О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1218 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 29, предл. 3
ЗТРРЮЛНЦ.
Ищцата - Е.Й. Г. - Х., твърди, че до 05.04.2012 г. е била съдружник в дружеството „Б.” ООД, като с решение, прието от общото събрание на съдружниците на 05.04.2012 г. е изключена като такава. Посочва, че от момента на прекратяване на членственото правоотношение за нея е възникнало правото да получи паричната равностойност на дружествения дял съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, който се определя от имуществото, което дружеството притежава. С оглед на това твърди, че за нея съществува правен интерес да предяви иска за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства, касаещи апорт в капитала на други дружества на недвижими имоти, които са били притежавани от „Б.” ООД и които счита, че не са излезли въз основа на валидни юридически факти от неговия патримониум.
Ищцата заявява, че на 14.10.2003 г. от общото събрание на съдружниците в „Б.” ООД е прието решение за преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са образувани пет нови дружества - „Х.Б.“ ЕООД, „Х. Р.“ ЕООД, „Х.П.“ ЕООД, „М.Г.х.“ ЕООД и „Т.К.О.К.“ ЕООД, които съгласно отделителен протокол получават правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи 1) Хотел Бор, находящ се в к.к. Пампорово, който преминава в собственост на „Х.Б.“ ЕООД, 2) Х.Р., находящ се в с. Чолакова чешма, общ. Несебър, който преминава в собственост на „Х.Р.“ ЕООД, 3) Хотелски комплекс П., находящ се в к.к Слънчев бряг, който преминава в собственост на „Х.П.“ ЕООД, 4) М.Г.Х. ***, който преминава в собственост на „М.Г.х.“ ЕООД, 5) супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, който преминава в собственост на „Т.К.О.К.“ ЕООД.
Ищцата твърди, че през 2013 г. дружеството „Х.Б.“ ЕООД е извършило непарична вноска в капитала на „П.и.г.“ ЕАД с предмет разпределения му при преобразуването недвижим имот. Апортът е вписан в търговския регистър по партидата на „П.и.г.“ ЕАД на 16.05.2013 г.
През 2011 г. дружеството „Х.П.“ ЕООД е извършило непарична вноска в капитала на „П.и.г.“ АД с предмет разпределения му при преобразуването недвижим имот. Апортът е вписан в търговския регистър по партидата на „П.и.г.“ ЕАД на 02.05.2011 г.
През 2013 г. и дружеството „М.Г.х.“ ЕООД се е разпоредило с недвижимия имот, който му е разпределен при преобразуването, като е извършило непарична вноска в капитала на „Х.к.М.“ ЕАД. Апортът е вписан в търговския регистър по партидата на „Х.к.М.“ ЕАД на 24.09.2013 г.
Ищцата твърди, че тя не е присъствала на общото събрание, проведено на 14.10.2003 г., на което са приети решения за преобразуване на „Б.” ООД и за учредяване на новите дружества чрез отделяне, както и че не се е подписвала на изготвения протокол за неговото провеждане. С оглед на това счита, че нито едно от новоучредените чрез отделяне дружества, сред които са и „Х.Б.“ ЕООД, „Х. П.“ ЕООД и „М.Г.х.“ ЕООД, не са възникнали валидно и към тях не е могло да бъде прехвърлено имущество от преобразуващото се дружество „Б.” ООД и впоследствие самите те не са можели да извършат апорт с предмет недвижими имоти в капитала на ответните дружества „П.и.г.“ ЕАД, „П.и.г.“ АД и „Х.к.М.“ ЕАД. След като непаричните вноски на недвижими имоти не са извършени от валидно възникнали търговски дружества, то те също не са валидно осъществени и не са породили правни последици, поради което вписването на апортите в търговския регистър представлява вписване на несъществуващи обстоятелства. С оглед на изложеното, ищцата моли съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД са вписани тези несъществуващи обстоятелства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - „П.и.г.“ ЕАД, „П.и.г.“ АД и „Х.к.М.“ ЕАД, оспорват предявените искове. Твърдят,
че ищцата е била редовно поканена и е присъствала на общото събрание на съдружниците на „Б.” ООД, проведено на 14.10.2003 г., на
което са приети решенията за преобразуване на дружеството чрез отделяне, в
резултат на което са образувани новите дружества - „Х.Б.“ ЕООД, „Х. П.“ ЕООД и
„М.Г.х.“ ЕООД. Заявява, че тя не се е възползвала от правото си да атакува тези
решения по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ, които са изтекли отдавна, поради
което в настоящото производство не е допустимо да се извършва проверка дали те
страдат от пороци, които да водят до тяхната незаконосъобразност. Поради
изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД са вписани три несъществуващи обстоятелства, които са следните: 1) извършване от дружеството „Х.Б.“ ЕООД на апорт на недвижим имот, представляващ Хотел Бор, находящ се в к.к. Пампорово, в капитала на „П.и.г.“ ЕАД, 2) извършване от дружеството „Х.П.“ ЕООД на апорт на недвижим имот, представляващ Хотелски комплекс П., находящ се в к.к Слънчев бряг, в капитала на „П.и.г.“ АД, 3) извършване от дружеството „М.Г.х.“ ЕООД на апорт на недвижим имот, представляващ М.Г.Х. ***, в капитала на „Х.к.М.“ ЕАД.
При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на търговското дружество „П.и.г.“ ЕАД се установява, че на 16.05.2013 г. е вписано извършване с учредителния акт на непарична вноска в капитала му, която е направена от „Х.Б.” ЕООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 80371.244.203 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57 от 28.08.2006г., с адрес на поземления имот: град Чепеларе, община Чепеларе, област Смолян, местност Пампорово, с площ по кадастрална скица – 4 085 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана; начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор № 80371.244.203.3, със застроена площ от 868 кв.м., с брой етажи - 4, с предназначение – Хотел.
При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на търговското дружество „П.и.г.“ АД, се установява, че на 02.05.2011 г. е вписано извършване с учредителния акт на непарична вноска в капитала му, която е направена от „Х.П.“ ЕООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, подробно описани в учредителния протокол на едноличния собственик от 26.04.2011 г. и който видно от съдържанието на този протокол представлява поземлен имот с идентификатор № 51500.505.165 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: к.к Слънчев бряг, с площ по кадастрална скица – 11 281 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия; начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом, ведно с изградената в имота сграда, представляваща хотел „П.”, с идентификатор № 51500.505.165.1, със застроена площ от 6 356 кв.м., състояща се от пет масивни сгради /корпуси/ - блок А, блок Б, блок В, блок Г.
При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на търговското дружество „Х.к.М.“ ЕАД се установява, че на 24.09.2013 г. е вписано извършване с учредителния акт на непарична вноска в капитала му, която е направена от „М.Г.х.“ ЕООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.1504.1106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, одобрени със Заповед № РД-18-27 от 03.04.2012г., с адрес на поземления имот: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба 2”, бул. „********, с площ по кадастрална скица - 7 414 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, ведно с изградените в имота сгради, както следва: 1. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.1, със застроена площ съгласно кадастрална скица от 1109 кв.м., брой етажи – 5, с предназначение – хотел; 2. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.2, със застроена площ по кадастрална скица от 866 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение – сграда за обществено хранене; 3. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.4, със застроена площ по кадастрална скица от 22 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 4. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.5, със застроена площ по кадастрална скица от 178 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 5. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.6, със застроена площ по кадастрална скица от 6 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 6. сграда с идентификатор 68134.1504.1106.7, със застроена площ по кадастрална скица от 74 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение – сграда за енергопроизводство.
От така установените факти се налага изводът, че и трите апорта на недвижими имоти в капитала на ответните дружества, които са обстоятелствата, които са вписани в търговския регистър и се твърди, че са несъществуващи, са извършени при учредяване на търговските дружества, с учредителните им актове, поради което те са учредителни. Учредителният апорт представлява сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване, с оглед на което и последиците от нея са две: първата е учредяването на търговското дружество, в капитала на което е направена непаричната вноска, а втората е преминаването на правото на собствеността върху вещта, която е предмет на извършваната непарична вноска, от вносителя в патримониума на новоучреденото дружество. Тези две последици на апорта настъпват в един и същи момент, а именно от момента на вписване на непаричната вноска и вписването на учредяването на търговското дружество в търговския регистър, които се извършват едновременно съгласно чл. 174, ал. 2 ТЗ.
На следващо място съдът съобразява, че наличието на порок при учредяване на едно търговско дружество, което е вписано в търговския регистър като такова, т.е. когато е завършен фактическия състав по неговото учредяване, може да се констатира само при спазване на предвидения в закона специален ред за това, който е този, регламентиран в чл. 70 ТЗ. В първата алинея на тази разпоредба са посочени изрично и изчерпателно нарушенията, които водят до недействителност на учредяването на едно търговско дружество. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 2 ТЗ редът, по който едно лице, което има правен интерес от това, може да се позове на недействителността на учредяването на едно търговско дружество е чрез предявяване пред съда на иск за това, който по своя характер е конститутивен и който може да бъде предявен в предвиден в тази норма преклузивен срок от една година след възникване на дружеството. След като в закона има уреден специален иск, който е на разположение на заинтересуваната страна, тогава, когато е допуснато нарушение при учредяването на едно търговско дружество, трябва да се приеме, че защитата срещу учредяването може да бъде осъществена само по този специален ред и той изключва приложението на общия ред, по който една страна може да атакува едно порочно вписване в регистъра, включително вписване на учредяването на търговското дружество, който е уреден в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Този извод следва и от разпоредба на чл. 70, ал. 6 ТЗ, в която е предвидено изрично, че защитата срещу недействителността на учредяването на търговско дружество не може да се осъществява по реда, регламентиран в чл. 604 ГПК, т.е. чрез искове за установяване недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, каквито са исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, която норма е приложима за вписванията в търговския регистър след неговото създаване. След като при учредителния апорт вписването на вида и стойността на непаричната вноска се извършва едновременно с вписване учредяването на търговското дружество, като е елемент от фактическия състав на самото учредяване, то това означава, че при твърдения за наличие на пороци на вписването на апорта, включително когато се твърди, че това обстоятелство по извършване на непарична вноска в капитала не е валидно възникнало, всъщност се твърди порок на самото учредяване на търговското дружество чрез апорт /порок по чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ/, който обаче може да се релевира пред съда само чрез предявяване на конститутивния иск по чл. 70, ал. 1 от ТЗ, но не и чрез предявяване на който и да е от установителните искове за недействителност на вписани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл. 70, ал. 6 ТЗ. Наличието на нарушения при вписването на апорт биха могли да се атакуват пред съд по общия ред за защита срещу нищожно, недопустимо вписване в търговския регистър и вписване на несъществуващо обстоятелство, предвиден в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличаване на капитала, но не и в случаите, когато апортът е учредителен. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 65 от 15.06.2017 г. по т. д. № 446/2016 г. на ВКС, I т.о., решение № 193 от 18.07.2012 г. по т.д. № 833/2009 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 20 от 04.06.2012 г. по т.д. № 1084/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Предвид изложените мотиви, трябва да се приеме, че вписването на обстоятелствата по извършване на непарични вноски в капитала на „П.и.г.“ ЕАД, в капитала на „П.и.г.“ АД и в капитала на „Х.к.М.“ ЕАД, с които са учредени тези три дружества не може да се атакува пред съда чрез иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а само чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 70, ал. 2 ТЗ за обявяване недействителността на учредяването на посочените три търговски дружества.
От формулирания с исковата молба петитум е видно, че с нея са предявени искове, с които се иска съдът да установи, че в търговския регистър по партидата „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД са вписани несъществуващи обстоятелства по извършване на непарични учредителни вноски в капиталите на тези дружества, а не се иска съдът да постанови правната промяна по чл. 70 ТЗ, която е да обяви недействителността на учредяването на „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД. Следователно с исковата молба не са предявени конститутивни искове по чл. 70, ал. 2 ТЗ, а са предявени искове по иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, които обаче са недопустими, тъй като защитата на ищеца срещу пороците при учредяване на ответните дружества не е чрез установителния иск, с който съдът е сезиран, а чрез специалния иск по чл. 70, ал. 2 ТЗ. Трябва да се посочи, че към момента на предявяване на исковата молба вече е бил изтекъл преклузивния срок, предвиден в чл. 70, ал. 2 ТЗ, в който могат да бъдат предявени искове за обявяване недействителността на учредяването на ответните дружества, поради което и такива искове, дори да бяха предявени, биха били недопустими.
Защитата на едно лице, което има правен интерес срещу извършен апорт, който както се посочи представлява разпоредителна сделка, може да се осъществи и чрез предявяване пред съда на установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, в случай, че се твърди, че изявлението на вносителя за прехвърляне на собствените му вещи в капитала на учредяващото се дружество страда от порок, който води до нищожност на сделката. В исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, не е формулиран петитум за прогласяване нищожността на сделките по извършване на непарични вноски в капитала на „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД, поради което предявените искове не могат да се квалифицира като установителни искове по чл. 26 ЗЗД, които биха били допустими, в случай, че се обоснове наличието на правен интерес от търсената с тях защита за ищцата Е. Х..
С оглед на всичко изложено следва да се заключи, че предявените искове са с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и като такива са недопустими.
Освен изложеното, трябва да се посочи, че съдът счита, че предявените в процеса установителни искове са недопустими и поради липсата на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита.
В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. При тълкуване на тази правна норма, се установява, че в нея са посочени изрично лицата, които са активно легитимирани да предявят пред съда такъв иск и това са прокурора, както и всяко едно лице, което има правен интерес, което може да бъде както член на търговското дружество, по отношение на което е извършено вписването, така и всяко друго трето лице, което има правен интерес да се защити срещу порочното вписване. Правен интерес от търсената с установителния иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ защита е налице, когато третото лице твърди, че за него съществуват права, които са накърнени от извършеното вписване. Доколкото последицата от уважаване на иска по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на извършеното в съдебния регистър вписване на обстоятелството, което се твърди, че не съществува, то за да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от водене на този иск, трябва да може да се направи извод, че заличаването на това вписване ще доведе до благоприятна промяна в неговото правно положение като бъдат възстановени неговите субективни материални права, които са съществували преди да бъде извършено порочното вписване.
В случая при съобразяване на изложените от ищцата Е. Х. факти, е видно, че тя основава правния си интерес на твърдението, че при уважаване на предявените искове и установяване с влязло в сила съдебно решение, че в търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства по извършване на апорт на недвижими имоти в капитала на „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД, недвижимите имоти, които са предмет на тези непарични вноски, ще се върнат в патримониума на дружествата вносители „Х.Б.” ЕООД, „Х. П.” ЕООД и „М.г.х.” ЕООД, а предвид недействителността на тяхното учредяване и в патримониума на дружеството „Б.” ЕООД, към което ищцата има вземане за получаване на стойността на дружествения дял от имуществото му, чийто размер зависи от имущественото състояние на дружеството. Ищцата сочи изрично, че размерът на това вземане се определя към 30.04.2012 г. С оглед на тези факти за нея би съществувал правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ само ако може да се заключи, че уважаването на тези искове и последиците от него биха се отразили на стойността на имуществото на дружеството „Б.” ЕООД към 30.04.2012 г., към който момент се определя стойността на дружествения дял на ищцата, чието членствено правоотношение е прекратено, която е функция от стойността на цялото имущество.
За да отговори на въпроса дали в процесния случай за ищцата Е. Х. е налице правен интерес от търсената с предявените искове защита, съдът следва да съобрази и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че решението на съда, с което се установява по предявен иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство има действие занапред. То ще настъпи с влизането в сила на решението и заличаване въз основа на него на извършеното вшисване и едва от този момент ще се счита, че извършените апорти на недвижими имоти, които в някакъв момент са били собственост на „Б.” ЕООД, в капитала на „П.и.г.“ ЕАД, на „П.и.г.“ АД и на „Х.к.М.“ ЕАД, не са осъществени. От момента на вписване на тези обстоятелства в търговския регистър, което се е осъществило през 2011 г. и през 2013 г. до момента на тяхното заличаване на основание влизане в сила на съдебното решение, ще се счита, че сделките по извършване на непарични вноски са осъществени и са вписани в търговския регистър, с което е завършен фактическия състав по тяхното извършване. Това означава, че дори и в настоящия процес да бъдат уважени предявените установителни искове за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства по извършване на непарични вноски и въз основа на така постановеното съдебно решение вписването на тези обстоятелства бъде заличено в търговския регистър на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, то това ще има действие за бъдещ период, но не и за минало време от 2011 г. до заличаване на вписването след приключване на настоящото дело и не би се отразило на каквито и да е права, които са възникнали за ищцата Х. в този период, включително към 30.04.2012 г., към който момент съгласно твърденията й се определя размера на нейно имуществено право по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Следователно дори и при уважаването на предявените искове за ищцата няма да възникне никакво субективно материално право, включително не би могло да възникне правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ в по-голям размер от този, до който то би възникнало ако исковете изобщо не бяха предявени. Това означава, че предявяването на исковете по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ не може да се отрази по никакъв начин върху правната сфера на ищеца, поради което за него липсва правен интерес от търсената с тях защита. В тази насока се е произнесъл ВКС в решение № 192 от 11.03.2016 г. по т. д. № 1635/2014 г. по описа на ЕКС, I т.о. Така изложените съображения също водят до крайния извод за недопустимост на предявените искове за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства.
С оглед на всичко изложено следва да се заключи, че предявените искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ са недопустими и исковата молба, по която е образувано настоящото производство, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника „П.и.г.“ АД е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 2 400 лв., от които сумата от 600 лв. – платен депозит и сумата от 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря напълно на правната и фактическа сложност на делото и на извършените от упълномощения адвокат правни действия, поради което не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.
на СРС № 40735/ 27.03.2017 г., подадена от Е.Й. Г. - Х. срещу „П.и.г.“ ЕАД, „П.и.г.“
АД и „Х.к.М.“ ЕАД, поради недопустимост на предявените с нея искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Е.Й. Г. - Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „П.и.г.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: