РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Горна О. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101101 по описа за 2021 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата И.С. Т.(чрез адв.Р. Ст.Т. от САК) твърди в исковата си молба, че с Д. М. Т. са
сключили граждански брак на 05.06.1987г. в с.К. Общ.Г.О., за което бил изготвен Акт№**** за
сключен граждански брак на кметство с.К. Общ.Г.О.. От брака си съпрузите имат роден син С.И.
Т. с ЕГН8710031462(пълнолетен). Имат и дъщеря Д.И. Т., която починала през 2016г. Твърди се,
че съпрузите не живеят заедно от повече от 20 години. Понастоящем ответницата се намирала в
Р.Гърция и не възнамерявала да се връща в Р.България. Ищецът считa сключения граждански брак
за тотално изчерпам от съдържание от дълги години, изпразнен от съдържание, като е налице
дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между двамата съпрузи. Бракът следвало да
бъде сключван и да продължава съществуването си между съпрузи, които желаят да бъдат заедно,
изпитват привързаност и уважение един към друг, както и необходимост да живеят заедно, да
отглеждат децата си и да обвържат бъдещето си един с друг. Настоящият случай категорично не
бил такъв. Счита продължаването на семейната връзка за изцяло неоправдана и лишена от смисъл,
поради което съществуването на сключения граждански брак се явявало едно правно положение,
което е нетърпимо. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения на
05.06.1987г. между И.С. T. и Д. М. Т., граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината.
Претендира придобити от двамата съпрузи по време на брака движими и недвижими имущества да
останат обикновена съсобственост.
Ответницата Д. М. Т.(чрез адв.Н.К. от ВТАК) не оспорва изложените обстоятелства в
исковата молба. Съпрузите, действително не живеят заедно повече от 20 години. Двамата съпрузи
нямат деца, на които дължат плащане на издръжка. Бракът между страните бил тотално изчерпан
от съдържание. Съпрузите нямали връзка един с друг от години - не се чуват, не се виждат, не
1
желаели брачната им връзка да продължава. Ответницата желае бракът да бъде прекратен с развод,
без съдът да се произнася по въпроса за вината. Двамата съпрузи нямат претенции един към друг
за присъждане на издръжка. Ответницата желае придобитите от съпрузите по време на брака
движими и недвижими имущества да останат обикновена съсобственост при развода.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че И.С. Taракчиев и Д. М. Т. са сключили граждански брак на 05.06.1987г. в
с.К. Общ.Г.О., за което бил изготвен Акт№**** за сключен граждански брак на кметство с.К.
Общ.Г.О.. От брака си съпрузите имат роден син С.И. Т. с ЕГН8710031462(пълнолетен). Имат и
дъщеря Д.И. Т., която починала през 2016г. Не се спори, че съпрузите не живеят заедно от повече
от 20 години. Понастоящем Д. М. Т. се намира в Р.Гърция, а И.С. Taракчиев живее в с.К.
Общ.Г.О..
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.С.К.М. твърди, че познава страните по делото.
Съпрузите били разделени от над 25години. Д. М. Т. живеела в Р.Гърция, а И.С. Taракчиев
останал да живее в с.К. Общ.Г.О.. Двамата не поддържали никакви контакти помежду си. Не
счита, че двамата могат да се съберат и да заживеят отново. Съдът дава вяра на свидетелските
показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно(от около 25 години). Всеки от двамата съпрузи е
започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема
като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира,
че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от
СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва
вината за разстройството на брака.
Според §.1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на
семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно
е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК,
като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова
2
искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова
семейно жилище.
Съгласно чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/,
каквото в конкретния случай не е налице. Пак според цитираната разпоредба съгласието на
съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след
развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия
съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, той запазва брачното си фамилно име/Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. -
IVг.о. ВКС; Определение№172/15.02.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия
СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията
да поиска преустановяване на използването на фамилното име, като остава общата възможност за
промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно
име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на
своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и
което същата следва да запази това име. Въпреки липсата на изявление от страна на ответницата
по въпроса, съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за
фамилното име, поради което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на
съпругата Д. М. Т., прието след сключване на брака.
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.),
както и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретният случай.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 05.06.1987г. в с.К. Общ.Г.О., за което
бил изготвен Акт№**** за сключен граждански брак на кметство с.К. Общ.Г.О.. между И.С. T. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.„****“№24 Общ.Г.О. и Д. М. Т. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.„****“№24, понастоящем с адрес в
Р.Гърция, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА
БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА Д. М. Т. да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име
Т..
3
ОСЪЖДА И.С. T. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.„****“№24
Общ.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. М. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.„****“№24,
понастоящем с адрес в Р.Гърция, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса
по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4