Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 568 / 02,05,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 02,05,2019 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 543/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 44/03,01,2019 г. от
„БОР ЧВОР“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – длъжник по изпълнително дело №
20188210402106 по описа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие – ПОС,
против разпореждане от 17,12,2018 г., с което е оставена без уважение молба вх.
№ 68410/21,11,2018 г. за намаляване размера на приетите за събиране разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са завишени, тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно
и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въз основа
на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление в тази част и
вместо това да намали приетите за изпълнение разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба № 1.
Ответната страна по жалбата – М.Б.С. ***, ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска същата да се
остави без уважение.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК. Следователно
същата е допустима и следва да се разгледа. По същество съдът я приема за неоснователна
по следните съображения:
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая изпълнителният лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата от 120 лв. –
главница, ведно със законна лихва, както и деловодни разноски в размер на 491
лв. При това положение минималното адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, възлиза на 150 лв. (или
1/2 от 300 лв.).
Следователно минималното адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по същото в
случая следва да се определи в размер на 350 лв. (200 лв. – по чл. 10, т. 1; и
150 лв. – по чл. 10, т. 2)
Заплатеното от взискателя възнаграждение, според
представения договор за правна помощ, е в размер на 500 лв. и посочената сума
се претендира за събиране от длъжника.
С молба вх. № 68410/21,11,2018 г. длъжникът е
предявил възражение за прекомерност и е поискал намаляване размера на приетите
за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. С
обжалваното разпореждане молбата е приета за неоснователна и е оставена без
уважение.
Настоящата инстанция също приема за неоснователно
възражението на длъжника за прекомерност на разноските. Видно от данните по
изпълнителното дело, задължението по изпълнителният лист не е изпълнено в срока
за доброволно изпълнение. Наложен е запор върху банкови сметки на длъжника, по
който също към настоящия момент не са постъпили суми.
Следователно на настоящия етап от производството,
доколкото изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди
действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви
действия още ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и
прекратяване на изпълнителното производство. При това положение възнаграждението,
уговорено и заплатено от взискателя както за образуване на изпълнителното дело,
така и за процесуално представителство по същото до приключването му, не би
могло да бъде прието за прекомерно.
Въз основа на изложеното жалбата следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение.
Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането
на ответника за присъждане на разноски за производството пред настоящата
инстанция, доколкото същото има за предмет спор относно дължимостта на
присъдени деловодни разноски (в този смисъл Определение № 345/21,05,2015 по ч.
гр. д. 2664/2015 г. на ВКС, четвърто г. о.)
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
44/03,01,2019 г. от „БОР ЧВОР“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – длъжник по
изпълнително дело № 20188210402106 по описа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821,
район на действие – ПОС, против разпореждане от 17,12,2018 г., с което е
оставена без уважение молба вх. № 68410/21,11,2018 г. за намаляване размера на
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: