№ 516
гр. Перник, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 584/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145
– чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал.
3, във връзка с ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Я.М.Б. против Решение № КПК-57 от 20.08.2020г.,
издадено от Директор на ТП-П. към НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №
Ц1012-13-56 от 20.07.2020г. срещу Разпореждане № 131-00-1745-1 от 14.05.2020г.
на ръководител на осигуряването за безработица. С разпореждането на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление вх. №
131-00-1745/07.05.2020г..
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност. Сочи, че е работил в предприятието осигурител и е изпълнявал
трудова дейност. Осигурено лице е и има право на обезщетение за безработица.
Моли съда да отмени решението на директора на ТП-П. на НОИ и разпореждането на
ръководителя на осигуряването за безработица.
В проведеното съдебно заседание на 13.11.2020г.
жалбоподателя редовно призован не се явява, за представител изпраща адв. Р. П.***.
Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като се отмени оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът по жалбата–директор на ТП-П. към
НОИ, редовно призован, не се явява, за представител изпраща юрисконсулт Е. С.***.
Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд–Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал.
1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт,
при спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.
1 от КСО решение на директора на ТП-П. на НОИ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Доводите за това са следните:
Със заповед № ЗР-5-13-00685976 от 29.11.2019г.
ръководител на ТП-П. към НОИ е разпоредил проверка на разходите на ДОО на
"***”ЕООД. Заповедта е връчена на управител на дружеството на
05.03.2020г.. Проверката не е приключила до подаване на заявление вх. №
131-00-1745/07.05.2020г.
Със
заявление вх. №131-00-1745/07.05.2020г. Я.Б. е поискал да му се отпусне
парично обезщетение за безработица. Към заявлението е представена заповед №
2/28.04.2020г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с "***”ЕООД,
считано от 28.04.2020г.
Заявлението е прието. Извършена е проверка в
регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър. За Я.Б. е налице
трудов договор с "***”ЕООД за периода от 23.10.2019г. до 28.04.2020г. и за
този период са подавани данни по чл. 5, ал.1, т. 4 от КСО от този осигурител. Лицето
е назначено на длъжност, която не кореспондира с декларираната основна дейност
на дружеството.
С Разпореждане № 131-00-1745-1 от 14.05.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ на
основание чл. 54г, ал.
4 от КСО е спряно производството по отпускане обезщетение за безработица по заявление №
131-00-1745 от 07.05.2020г. поради извършване на контрол и събиране на
допълнителни доказателства за определяне правото на парично обезщетение чрез извършване
на проверка от контролните органи на осигурителя.
Разпореждането е оспорено по административен
ред и с решение № № КПК-57 от
20.08.2020г., издадено от Директор на ТП-П. към НОИ същото е потвърдено.
При така установеното, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо.
Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-56 от 20.07.2020г., по
реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в срока по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Решението е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директор на ТП-П. на НОИ. Обективирано е в посочената в
същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл. 54г, ал.
4 от КСО за спиране на административното производство по отпускане
на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя до приключване на
проверката на осигурителя.
Според чл. 54ж, ал.
1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая
разпореждането за спиране е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 54ж ал. 1
от КСО – от длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП-П.
към НОИ със Заповед № 1015-13-163/16.10.2017г., приложена по делото.
Настоящия състав приема, че предпоставките за
спиране производството по отпускане на обезщетение са били налице. Според разпоредбата на чл. 54г, ал.
4 от КСО длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спира с
разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за
безработица, когато има данни, които могат до доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България
е страна. По настоящото дело се приема, че са налице данни, които могат да
доведат до отказ или прекратяване изплащането на ПОБ. Данните, към този момент
са сочели, че от 29.11.2017г.-прехвърляне на дружеството са назначавани лица,
на длъжности, които не кореспондират с
извършваната в дружеството дейност. Поради това е трябвало да се изясни възникнало
ли е основание за осигуряване и съответно осигурителния стаж в "***”ЕООД,
положен от жалбоподателя на заеманата от него длъжност-снабдител. От друга
страна към момента на постановяване на разпореждането, проверката по разходите
на ДОО на "***”ЕООД, възложена със заповед № ЗР-5-13-00685976 от
29.11.2019г. ръководител на ТП-П. към НОИ не е приключила. Дадени са
задължителни предписания № ЗД-1-13-00730903 от 05.03.2020г. за представяне на
разплащателни ведомости, трудови досиета, фактури, списъци на клиенти, доставчици
и др.. Резултатът от проверката е от значение и може да даде категоричен
отговор на въпросите развивана ли е търговска дейност от този осигурител, кои лица са полагали труд и съответно какви трудови възнаграждения са
получавали същите. Констатациите при проверката ще са пряко свързани с
изясняване на въпроса относно упражняването на трудова дейност и размера на
осигурителния доход на лицето и внесените или дължими осигурителни вноски за
период от последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване
на осигуряването, както и относно срока за получаване на обезщетението. Всички
те са относими към преценката на органа
за наличието или липсата на предпоставките за отпускане на обезщетението за
безработица по чл. 54а КСО,
респ. за определяне на неговия размер по чл. 54б КСО,
за срока на изплащане, съгласно чл. 54в КСО
и в този смисъл са от значение за правото на обезщетение, неговия размер и
срок.
Не се възприемат доводите на жалбоподателя за
немотивираност на обжалвания административен акт. Решението, както и
потвърденото с него разпореждане,
съдържат изложение на фактическите обстоятелства, които са от значение за
постановяване на спиране на производството по отпускане обезщетение за
безработица по чл. 54г ал. 4
от КСО. Констатира се известна непрецизност в разпореждането
касателно вписването „невнесени осигурителни вноски“, но както се прие по-горе
при проверката ще се установи дължими ли са въобще тези вноски. Следва да се
отбележи също така, че разпореждането за спиране на производство по отпускане и
по изплащането на ПОБ е различно по своето фактическо и правно основание от
разпореждането за отказ и от разпореждането за прекратяване изплащането на
обезщетение. За постановяване на разпореждане в хипотеза на чл. 54г, ал. 4 от КСО е достатъчно да са налице данни към момента на неговото постановяване,
които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж
и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни
договори. Следователно текстът изисква, като предпоставки за спиране на
производството, наличието на данни, които "могат" да доведат до
издаване на разпореждане с посоченото съдържание, а не такива, които със
сигурност ще доведат до отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
При данни от категорията на последните, правният резултат няма да бъде спиране
на производството, а произнасяне по същество с негативен за страната
административен акт.
Затова в настоящото производство съдът се
произнася само по наличието на материалните предпоставки за спиране
производството по отпускане на обезщетението, а не по въпросите има ли право на
обезщетение за безработица жалбоподателя и има ли основание за постановяване на
отказ, каквито са изложените в жалбата аргументи. Доколкото процесното
разпореждане е постановено преди отпускане на ПОБ, то евентуално след издаване
на разпореждане за отказ жалбоподателят има правата самостоятелно да ги оспорва
и да доказва извършвана от него трудова дейност. Така постановеното решение и
потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и са в интерес и
на самия жалбоподател.
По изложените съображения съдът приема, че
оспореното разпореждане за спиране е законосъобразно издадено, а директорът на
ТП-П. към НОИ като го е потвърдил, е
постановил правилно решение. При осъществената съдебна проверка не се
установиха отменителни основания. При това положение жалбата е неоснователна и
ще следва да се отхвърли.
При този
изход на спора ответната страна има право на разноски. Ответникът своевременно
е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателя ще бъде осъден да заплати на ответника по
жалба ТП-Перник към НОИ юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв..
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Я.М.Б. против Решение № КПК-57 от 20.08.2020г.,
издадено от Директор на ТП-П. към НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №
Ц1012-13-56 от 20.07.2020г. срещу Разпореждане № 131-00-1745-1 от 14.05.2020г.
на ръководител на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Я.М.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение–П. към
Национален осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от
Кодекса за социално осигуряване.
Съдия:/п/