ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. ХАСКОВО, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 т.
6 от ГПК .
Образувано е по жалба от Г. С. Т., С. И. Т. и И. С. И. – длъжници по
изпълнително дело № 20148750400148 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег.
№ 875 с район на действие Окръжен съд - Хасково. Атакува се отказът на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Жалбоподателите въвеждат оплаквания за неправилност –
незаконосъобразност на атакувания акт на ЧСИ. Твърдят, че в продължение
на осем години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия спрямо него, т.е. бил се е дезинтересирал от хода на изпълнителното
производство. Поради това считат, че са настъпили основания за
прекратяване на изпълнителното производство - перемпция. С тези и
останалите доводи жалбоподателите искат съдът да отмени отказа на ЧСИ и
да му укаже да прекрати изпълнителното производство.
Взискателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив
уведомен за жалбата, не взема становище.
ЧСИ излага писмени мотиви.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и
1
прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 20148750400148 по описа на ЧСИ Захари
Запрянов, рег. № 875 с район на действие Окръжен съд - Хасково е
образувано на 24.02.2014 година по молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД - Пловдив и на основание представен с молбата
изпълнителен лист, издаден на 02.09.2013 г. по ч.гр.дело № 1214/2013 на
Районен съд – Димитровград. Съгласно изпълнителния лист, В.Д.Т. е осъдена
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД – Пловдив сумата в
размер на 1320,08 лева – главница, ведно със законната лихва, 56, 97 лева –
обезщетение за забава, както и 127,54 лева – деловодни разноски за
заповедното производство. С молбата за образуване на изпълнително
производство, взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи и др., да определи начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
В хода на изпълнението ЧСИ е установил, че длъжникът В.Д.Т. е
починала на 05.12.2013 година (удостоверение за наследници №
282/26.02.2014 година, издадено от Община – ***) и е оставила законни
наследници: С. И. Т. – съпруг, Г. С. Т. – дъщеря, Р.С. Т. – дъщеря и И. С. И. –
син. Поради това, на 04.03.2014 година те са били конституирани в качеството
на длъжници на място на починала им наследодателка.
На 26.05.2014 година длъжникът Р.С.Т. е получила лично покана за
доброволно изпълнение с изх. № 19160/22.05.2014 година (142), ведно с копие
от изпълнителния лист. На 25.10.2018 година тя е извършила плащания за
доброволно погасяване на дълга, в резултат на което делото е прекратено по
отношение на нея на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК (стр. 426-433, 447).
Длъжниците са подали молба вх. № 32793/25.10.2022 година, с искане
да бъде прекратено изпълнителното производство, поради настъпила
перемпция. ЧСИ Запрянов е постановила обжалвания отказ да се прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, който е
обективиран в резолюция, поставена на 25.10.2022 година върху молбата от
С. И. Т., Г. С. Т. и И. С. И.
За отказа длъжникът Г. С. Т. е уведомена със съобщение изх.№
38991/28.10.2022 година, връчено на 02.11.2022 година. Уведомленията и
разписките на останалите длъжните не се намират в кориците на
представеното копие от изпълнителното дело.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Жалбата се явява допустима. Тя е подадена от процесуално
2
легитимирани лица против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване на
основание чл. 435 ал. 2 т. 6 предложение второ от ГПК. Жалбата е подадена в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. До този
извод съдът стигна, като взе предвид следното: Съгласно правната теория и
константната практика на различните по степен съдилища, прекратяването на
принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона, поради което постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяване има само констативно значение. Поради това, за да се прецени
правилността на атакувания отказ да се прекрати принудителното
изпълнение, трябва да се провери дали са настъпили претендираните от
длъжника факти и обстоятелства, обуславящи прекратяването. И конкретно –
дали действително взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, което би наложило прилагане
правилото за перемция.
На обследване подлежи целият период от образуване на
изпълнителното производство, тъй в молбата си до ЧСИ длъжникът е
направил общо оплакване за непредприемане на изпълнителни действия за
повече от две години, а ЧСИ се е произнесъл, без да изиска конкретизацията
на искането, респ. срока.
Както вече бе посочено по-горе, изпълнителното производство е било
образувано на 24.02.2014 година. Със запорно съобщение с изх. №
12431/28.03.2014 година (стр. 38) е наложен запор върху пенсията на
длъжника С. И. Т.. На 14.04.2014 година в Агенция по вписванията е вписана
възбрана с изх. № 14439/10.04.2014 година върху недвижим имот,
собственост на длъжниците (стр. 111). На 22.01.2016 година, със запорно
съобщение с изх. № 7306/22.01.2016 година (стр. 154) е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника Р. С. Т.. На същата дата е изпратено
ново запорно съобщение до РУ СО гр. *** с изх. № 7312/22.01.2016 година, с
което се налага запор на пенсията на длъжника С. И. Т. (стр. 161). С молба с
вх. № 56522/15.08.2016 година взискателят е посочил способ на изпълнение
по делото – насочване на изпълнение върху цялото секвестируемо имущество
на длъжника, като е делегирал на ЧСИ да определи конкретния способ на
изпълнението (стр. 187). На 18.10.2016 година със запорно съобщение с изх.
№ 73473/18.10.2016 година е наложен за запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Р.С. Т. (стр. 216). На 19.12.2016 година в Агенция по
вписванията - Стара Загора е вписана възбрана с изх. № 86311/14.12.2016
година върху недвижим имот, собственост на длъжника Р.С. Т. (стр. 260). На
3
19.12.2016 година в Агенция по вписванията - Димитровград е вписана
възбрана с изх. № 86351/14.12.2016 година върху недвижим имот,
собственост на длъжника Г. С. Т. (стр. 261). Със запорно съобщение до РУ СО
гр. *** с изх. № 2208/12.01.2017 година е наложен запор на пенсията на
длъжника С. И. Т. (стр. 273). На 24.01.2017 година по делото е изпратено ново
запорно съобщение с изх. № 5156/24.01.2017 година, с което е наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника Р. С. Т. (стр. 278). Запорното
съобщение е връчено на работодателя на 08.03.2017година (стр. 283). С молба
с вх. № 60752/03.10.2017 година взискателят е посочил способ на изпълнение
по делото – налагане на запор върху паричните авоари на длъжниците в
притежаваните банкови сметки и сейфове (стр. 300). Във връзка с молбата са
наложени запори на банковите сметки на длъжниците (стр. 305, 306, 308, 309,
312). Със запорно съобщение с изх. № 3434/18.01.2018 година е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника И. С. Т. (стр. 344). Със
запорно съобщение до РУ СО гр. *** с изх. № 4982/25.01.2018 година е
наложен запор на пенсията на длъжника С. И. Т. (стр. 357). С молба с вх. №
56024/16.10.2018 година взискателят е посочил способ на изпълнение по
делото - налагане на запор върху паричните авоари по банковите сметки и в
сейфове на длъжниците (стр. 451), които способи са били приложени от ЧСИ
(стр. 456-457, 460). С молба с вх. № 49402/22.08.2019 година взискателят е
посочил едновременно няколко способа на изпълнение по делото (стр. 500),
като ЧСИ е наложил запори на банковите сметки на длъжниците (стр. 507-
509). С молба с вх. № 33414/02.10.2020 година взискателят е посочил способ
на изпълнение по делото (стр. 539) и във връзка с молбата са наложени
запори на банковите сметки на длъжниците (стр. 542, 545). С молба с вх. №
37521/04.10.2021 година взискателят е посочил едновременно няколко
способа на изпълнение по делото – запор върху паричните авоари, запор
върху трудовото възнаграждение, възбрана върху недвижимото имущество,
установено от ЧСИ, запор и опис на МПС (стр.556). Това е последното искане
на взискателя, с което се сочат ясно и недвусмислено изпълнителни способи,
годни да прекъснат течението на срока за перемпция. Т.е. от 04.10.2021
година е започнал да тече нов двегодишен срок, който към датата на подаване
на молбата за прекратяване на изпълнитетелното производство 25.10.2022
година не е бил изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че депозираната от длъжниците
жалба против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Атакуваният
отказ, обективиран в писмена резолюция върху молба вх. № 32793/25.10.2022
година е правилен, тъй като действително не са настъпили визираните в
закона – чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, факти и обстоятелства, при наличието на
които изпълнителното производство се перемира.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 34263/08.11.2022 година от Г.
С. Т., С. И. Т. и И. С. И. – длъжници по изпълнително дело № 20148750400148
по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875 с район на действие Окръжен
съд - Хасково, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, обективиран
в писмена резолюция върху молба на длъжниците вх. № 32793/25.10.2022
година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателите и да се изпрати
на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5