Решение по дело №2169/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 418
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040702169
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 418               Година 18.03.2021           Град Бургас

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, Х състав, на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 2169 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „Екотур Велека-Катя Дамянова“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Бръшлян, общ.Малко Търново, УПИ ІІ-177, кв.19 по плана на с.Бръшлян, със съдебен адрес *** срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8730/25.08.2020г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Счита, че акта е издаден в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона и прави искане да бъде отменен, алтернативно да бъде обявен за нищожен, както и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата на сочените в нея основания, претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Представя писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Между жалбоподателя ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова“ и Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.31, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка  „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. е сключен Договор №02/312/02716 от 03.10.2014г. (л.12-17 от делото) за отпускане на финансова помощ по мярка 312  „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР -  2007-2013г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно договора фондът предоставя на ползвателя ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова“, безвъзмездна финансова помощ представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 02/312/02716 от 23.05.2013г., като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160 лева. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.

При извършена проверка на място, след плащане по проект № 02/312/02716 от 23.05.2013г. в периода 21.06.2019г. - 26.06.2019г. и последваща разширена такава на 18.07.2019г., е констатирано неизпълнение на нормативни и договорни задължения по договор № 02/312/02716 от 03.10.2014г. В хода на проверката са представени документи за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.-25.06.2019г., като е установено:

т.I - средноаритметичното изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години - 2016г.-2018г., е в размер на 8,54%, което е под 20% от заложените приходи. Заложените за тези три години от изпълнението на бизнес плана приходи са в размер на 196 200 лева, а реализираните такива са в размер на 16747,25 лева. За финансова 2016г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидирана дейност са в размер на 37 800 лева, а са реализирани такива в размер на 10 486,62 лева, което съставлява 27,74% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За 2017г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидирана дейност са в размер на 72 000 лева, а установените са в размер на 4 080,65 лева, което съставлява 5,67% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За 2018г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидирана дейност са в размер на 86 400 лева, а реализираните са в размер на 2 179,98 лева, което съставлява 2,52% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За периода 01.01-25.06.2019г. залегналите в одобрения бизнес план приходи са в размер на 46 290,41 лева, а реализираните са в размер на 5 158 лева, което съставлява 11,14% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Доколкото към датата на извършване на проверката на място не била изтекла цялата финансова 2019г., резултатът за тези пет месеца не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.

т.II - за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., в предприятието са наети средно два броя лица, а в одобрения към заявлението за подпомагане бизнес план е заложено разкриване на три работни места – едно работно място за управител и две места за производствен персонал. За календарната и финансова 2016г. бенефициентът е осигурявал средно годишно 2,42 бр. заети лица – изпълнение от 80,56%; за календарната и финансова 2017г. – 1,92 бр. заети лица – изпълнение от 63,89%; за календарната и финансова 2018г. – 1,83 бр. заети лица – изпълнение от 61,11%. Посочените данни калкулират за тези години установено изпълнение от 68,52% спрямо прогнозно заложената заетост в бизнес плана на бенефициента.

С писмо с изх. № 01-6500/8730 от 04.11.2019г. (л.634-639 от делото), жалбоподателя е уведомен от ДФ „Земеделие“, на основание чл.26, ал.1 вр. чл.34, ал.3 от АПК, за откриване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Производството открито във връзка с описаните констатации относно одобрен проект № 02/312/02716 от 23.05.2013г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Посочено е неизпълнение на условията по т.4.12 и т.4.18 от договор №02/312/02716 от 03.10.2014г. и на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от наредба №29 от 11.08.2008г. вр. т.4.4 и т.8.1 от договора е предложено на търговеца да бъде наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на публично държавно вземане за констатирано нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект, като размерът на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора - 391 160 лева. На бенефициента е предоставена възможност за излагане на писмени възражения.

С писмо с вх. № 01-6500/8730/1 от 21.11.2019г. (л.647-649 от делото) от търговеца е депозирано възражение относно основателността и размера на публичното вземане.

Въз основа на горните фактически обстоятелства и на основание чл.46, ал.1, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., както и на основание на т.4.4, буква „б“ и т. 8.1 от договор № 02/312/02716 от 03.10.2014г. между ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова” и ДФЗ, във връзка с констатирано неизпълнение на чл.2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/2008г. и т. 4.12 и т. 4.18 от договора както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесния акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8730/ 25.08.2020г., с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лева, представляващо най-голямото по размер вземане по акта и окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

АУДВ № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8730/25.08.2020г. е връчен на жалбоподателя на 02.09.2020г. и е обжалвано с жалба вх.№ 01-6500/8730#4/10.09.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като в случая съответният закон е ЗПЗП и конкретно нормите на чл.27, ал.6 и ал.7 и чл.20а, ал.5.

Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.

Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл.166, ал.2 ДОПК препраща към реда по АПК.

Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, компетентността за издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Видно от цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП (ДВ бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г.), законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.

Процесният АУПДВ е издаден на 25.08.2020г. и административното производство е проведено при действието на чл.27, ал.6 и ал.7 ЗПЗП, като нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр.2/2018 г.), е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 03.10.2014г., е изтекъл на 03.10.2019г.

В случая, фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова“ за периода 2016г.–2018г., приходи и неразкриване на заложените 3 работни места. Установените нарушения представлява неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план индикатори. В ЗУСЕСИФ не е установено съдържанието на понятието „одобрени индикатори“, но същото може да се изведе от текста на чл.37, ал.3, т.2 ЗУСЕСИФ - решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, който следва да съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази норма се извежда, че индикаторите обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ. В този смисъл и в практиката на ВАС по ЗПЗП, се приеме, че заложените в бизнес плана финансови показатели и работни места са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Тази практика е обективирана в решение № 1457/03.02.2021г. по адм.д.№ 10650/2020г., решение № 15971/29.12.2020г. по адм.д.№ 8344/2020г., решение № 15687/17.12.2020г. по адм.д.№ 8586/2020г. решение № 13331/27.10.2020г. по адм.д.№ 8014/2018г., решение № 5872/21.05.2020г. по адм.д.№ 11174/2019г.,  решение № 2709/19.02.2020г. по адм.д.№ 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. по адм.д.№ 7468/2018г. и др.

С оглед на изложеното и при наличие на основание по чл.27, ал.6 ЗПЗП, във връзка с чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“ по реда на ЗУСЕСИФ. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава.

Така допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване е съществено, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл.27, ал.6 и ал.7 ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФЗ - Разплащателна агенция по чл.27, ал.3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че за да АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, административният орган следва да изложи и допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.27, ал.6 ЗПЗП, каквито в случая липсват.

С оглед на изложеното жалбата на ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова“ против акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02716/ 03/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8730/25.08.2020г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателно е искането на жалбоподателя да му се присъдят направените по делото разноски.

 Същевременно основателно е и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9 600,00 лева с ДДС /8 000,00 лева без ДДС/. Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /както в редакцията действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 18.11.2019г., така и към момента на извършване на самото плащане – 01.09.2020г./, при материален интерес от 100 000,00 лева до 1 000 000,00 лева, еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 3 530,00 лева плюс 1% за горницата над 100 000,00 лева. В случая, с оглед материалния интерес по делото – 391 160,00 лева, минималното адвокатско възнаграждение се определя в размер на 6 441,60 лева без ДДС или 7 729,92 лева с ДДС. Това е и размера който следва да се присъди на жалбоподателя, съобразно фактическата и правна сложност на делото и факта на разглеждането му само в две открити съдебни заседания.

С оглед на изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 8 184,92 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 5,00 лева такса за издаване на съдебно удостоверение, 400,00 лева възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение в размер на 7 729,92 лева с ДДС.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02716/03/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8730/25.08.2020г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на ЕТ „Екотур Велека – Катя Дамянова“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Бръшлян, общ.Малко Търново, УПИ ІІ-177, кв.19 по плана на с.Бръшлян разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 8 184,92 лева (осем хиляди сто осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок, от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: