Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети ноември, две хиляди деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена
Никифорова, като разгледа АНД № 115 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на В.Б.Я., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 19-0353-000266
от 07.05.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. Своге, с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени наказанията „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП изцяло,
като го счита за неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и постановяването му в противоречие с
материално-правни норми.
Твърди, че не
извършил нарушението, като не е знаел че процесното МПС е с прекратена
регистрация, а е изпълнявал молба на свой възходящ роднина да прибере
автомобила от сервиз.
В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адвокат
Б.А., който поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Твърди непълнота на фактите –
кога е придобита собствеността над управлявания автомобил, кога е изтекъл срока
за регистрация и кога е прекратена служебно регистрацията на конкретното МПС.
Твърди, че служебното прекратяване на регистрацията е принудителна
административна мярка и има временен характер, като извършеното се различава от
нарушението „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, като
счита, че е налице неяснота дали жалбоподателя е санкциониран за такова
действие или за управление на МПС със служебно прекратена регистрация. Посочва,
че от свидетелски показания се установява, че МПС-то е регистрирано по
надлежния ред и притежава съответните регистрационни номера и документи, като
не е доказано че жалбоподателя е знаел за служебното прекратяване на
регистрацията. Предвид това изразява становище, че липсва субективен елемент.
Счита за съществено
процесуално нарушение посочването в НП че се издава на основание конкретен АУАН
, след като по преписката са налице данни, че е образувана прокурорска
преписка, завършила с отказ за образуване на ДП. Твърди, че нито жалбоподателя,
нито собственика на автомобила са уведомени за прекратената регистрация, поради
което няма съзнание за управление на МПС със служебно прекратена регистрация.
Въззиваемата
страна – РУ на МВР Своге, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 007.05.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 27.05.2019 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна копие
на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Годеч на също на
дата 27.09.2019 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в НП е посочено чл. 53 от ЗАНН и
санкционната разпоредба/, въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение бланков серия АА № 182793 от 09.02.2019 г., съставен срещу
жалбоподателя за това, че на същата дата, около 11.50 часа в гр. Своге по бул.
„Искър“ управлява лек автомобил с рег. № …, собственост на „… с посока на
движение от гр. София към гр. Мездра, като при извършена проверка срещу
ресторант Колосат и направена справка с РСОД и ОДЧ се установено, че МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143/15 от ЗДвП.
Извършеното е
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
В АУАН е отразено
възражение на жалбоподателя: „Не съм уведомен, че автомобила е спрян от
движение. Автомобила не е моя собственост“.
Препис от
съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП,
като също така е направен извод за осъществяване на нарушението: „Управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.“
С обжалваното НП на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени наказания
„Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
От разпита на
свидетелите И.Д.И. и Т.С.И. се установи, че на 09.02.2019 г. около 11.50 часа в
гр. Своге при изпълнение на служебните им задължения по охрана на обществения
ред са спрели автомобила управляван от жалбоподателя, като при извършената
проверка е установено, че автомобила служебно е дерегистриран. Пред свидетелите
жалбоподателя е заявил, че за момента управлява автомобила, който е на неговия
възходящ роднина – баща, като не е знаел за дерегистрирането му.
Свидетелят И. е
съставил цитирания АУАН, като от страна на жалбоподателя са били представени
необходимите документи в това число и свидетелство за регистрация.
Към момента на
проверката автомобилът е воден като собственост на фирма „…, като в системата е
отбелязано лицето Б. В. Я. в качество
„предстоящ собственик“ – справка за служебна промяна на регистрация на МПС.
Лицето Б. Я. е баща
на жалбоподателя – справка за съдимост.
Правото на
собственост над автомобила е прехвърлено с договор за продажба, сключен на
20.09.2018 г., с който фирма „… продава на лицето Б. Я. МПС - автомобил лек автомобил марка/модел
„Фолксваген Голф“ с рег. № … за сумата от 500 лева. Страните по договора /и
двете/ са били представлявани от жалбоподателя.
В електронна система за отразяване на
обстоятелства по регистрирани МПС, с дата 20.09.2018 г. е отбелязана служебна промяна
в собствеността – регистриран е договора за продажба, като на 22.11.2018 г. е
отразено прекратяване на регистрацията – прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП непререгистрирано ППС.
С дата 13.02.2019
г. е възстановена регистрацията на конкретното МПС, като впоследствие е
продадено от лицето Б.Я.
Преди издаване на
НП е налице произнасяне на прокурор при РП Свое от 25.04.2019 г., по пр. пр. №
85/2019 г. по описа на РП Своге, с което постановен отказ за образуване на ДП.
Направен е извод, че няма данни за престъпление от общ характер, че
жалбоподателя е управлявал МПС-то без да му е известно, че служебно е
прекратена регистрацията му, като и че жалбоподателя няма задължение да извърши
регистрацията на МПС-то. Направен е извод, че в компетентността на началника на
РУ на МВР Своге е предприемането на действия от административен характер по
отношение на собственика на автомобила.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от показанията
на свидетелите И.И. и Т.И., както и от приобщените писмени доказателства –
посочените по-горе АУАН и НП, договор за продажба на МПС, постановление на РП,
справка от ел. система за история на регистрирано МПС, справка от ел. система
по история за превозно средство.
Материалната компетентност на свидетеля Т.И. – актосъставител, произтича от
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата,
имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник група при
РУ на МВР Годеч, е установена със същата заповед.
По същество, след
преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че с обжалваното наказателно
постановление основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което
следва да бъде потвърдено обжалваното НП.
Съдът не приема за
основателно възражението на проц. представител на жалбоподателя, че състоянието
при служебно прекратяване на регистрация е различно от състоянието
нерегистрирано по надлежния ред. Прекратяването на регистрация на МПС се
извършва на основание заявление на собственика или служебно - чл. 18 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. В конкретния случай прекратяването е извършено
служебно на основание чл. 18, т. 2, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от цитираната наредба, във връзка и с чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, при което основанието е неизпълнение на задължение на
собственика да регистрира превозното
средство. Регистрацията се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната
информационна система, при което както ЗДвП, така и Наредба № I-45 не предвиждат при този вид
прекратяване на регистрацията възможност за нейното възстановяване по реда на
чл. 21 от наредбата – служебно или по реда на чл. 14-17 от същата наредба,
третираща промяна в данните за регистрирано ПС, както и в единичната хипотеза
на чл. 143, ал. 18 и 19 от ЗДвП. Това дава основание на съда да счита, че при
този вид прекратяване на регистрацията се предвижда изцяло нова процедура по
регистрация по реда на чл. 12 и следващите от наредбата, а именно извършване на
първоначална регистрация. Поради невъзможност служебно прекратената регистрация
на основание чл. 143, ал. 1 от закона и чл. 18б, т. 10 от наредбата да бъде
възстановена съдът намира, че последиците от това прекратяване на регистрацията
се приравняват на изначално липсваща регистрация. Поради това не може да бъде
възприето твърдението на жалбоподателя, че има разлика между служебно
прекратената регистрация в случая и изначално липсваща регистрация, за каквато
говори чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която правна норма е нарушена в случая от
жалбоподателя.
Тази разпоредба
установява забрана за допускане до движение по пътищата на МПС, което не е
регистрирано, а именно такова действие от обективна страна е осъществено от
страна на жалбоподателя.
На 09.02.2019 г.
същият е управлявал моторно превозно средство по улица /приравнени на пътища/ в
гр. Своге, като превозното средство е било със служебно прекратена регистрация
– отбелязване в електронната система на 22.11.2019 г.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, във форма на вината непредпазливост, след
като без съмнение участието на жалбоподателя в правната сделка по прехвърляне
собствеността над МПС-то в полза на неговия възходящ роднина предполага съзнание е представи у него за този факт,
както и за момента на извършването му. Без съмнение се установи, че към момента
на проверката от свидетелите Т.И. и И.И. у жалбоподателя са се намирали
документите на автомобила, което дава основание за извод, че без съмнение В.Я.
е имал възможност при полагане на минималната добросъвестна грижа, дължима при
управление на чужд автомобил е да провери данните за регистрацията му, или поне
е имал всички възможности да установи, че не е отразена промяната в
собствеността, извършена четири месеца по-рано.
В този смисъл са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на субективен елемент.
Същият е имал възможност и задължение за проверка на документите, когато
управлява чужд автомобил и съответно знаейки разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП да прецени, че автомобилът е дерегистриран и няма право да се движи по
пътищата в страната. Именно движението по пътищата на МПС което е с прекратена
регистрация е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, а не за
неизпълнение на задълженията на собственика да заяви в определен срок за
промяната в собствеността.
По отношение на субективния
елемент следва да се отбележи и принципното положение, установено в чл. 7 от ЗАНН, че и непредпазливите нарушения са извършени виновно и подлежат на
санкция, освен когато е установено изключение за тази форма на виновност.
Тук следва да се
отбележи, че настоящия съд не е обвързан по никакъв начин от изводите на
прокурора, отразени в цитираното постановление.
Неоснователно е
възражението за непълнота на НП относно въпросите кога е придобита
собствеността над управлявания автомобил, кога е изтекъл срока за регистрация и
кога е прекратена служебно регистрацията на конкретното МПС, след като
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такива признаци на
нарушението – управление на МПС по пътищата, което не е регистрирано. Както бе
посочено ЗДвП и цитираната наредба не предвиждат разлика между изначално
нерегистрирано МПС и служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
15, поради което са без значение за отговорността цитираните от процесуалния
представител въпроси.
Неоснователно е
възражението за характера на служебното прекратяване на регистрацията по чл.
143, ал. 5 от ЗДвП и приравняването му на принудителна административна мярка.
Изрично чл. 18б, ал. 5 изброява случаите, в които е необходимо при служебно
прекратяване на регистрацията да се издаде заповед за налагане на принудителна
административна мярка, а ал. 2 на същата разпоредба посочва и случаите, в които
е необходимо уведомяване на собственика според регистъра към този момент, но
конкретния случай не попада в хипотезите, изброени изчерпателно с тези
разпоредби.
Неоснователно е и
позоваването на предвидената в ЗАНН хипотеза за прекратяване на
административно-наказателното производство при изпращане на материалите на
прокурора. Измененията в разпоредбата на чл. 33, ал. 2, както и на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН са гаранция за невъзможност за двукратно наказване на едно и също
лице са едно и също деяние, представляващо както административно нарушение по
ЗАНН или специални, така и престъпление по НК.
В конкретния случай
е налице нарушение на формалните изисквания, след като в обжалваното НП е
посочено, че се издава на основание АУАН, а не на издаденото от прокурора
постановление за отказ да бъде образувано на ДП, но това нарушение не е
съществено и не засяга законосъобразното издаване на НП от компетентно лице и
необходимото съдържание и предвидената форма.. Това нарушение не ограничава по
никакъв начин възможността на жалбоподателя да узнае всички факти и
обстоятелства, дали основание на АНО да приеме извършеното като административно
нарушение, а така също и да защити правата си.
Правилно е определена и нормата, даваща
основание за санкциониране на това нарушение – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, който
определя, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Наложените на жалбоподателя наказания са в минималните размери, предвидени в
посочената разпоредба, поради което е безпредметно обсъждане на въпроса за
съответствие на нарушение и наказание съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
19-0353-000266 от 07.05.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр.
Своге, с което на В.Б.Я., ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд
София-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването
му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя чрез адвокат Асенова и на въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: