Р Е
Ш Е Н
И Е
1209/11.8.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 22.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 4843 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.Е.Д. против НП № 19-0442-000913/21.08.2019г. на Началник в сектор 4 РПУ при ОД на МВР - Варна,
с което са му наложени административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание
чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДП, за нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “ГЛОБА” в размер на 10 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП,
за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява,
представлява се от проц.представител, които поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна в съдебно заседание редовно призована, представител не се явява,
депозирано е писмено становище.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване
на административно нарушение според административнонаказващия орган на
07.07.2019г. обл. Варна, по път първи клас №1-9 въззивника управлявал л.а. с ДК
№ *. Поради неспазване на необходимата дистанция с движещият се преди него лек
автомобил се блъска в задната му част, като в следствие
на удара са причинени незначителни материални щети.
Водачите на автомобилите
претърпели ПТП веднага съобщили за него в МВР, като на место били изпратени
полицейските служители свид.А. и П.. При извършената проверка на водачите се
установило, че въззивника управлява автомобила си без да носи контролния си
талон от свидетелството за правоуправление. В хода на
адм. производство били снети обяснения от страните и
съставен АУАН на водача причинил ПТП.
Въз основа на събраните
доказателства свид. А. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу въззивника.
Съдът разпита свид.А., който дават достоверни и
непротиворечиви показания, които съдът кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното, административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от
Началник сектор при 4 РПУ при ОД на МВР - Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен
и срещу какво да се защитава.
Правилно АНО
е приел, че въззивника е извършил нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата, не се е движил на необходимото разстояние от
движещото се пред него друго МПС и не е успял да избегне удара в него. Последвало е
ПТП с незначителни материални щети. Обстоятелство, че другият автомобил
евентуално е спрял рязко, не освобождава водача на МПС от задължението да
спазва разпоредбите на чл.23 ал.1 от ЗДвП и да спазва нужната дистанция,
напротив, би следвало да ангажира в по-голяма степен вниманието и преценката на
водача, каква би следвало да бъде нужната дистанция.
Правилно
АНО е наложил санкция на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, като наложената
глоба от 200лв. е в рамките, визирани от санкционната
норма.
По направеното възражение, че водача на автомобила е предизвикал
сблъсъка с движещият се преди него автомобил съдът счита същото за недоказано и
неотносимо към възведеното нарушение.
По делото са разпитани свид.П. и
С., возещи се в автомобила, който е бил ударен от
въззивника. Свид.П. заявява, че удара е настъпил при движение
на неговия автомобил при започнало спиране. Свидетелят
е категоричен, че до удара никои не е изпреварвал, а едва след настъпване на
удара при слизане от автомобила си е видял, че автобуса навлиза в другата лента
и започва изпреварване. Свидетелят е категоричен, че
автобуса е предприел изпреварване едва след удара. Този
свидетел не е възприел каквото и да е действие от страна на водача на автобуса
създаващо заплаха за движението на автомобилите. Идентични
показания дава и свид. С., които сочи, че е
управлявал автомобила ударен от този управляван от въззивика. Категоричен е,
че удара е настъпил при спиране на автомобила преди да е бил в напълно спрян.
Този свидетел също е категоричен, че автобуса е предприел
изпреварване едва след удара. След извършеното
изпреварване автобуса е спрял пред автомобила на свид.С. и не е имало пречка да навлезе свободно в пътната лента пред
него. След настъпване на сблъсъка въззивника при разговор със
свид.С. е оправдал действията си с факта, че е
бил блъснат от автобуса, но данни за такъв удар няма.
Съдът напълно кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като не
са единни и непротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът допусна до
разпит и водача на автобуса свид.Д., които в разпита
си сочи, че въз.Д. се е движел с автомобила си пред него.
След като навлезли в задръстване движението на автомобилите
се осъществявало бавно. Въззивникът не се движел в колоната ритмично, а
оставял значително разстояние с предния автомобил и едва, когато то станело около 30 метра
предприемал движение напред. Забелязал, че возещите се
в автомобила разговарят оживено. След поредното
оставено значително разстояние с преднодвижещият се автомобил свид.К.Д. решил да изпревари автомобила на въззивиника. След като подал мигач и започнал изнасяне на автобуса в лява лента
въззивника започнал движение напред и се отклонил в дясно, при което последвал сблъсък с автомобила
движещ се пред него. След настъпилото ПТП въззивника
обявил, че вина за това има водача на автобуса и дори го спрял и поискал да
изчака идването на полицията.
След анализ на показанията на свидетелите съда не установи данни за
неправомерно шофиране от страна на водача на автобуса. Доколкото водача на автобуса свид.Д. може
да се определи като заинтересован по делото, тъй като е изведено твърдение, че
в следствие на неговите действия въззивника е допуснал ПТП, то съда ще се
позове само на показанията на свидетелите возещи се в автомобила ударен от
молителят. И двамата свидетели не сочат каквото и да е агресивно шофиране от
страна на водача на автобуса, можещо да предизвика ПТП и двамата категорично
сочат, че той е предприел и извършил изпреварване след настъпилото ПТП, като
навлизането му в лява лента на пътя е било безпроблемно, както и реализираното
изпреварване и в последствие прибирането му в дясната лента за движение. Съдът следва да
посочи, че някакъв предполагаем сблъсък с друга МПС не е основание за
реализиране на ПТП. Твърдението в тази посока е
недоказано и съда го приема за защитна теза. Разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Не се спори, че въпросният акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено оспорването пред ВРС наказателно постановление,
е съставен от компетентен за това административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в изискваната от закона форма за валидност, при спазване на
законоустановените изисквания относно процесуални правила, както и че той
съдържа всички изискуеми реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за установяване на административно нарушение е
редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на
противното. В тежест на жалбоподателя е да установи,
че отразеното в акта за установяване на административно нарушение от фактическа
страна не съответства на действително случилото се. Въззивника
обаче не навежда никакви доказателства в тази насока.
Както в АУАН, така и в обстоятелствената
част на процесното наказателно постановление, нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено са описани точно и ясно, поради което липсва неяснота
относно вмененото на ответника по касация нарушение, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано задължение на водач на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Неизпълнението на това
задължение представлява състав на нарушение, за което се налага наказание чрез
прилагане на санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Волята на
законодателя произтича от целта на закона, прогласена в разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от ЗДвП – да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.
В разглеждания случай в АУАН и наказателното постановление са
изложени достатъчно по обем и конкретизация факти, които недвусмислено сочат на
нарушение на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП.
В случая приложимата
административно-наказателна разпоредба е тази на чл.179,ал.2,предл.2 от ЗДвП, която правилно наказващият орган е
определил, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и
размер - „глоба” в размер на 200 лева за водач, който поради неспазване на
дистанция причини ПТП.
Настоящата инстанция
счита, че административното нарушение посочено в наказателното постановление е
установено по категоричен начин, налице са елементите от състава на
административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния ответник. Деянието е реализирано виновно, при
непредпазливост като форма на вината. С описаното в наказателното
постановление деяние въззивника е причинил по непредпазливост материални щети
на автомобила управляван от С., вследствие извършеното
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и допуснатото пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от
Допълнителните Разпоредби на ЗДвП.
За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въззивникът
е наказан с административно наказание „глоба“ в размер
на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно
този текст, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи контролен
талон към СУМПС. Настоящият състав намира, че нарушението е
безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка водачът не е
представил на компетентните органи контролен талон. Поради
това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по
чл. 183,
ал.1, т.1, от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв.
за водач, който не представи контролен талон към
СУМПС. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и
съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Предвид горното съдът намира, че НП
следва да бъде потвърдено,
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП №
19-0442-000913/21.08.2019г. на Началник в сектор 4 РПУ при ОД на
МВР – Варна, с което на П.Е.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание:
“ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание
чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДП, за нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “ГЛОБА” в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, за нарушение по чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП.