РЕШЕНИЕ № 260398
гр.
Пловдив, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, гражданско
отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Иванов
при секретаря
Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12576 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от И.М.Д., ЕГН:**********, действаща чрез
своята майка и законен представител В.И.Б., ЕГН ********** против М.Е.Д.,
ЕГН: **********.
Твърди, че съгласно Решение №166/14.11.2007г.
постановено по гр.д. №2132/2007г. по описа на РС – Плевен, влязло в законна
сила на 04.12.2007г. ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето И.Д.
чрез майка й В.Б. месечна издръжка в размер на 50лв. Изминали са 12 години,
поради което социално-икономическите обстоятелства съществено са се променили,
както и потребностите на детето. Въз основа на това се претендира увеличаване
на издръжката от 50лв. на 180лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане. Моли се да бъдат присъдени разноски в настоящото производство. Ищцовата страна счита, че е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, касаещи издръжката и сумата
от 50 лева се явява крайно недостатъчна да покрие нуждите на детето.
Постъпил е отговор на исковата молба от М.Д.
чрез адв. Н.Т., който е особен представител на ответника. Изразява се
становище, че действително издръжката не е променяна, но счита за справедлив
размера от 152,50лв., поради което моли съда иска да бъде отхвърлен за
разликата до 180,00 лв.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, че И.М.Д.
е дете на М.Е.Д.,
както и че ответникът е осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на по 50 лева месечно с
влязло в сила решение на РС-Плевен.
Ответникът
няма регистрирани редовни, трудови
доходи, като от приета справка от ТД-НАП-София се установява, че за бащата на детето няма данни да работи по
трудов договор, като и че няма декларирани недвижими имоти и МПС.
От
приетия по делото социален доклад се установява, че детето живее при майка си,
заедно със сегашният й приятел – Е. в неговия дом в с.Т.. Установено е че той помага изключително много за отглеждането и
възпитанието на детето, което от своя страна го разпознава като негов баща. В
доклада се съдържат данни , че на И. са й осигурени всички необходими
социално-битови условия и за нея се полагат адекватни грижи.
Свидетелят Б. /дядо на ищцата/ разказва, че биологичният бащата
на детето не дава никакви финансови средства необходими за отглеждането му,
както и не полага никакви грижи за него.
Детето И. е на
14 години и има нормални за възрастта си потребности.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл. 150 СК.
Предявеният иск цели изменение на размера на
веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на
обстоятелствата. За успешно провеждане на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при
които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само
това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия
издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице
кумулативно предвидените в чл. 150 СК предпоставки, по следните съображения:
От предходното присъждане на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото
е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия период от присъждането на издръжката от тринадесет
години социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация са
намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите на ищеца с
възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Отделно от това се установява, че
детето има непрекъснато растящи потребности във връзка с образователния процес, като безспорно
необходими са и транспортни разходи свързани се необходимостта от посещаване на
учебните заведение в други населени места. От приетите доказателства по делото
се установява, че детето живее в с.Т., а трябва да посещава учебно заведение в
П. от есента на 2020г.
Съдът акцентира върху значимостта на
факта за изминалия дълъг период от време от присъждането на предишната
издръжка, което само по себе си е обстоятелство, което обуславя размер на
издръжката от 50 лева като напълно неадектаен.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС №
5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4
от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото
чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това ищецът по делото с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки
обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).
Майката
на ищцата работи, като е установено, че брутната й заплата възлиза на 800лева.
Това обстоятелство трябва да бъде отчетено от съда.
Отглеждането на деца в ученическа
възраст е безусловно съпроводено от редица разходи, както за дрехи, обувки и
аксесоари, свързани с израстването им, така и с разноски за закупуването на
учебници и ученически консумативи. Допълнително, децата не следва да бъдат
лишавани и от възможността да посещават допълнителни курсове за развитие на
техните интереси, както и развлекателни мероприятия със съученици и приятели.
При дефиниране конкретния размер на издръжката, следва да бъдат отчетени и
услугите от първа необходимост, посредством които ще бъдат задоволени базовите
потребности на децата ( режийни разноски, храна, медикаменти, консумативи,
свързани с отглеждането и израстването на децата ). В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство е изминал период от почти четиринадесет години, през
който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили съществени
изменения в потребностите на детето.
При определяне подходящия размер на
издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в
икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните
индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и
услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени
базовите потребности на детето ( режийни разноски, храна, облекло, медикаменти,
консумативи, свързани с отглеждането и израстването на непълнолетния ). Тези
разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на
детето, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта
от актуализиране на издръжката.
На следващо място следва да се съобрази
и фактът, че с израстването на детето се увеличават не само неговите социално-битови,
но и интелектуални потребности. Към настоящия момент детето И. е ученичка, на
която предстои да започне средното си образование. Това води до генерирането на
разходи, свързани с учебния процес- помагала, учебници, учебни пособия,
консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на детето по време на
учебните занятия, а в конкретиката на случая- и на транспортни разходи. Допълнително, детето не може, а и не следва да
бъде лишено от възможността да посещава извънкласни занимания и развлекателни
мероприятия.
С оглед навлизането във възраст, която
изисква интензивни образователни и спортни занимания, съдът намира, че в
най-близко бъдеще детето, ако не веднага, ще има потребност от различни курсове и уроци, от които не бива да бъде
лишавано по финансови причини. Съдът намира, че подобни занимания на детето
следва да бъдат стартирани при първа необходимост, като разходите за тях се
включат при дефиниране крайния размер на увеличението на дължимата от бащата
издръжка. Следва да бъде взето предвид и
естественото желание на детето да посещава лагери, екскурзии и други
мероприятия, на които присъстват неговите приятели и съученици. Предвид
гореизложеното, подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и
израстване на детето, налага необходимостта от актуализиране размера на
дължимата издръжка. Това е така, тъй като
адекватният размер на алиментното задължение ( като величина, която ще
покрие всички базови потребности на подрастващия ) е функция както от
възможностите на родителите, така и от потребностите на самото дете.
В конкретния
случай, при дефиниране размера на алиментното задължение, съдът отчита
обстоятелството, че ответникът няма задължения за издръжка към други свои деца
и близки.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че момичето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да осигуряват месечна издръжка в размер на поне 350,00
лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето
и развитието на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът следва да осигурява месечна
издръжка в размер на 180 лева.
Съобразно преждеизложеното, съдът
приема, че предявеният иск по чл. 150 от СК е
основателен и следва да се уважи изцяло до размер от 180 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Така определеният завишен размер на издръжката,
съобразно разясненията дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се дължи от датата
на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
Увеличеният
размер на издръжката следва да се присъди, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а според
чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за
нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително
изпълнение на решението, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има ищцовата страна, поради което следва да се възстанови сумата от 300
лева, разноски за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие
съобразно уважента част от иска.
Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса и разноски, поради което държавната такса върху уважената
част от иска следва да се възложат на ответницата.. На основание чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 ТДТ ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на
съда в
размер на 188 лева.
По изложените мотиви, Пловдивски районен
съд, V- ти бр.
състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на постановената с
Решение №166/14.11.2007г. постановено по гр.д. №2132/2007г на Районен съд Плевен,
месечна издръжка, дължима от М.Е.Д.,
ЕГН: **********, в полза на детето И.М.Д.,
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В.И.Б., ЕГН ********** като
го
УВЕЛИЧАВА от 50 лева на 180
лева месечно, считано от 29.07.2019г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима до 10-то число на
съответния месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА
М.Е.Д., ЕГН: **********
да заплати на детето И.М.Д., ЕГН:**********, чрез неговата
майка и законен представител В.И.Б.,
ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 300 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение сторени в производството по делото,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА
М.Е.Д., ЕГН: **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 188 лева, представляваща държавна такса по присъдената в
полза на децата издръжка, както и 300 лева за особен представител.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, се
постановява предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъдената в полза на децата месечна издръжка.
Решението може да бъде обжалвано от страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ