в полза на дружеството на подсъдимия С.,
а когато сумите са били изплатени на няколко вноски – когато пострадалия е
предоставил последната вноска на подсъдимия.
Съответно – при въведеното и поддържано
заблуждение от страна на подсъдимия у З.Д.Т., същата е претърпяла имотната
вреда на 08.01.2008г.; при въведеното и поддържано заблуждение от страна на
подсъдимия у Р.И.П. и С.И.П., то С.Н.П., е претърпяла
имотната вреда на 03.07.2007г.; при въвеждане поддържано заблуждение от страна
на подсъдимия у П.К.В. и М.С.В., втората е
претърпяла имотна вреда на 14.07.2008г., както и при въведеното и поддържано
заблуждение от страна на подсъдимия у Л.А.Т., същият е
претърпяла имотната вреда на 08.03.2010г..
Горните дати на причиняване имотните вреди се
явяват такива на довършване на деянията. Всички последващи действия на
подсъдимия, макар да поддържат субективно вече създадената заблуда у
пострадалите, са без значение за съставомерността на деянията, а само са дали
възможност да се забави във времето евентуални последици за подсъдимия, във
връзка с търсене отговорност на същия.
С оглед на горното се констатира, че в така
повдигнатото обвинение, правилно е посочен е единствено периода в който
деянието е извършено спрямо пострадалия Л.А.Т., който е претърпяла имотната
вреда на 08.03.2010г., когато е изплатил паричната сума на С.
Ето защо съдът на основание чл. 304 от НПК ОПРАВДА
подсъдимият С., по повдигнато му в този смисъл обвинение, относно посочените
периоди - в периода след 08.01.2008г., а именно от 09.01.2008г. до 03.07.2009г.
за пострадалия З.Д.Т.; в периода след 03.07.2007г., а имено от 04.07.2007г. до
16.09.2009г. за пострадалия С.Н.П.; за периода след 03.07.2007г., а именно от
04.07.2007г. до 04.06.2008г. за пострадалия С.Н.П.; за периода след 14.07.2008г., а именно от 15.07.2008г. до
03.07.2009г., за пострадалия М.С.В..
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери
подсъдимия В.Т.С. за виновен в извършено престъпление по престъпление по чл.
210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, съдът намери
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство големия размер на
причинените с престъплението имуществени вреди, взети в тяхната съвкупност по
смисъла на чл.26, ал.2 от НК. С оглед на последното следва да се посочи, че
безспорно в случая големите размери са квалифициращо обстоятелство по така
повдигнатото обвинение по смисъла на чл.210, ал.1 т.5 от НК. Въпреки това,
големите размери по смисъла на закона към датата на довършване на
престъплението - 08.03.2010г., са в размер на 16 800 лева. Същевременно,
действително причинените имотни вреди по настоящото престъпление възлизат на 239
865.86 лева или размер, многократно надхвърлящ този на големите размери чл.210,
ал.1 т.5 от НК и дори този на особено големите размери по чл.211 от НК, мака да
не са налице останалите кумулативни основания за преценка съставомерността
деянието по последния текст. Ето защо размера на причинените имуществени вреди
по настоящото престъпление, далеч надхвърлящ този на големите вреди по чл.210,
ал.1 т.5 от НК, съставлява отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, по-висока от тази на
общия случай на измамата в големи размери по смисъла на чл.210, ал.1 т.5 от НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете липсата на
предходни осъждания на подсъдимия, липсата на установени негативни
характеристични данни.
Предвид горното и така посочения баланс
на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, съдът намери, че следва бъде
индивидуализирано наказание в средния предвиден от закона размер закона
минимум, поради което и наложи наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, като
счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление
и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като
същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Като съобрази разпоредбите на чл 58, т. 3 вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
съдът намери, че така определеното на подсъдимия В.Т.С. наказание в размер на
четири години и шест месеца „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от „открит” тип.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като намери подсъдимия В.Т.С. за
виновен в извършено престъпление по престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5
вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК съдът намери за основателна така
предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същият от
гражданския ищец С.Н.П..
Иска бе доказан по своето основание – извършено престъпление, което по смисъла
на чл.45 ЗЗД се явява деликт. Искът бе установен и по размер, като в хода на
съденото следствие се установи, че с извършеното деяние подсъдимият С. е
причинил на П. имотна вреда в размер на 47 000 евро с левова равностойност 91
924,01 лева, като основанията за това бяха посочени при обсъждане на приетата
от съда като установена фактическа обстановка. Лихвата за забава се дължи от
датата на довършване на престъпленито, защото тогава изпада в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия В.Т.С.
да заплати на гражданския ищец С.Н.П. с ЕГН ********** сумата от 47 000 евро с
левова равностойност 91 924,01 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от извършено в периода от месец юни 2007 г. до 03.07.2007 г.
престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, в едно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2007 г. до
окончателното й изплащане
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед горното си произнасяне и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът намери, че подсъдимият В.Т.С. следва да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец С.Н.П. с ЕГН ********** сумата от 100 лева за направени
разноски по делото за назначаване на повереник.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счете, че
подсъдимият В.Т.С. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 3676,96 лева в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пловдив.
Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че
подсъдимият В.Т.С. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
досъдебното производство в размер на 120 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в
полза на Държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счете, че
подсъдимия В.Т.С. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото в размер на 78 лева по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на
съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.