М
О Т И
В И
към
ПРИСЪДА № 4 по НОХД № 639/2019г.по описа
на КРС
Обвинението срещу подс.К. е по
чл.183,ал.1 от НК за това,че за периода от 16.01.2018г.до месец март 2019г.включително,в
гр.Ш.а,общ.К.,обл.С.З.,след като е бил осъден с решение № 594/13.12.2017г.по
гражданско дело № 2913/2017г.на Казанлъшки Районен съд,влязло в законна сила на
16.01.2018г.,да издържа свой низходящ-детето си М.Х.К. с ЕГН **********,чрез
неговия настойник С.Д.Х.,назначена със заповед № 245/26.02.2018г.на Кмета на
Община К.,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни вноски-от по 400 /четиристотин/ лева,а именно петнадесет месечни вноски
на обща стойност 6 000 /шест хиляди/ лева.
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото
доказателства-събраните на досъдебното производство доказателства-гласни
/обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелката Х./,писмени /Решение №
594/13.12.2017г.по гр.д.№ 2913/2017г.на КРС,Заповед № 245/26.02.2018г.на органа
по настойничество и попечителство в община К.,писмо изх.№ 3582/23.07.2017г.на
ДСИ при КРС,Решение № 91 от 22.02.2012г.по гр.д.№ 3058/2011г.на КРС/,които
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,съдът приема за безспорно
установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка,както и направените правни изводи,а именно,че подсъдимият К. за периода от 16.01.2018г.до
месец март 2019г.включително,в гр.Ш.а,общ.К.,обл.С.З.,след като е бил осъден с
решение № 594/13.12.2017г.по гражданско дело № 2913/2017г.на Казанлъшки Районен
съд,влязло в законна сила на 16.01.2018г.,да издържа свой низходящ-детето си М.Х.К.
с ЕГН **********,чрез неговия настойник С.Д.Х.,назначена със заповед №
245/26.02.2018г.на Кмета на Община К.,съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две или повече месечни вноски-от по 400 /четиристотин/ лева,а именно
петнадесет месечни вноски на обща стойност 6 000 /шест хиляди/ лева,с
което от обективна и от субективна страна е осъществил състава на чл.183,ал.1
от НК.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно,при форма на вината пряк
умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.Горното се
установява от обективираните му действия.
Предвид изложеното подс.К. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение-и наказан.
При определяне на наказанието на
подсъдимия,с оглед процесуалния ред,по който е проведено
производството,наказанието в случая следва да се определи при условията на
чл.58а от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.К. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства
чистото му съдебно минало,критичното му отношение към извършеното
деяние,добрите му характеристични данни,затрудненото му материално
положение.Отегчаващо вината обстоятелство-дългият период,през който не е
плащана издръжката и съответно-значителната по размер сума,която се дължи за
издръжка.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че на подс.К. следва да се определи наказание по
първата алтернатива на чл.183,ал.1 от НК в размер около средния,предвиден в
закона,а именно-ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чийто размер на основание
чл.58а,ал.1 от НК следва да се намали с една трета и така на подс.К. следва да
се наложи наказание в окончателен размер ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК следва да се отложи за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Разноски по делото не са
направени,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: