№ 1349
гр. Русе, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106934 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1 т.1 - т. 3, чл.128, т. 2, чл. 224, ал.1 и чл. 262 КТ от И. З. Й. против
„Диализен център Руриком“ ООД.
Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество, като шофьор на
линейка от 12.12.2022 г. През месец септември 2023 г. бил във временна
неработоспособност за периода от 19.09.2023 г. до 02.10.2023 г., тъй като
страдал от ентезопатия на гръбначен стълб и в есенният период това
заболяване се обостряло. Още като съобщил за болничния лист на
работодателят си, последният казал, че ще съкрати щата му.
Твърди се, че на 30.10.2023 г., управителят на ответното дружество
задължил ищеца да се подпише на ведомост за м.октомври 2023 г., но ищецът
отказал, защото не му било платено възнаграждение за м.септември. Тогава
ответникът му платил 400 лв. в брой, като това плащане вписали на
извлечението от фиша му за м. октомври.2023 г., като „плащане авансово“ за
месец септември.2023 г.
На 13.11.2023 г. на ищеца било връчено предизвестие, предварително
изготвено с дата 25.10.2023 г., но с вписана в същото дата на прекратяване
19.10.2023 г. На 15.11.2023 г. на ищеца била връчена Заповед № **** от
1
19.10.2023г. на работодателя, за прекратяване на трудовия му договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тогава получил сумата от 779,94 лв.,
обстоятелство изрично вписано в екземпляр от фиша за заплати за месец
октомври 2023 г.
Ищецът оспорва да е налице реално съкращаване на щата в ответното
дружество, което продължавало дейността си, която е наблюдение и лечение
на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност, свързана с
дневен стационар на хемодиализа. Твърди, че като шофьор имал редовни
курсове до с. Пожарево всеки понеделник, сряда и петък, до гр. Тутракан
всеки ден с пациент за първа смяна на диализа и др. Нелогично било да бъде
съкратена длъжността с трудови функции на шофьор в диализен център.
Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
незаконосъобразно от страна на работодателя и с оглед датите, които били
отбелязани като дати на издаване на документите - предизвестие и заповед и
тези, на които му били връчени. Също така в официалните регистри на НАП
била отбелязана съвсем различна дата за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно 19.10.2023 г., от което последвали неблагоприятни
последици за ищеца, а именно - отпуснато му било обезщетение за
безработица с един месец закъснение от 20.11.2023г., а обезщетението му по
болничният лист от 20.10. до 08.11.2023г. не му било изплатено, защото
19.10.2023г. бил подаден от работодателя като ден без осигуряване.
Ищецът счита, че ответникът е действал недобросъвестно при
прекратяване на трудовия му договор. Съдържанието на връченото му
предизвестие било неправилно и незаконосъобразно, с взаимно
противоречащо съдържание. Оспорва се да са получени посочените в него
обезщетения.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато уволнението на ищеца за незаконно, да се отмени Заповед № **** от
19.10.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от 4680,00 лв., определена при 780,00 лв. брутно трудово
възнаграждение за 6 месеца, считано от 15.11.2023 г. Моли се също така
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца и сумите от 709,00
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни
2
или по 35,45 лв. средно дневно; 357,18 лв. - на основание чл. 262, ал. 1 т. 3 за
работа през дните на официални празници, както следва: 26.12.2022 г.,
28.12.2022 г., 02.01.2023 г., 03.03.2023 г., 14.04. и 17.04., 01.05 и 08.05.2023 г. и
на 06.09.2023 г., както и 138,00 лв. неизплатено трудово възнаграждение за
м.09.2023 г. Претендира се законна лихва върху посочените суми, считано от
предявяване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението, че
уволнението на ищеца е незаконосъобразно. Твърди се, че е налице реално
съкращаване на щата в дружеството, тъй като е намалял значително обема на
работа и се наложило да се използват външни услуги за извършвания от
дружеството транспорт на болни лица и неоправдано било поддържане на щат
за заеманата от ищеца длъжност. С оглед неоснователността на иска за отмяна
на уволнението се счита, че е неоснователна претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за оставане без работа. Оспорва се да са налице
неизплатени на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения, каквито са
посочени в исковата молба. Оспорва се ищецът да е полагал труд на
посочените в молбата му официални празници. Сочи се и начинът, по който са
изплатени претендираните от него обезщетения и възнаграждения. Оспорва се
и работодателят да е действал недобросъвестно, както се сочи от ищеца, а
точно обратното счита се, че последният е бил недобросъвестен в
отношенията си с работодателя, който въпреки, че не се е явявал в два
последователни дни, трудовото му правоотношение било прекратено на
посоченото основание, което сочи на обратни изводи на направените от
ищеца.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че на основание трудов договор ***/12.12.2022г.
между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор
линейка“, с работно време от 8 часа, с трудово възнаграждение в размер на
710лв. месечно, с платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно.
Уговорен е срок за прекратяване на трудовия договор от 20 дни.
За периода 20.10.2023г. до 08.11.2023г. е издаден болничен лист на
3
ищеца от ЛКК при ДКЦ 1 Русе ЕООД, с поставена диагноза „Ентезопатия на
гръбначен стълб“, с предписан режим на лечение – домашен–амбулаторен.
На 13.11.2023г. на ищеца е връчено предизвестие от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.
328, ал.1 т.2 КТ, считано от 19.10.2023г. В предварително подготвения текст
на предизвестието (част от печатния текст) е посочена като дата на връчване –
25.10.2023г. Страните нямат спор, че реалното връчване е извършено на
посочената с ръкописен текст (от ищеца) дата 13.11.2023г.
На 15.11.2023г. на ищеца е връчена заповед № ****/19.10.2023г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.2
КТ – поради закриване на длъжността „шофьор линейка“.
Според приложената по делото справка от НАП за трудовите
правоотношения на ищеца, това с ответното дружество е прекратено на
12.10.2023г.
С Разпореждане №*** от 04.12.2023г. на ТП на НОИ – Русе, е
отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 20.11.2023г. до
08.03.2024г. в минимален размер съгласно ЗБДОО за 2023г. (18лв.). В
разпореждането е посочено, че прекратяването на осигуряването му е на
19.10.2023г.
В трудовата книжка на ищеца е отбелязано, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на 19.10.2023г.
Със заповед №***/19.10.2023г. на управителя на ответното дружество,
считано от същата дата е променено щатното разписание на дружеството, като
е закрита единствената щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност
„шофьор линейка“ (стр. 32 от делото).
С договор от 20.10.2023г., ответното дружество е възложило
транспорта (превоза) на обслужваните лица за хемодиализа на ЕТ
„Прецизконсулт-Юлия Василева“.
Свидетелката С. Тодорова Пейчева установява, че е работила заедно с
ищеца в ответното дружество. С оглед спецификата на работата им, полагали
труд през дните понеделник, сряда и петък, независимо дали са официално
почивни или работни. В останалото време диализния център не работел,
съответно и ищецът не транспортирал пациенти за хемодиализа. След като
бил открит нов диализен център към УМБАЛ „Медика“, половината от
обслужваните в ответното дружество пациенти преминал към него.
4
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, основано на представените по делото писмени доказателства
(неоспорени от страните), дължимата и неизплатена чиста (нетна) сума на
възнаграждението на ищеца за месец септември 2023г. е в размер на 21.36лв.
за работа на официални празници, вещото лице е изчислило, че на ищеца са
дължими в нетен размер 235,12лв. за 9 дни, а за 8 дни същите са в размер на
207,62лв. Също така в два варианта е посочено и дължимото на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224, ал.1 КТ), в
случай, че трудовото правоотношение е прекратено на 15.11.2023г., дължимата
чиста (нетна) сума за 20 дни е в размер на 638,10лв., а за 18 дни 574,29лв.
Вещото лице е изчислило и дължимия нетен размер на обезщетението по чл.
225, ал.1 КТ за периода от 15.11.2023г. до 14.05.2024г. - 4151,53лв.
По молба на ищеца, в последното съдебно заседание съдът е допуснал
изменение в размера на предявените осъдителни искове, като искът по чл. 225,
ал.1 КТ е намален на нетен размер от 4151,35лв., обезщетението по чл. 224,
ал.1 КТ намалено на нетен размер 574,29лв, възнаграждението за работа в
официални празнични дни намалено в нетен размер на 235,12лв., а
неплатеното възнаграждение за месец септември намалено на нетен размер от
21,36лв., които изменения са изцяло съобразени със заключението на вещото
лице.
Видно от изразеното становище от процесуалния представител на
ответното дружество в последното съдебно заседание, както и в
представените по делото писмени бележки, искът по чл. 224, ал.1 КТ за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата
след изменението – 574,29лв., както и искът по чл. 128 т.2 КТ за неплатено
трудово възнаграждение за месец септември 2023г. в размер на 21,36лв. се
признават за основателни, а искът по чл. 262 КТ за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за работа в официални празници е
признат за основателен до сумата от 207.62лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, доказателствената тежест е на
работодателя, който като носител на правото да прекрати трудовия договор
следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право, с всички
5
допустими от ГПК доказателства. В конкретния случай, оспорената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички необходими
реквизити, посочено е с цифри и думи основанието на което се извършва
прекратяването (чл. 328 т.2 КТ – поради промяна в щатното разписание и
закриване длъжността „шофьор линейка“) и е подписана от управителя на
ответното дружество, т.е от лице в чиито правомощия влиза това действие.
Действително в оспорената заповед е вписана като дата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 19.10.2023г., която съвпада с датата на издаване
на заповедта, но не и на нейното връчване. Това обстоятелство обаче не води
до незаконосъобразност на уволнението, което следва да се съобразява към
датата на която заповедта е съобщена на работника – 15.11.2023г. (аргумент от
чл. 335, ал.2 т.3 КТ). Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на
писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към
който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът,
към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното
право и надлежно ли е упражнено то.
Също така без значение за преценката на законосъобразността на
уволнението се явяват и противоречията в текста на предизвестието връчено
на ищеца. Уволнението на всички основания, визирани в чл. 328 КТ се
извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.
2 КТ. По начало предизвестието се отправя с цел да бъде отработено, но при
липса на интерес или възможност за ефективно отработване, работодателят
може да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на
предизвестието, като в този случай дължи обезщетение на основание чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието. Неотправянето на
предизвестие не е основание за отмяна на уволнението. Този факт създава
облигационно правоотношение – задължение за работодателя да изплати
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. Следователно дори и предизвестието,
което е дал ответникът на ищеца да страда от толкова съществени пороци, че
то да не може да изпълни функцията си на предизвестие, то това не би могло
да повлияе на законността на уволнението, а само за момента на същото и
съответно да е основание за претенция по чл. 220 КТ. В случая обаче по
изложените по-горе съображения относно законността на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и момента на влизането и в сила,
̀
6
следва да се приеме, че има надлежно връчено предизвестие на ищеца за
прекратяване на трудовото му правоотношение на 13.11.2023г. Доколкото
обаче извън предмета на делото е дължимостта на обезщетение за неспазено
предизвестие, значението на последното е неотносимо за разглеждания правен
спор.
По изложените съображения няма основание да се приеме, че
оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните е незаконосъобразна на формално основание, поради нарушена
императивни правила във връзка с издаването и формата и. Неправилен обаче
̀
е изводът на работодателя, за момента, от който е прекратено трудовото
правоотношение и който е отбелязал в трудовата книжка на ищеца, уведомил
е НАП и е внесъл осигуровки. Според представените доказателства по делото,
трудовото правоотношение между страните е прекратено с оспорената заповед
на 15.11.2023г. За невярно вписаните в съответните документи обстоятелства,
работодателят носи отговорност съгласно чл. 226 КТ. Също така и за ищеца
съществува друг правен ред за защита срещу неправилното вписване в
трудовото му книжка (а и в други документи) на момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответното дружество.
На следващо място ищецът е оспорил законосъобразността на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и поради липса на
„реално“ съкращаване на щата. Съкращаването на щата представлява
премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. То
трябва да бъде извършено от компетентния орган за съответното предприятие.
Относно търговските дружества, в трайно установената си съдебна практика
ВКС приема, че управителят, който организира и ръководи предприятието,
решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата, сключване и
прекратяване на трудовите договори, както е и в процесния случай.
Съществен въпрос за законосъобразността на оспорената заповед, каквото
възражение е направил и ищецът е съкращаването на щата да е реално, а не
фиктивно. Основанието за уволнение по чл. 328, т. 2 КТ е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала
да съществува. Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е
съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и
служители. В конкретния случай се установява, че намаляването на обема на
7
работата в ответното дружество е довело до отпадане на трудовата функция на
ищеца, съответно е породило и необходимостта от съкращаване на заеманата
от него длъжност (единствена), в който смисъл са показанията на разпитания
свидетел и представените писмени доказателства за възлагане на тази дейност
на външен за дружеството изпълнител.
Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен
контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението
към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контролът да
не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за
злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, каквито твърдения ищецът е навел.
Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при
извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.
2 КТ във всички случаи е в тежест на работника или служителя. В случая
ищецът не е доказал това свое твърдение. Няма доказателства за това, че
ответникът е предприел съкращение на единствената си щатна бройка за
шофьор само, за да освободи ищецът от длъжност, с което да му навреди.
Точно обратното, ангажирани са доказателства за намалелия обем на работа и
възлагане на изпълняваната дейност на външен изпълнител, което ответникът
е преценил, че е по-малък разход за дейността му в сравнение с поддържането
на по-висока щатна численост и която преценка не подлежи на съдебен
контрол.
Също така в конкретния случай ответникът не е имал и задължение да
извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, тъй като съкратената щатна длъжност
е била единствена в дружеството.
По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск
за отмяна на уволнението на ищеца като незаконосъобразно се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и обусловените от него
искове за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ също се явяват неоснователни и
следва да бъдат изцяло отхвърлени като такива.
Искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за сумата от 574,29лв. и искът за неизплатено трудово възнаграждение
в размер на 21,36лв. (и двата в нетен размер) са признати за основателни и
относно дължимостта на тези суми на посочените основания между страните
8
няма спор, с оглед на което исковете следва да бъдат изцяло уважени.
Искът за заплащане на възнаграждение за работа на официални
празници е предявен за сумата от 235,12лв., дължима за 9 дни (вариант 1 от
заключението на вещото лице), а ответникът е признал дължимостта на
сумата от 207,62лв., дължима за 8 дни (вариант 2 на заключението на вещото
лице). За да разреши спорът за разликата от 1 ден, съдът съобразява следното:
спорът каса дата 03.03.2023г., за която ищецът претендира, че е работил, а по
справка на ответника не е работил. Съобразявайки обстоятелството, че
спорният ден е бил петък, който според показанията на свидетелката на
ответника е ден, в който е извършвана винаги диализа, с оглед предстоящите
почивни дни, следва да се приеме, че е бил работен и ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения като единствен шофьор, транспортиращ пациентите.
Допълнителен аргумент за това становище е и обстоятелство, че ответникът-
работодател не е представил по делото присъствена форма, заповед или друг
документ с достоверна дата, който да удостоверява, че въпросният ден е бил
неработен и съответно на ищеца не е дължимо трудово възнаграждение в
увеличен размер като за работа на официален празник. По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в претендирания
от ищеца размер.
При този изход на спора съдът следва да определи дължимите на
страните разноски, доколкото и двете са претендирали присъждане на такива.
Ответникът е претендирал със списък по чл. 80 ГПК разноски в общ размер на
1490лв. Същевременно по делото не са представени доказателства за
направени такива разноски (приложено е само пълномощно на процесуалния
представител (стр. 53 от делото), поради което в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Ищецът също не е направил разноски, които да му подлежат на
присъждане.
Претендирани са разноски в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА (оказана
безплатна правна помощ) от процесуалния представител на ищеца адв. М. Б..
За определяне на справедливото възнаграждение на адвоката съобразно
уважената част от осъдителните искове, съдът съобразява от една страна
материалния интерес за страните, правната и фактическа сложност на делото
и неговата продължителност. При отчитането на тези обстоятелства и
9
съобразявайки утвърдената практика от СЕС, че съдът не е обвързан от
минимумите определени в наредба №1/2004г. на ВАС, следва да бъде
присъдено на адвокат М. Б. възнаграждение за оказаната правна помощ на
ищеца в размер на 500лв., платимо от ответното дружество.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по делото в размер
на 150лв. (за всеки от уважените искове по 50 лв.), както и разноски за
изготвената със средства от бюджета на съда експертиза в размер на ½ от
платената сума или 174,98лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. З. Й. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
********* срещу „Диализен център Руриком“ ООД ЕИК202064740, със
седалище и адрес на управление ул. „Славянска“ №2А, ет.2, представлявано
от И. Й. М. искове за признаване незаконосъобразността на Заповед
№****/19.10.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните и за нейната отмяна, за възстановяване на И. З. Й. на заеманата преди
уволнението длъжност в ответното дружество – „шофьор на линейка“ и за
заплащането на обезщетение за оставане без работа за периода от 15.11.2023г.
до 14.05.2024г. в нетен размер от 4151,53лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Диализен център Руриком“ ООД ЕИК202064740, със
седалище и адрес на управление ул. „Славянска“ №2А, ет.2, представлявано
от И. Й. М. да заплати на И. З. Й. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********
сумите в нетен размер: 574,29лв. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 18 дни, 235,12лв. допълнително възнаграждение за работа
по време на официални празници през периода 26.12.2022г. до 15.11.2023г. и
21,36лв. неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2023г., ведно
със законната лихва върху трите суми считано от 28.12.2023г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Диализен център Руриком“ ООД ЕИК202064740, със
седалище и адрес на управление ул. „Славянска“ №2А, ет.2, представлявано
от И. Й. М. да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат М. Б. Б. от
АК Русе, с адрес гр. Русе, ******* сумата от 500лв. адвокатско
10
възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Диализен център Руриком“ ООД ЕИК202064740, със
седалище и адрес на управление ул. „Славянска“ №2А, ет.2 да заплати по
сметка на Районен съд - Русе държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 150лв., както и 174,98лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11