Разпореждане по дело №540/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.250 от ГПК.

Депозирана е молба от А.А., в качеството му на процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство, жалбодатели във въззивното, Н. Б. Е. и Н. Я. Е. от с.Б., О.. В нея А. А. твърди, че съдът пропуснал да се произнесе с решение по цялото му предявено с исковата молба искане за установяване на правото на собственост и за предаване владението върху процесния имот. Излага съображения, че настоящият съд не се произнесъл по направеното в исковата молба искане да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответниците,че и наследниците на Б. А Е, б.ж. на с.Б., починал на 16.11.1979 г. били собственици на процесния имот и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху имота. В този смисъл моли съда да постанови допълнително решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че и наследниците на Б. А Еов, б.ж. на с.Б., починал на 16.11.1979 г. са собственици на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху тези части от имота, като е направено искане съдът да се произнесе и относно разноските по новото произнасяне.

В дадения, надлежен по реда на чл.250, ал.2 от ГПК срок, ответниците в първоинстанционното производство, ответници и по въззивната жалба И. С. И. и И. Х. И., са депозирали по делото отговор, в който твърдят, че молбата е неоснователна и че чрез нея се цели промяна на едно вече влязло в сила решение.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия по повод депозираната молба, приема за установено следното :

Пред надлежния, Ардински районен съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който Н. Б. Е. и Н. Я. Е., като ищци и наследници на Б. А Е, б.ж. на с. Б., починал на 16.11.1979 г., целят да бъдат осъдени ответниците И. С. И. и И. Х. И. да им отстъпят собствеността и предат владението върху недвижим имот, съставляващ : двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици и върху недвижим имот, съставляваща част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Б., О. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община А. и нива на наследниците на Юммю Салишева Исова; северозапад-двор на Юсуф Али и двор на наследниците на А Ю; югоизток-мера на Община А.; югозапад-път и двор на Р Б, върху който е построена сградата, целият с площ от 1 216 кв.м., за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при АРС.

В първото, редовно проведено на 09.10.2014 г. открито съдебно заседание по делото, с влязло в сила протоколно определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, в частта му относно предявена ревандикация на двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици, поради оттегляне на иска от ищците.

Въпреки изложеното, с решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Н. Б. Е. и Н. Я. Е., и двамата от с.Б., О., против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците,че ищците и наследници на Б. Алиев Емурлов - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., са собственици на имот: 1. двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици; 2. част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Б., О. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община А. и нива на наследниците на Юммю Салишева Исова; северозапад-двор на Ю Али и двор на наследниците на А Ю; югоизток-мера на Община А.; югозапад-път и двор на Р Б, върху който е построена сградата, целият с площ от 1 216 кв.м.,за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при АРС, както и да се осъдят ответниците да отстъпят собствеността и ´редадат владението върху имота на ищците, както и да се обяви скицата към заключението на вещото лице за неразделна част от решението. Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците сумата в размер на 250 лв.,съставляваща направени по делото разноски.

С въззивното решение, чието допълване в настоящото производство се иска въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Н. Б. Е. и Н. Я. Е., и двамата от с.Б., О., против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците и наследници на Б. А Е - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., са собственици на двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху този имот, и е прекратил производство в тази му част. Съдът е отменил първоинстанционното решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Б. Е. от с.Б., О. против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че той като наследник на Б. Алиев Емурлов - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., е собственик на част от недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху тази част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Б., О. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община А. и нива на наследниците на Ю С И; северозапад-двор на Ю А и двор на наследниците на А Ю; югоизток-мера на Община А.; югозапад-път и двор на Рушен Байрям, целият с площ от 1 216 кв.м., за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при Районен съд, гр.А., до РАЗМЕРА НА 1/6 ИДЕАЛНА ЧАСТ, и в ЧАСТТА МУ относно разноските, вместо което въззивният съд е осъдил И. С. И., с ЕГН * и И. Х. И., с ЕГН *, и двамата от с.Б., О. А., да отстъпят собствеността и предадат владението на Н. Б. Е. от същото село, с ЕГН *, върху 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Б., О. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община А. и нива на наследниците на Ю С И; северозапад-двор на Ю А двор на наследниците на А Ю; югоизток-мера на Община А.; югозапад-път и двор на Р Б, целият с площ от 1 216 кв.м. и е отменил до този размер Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 54, т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при Районен съд, гр.А.. Въззивният съд е потвърдил решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в останалата му част.

Въззивното решение е влязло в сила на 04.05.2015 г.

Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Според правната теория постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани без по съществото му да се променя постановеното вече решение. В производството за допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество. Това е така и предвид изричната забрана на чл. 246 от ГПК. Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право / в този смисъл Решение № 109/26.10.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., на II т.о. и Решение № 39/30.06.2011 г., по гр.д. № 486/2009 г., на I г.о./. А и на допълване подлежи единствено диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт (Решение № 53/21.02.2012 г. по гр.д. № 546/2011 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; Опр. № 219/23.03.2011 г. по ч.т.д. № 886/2010 г. на I т.о.). Всъщност с искането се цели именно това, съдът да приеме нещо различно от вече приетото, защото според процесуалния представител на ищците, съдът неправилно не приел, че съсобственик на идеална част може да иска присъждане владението на целия имот. В този смисъл ВКС вече е имал възможност да приеме, че липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт.

Като съобрази изложеното, настоящият съд намери така направеното искане за допълване на постановения въззивен акт за неоснователно. Кърджалийският окръжен съд в своето решение се е произнесъл по цялата предявена искова претенция, индивидуализирана със страните си - ищците Н. Б. Е. и Н. Я. Е., и ответниците И. С. И. и И. Х. И.. Освен в изрично посочените в закона случаи, какъвто не е настоящия, никой не може да предявява пред съд чужди права, нещо което с направеното искане с правно основание чл.250 от ГПК, процесуалният представител на ищците цели да постигне, твърдейки че искът е предявен и за други, неиндивидуализирани в производството наследници на наследодателя Б. Алиев Емурлов, б.ж. на с. Б., починал на 16.11.1979 г. Постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд се е произнесъл по цялото надлежно искане на ищците, като е изложил мотиви защо е отменил първоинстанционното решение частично, респективно защо вместо което е уважил иска до размера на 1/6 идеална част от процесния имот и защо е потвърдил отхвърлянето му до пълния предявен размер, както и защо е обезсилил първоинстанционното решение частично и е прекратил производството в тази му част. А тъй като направеното в депозираното искане за допълване на въззивното решение от процесуалният представител на ищците искане за присъждане на разноски, е направено с оглед евентуалното ново постановяване на допълнително решение по същество, а такова в производството не следва да бъде постановено, то произнасяне по евентуално направеното искане за присъждане на разноски не се и следва.

По изложените съображения депозираното искане с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по делото въззивно решение, следва да се остави без уважение като неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 3 от ГПК допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, а именно редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Предвид обстоятелството, че решение № 93/04.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 42/2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, то и настоящият съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол. Обусловеността между двете решения е причина да не може за решението по допълване да има повече процесуални възможности за обжалване от основния съдебен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 250 от ГПК,съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв.Д А, в качеството му на процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство, жалбодатели във въззивното, Н Б Е и Н Я Е от с.Б, общ.А, исÛане с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на влязло в сила решение № 93/04.05.2015 г. , постановено по в.гр.д. № 42/2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Допълнителното решение не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.