№ 419
гр. Перник, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20241720100526
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. А. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ** ****** № **, вх.*, ет.*,
ап.** и чрез адв. К П. – БлАК, срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че не му дължи
сумата в размер на 980.82лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от
229.56 лева -законна лихва за забава за периода от 03.01.2010 г. до 22.01.2014
г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 19.02.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 64.96 лева
държавна такса и разноски 125лв.
за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 01135/2014 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
486 / 2014 по описа на ЧСИ С Д.,
като иска да му се присъдят сторените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по
давност.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът
„Топлофикация- Перник” АД са подали отговор, с който са оспорили иска по
основание и размер, и твърди, че са били предприети изпълнителни действия,
в резултат на които давността е прекъсвана многократно, и вземането не е
погасено по давност.
Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна
давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да
отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. В депозирана по делото
писмена молба чрез адв. пълн. заявява че поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема
становище по иска.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от
ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По делото не е било изискано от ищеца и не е приложено въпросното
изп.дело
Поради това и съдът разполага единствено с данните по исковата молба,
отговора и приложените писмени доказателства, но без копие от изп.дело /
2
което е било задължение на страната/
Не се спори между страните, че през 2014 г. по молба на ответника и въз
основа на процесния изпълнителен лист при ЧСИ С Д. е било образувано
изп.д. № 486/2014 г.
Не се спори, че се касае за сумите по посоченото ч.г.дело , което е
приключило с издаване на ИЛ за сумите по същото.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е
признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла
погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
3
от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено
по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
4
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В случая по изпълнително дело № 486/2014 г., по описа на ЧСИ С. Д., са
извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали
многократно настъпването на погасителната давност.
Последният превод към дружеството от страна на съдебния изпълнител е от
14,02.2024 г.
Изпълнително дело №486/2014 г., по описа на ЧСИ С. Д. е образувано
въз основа на влязла в сила заповед издадена по ЧГД № 486/2014 г. на ПРС. С
образуването на посоченото изпълнителното дело, погасителната давност се
счита за прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал.1,
б.“Ж“ от ЗЗД, по време на изпълнителното производство давността спира да
тече.
С оглед разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл.
414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на факти и
обстоятелства относими към изискуемостта и ликвидността на вземането се
преклудират.
В резултат на пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл.
414, ал.2 от ГПК двуседмичен срок, заповедта за изпълнение установява с
обвързваща за страните сила, че вземането по нея съществува от момента на
изтичане на срока за подаване на възражение, въз основа на което се издава и
изпълнителният лист.
От този момент и въз основа на чл. 439, ал.2 от ГПК, започва да тече
срокът на новата погасителна давност, който е бил прекъснат с
предприемането на действията по принудителното изпълнение.
По силата на даденото с Постановление № 3 /18.11.1980 г. на Пленума на
ВКС тълкуване, погасителната давност за процесиите вземания по
5
изпълнителният лист не само е прекъсната, но и е спряла да тече по ИД
№486/2014 г., относно принудителното осъществяване на вземанията по
силата на чл.115, ал.1, б. „Ж“ от ЗЗД, като спирането на давността е
преустановено от момента на отмяна на тълкуването на правната норма,
дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. извършена в т.Ю от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е и постановеното решение № 170 /17.09.2018 г. по ГД
№2382/2017 г. на ВКС, ГК, 4 - то ГО, където е възприето, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие. Последващите тълкувателни решения започват да се прилагат от
момента в който са постановени и обявени.
С оглед горното, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за ИД №486/2014 г. е 26.06.2015 г., а новата
погасителна давност започва да тече от момента на отмяна на даденото с
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВКС тълкуване.
На следващо място и предвид настъпването на стабилитета на
издадената заповед по ЧГД № 1135/2014 г. на ПРС, е приложима разпоредбата
на чл.110 от ЗЗД - общ давностен срок - с изтичането на 5 години.
Следва да се отбележи и Решение №37 от 24.02.2021 г., постановено по
гр.дело №1747/ 2020 г. по описа на ВКС, 4-ти състав г.о„ където изрично е
посочено, че перемпцията е без правно значение за прекъсването
давността.
След като по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и
намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебния изпълнител следва да образува
новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело.
Необразуването на ново дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или
вреди на длъжника.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
6
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора- давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Следователно, производството по Изпълнително дело № № 486/2014 г., по
описа на ЧСИ С. Д. не се явява прекратено по право при условията на чл.
433,ал. 1, т.8 ГПК, тъй като по силата на даденото с Постановление № 3
/18.11.1980 г. на Пленума на ВКС тълкуване, погасителната давност за
процесиите вземания по изпълнителният лист не само е прекъсната, но и е
спряла да тече по ИД № 486/2014.
Следователно момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност за ИД № 486/2014 г. е 26.06.2015 г., а новата погасителна давност
започва да тече от момента на отмяна на даденото с Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВКС тълкуване.
С оглед горното искът като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, но такива не и се дължат с оглед изхода на делото.
Ответника в отговора на исковата молба също е поискал от съда да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представил списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък на разноските ответника претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение 200лв.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят в посочения размер, тъй
като са под минимума,предвиден от закона, на половината от разноските на
7
ищеца за адвокатска услуга, и с оглед извършените правни действия /
подробен отговор мотивиран и обоснован/ следва да се присъдят като
адекватни.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения ИСК от В. А. Р. ЕГН **********, с адрес: гр.
******, ул. ** ****** № **, вх.*, ет.*, ап.** и чрез адв. К П. – БлАК, срещу
„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с
които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не
му дължи
сумата в размер на 980.82лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от
229.56 лева -законна лихва за забава за периода от 03.01.2010 г. до 22.01.2014
г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 19.02.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 64.96 лева
държавна такса и разноски 125лв.
за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 01135/2014 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
486 / 2014 по описа на ЧСИ С Д. – поради погасяването по давност – КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА В. А. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ** ******
№ **, вх.*, ет.*, ап.** и чрез адв. К П. – БлАК-
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК113012360, с
адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от
200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9