Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260195
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХXс, в закрито
заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 778 по описа за
2020г на Пловдивски окръжен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.25, ал.1 от ЗТР.
Подадена е жалба от „НОВИКО ГРУП " ООД -
гр.Пловдив, ЕИК ********* против Отказ № 20201124115320/25.11.2020г на
Агенция по вписванията за вписване промени в дружеството – заличаване на Е.С. като
управител.
Длъжностното лице по регистрация е отказало
вписването на промяната, тъй като след като вторият съдружник в дружеството е
починал, то останалият съдружник Е.С. се явява едноличен собственик на капитала
и управител и разпоредбите на чл.141, ал.4 и ал.5 от ТЗ не намират приложение,
а дружеството следва да бъде прекратено и проведено производство по ликвидация.
Според жалбоподателя дружеството
не преобразувано в еднолично, независимо, че единият от съдружниците е починал
и поради това останалият съдружник и управител Е.С. може да поиска от
дружеството да бъде заличен като управител и ако в срок до един месец
дружеството не го освободи, то той може да заяви за вписване това
обстоятелство, което е и сторил. На второ място посочва, че при постановяване
на отказа длъжностното лице е излезнало извън обхвата на проверката си, т.к.
трябва да провери само дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните
си белези и изисквания на закона, съгласно чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът намира жалбата за
неоснователна, поради следното:
При извършената от съда служебна
справка по партидата на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ се установи, че дружеството е с
двама съдружника, като Е.С. притежава мажоритарен дял от капитала и то в размер,
позволяващ му да взема всички необходими решения, по управление на дружеството.
Едновременно с това той е вписан и като управител на дружеството. Предвид това
съдът намира, че във всеки един момент за него съществува възможност да
управлява дружеството, а това изключва осъществена хипотеза на бездействие от
дружеството, при която чл.141, ал.5 от ТЗ дава право на управителя да заяви за
вписване заличаването си като си управител, по изключение и без да е налице
взето решение на ОС съобразно правомощието му по чл.137, ал.1, т. 5 от ТЗ. Като
правило именно взето от ОС на съдружниците решение е актът, въз основа на който
се заявява и вписва освобождаване на управител
на дружеството с ограничена отговорност. В тази връзка в дружествения
договор не са предвидени различни правила от установените в ТЗ.
На второ място дори да се приеме,
че единият от съдружниците е починал, за което доказателства не са представени,
то на основание чл.125, ал.1, т. 1, предл. първо от ТЗ членственото му
правоотношение е прекратено и отново вторият съдружник Е.С. разполага с всички
възможности, уредени в ТЗ, да управлява и представлява дружеството, вкл. да
взема валидни еднолични решения. Неправилен
е изказът на длъжностното лице, като говори за едноличен собственик на
капитала, какъвто Е.С. не е и дружеството не е преобразувано в ЕООД, но
практическите възможности и действия, които той може да извършва, се
припокриват изцяло с тези на едноличния собственик, конкретно, във възможността
му да оттегля учредената представителна власт на управител и да избира нов.
Следователно и в тази хипотеза не може да се говори за бездействие на
дружеството по смисъла на чл.141, ал.5 от ТЗ. Напротив, така, както управителят
и съдружник е проявил активност да уведоми дружеството, че не желае да бъде
управител, така задълженията му за ръководене на дружествените работи като
управител и съдружник изискват от него да предприеме необходимите действия по уреждане
на дружествените работи, което той не е сторил, но това не означава, че са
настъпили предпоставките по чл.141, ал.5 от ТЗ и той може да инициира
заличаването си като управител.
На следващо място съдът намира,
че длъжностното лице е извършило проверка по валидността на заявените за
вписване обстоятелства в кръга на правомощията си. Следва да се прави разлика,
дали длъжностното лице е сезирано за вписване на обстоятелства или за обявяване
на акт, тъй като компетентността му в двата случая действително е различна.
Единствено в хипотезата, в която от длъжностното лице се иска обявяване на акт,
то дължи проверка за съответствие на акта от външна страна, съгласно цитирания
от жалбоподателя чл.21, т.5, предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая обаче длъжностното лице
не е сезирано с искане за обявяване на акт и чл. 21, т.5, предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ е неприложил, а обхватът на дължимата проверка е по-широк, съгласно
чл.21, т.5, първото предложение от ТЗ, а именно да установи съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство, т.е. възникването му в правния мир като
резултат от правомерни, правни действия и съответствието му със закона. Длъжностното
лице е извършило точно това.
По всичко изложено съдът намира отказа за законосъобразен следва да бъде
потвърден.
Съгласно изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105 от
11.12.2020г, в сила
от 15.12.2020г, препис от настоящото решение следва да се връчи на АВ като
ответник.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ №
20201124115320/25.11.2020г на Агенция по вписванията по партидата на „НОВИКО
ГРУП " ООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* за вписване промени в дружеството,
заявени със Заявление вх. № 20201124115320/24.11.2020г.
Решението може да се обжалва с
жалба пред АС - Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването на жалбоподателя, чрез
пълномощник и на АВ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: