О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
София, 06.08.2020
година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
– Наказателно
отделение, IІ-ри въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на шести
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ МЛ. СЪДИЯ: НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА |
|
като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНЧД № 2201 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава XVIII
НПК.
Делото е образувано по частен протест на районен прокурор
при Софийска районна прокуратура от 27.03.2018 г. срещу определение от 19.03.2018
г., постановено по НЧД № 17288 по описа на Софийски районен съд за 2017 г.,
Наказателно отделение, 21 състав. Съдът при извършена служебна проверка,
досежно законосъобразното провеждане на досъдебното производство е констатирал,
че постановлението на Софийска районна прокуратура е незаконосъобарзно, тъй
като е необосновано и неправилно е приложен законът, а от друга страна е налице
и непълнота на доказателствената съвкупност.
Районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в
проверявания съдебен акт.
Съдът е върнал на
Софийска районна прокуратура делото за отстраняване на констатираните
съществени пороци.
Частният протест е
подаден срещу подлежащо на обжалване определение в преклузивния срок и отстрана
имаща правен интерес.
В протеста са изложени
и развити съображения, че наказателното производство е прекратено правилно и
законосъобразно, като се развиват съображения за неправилност на мотивите на
районния съд, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 НПК се прави искане,
да бъде отменено определение от 19.03.2018 г., постановено по НЧД № 17288 по
описа на Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 21 състав, и
да се потвърди постановлението на прокурора.
Не е подаван отговор на
протеста от жалб. М.С.Ч..
Софийският градски съд в качеството си на въззивна
инстанция, след като разгледа и обсъди направените в частния протест
оплаквания, събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на
атакувания първоинстанционен акт и приема за установено следното:
Протестът е допустим, доколкото е подаден от лице имащо
правен интерес и представлява легитимирана страна. Същият е подаден в
предвидения седмодневен срок.
Разгледан по същество протестът е неоснователен с оглед
следните съображения:
Въззивната инстанция
изцяло споделя посочените от районния съдия основания за отмяна на
постановлението на прокурор при Софийска районна прокуратура от 25.05.2016 г.,
с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 3М
2965/2015 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 35499/15 г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 4, вр. ал. 1 НК и връщане на делото на Софийска районна прокуратура по изложените мотиви в
определението на съда. Не се налага нова фактическа обстановка и въззивният съд
намери това за установено, след анализ на прекратителното постановление и
изложените аргументи в определението на СРС.
Въззивната инстанция
приема за установена фактическата обстановка, описана подробно в обжалваното
определение и не намира за необходимо да преповтаря установените факти, които
споделя изцяло. В изложението на подадения протест липсват наведени оплаквания,
които да не са обсъдени и да не е отговорено задълбочено, мотивирано и правилно
в проверяваното от настоящата инстанция определение от 19.03.2018 г. на СРС.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК е да се
извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на
прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като при
извършване на тази проверка проверяващият съд се произнася по същество на
делото. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява, дали са
спазени материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на
своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал. 1 НПК сочи, че съдът,
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243 НПК
съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се
касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а
до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
съдебно производство.
Една от предпоставките, гарантиращи, че разследването е проведено законосъобразно,
обективно, всестранно и пълно е съблюдаването на правата на участниците в
производството – обвиняемия и пострадалите от престъплението. В
този смисъл всяко нарушение
на правата им ще доведе до липса на качествено и съобразно правилата на НПК
разследване, а оттам – и до опорочаване на формираното въз основа на такова разследване вътрешно убеждение
на прокурора.
Казаното отнесено към
разглеждания случай обосновава извод, че разследването по досъдебно
производство № ЗМ 2956/2015г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 35499/2015 г.
по описа на СРП не е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно,
тъй като не е приобщена по съответния за това ред комуникацията между
пострадалата и Ю.Я.в приложението Вайбър. И според въззивния съд
постановлението е незаконосъобразно от материална страна. По делото са налице
доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
Ето защо и проведеното разследване
е в разрез с процесуалните изисквания, доколкото прокурорът не е изпълнил
задълженията си, по в чл. 226, ал. 2 НПК и по този начин е формирал вътрешното
си убеждение при несъблюдаване на критериите в чл. 14 НПК. Това обстоятелство
само по себе си се явява абсолютно и безусловно основание за отмяна на
прокурорския акт /както е и постановил Софийски районен съд, Наказателно
отделение/, поради което се обезсмисля произнасянето на въззивния съдебен
състав относно доказаността или не на обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. И това е така, защото формирането на вътрешното убеждение на прокурора
относно значимите за правилния изход на делото факти е съществено опорочено, а
и преждевременно, доколкото е съществувала възможността за събирането на още
относими към предмета на делото доказателства и извършване на допълнителни
действия по разследването.
С оглед на
гореизложеното, Софийски градски съд намира, че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд изцяло
споделя изложените от Софийски районен съд съображения, както и крайния решаващ
извод в протестираното определение от 19.03.2018 г. на СРС. Заключенията на
настоящата инстанция обуславят оставяне без уважение на подадения частен
протест и потвърждаване на определението на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл.
243, ал. 7
НПК, Софийски
градски съд, Наказателно
отделение, II-ри въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
19.03.2018 година, постановено по
НЧД № 17566 по описа на Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение,
21 състав, с което e отменено постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 25.05.2016 г., с което е прекратено наказателно
производство по досъдебно производство № ЗМ 2956 по описа на 05 РУ – СДВР за
2015 г., пр. пр. № 35499 по описа на СРП за 2015 г., водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и върнато делото на
Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатираните съществени
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.